№ 33
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай М.
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора А. Хюсм. К.
като разгледа докладваното от Николай М. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100604521 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С присъда от 17.06.2022 г. по н.о.х.д. № 3577/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, Наказателно отделение, 100 състав, подсъдимият И. С. Х. е признат за виновен за това,
че на 29.09.2016г., около 10.30 часа в гр. София, ж.к. ”*******”, ул. „Търново“, в близост до
спирка на масовия градски транспорт, на тролей, движещ се по линия № *******-та
поликлиника, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си и като извършител, в съучастие с Х. С. Х.-
извършител, чрез нанасяне на удар с юмрук с дясната си ръка, в която държал метален
«бокс», в областта на лицето в горната част на носа, а Х. С. Х. нанесъл удар с дясната си
ръка, с юмрук в областта на лявото око, причинил на М. Н. С., СРЕДНА ТЕЛЕСНА
ПОВРЕДА, както следва: - в комбинирана травма на лявото око- разкъсна рана на окото, с
пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, осъществяващо медикобиологичния признак,
ТРАЙНО ОТСЛАБВАНЕ НА ЗРЕНИЕТО НА ЛЯВОТО ОКО, ЗА СРОК ПО-ДЪЛЪГ ОТ 30
ДНИ; -открито счупване на носните кости, с леко разместване на костните фрагменти, със
симптоми: болки, оток и изкривяване на носната пирамида, кървене на носа, оток на
околните меки тъкани, кръвонасядания в областта около очите и затруднено носно дишане,
осъществяващо медикобиологичния признак, ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.63 ал.1, т.З, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание "Лишаване
от свобода" за срок от осем месеца
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, така определеното наказание е отложено, като е
определен изпитателен срок в размер на 3 години.
Със същата присъда първият съд е признал за виновен подс. Х. С. Х. в това, че на
1
29.09.2016г., около 10.30 часа в гр. София, ж.к. ”*******”, ул. „Търново“, в близост до
спирка на масовия градски транспорт, на тролей, движещ се по линия № *******-та
поликлиника, като извършител, в съучастие с И. С. Х. -извършител, чрез нанасяне на удар с
дясната си ръка, с юмрук в областта на лявото око, а И. С. Х., чрез нанасяне на удар с юмрук
с дясната си ръка, в която държал метален «бокс», в областта на лицето в горната част на
носа, причинил на М. Н. С., СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, както следва:- в комбинирана
травма на лявото око- разкъсна рана на окото, с пролабиране или загуба на вътреочни
тъкани, осъществяващо медико-биологичния признак, ТРАЙНО ОТСЛАБВАНЕ НА
ЗРЕНИЕТО НА ЛЯВОТО ОКО, ЗА СРОК ПО-ДЪЛЪГ ОТ 30 ДНИ; -открито счупване на
носните кости, с леко разместване на костните фрагменти, със симптоми: болки, оток и
изкривяване на носната пирамида, кървене на носа, оток на околните меки тъкани,
кръвонасядания в областта около очите и затруднено носно дишане, осъществяващо
медикобиологичния признак, ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20,
ал.2, вр.ал.1, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от една
година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, така определеното наказание е отложено, като е
определен изпитателен срок в размер на 3 години.
Подсъдимите били осъдени, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати
направените по делото разноски в размер от по 405 лева за всеки един.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите били осъдени да заплатят и сума в
размер на по 1000 лева за всеки един от двамата, представляващи възнаграждение за защита
на частния обвинител.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
подсъдимите И. С. Х. и Х. С. Х., с която същите молят настоящият съд да отмени
атакуваната присъда като неправилна. Депозирано е и писмено изложение от
упълномощения защитник на подс. Х. Х. – адв. К.М.. В последното се излагат съображения
в насока, че СРС е постановил крайния си съдебен акт в нарушение на принципа,
провъзгласен в чл. 13 от НПК, а именно решаващият орган да вземе всички възможни
мерки, за да се изясни обективната истина по делото. Според защитника, в конкретния казус
е могло да се съберат множество доказателства в това число да се провери имало ли е
видеозаписи в близост да инкриминираното местоположение, имало ли е свидетели
очевидци от живущите в близост, имало ли е обаждане към спешен телефон 112 на същата
дата във връзка с инцидента. Адв. М. релевира съображения и че, първият съд, в нарушение
на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от НПК не е събрал доказателства касателно отношенията
между подсъдимите и пострадалия във периода преди осъществяване на деянието. В
подадената въззивна жалба защитата отправя и укор към първоинстанционния съд за
допуснато съществено нарущение на процесуалните правила, тъй като мотивите към
първоинстанционната присъда не отговарят на изискванията на процесуалния закон, което
според адв. М. следва да се приравни на липса на мотиви. В заключение се моли
атакуваният съдебен акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Адв. М. прави доказателствено искане да се изискат справки от Столична община,
район Люлин относно имената на живущите в района, а също и от МВР, Дирекция
„Национална система 112“ касателно обстоятелството подаван ли е сигнал в
инкриминирания ден за процесния побой.
По делото е депозирана и жалба от ЧО М. С. чрез повереника му адв. Я. С.. Прави се
искане така наложените наказания да бъдат повишени в размер надхвърлящ средния, а
приложението на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отменено.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание на 08.11.2022
г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на
нови доказателства.
В хода на съдебните прения защитника на подсъдимите лица – адв. М. моли съда да
2
се произнесе с присъда, с която да оправдае подзащитните му. Излага аргументи, че първият
съд е постановил акта си при нарушение на правилата на чл. 13 от НПК, а именно да е
сторил всичко възможно за установяване на обективната истина. Защитникът прави искане
ако СГС не счете подзащитните му за невиновни, то да приеме, че първоинстанционният
съдебен акт е постановен при нарушение на процесуалните правила, поради което и да го
отмени и върне делото за ново разглеждане от СРС. В тази връзка адв. М. изтъква, че
приложените по делото първоинстанционните мотиви не отговарят на изискванията на
процесуалния закон.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита жалбата на подсъдимите за
неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна. Счита, че първата инстанция не
е допуснала съществени процесуални нарушения, както и че не са налице противоречия
между присъда и мотивите на СРС. Релевира доводи, касателно правилното прилагане на
института на чл. 54 от НК. В заключение изразява позиция, че така наложеното от СРС
наказание е правилно и съответстващо на чл. 36 от НК.
Повереникът на частния обвинител в хода по същество излага съображения в
насока, че първият съд е изградил правилни доказателствени изводи, като намира за
житейски логично пострадалият първо да потърси лекарска помощ, а в последствие и когато
е бил в състояние да е разпитан и от органите на реда. Адв. С. прави искане за увеличение
на наложените наказания на подсъдимите. В заключение моли настоящата инстанция да му
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ЧО пред СГС.
Подсъдимите поддържа казаното от защитника си. В правото си на последна дума
изразява отричат да се осъществили деянието, за което им е повдигнато обвинение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след
като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, намира за установено следното.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства,
доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на акта.
За да постанови обжалваната присъда районният съд е приел въз основа на
събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. С. Х. е с ЕГН: **********. Роден е на ******* г. в гр. София,
българин, е българско гражданство, неженен, с основно образование, е адрес в гр.София,
ж.к.******* *******, неосъждан.
Подсъдимият Х. С. Х. е с ЕГН: **********. Роден е на ******* г. в гр. Пловдив,
българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, е адрес в гр.София,
ж.к.******* *******, неосъждан.
Двамата подсъдими са братя.
Към 2016г. свидетелят М. С. живеел в гр. София, жк. „*******”, ул. „*******.
Подсъдимите живеели също в жк. „*******”. Подсъдимите и пострадалият имали влошени
отношения. М. С. имал влошени отношения и с други хора от квартала.
На 29.09.2016г. около 10.30 ч. свидетелят М. С. излязъл от дома си и тръгнал към
спирката на тролейбус № 6, находяща се на ул. „Търново” зад 12-та Поликлиника, където
имал среща с брат си - свидетелят О. С.. Преди да стигне до спирката му се обадил и докато
двамата говорели по телефона, изведнъж усетил удар по тила си отзад. Обърнал се и видял
двамата подсъдими. В този момент подсъдимият И. Х. нанесъл удар е юмрук е дясната си
ръка, в която имал метален бокс, в носа на пострадалия в горната част. М. С. почувствал
силна болка, тъй като се счупил носа му. От удара се счупили и слънчевите очила, които
носил. Непосредствено след това подсъдимият Х. Х. също нанесъл удар с дясната си ръка,
свита в юмрук в лицето на пострадалия, в областта на лявото око. В този момент М. С.
загубил зрение на лявото око, което му било пробито от рамката на очилата.
3
М. С. се привел, а двамата подсъдими му нанесли по още един удар в лицето и
избягали.
Свидетел на случилото се станал брата на пострадалия, който наблюдавал
нападението от около 30-тина метра. Отишъл при брат си, за да му помогне и двамата
посетили 12-та Поликлиника. От там пострадалият бил изпратен в УМБАЛ „Света Анна”. В
болницата пострадалият останал няколко дни, като се наложило да му направят операция
най-напред на окото, а след това и на носа.
В резултат на ударите, нанесени от двамата подсъдими, на пострадалият били
причинени следните травматични увреждания: в комбинирана травма на лявото око-
разкъсна рана на окото, с пролабиране или загуба на вътреочни тъкани, осъществяващо
медикобиологичния признак и открито счупване на носните кости, с леко разместване на
костните фрагменти, със симптоми: болки, оток и изкривяване на носната пирамида, кървене
на носа, оток на околните меки тъкани, кръвонасядания в областта около очите и
затруднено носно дишане.
Преди операциите М. С. не можел да диша през носа и не можел да вижда е лявото
око. След операциите дишането му се възстановило почти изцяло, като същият започнал да
вижда и с лявото си око, но зрението му било вече по-слабо от това на дясното.
По повод инцидента било образувано досъдебно производство, в хода на което били
извършени разпознавания на лица.
Така, на 26.03.2018г. били извършени две разпознавания с разпознаващ свид. М. С.,
при което последният посочил като извършители на деянието именно двамата подсъдими
без колебание.
На същата дата било извършено още едно разпознаване с разпознаващ свид. О. С..
При разпознаването, извършено в периода от 15.35 ч. до 15.40ч. свидетелят посочил
като единия от извършителите поде. Х. Х.. Върху протокола свидетелят отбелязал, че
разпознаването отпада поради несъответствие при разпознаването, както и че желае второ
разпознаване. Това свидетелят направил, тъй като междувременно другият подсъдим
отказал разпознаване на живо и това ядосало свидетеля.
На 25.05.2018г. било извършено още едно разпознаване с разпознаващ свид. О. С.
по снимков материал, като снимковият материал бил предоставен както на монитор, така и
в черно-бял фотоалбум, при което свидетелят посочил поде. И. Х. като вторият извършител
на деянието. Върху протокола било направено отбелязване от защитата, че разпознаването е
опорочено, тъй като е извършено на цветен монитор, а не на хартиен албум.
Съгласно заключението на СППЕ /л. 101-108 от ДП/, касаеща подсъдимия И. Х.,
който към момента на деянието е бил непълнолетен:
Освидетелстваният не боледува от психично заболяване и не се води на отчет в
психиатрично заведение. Няма интелектуален дефицит, въпреки по-ниското му образование,
който да е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране. По
време на инкриминираното деяние /ако се докаже, че го е извършил, защото отрича/,
освидетелстваният е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Вещите лица сочат, че не могат да обсъждат лекомислие и
увлечение при извършване на деянието, защото освидетелстваният отрича да е нападнал
пострадалия и да е бил по някакъв начин съпричастен към деянието. Освидетелстваният
може да участва в наказателното производство и е в състояние да дава при желание
адекватни обяснения по обстоятелства и факти от съществено значение за производството.
Съгласно заключението на СМЕ по писмени данни /л. 18-22 от ДП/, касаещо
пострадалия М. С.:
От материалите по делото е видно, че при инцидент на 29.09.2016г. на пострадалия
М. С. му е била причинена тежка лицева травма:
-травма на лявото око: субконюнктивна хеморагия, кръвонасядане на клепачите,
разкъсно-контузна рана на роговицата с пролапс на ириса, намаление на зрението до
4
VOS=0,04 /норма 1,0/;
-травма на носа: открито счупване на костите на носа е лека дислокация, девиация
на носната преграда в ляво затруднена носна проходимост.
Установените травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи
предмети с ограничена контактуваща повърхност по механизма на удари е такива, като
могат да се получат по начина, посочен от пострадалия - удари с ръце и предмет тип
„метален бокс”.
Травмата на лявото око е причинило на пострадалия и реализира
медикобиологичната характеристика ТРАЙНО ОТСЛАБВАНЕ НА ЗРЕНИЕТО НА
ЛЯВОТО ОКО.
Травмата на носната пирамида е причинило на пострадалия и реализира
медикобиологичната характеристика ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Възстановяването на естественото носно дишане е било
възможно единствено чрез оперативното наместване на счупените кости и по-дълбоко
разположените анатомични структури /медиализиране на септума/.
Съгласно заключението на СМЕ, допусната и приета в хода на съдебното следствие,
изготвена от вещо лице Димитър Николов:
От материалите по делото е видно, че при инцидент на 29.09.2016 г. на пострадалия
М. Н. С. му е била причинена тежка лицева травма, изразяваща се в:
Травма на лявото око: кръвонасядане на клепачите, разкъсно-контузна рана на
роговицата е пролапс на ириса, намаление на зрението до VOS=0.04 (норма 1,0),
субконюнктивна хеморагия;
Травма на носа: открито счупване на костите на носа е лека дислокация на
фрагмените, девиация на носната преграда в ляво, затруднена носна проходимост;
Травмата на лявото око е причинило на пострадалия и реализира
медикобиологичната характеристика ТРАЙНО ОТСЛАБВАНЕ НА ЗРЕНИЕТО НА
ЛЯВОТО ОКО за период по-голям от 30 дни.
Травмата на носната пирамида е причинило на пострадалия и реализира
медикобиологичната характеристика ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Възстановяване на естественото носното дишане е било
възможно единствено чрез оперативното наместване на счупените кости и по-дълбоко
разположените анатомични структури (медиализиране на септума).
Установените травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи
предмети е ограничена контактуваща повърхност по механизма на удари с такива, като
могат да се получат по начина посочен от пострадалия - удари е ръце, като тежестта им
може да се обясни е удар през очила, но не може да се изключи и действие на предмет тип
„метален бокс”.
Нараняванията са причинени със значителна сила на ударите.
Костното зарастване на счупените носни кости е за период около 25 дни. Без
оперативно лечение по възстановяване на анатомичната позиция на носните структури,
самовъзстановяване не е възможно. Към настоящия момент носното дишане е възстановено
почти до нормата.
Възстановяването на разкъсването на очните структури на лявото око е за период от
20-25 дни, като предвид тежестта на травмата, самовъзстановяване не е възможно. Данните
от сегашните прегледи показват значително възстановяване (при оптична корекция) на
зрението на лявото око, без изгледи за по-нататъшно подобрение.
В съдебно заседание при отговор на поставените от страните и съда въпроси,
вещото лице прави следните допълнения и уточнения:
Периодът за костното възстановяване на счупването на носа е 25 дни от момента на
травмата до пълното костно възстановяване, като тук се има предвид естествения вид на
5
травмата без лечението. Оценката на травмата се взема предвид без медицинската намеса,
т.е. от деня на травмата, а оперативната намеса е допълнителна, но вече е хирургична травма
по отношение на наместване на носа. За периода от датата на инцидента до извършване на
операцията на носа, сигурно е започнало вече някакво зарастване на костите и може би е
имало известно разместване на костите фрагменти по време на операцията. Имало е
допълнителна травма, за да бъдат наместени костите в правилната позиция. Периодът на
лечение в конкретния случай не е съвсем типичен, тъй като обикновено след счупване на
костите на носа, операцията обикновено е в рамките на първите няколко дни след травмата.
Докато в конкретния случай тежестта на очната травма е била толкова голяма, че е
предпочетено първо да се възстанови по тежкото увреждане, което е е много голям риск за
пациента, а да се остави другата тежка травма впоследствие. Окото е структура, с
нараняването на която освен, че се рискува зрението на пациента, има риск и за живота на
пациента, ако възникнат инфекциозни усложнения, тоест първо трябва да се оправи по -
тежката травма и затова има забавяне за костната фрактура. При всяко счупване на костите
на носа, задължително има и разкъсване на лигавиците на носа, което води до кръвотечение.
Лигавицата заздравява за около 10-14 дни, както раните е образуване на белег отвътре върху
лигавицата, но това няма отношение към тежестта.
Няма нито документални данни, нито от извършения преглед има данни за
допълнителни травми или влошаване. По отношение на носната травма и към момента в
днешно време има само някакво остатъчно лекостепенно затруднение с дишането с едната
ноздра, което е несъществено вече. По отношение на очната травма има приложено
съвременно актуално изследване от 2021 година и от медицинската документация за
прегледа от очен лекар, което също показва, че няма загуба на очния статус, тоест няма
загуба на зрение образно казано, а ефектът от лечението на травмата е бил добър, поради
което не се променя медикобиологичната характеристика на травмата.
Тези травми не е възможно да се получат само в резултат на удар с ръка, свита в
юмрук, поради морфологията на увреждането. Касае се за много тежко счупване на костите
на носа и за разкъсване на очната ябълка, при което няма как да стане само при удар с ръка.
Описал съм в механизма, че доколкото пострадалото лице не е възприело точно да е имало
нещо на ръката на извършващия удар, но предполага, че е имало бокс, може да се каже две
неща, че, ако е имало бокс в удрящата ръка, то това ще обясни травмата и на двете места и в
областта на носа, и в областта на окото. От друга страна, доколкото свидетелските
показания сочат, че е бил е очила, то това е другият вероятен механизъм. Удар с гола ръка
през предмет тип очила, които при счупването действително могат да причинят както раната
на носа, така и разкъсването на окото.
Понятие "загуба на вътрешно очни тъкани" по принцип има в медицината. Когато
има разкъсване на очната ябълка, очните лекари са задължени да кодират заболяването по
системата на международната класификация на болестите. Изискването е във връзка с
провеждане на лечение в болница, което се заплаща по каса, защото диагнозите се изплащат
по МКБ. Когато се описва очна травма със загуба на вътреочни тъкани, се има предвид
разкъсване, увреждане на целостта на обвивката на окото, което дава пряка анатомична
комуникация между външната среда и вътрешността на окото, като не се изиска чисто
анатомично да има загуба на тъкан вътре от окото, тоест да е излязло нещо и да е изпаднало.
Фактът, че в конкретния случай има разкъсване на ириса с отваряне на вътреочни тъкани,
това вече изпълнява критериите на диагноза "загуба на вътрешно очни тъкани".
Съгласно заключението на съдебно-графическата експертиза, приета по делото:
Подписите за „Поемни лица № 1“ в протокол за разпознаване на лица и предмети от
25.05.2018г. и фотоалбум към него на лист 54- 55 от ДП са положени от Г.С.В..
Подписите за „Свидетел” в протокол за разпит на свидетел от 01.03.2019г. на лист
229 от ДП са положени от Г.С.В..
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетеля М.
С., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените частично от ДП такива на
6
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК /л. 45 от ДП/; показанията на свидетеля О. С.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените частично от ДП такива на
основание чл. 281, ал. 4, т. 2 НПК /л. 23-24 и л. 46 от ДП/; показанията на свидетеля М.М.,
дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетеля Т.Т., дадени в хода на ДП и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК /л. 42 от ДП/; показанията на
свидетеля Р. Х., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените от ДП такива
на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 97 от ДП/; показанията на свидетеля С.Д.,
дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените от ДП такива на основание чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 95 от ДП/; показанията на свидетеля Д.Д., дадени в хода на
съдебното следствие, както и приобщените от ДП такива на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 2 НПК /л. 96 от ДП/; показанията на свидетеля Г.В., дадени в хода на ДП приобщени по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК /л. 229 от ДП/; заключение на СППЕ /л. 101-108 от
ДП/; заключение на СМЕ по писмени данни /л. 18- 22 от ДП/; заключение на СМЕ,
назначена в хода на съдебното следствие /л. 276-284 от съд.дело/; заключение на СГЕ /л.
269-272 от ДП/; 4 броя протоколи за разпознаване /л. 48-50 и л. 54-55 от ДП/; медицинска
документация /л. 131-190 от ДП/; 2 бр. епикризи /л. 11-12 от ДП/; лист за преглед на пациент
от 12.03.2021г. /л. 99 от съд.дело/; медицински изследвания на очите /л. 100-103 от
съд.дело/; рецепта /л. 105 от съд.дело/; справка за съдимост на поде. Х. Х. /л. 16 от съд.дело/;
справка за съдимост на подс. И. Х. /л. 32 от съд.дело/.
На първо място, СГС напълно се солидализира с доказателствените изводи на
първия съд касателно свидетелските показания на ЧО М. С. и свид. О. С.. Настоящият
състав кредитира изцяло показанията на свидетеля М. С. като еднопосочни, логични,
последователни и не съдържащи съществени противоречи, поставящи под съмнение
правдивостта на показанията му, нито стремеж на свидетеля към изопачаване на
действително протеклите събития. Независимо, че същият е пострадал от престъплението,
това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се приеме наличието на
тенденциозност или предубеденост в изнесените от свидетеля фактически обстоятелства и
автоматично да доведе до компрометиране на показанията му. Напълно логични,
кореспондиращи с доказателствената маса и непротиворечиви се явяват и свидетелските
показания на О. С.. Действително последният е брат на пострадалото лице и също би могло
да се приеме, че е до известна степен заинтересован от изхода на делото, но това
обстоятелство само по себе си не води до задължителен за съда извод, че показанията на С.
следва да се изключат от приетия за достоверен доказателствен материал. Същите
единствено следва да се анализират с необходима и изискуема критичност и то през
призмата на всички събрани и приети за достоверни факти по делото. Ето защо и след
именно такъв анализ настоящата инстанция намира, че заявеното от О. и М. С.и
кореспондира както помежду си, така и с изготвената и назначена СМЕ.
На следващо място, съдът приема за акуратни и изводите на СРС касателно
показанията на свидетелите М.М. и Т.Т.. Действително информацията, доставена от тези
двама свидетели в голямата си част е неотносима към предмета на делото, поради което и
напълно резонно СРС, при изграждане на фактическата обстановка е взел предвид
единствено обстоятелството, че ЧО С. е бил в лоши отношения със съседите си. В тази част
показанията на М. и Т. си кореспондират както помежду си, така и с останалия
доказателствен материал. Ето защо, СГС намира, че описаните по-горе фактически
твърдения след да бъдат приети за достоверни и показанията на свидетелите в тези им части
следва да се кредитират.
На следващо място, съдът приема за напълно резонни и изводите на СРС, че следва
да се кредитират и показанията на свидетелите Р. Х., С.Д., Д.Д. и Г.В.. Изброените
свидетели са били поемни лица, участвали в извършените в хода на досъдебното
производство разпознавания. Същите се явяват еднопосочни и кореспондиращи си.
Действително се констатира липса на спомен у свидетелите, касателно действието по р
разследване, на което са присъствали. Това, обаче, се явява житейски логично и обяснимо с
индивидуалните възможности за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на всеки
7
един от свидетелите. Периодът от време, който е изминал е значителен и е напълно
нормално свидетелите да не си спомнят конкретни подробности от действието, което е било
извършено в тяхно присъствие.
Досежно свидетеля Г.В., СРС е изяснил, че твърдяното, че подписите в протокола за
разпознаване не са негови следва да бъде изключено от доказателствената масата. Това е
така, тъй като е била назначена СГЕ, която опровергава заявеното от В.. Коментираната
експертиза е извършена от вещо лице, компетентно в съоветната област. Нещо повече, не са
налице и индиции за липса на безпристрастност на експерта, поради което и правилно
първата инстанция се е доверила на изготвената и приета в съдебно заседание експертиза.
Ето защо и напълно резонно в описаната част следва да бъдат изключени показанията на
Г.В..
Настоящата инстанция счита за правилни и аргументите на СРС касателно
депозираните от подсъдимите И. Х. и Х. Х. обяснения. Към последните съдът подходи с
особено внимание, отчитайки двойствената им процесуална природа – на гласно
доказателствено средство и същевременно на способ за защита. Поради тази причина,
настоящата инстанция ги сравни с целия останал събран по делото писмен и гласен
доказателствен материал със съответните критичност и внимание, за всяко едно от
фактическите обстоятелства, за които се отнасят, и в зависимост от резултата от съвкупната
им преценка с останалия доказателствен обем и съотнасянето им към всеки един отделен
доказателствен източник, досежно конкретното фактическо обстоятелства, формира своя
извод за достоверността им, за всяка една тяхна част по отделно. В случая, съдът прецени,
че обясненията на подсъдимите се явяват доказателствено средство, подкрепящо се напълно
от показанията на свидетелите М. и Т. единствено относно обстоятелството, че ЧО М. С. е
оставил впечатление в съседите си, че е конфликта личност. В останалите си части
обясненията на подсъдимите лица според съда представляват единствено средство за
защита, поради което СГС не им се довери и прие като достоверен и обективен
доказателствен източник.
Настоящият съдебен състав напълно се солидализира с изводите на първия съд и
касателно изготвените експертизи.
Съдът, подобно на предходния, прие като обосновани и обективни изготвените
заключения на извършените както в хода на досъдебното производство, така и в хода на
съдебното, съдебномедицински експертизи по отношение на травматичните увреждания на
пострадалия М. С.. От заключенията се изясняват в необходимата пълнота и изчерпателност
причинените увреждания на частния обвинител и техните медикобиологични
характеристики. След задълбочен анализ на приобщените в хода на разследването
материали, вещото лице по назначената допълнителна СМЕ е обосновал изводите си за
медикобиологични характеристики на причинените телесни увреждания, констатирани при
С.. След запознаване с всички налични доказателства по делото (до момента на назначаване
на допълнителната СМЕ) вещото лице д-р Димитър Николов е установил, че на пострадалия
са причинени две наранявания в областта на лицето, както следва:
травма на лявото око, изразяваща се в кръвонасядане на клепачите, разкъсно-контузна
рана на роговицата е пролапс на ириса, намаление на зрението до VOS=0.04 (норма
1,0), субконюнктивна хеморагия;
травма на носа, изразяваща се в открито счупване на костите на носа е лека
дислокация на фрагмените, девиация на носната преграда в ляво, затруднена носна
проходимост;
Травмата на лявото око е съотносимо към медицинския критерий "трайно
отслабване на зрението на лявото око за период по-голям от 30 дни", а травмата на носа
реализира медикобиологичната характеристика „постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота“. Видно от процесното заключение вещото лице е посочил и най-
вероятния механизъм на получаване на инкриминираното като съставомерно нараняване на
8
С., а именно посредством нанасяне на удар с твърди тъпи предмети (каквито могат да бъдат
и човешките юмруци), като тежестта на нанесените удари бимогла да се обясни, според
вещото лице и с удар през очила или действие на предмет тип „метален бокс“. Изготвеното
заключение по допълнителната СМЕ е защитено по убедителен начин от експерта и по
време на разпита му в съдебно заседание, поради което и съдът не намира основания да
изключи същото от доказателствената маса, посредством която изгражда фактическите си
изводи.
Не се нуждаят от ревизия и изводите на първия съд относно пълната
кредитируемост на заключението на назначената в хода на досъдебното производство
СППЕ, изготвена по отношение на подс. Х. Х.. Действително същият е бил непълнолетен
към момента на осъществяване на деянието, но това обстоятелства не води във всеки случай
до извода, че подсъдимият е действал като невменяемо лице. Единствено за пълнота, съдът
ще посочи, че невменяемостта е юридическо, а не психиатрично понятие, тъй като е
дефинирана в закона и е основание за извода за наказателна неотговорност. Независимо, че
НПК изисква задължително експертното медицинско изследване на въпроса дали
подсъдимият е в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, това изследване има за цел да установи единствено наличието на
психическо заболяване или аномалия, както и неговата тежест. В конкретния случай,
доказателствената съвкупност, относима към момента на деянието, води до извода, че това
ниската възраст на подс. Х. Х. не е довела до отпадане на психическите му способности да
съзнава извършеното и да контролира постъпките си. Нещо повече, вещите лица, изготвили
заключението по приетата СППЕ, заявяват, че към при разговор с освидетелствания същият
е ги е оставил с впечатлението, че е с доста силен характер, което с още по-голяма
категоричност води до извода, че към момента на деянието подсъдимият е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да контролира постъпките си.
Съобразявайки така събраните по делото доказателства, настоящата инстанция
счита, че решаващият съд правилно е достигнал до своите правни изводи относно
приложението на материалния закон и по-конкретно, законосъобразността на
квалификацията на извършеното от двамата подсъдими престъпление, за което са
привлечени като обвиняеми.
При така приетата фактическа обстановка районният съд е направил правилен,
законосъобразен и обоснован правен извод, като е приел, че подсъдимите И. С. Х. и Х. С.
Х. са осъществили както от обективна така и от субективна страна състава на престъпление
по чл. 129, ал. 2, вр.с, ал. 1, вр.с чл. 20, ал. 2 НК, тъй като на 29.09.2016г., около 10.30 часа в
гр. София, ж.к. ”*******”, ул. „Търново“, в близост до спирка на масовия градски
транспорт, на тролей, движещ се по линия № *******-та поликлиника, като извършител,
действайки в съучастие, като съизвършители, Х. Х. чрез нанасяне на удар с дясната си ръка,
с юмрук в областта на лявото око, а И. С. Х., чрез нанасяне на удар с юмрук с дясната си
ръка, в която държал метален «бокс», в областта на лицето в горната част на носа,
причинили на М. Н. С., СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА, както следва:- в комбинирана
травма на лявото око- разкъсна рана на окото, с пролабиране или загуба на вътреочни
тъкани, осъществяващо медико-биологичния признак, ТРАЙНО ОТСЛАБВАНЕ НА
ЗРЕНИЕТО НА ЛЯВОТО ОКО, ЗА СРОК ПО-ДЪЛЪГ ОТ 30 ДНИ; -открито счупване на
носните кости, с леко разместване на костните фрагменти, със симптоми: болки, оток и
изкривяване на носната пирамида, кървене на носа, оток на околните меки тъкани,
кръвонасядания в областта около очите и затруднено носно дишане, осъществяващо
медикобиологичния признак, ПОСТОЯННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА
Деянието е извършено от подсъдимите от обективна страна, тъй като същите, чрез
нанасяне на множество удари с ръце и метален бокс (досежно подс. И. Х.) в областта на
главата на М. С. са му е причинили процесните средни телесни повреди.
Подсъдимите са действали в съучастие, като съизвършители, тъй като и двамата са
участвали в нанасянето на побоя над пострадалия, като общността на умисъла им е в
9
резултат на мълчаливото координиране на престъпните прояви на всеки един от тях.
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като в тази
насока съдът споделя доводите на първата инстанция и е ненужно да ги преповтаря.
При преценка на размера на определеното от първоинстанционния съд наказание,
настоящата инстанция не намери основание за изменение на същото. За престъплението, за
което подсъдимите И. Х. и Х. Х. са признати за виновни, законът /чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от
НК/ предвижда наказание „лишаване от свобода” до шест години. В хипотезата, в която се
намира подсъдимият И. Х. (същият е непълнолетен към момента на извършване на
деянието) следва да се приложи и разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НК, а именно границите на
предвиденото наказание да се редуцират в размер до три години "Лишаване от свобода". В
конкретния казус, видно от присъдата и приложените към нея мотиви, първият съд е
съобразил материалния закон напълно акуратно. Нещо повече, при индивидуализацията на
наказанието проверяваната инстанция правилно е преценила както смекчаващите
(подсъдимите са неосъждани, а също така е изминал сравнително дълъг период от датата на
осъществяване на деянието), така и отегчаващите (деянието е осъществено в съучастие,
както и е извършено в светлата част на денонощието на обществено място, достъпно до
голям брой хора, а на пострадалия са причинени две средни телесни повреди, като
осъщественото е без конкретен повод) отговорността обстоятелства. В тази връзка
въззивният съд не намира основания, въз основа на които да следва да се увеличи или
намали наложеното и на двамата подсъдими наказание. В конкретния казус, предвид
изтъкнатите от първия съд отегчаващи отговорността обстоятелства, обществената опасност
на деянието не е незначителна. Въпреки това, обаче и двамата подсъдими са неосъждани,
поради което и всяко увеличаване наложения размер от една година „лишаване от свобода“
(досежно подс. Х. Х.) и осем месеца (относно подс. И. Х.) не би обезпечило баланса между
интереса на обществото от справедливо налагане на наказание за престъпление с такава
степен на обществена опасност и личността на подсъдимите лица, които са с нисък риск от
последващо престъпно поведение.
Първоинстанционият съд правилно и законосъобразно е преценил, че са налице
формалните основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на наказанието
„лишаване от свобода“, наложено и на двамата подсъдими. И. Х. и Х. Х. са неосъждани на
наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, наложената на подс. И.
Х. санкция е в размер на осем месеца „лишаване от свобода“, а на подс. Х. Х. в размер на
една година. Нещо повече, възпиращият и превъзпитателният ефект на наказанието и при
двамата подсъдими може да се постигне и без ефективното изтърпяване, като по този начин
ще бъдат изпълнени целите, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК в пълен обем.
Законосъобразно, предвид изхода на делото, първоинстанционният съд е възложил в
тежест на подсъдимите да заплатят направените в хода на производството разноски на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК от по 405 лева на човек.
Не на последно място, СГС дължи отговор на въздигнатите от адв. М. възражения за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 13 от НПК, допуснато от СРС. Според
настоящата инстанция, първостепенният съд правилно е изградил фактическа обстановка,
както и съобразно изискванията на процесуалния закон е стигнал до крайния си извод
относно деянието и неговия механизъм. В изпълнение на задълженията си, произтичащи от
императивните правила чл. 13 и 107, ал. 3 от НПК СРС е извършил множество на брой
процесуално-следствени действия за разкрИ.е на обективната истина в наказателния процес,
като са изградени фактически констатации, в съответствие с предписаното от разпоредбата
на чл. 14 от НПК, които се базират на всеобхватно обсъждане на доказателствените
източници и на прецизната им юридическа интерпретация.Не може да бъде споделено и
възражението за липса на мотиви. В изготвените от СРС мотиви се съдържа пространен
отговор на всички наведени възражения от пледоариите на защитата, поради което същото е
напълно несъстоятелно. Първият съд също така е изградил напълно правилна фактическа
обстановка, подкрепена и от обстоен доказателствен анализ, с който настоящата инстанция
напълно се солидализира. Правните изводи, до които е достигнал СРС са напълно правилни
10
и в съответствие с материалния закон.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314
НПК служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира основания за изменение или отмяна на обжалваната присъда, поради което и с
оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334‚ т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 1-ви въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №20042870 от 17.06.2022 г. по н.о.х.д. № 3577/2020 г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 100 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да се
съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11