Решение по дело №290/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от С. Р. Д., [ЕГН] от [населено място], чрез адв. И. А., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.*, офис * срещу Решение № 2153-20-61/25.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ-[област], с което е потвърдено Разпореждане № 202-02-127-3/07.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

В жалбата се твърди, че така постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Според жалбата неправилно е прието, че [държава] не е държава по пребиваване за жалбоподателя, а единствено държава по произход. В този смисъл сочи, че мотивите и крайния извод на административния орган не са в корелация с доказателствата по административната преписка и не са съответни с целта на закона. Подчертава, че именно службите в РБ. са компетентни да се произнесат положително по искането му за получаване обезщетение за безработица с доводи от с. и з. характер. Сочи, че постоянният му адрес е в [населено място], [улица], както е по документа за самоличност, живее в собствено жилище, има сключен договор с мобилен оператор и абонат за телевизия. Жалбоподателят не отрича, че работата му в чужбина е породена от възможността за получаване на по-високи доходи, но това не била неговата основна цел, затова за постоянно се прибрал в [държава]. Уточнява, че не е установил трайна връзка с никоя от държавите, в които е работил – [държава], В. или [държава] и в този смисъл сочи, че в решението не била посочена коя точно според административния орган е държавата по пребиваване. Заявява още, че последните три години бил лишен от възможността за пълноценна трудова реализация, поради з., за което е получил * по Е. р. № 93960/21.11.2023 г. на Т., за срок от една година за което му е отпусната пенсия за и..

Твърди, че мотивите на оспореното решение са в противоречие с Регламент (ЕО) №883/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г. и Регламент (ЕО) №987/2009, пряко приложими във всички държавни – членки на ЕС и затова счита, че неправилно в решението е направено тълкуването на термина „пребиваване“, което е определящо при преценката за компетентната институция в държавата-членка. Според жалбоподателя налице са предпоставките на чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004 на ЕС, и компетентни да се произнесат по претенцията за безработица са службите в държавата по обичайно пребиваване – РБ., и в този смисъл се цитира съдебна практика по сходни казуси.

Като се имат предвид тези твърдения моли съда да се произнесе с решение, с което прогласи нищожността/отмени оспорения акт. Претендират се разноски по воденето на делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. А.. Жалбоподателят не се явява.

Ответникът р.пр. се представлява от юриск. Ч., която оспорва подадената жалба. Допълнителни съображения за неоснователност на жалбата, развива в писмено становище. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, с възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, мотивите на оспорения административен акт, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата срещу Решение № 2153-20-61/25.07.2024г. на директора на ТП на НОИ-[област], с което е потвърдено Разпореждане № 202-02-127-3/07.05.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита в преклузивния срок, предвиден в нормата на чл. 149, ал.1 АПК. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

За да се произнесе по нейната основателност, АССм приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх. № 202-02-127/25.05.2023г. (л.111) подадено в дирекция „Бюро по труда“ –[община], С. Р. Д. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ, с посочени от заявителя данни за трудова дейност в държавите – [държава] и В. и прекратени считано от 18.05.2023 г. трудови правоотношения при работодателя във В.. Декларираните от заявителя данни за последния период на заетост са от 15.05.2023 г. до 17.05.2023г. във [държава] и манифестирани намерения за трайна установеност в РБ. (декларация на л.87). В откритото административно производство по цитираното заявление за отпускане на ПОБ са установени, след изпращане на СЕД U002 и СЕД U004 от компетентните институции на [държава], В. и [държава], следните осигурителни периоди: за времето от 03.10.2012 г. до 17.12.2019 г., вкл. установена осигурителна заетост в [държава]; за времето от 01.01.2020 г. до 17.03.2020 г., вкл. и от 01.03.2022г. до 05.05.2023г. вкл. осигурителна заетост от В. (с включени преди и след края на преходния период по Споразумението за оттегляне) и за времето от 15.05.2023 г. до 17.05.2023 г., вкл. установена осигурителна (и последна) заетост във [държава].

Установено е, че в периода от 18.03.2020 г. до 17.01.2021 г. на Д. е изплащано парично обезщетение за безработица, на основание осигурителна заетост на лицето във В.. С изключение на това обстоятелство, от доказателствата по делото не се установява жалбоподателят Д. да е поддържал друга връзка с РБ. и/или да е упражнявал трудова дейност с характер на последна осигурителна заетост в страната ни.

Към жалбата се представят доказателства, свързани със з. с. на Д. и з., което датира от 08.01.2019 г., издадено ЕР № 93960/21.11.2023г. и разпореждане [номер] от 10.01.2024 г. на ръководител ПО в ТП на НОИ за отпусната и. п.. Целта на жалбоподателя е да докаже, че те са от съществено значение за пребиваването му в [държава], доколкото л. било провеждано само в б. л. з., следователно тези обстоятелства са определящи за българските институции, които са компетентни да изплатят исканото обезщетение за ПОБ.

С процесното Решение № 2153-20-61/25.07.2024г. на директора на ТП на НОИ е приел и съдът приема за доказани изложените в тази връзка мотиви, изградени на база релевантните за спора доказателства, че през периода на последната заетост - 17.05.2023г. във [държава] и след това жалбоподателя Д. не е започнал работа в [държава] и няма трудово-правна връзка със страната ни. Последното е обосновало извод, че българската осигурителна институция в лицето на НОИ не е компетентна да предостави исканото от заявителя ПОБ. Този извод е законосъобразен и правилен.

Критерий за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 е свързан с мястото, където лицето е изградило стабилна и дългосрочна заетост за определяне държавата по пребиваване с цел преценката на съответните институции за право на обезщетение. В редица свои решения АССм е приемал, че определящи за тази преценка са факти от живота на заявителя свързани с неговата трудовата уседналост. Доказателствата в преписката обосновават категоричен извод, че за периода от 2012г.-2023г. жалбоподателят няма никаква трайна стабилна и дългосрочна заетост или връзка с [държава], с оглед на което липсва законово основание за предоставяне на ПОБ от българската осигурителна институция - НОИ. В тази връзка представения по делото като доказателство нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот е ирелевантен за установяване на твърдените в жалбата обстоятелства. Казаното важи и за представените в съдебното производство доказателства (л.124 и сл.), които също не допринасят за целите и преценка правото на обезщетение за безработица на заявителя С. Д.. Така удостоверението за сключен граждански брак (с декларираната последна заетост на съпругата във В., вж.декларация на л.87); квитанциите за заплатени задължения за ДНИ, ТБО, за ел. и ВиК услуги (плащането им не изисква лично присъствие); активиране на услуги за телевизия и мобилни данни и интернет услуги (последните биват предоставяни от мобилния оператор в рамките на държави във и извън ЕС), както и извлеченията за движенията на банковите сметки също не са от значение за стабилен физически устой/пребиваване на лицето по смисъла на Регламента.

Вярно е, че през м.май 2023г. жалбоподателят се е завърнал в РБ. и по данни на О. М. – [област], справката на л.52, последното влизане на лицето е на 22.05.2023г., но обстоятелството, че Д. се е установил да живее за постоянно в родината си - държавата по произход, е ирелевантно за приложението на чл. 65, § 2 и § 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. За правото на парично обезщетение е от значение къде е било обичайното пребиваване на искателя на помощта през периода на неговата последна заетост, а в случая доказателствата потвърждават извода на решаващия орган, че дългосрочната заетост на жалбоподателя С. Д. е в държавите [държава], В. и [държава], последната е във [държава]. Т.е. обичайното пребиваване по смисъла на Регламента не е в [държава], следователно, не може да се приеме, че случая попада в обхвата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, според който отговорността за изплащане на обезщетение за безработица се прехвърля от държавата по заетостта (компетентна по правилата на чл. 11, § 3, б. „а“ от същия регламент) върху държавата по пребиваване. За да са налице условията на хипотезата, е необходимо напълно безработното лице, по време на последната си дейност като заето лице да е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, да продължава да пребивава в тази различна държава-членка или да се е завърнало в нея.

В случая искането на жалбоподателя е аргументирано с трудовата му активност в други държави, което обаче не обосновава компетентостта на българската осигурителна институция. Жалбоподателят е променил пребиваването си след приключване на заетостта и реално се е завърнал в държавата си по произход - [държава] по лични съображения свързани с неговото с. и з. с., които обаче не са от значение за производството по отпускане на ПОБ. В този смисъл са мотивите на Решение от 30.09.2021 г. по дело С- 285/20 на Съда на ЕС, че „чл.65, §2 и 5 от Регламент № 883/2004, изменен с Регламент № 465/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че причините по специално от с. х., поради което едно лице е преместил пребиваването си в държава-членка различна от компетентната държава членка, не следва да се вземат предвид за целите на прилагане на тази разпоредба“. С оглед на изложеното обосновано е прието от ответника, че в случая приложение не намира разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, приложим е чл. 64 от същия регламент - като безработно лице, което отива в друга държава-членка като се постави на разположение на службите по заетостта на тази друга държава-членка, жалбоподателят запазва правото си на обезщетение от компетентната държава-членка, ако е изпълнил условията по чл. 64, § 1 от регламента.

Съдът счита за относими към настоящия казус мотивите на Определение по дело С - 30/22, с което СЕС приема, че чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува, че не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетения за безработица до компетентния орган на държава- членка, в която не е завършило периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава - членка, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период. По аргумент от чл. 61, § 2 от Регламент № 883/2004 и тъй като жалбоподателят е лице, което не е придобило „последно“ осигурителен период според българското законодателство, то право на обезщетение за безработица може да възникне само „ако положението му съответства на визираното в чл. 65 § 5, б. „а“ от този регламент във връзка с чл. 65, § 2 от него. С оглед тълкуването на СЕС за приложението на чл. 65, § 2 от регламента, положението на жалбоподателя е несъответно, тъй като е налице завръщане в държавата му на произход след прекратяване на трудовата му дейност в друга държава, където е пребивавал във връзка с дейността си. В този см. и Решение №930/02.07.2024г. по адм.д. № 209/2024г. на АССм.

Съобразно тези мотиви оспореното решение на директора на ТП на НОИ - [област] и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни и правилни и следва жалбата срещу тях да бъде отхвърлена.

Разноски: Предвид неоснователността на подадената жалба на ответника следва да се присъдят деловодни разноски, платими от жалбоподателя в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата, подадена от С. Р. Д., [ЕГН] от [населено място], чрез адв. И. А., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.*, офис * срещу Решение № 2153-20-61/25.07.2024 г. на директора на ТП на НОИ-[област], с което е потвърдено Разпореждане № 202-02-127-3/07.05.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

ОСЪЖДА С. Р. Д., [ЕГН] от [населено място], [улица]ДА ЗАПЛАТИ на НОИ деловодни разноски в производството в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.