Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №
11651
гр. Пловдив, 26.06.2020г.
Николай Голчев – районен съдия при Районен съд- Пловдив, ІV- ти н.с., в качеството си на съдия – докладчик по НОХД № 3618/ 2020г., по описа на съда, след като се запознах с материалите по делото и упражнявайки преценката си, разписана в чл. 247а НПК, считам следното:
Пред Районен съд- Пазарджик е депозиран обвинителен акт по досъдебно производство № 27/ 2015г. МЗМ № 2/ 2017г., по описа на ОД на МВР- Пазарджик, по обвинението на В.А.Г., привлечен в качеството на обвиняем за извършено в периода от м. февруари 2012г. до 23.02.2012г. престъпление по смисъла на чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 НК.
За да прекрати НОХД № 413/ 2020г. по описа на РС- Пазарджик и изпрати делото на РС- Пловдив, съдията- докладчик е приел, че не е местно компетентен да разгледа и да се произнесе по поставеното за разглеждане пред него наказателно дело. Изложено е, че в самата обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт, при описване на престъпната деятелност на подсъдимия, липсва съществен елемент от обективна страна, а именно- не е посочено точното място, на което е извършено/ довършено престъплението. Въпреки това е прието, че деянието, предмет на наказателното производство е довършено в гр. Пловдив, като този извод се налага от съдържанието на материалите, приобщени по досъдебното производство.
Това становище, настоящият съдия- докладчик счита за неправилно, тъй като за местната подсъдност се съди по изложеното в обстоятелствената част на обвинението /арг. чл. 42, ал. 1 от НПК /. Процесното деяние се счита довършено на мястото, където пострадалият се е разпоредил със своето имущество- там е настъпило обедняването, съответно имотната вреда. Същевременно, на нито една позиция от обвинителния акт не е посочено, че деянието е извършено/ довършено в гр. Пловдив. В настоящия случай, след като предходният съдия- докладчик изрично е приел, че в обвинителния акт е налице дефицит от данни досежно мястото, на което се приема да е извършено престъплението, то е следвало да върне делото на наблюдаващия прокурор за отстраняване на този пропуск и едва тогава да се формира окончателно становище по въпроса за компетентността. В тази връзка считам, че не следва при формиране на заключението за наличие, съответно отсъствие на местна компетентност, да се обсъжда събраният и проверен доказателствен материал в рамките на досъдебната фаза от процеса. Считам, че РС- Пазарджик при произнасянето си, е следвало да съобрази обстоятелството, че цялото досъдебно производство е водено от РП- Пазарджик и е приключило в съдебния район, обслужван от РС- Пазарджик. Доколкото е налице неяснота в обвинителния акт досежно мястото, на което е извършено твърдяното престъпление, то на основание чл. 36, ал. 3 НПК, РС- Пазарджик е следвало да приеме за разглеждане наказателното дело.
Предвид гореизложеното, то налице е спор за подсъдност между РС – Пазарджик и РС – Пловдив относно това кой е компетентният съд да разгледа делото в настоящия случай и следва да бъде повдигната препирня/спор/ за подсъдност пред Върховен касационен съд на Република България. Съобразно това, съдебното производство по НОХД № 3618 /20г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти н.с., следва да бъде прекратено на основание чл. 247а, ал. 3 НПК, а делото на основание чл. 44, ал. 1 НПК, да бъде изпратено на ВКС.
Така мотивиран,
Р А З П О Р Е Ж Д А М:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № 3618/20г., по описа на Районен съд- Пловдив, IV- ти н. с-в.
ПОВДИГАМ СПОР за подсъдност по настоящото дело пред Върховен касационен съд на Република България.
Да се изпрати делото на ВКС, а
копие от разпореждането да се изпрати на РП- Пазарджик за сведение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и
не подлежи на инстанционен контрол.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п.
Вярно с оригинала.
Т.К.