№ 42
гр. Шумен, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500453 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №144 от 29.07.2022г. по гр.д.№327/2021г. по описа на Районен съд -
гр.Велики Преслав, съдът е уважил предявените от В. А. М. и Р. Ш. Е. срещу А. М. Р.,
отрицателни установителни искови претенции по чл.124 от ГПК, като е признал за
установено по отношение на ищците, че ответницата не е собственик не е собственик на 1/6
ид.ч., съставляваща разликата над придобитите от нея на основание Нотариален акт за
дарение № ...../2009г. на СВп.- Велики Преслав от дарителите, Е.е М. Ш. и Ф.М.Б. 1/3 ид.ч.
до дарените на ответницата общо 1/2 ид.ч., от съсобствени между ищците, ответницата и
трети лица недвижими имоти, находящи се в землището на с. ....., общ. Върбица, както
следва: 1/ Нива от 13.670 дка., представляваща имот с № 002009, пета категория в м-т
„Долен Яйкън", при съседи: имоти с № 002015, 002014, 002011, 002010, 002021, а по
кадастрална карта, съставляваща поземлен имот с идентификатор 38306.2.9 с площ от 13 578
кв.м. и при граници: имоти с ид. 38306.2.21, 38306.2.10, 38306.2.15, 38306.2.14 и 38306.2.11;
2/ Нива от 15.151 дка., представляваща имот с № 006009, пета категория в м-т „Карач Алтъ",
при съседи: имоти с № 006167, 006010, 006019, 006028, 006008, 023165, а по кадастрална
карта, съставляваща, поземлен имот с идентификатор 38306.6.9 с площ от 16 140 кв.м. и при
граници: имоти с ид. 38306.23.165, 38306.6.170, 38306.6.8, 38306.6.28, 38306.6.19,
38306.6.167 и 38306.6.10; 3 / Нива от 11.627 дка., представляваща имот с № 022012,
четвърта категория в м-т „Баир Аркасъ", при съседи: имоти с № 022084, 022013, 022193,
032215, 022017, а по кадастрална карта, съставляваща поземлен имот с идентификатор
1
38306.22.12 с площ от 11 625 кв.м. и при граници: имоти с ид. 38306.32.215, 38306.22.193,
38306.22.13, 38306.22.84 и 38306.22.17; и 4/ Нива от 8.491 дка., представляваща с № 031005,
четвърта категория в м-т „Балабан Гюня", при съседи: имоти с №№ 031037, 031006, 031203,
031004, а по кадастрална карта, съставляваща поземлен имот с идентификатор 38306.31.5 с
площ от 8490 кв.м. и при граници: имоти с ид. 38306.31.6, 38306.31.203, 38306.31.4 и
38306.31.37. На ищцовата страна са присъдени деловодни разноски.
Недоволна от така постановеното решение останала ответницата, която обжалва
решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност, и моли съда да го отмени и
постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в
който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с искова претенция по чл.124 от ГПК
от В. А. М. и Р. Ш. Е. срещу А. М. Р.. Ищците сочат в исковата молба, че с решение №
5/04.06.1999г. на ПК, гр. Върбица е постановена реституция по реда на ЗСПЗЗ в полза на
наследниците на М.М.И.., починал на 14.12.1978г. върху процесните, притежавани от
наследодателя земеделски земи – ниви в землището на с. ....., общ.Върбица. Излага се, че
всяко от шестте деца на И. – М.М.М. Х.М.М. Ш. М.М. , А.М.М. Е.е М. Ш. и Ф.М.Б.,
наследило по общо 1/6 ид.ч. от притежаваното от покойните им родители имущество
/предвид смъртта и на тяхната майка/ сред които и процесните имоти. Ищецът В. А. М.
наследил своя баща Х.М.М. който по наследство от своите родители М.М.И.. и З.М.И.а,
придобил 1/6 ид.ч. от описаните ниви. Ищецът Р. Ш. Е. наследила своя баща Ш. М.М..
Ищците, като наследници на общия наследодател се легитимират като собственици на по
1/12 ид.ч. от правото на собственост върху описаните имоти. Ответницата оспорвала
правото им на собственост, като се позовавала на договор за дарение, оформен с НА №
.....2009г., с който сънаследниците - Е.е М. Ш. и Ф.М.Б., й дарили общо 1/2 ид.ч. от
процесните съсобствени имоти. Дарението произвело вещен ефект до размера на
притежаваните от дарителките права по наследяване на общия им наследодател, а именно
1/3 /или по 1/6 ид.ч. за всяка/, и не е произвело вещно действие по отношение на разликата
над 1/3 ид.ч. до формално дарените 1/2 ид.ч. от собствеността. Формалното притежание на
повече права от действително придобитите от ответницата се сочи, че смущава правото на
собственост на ищците, оспорва обема на притежаваните от тях права, като създава
привидност пред трети лица относно кръга на съсобствениците и обема на правата на всеки.
Последното затруднявало, както разрешаването на въпроси свързани с вътрешните
2
отношения за използването и управлението на общите вещи съобразно чл.32 ЗС, така и тези
свързани с намеренията им за бъдещо разпореждане и прекратяване на съсобствеността.
Ответницата е подала отговор в законния срок, в който твърди недопустимост на
иска, поради липсата на правен интерес, доколкото, правния ефект от позитивното решение
няма да се отрази на правното положение на ищците, както и поради ненасочването на иска
срещу останалите наследници на общия наследодател. Излагат се доводи и за
неоснователност на претенциите, като се позовава на придобиване право на собственост
върху оспорените идеални части от процесните имоти по давност при владение над повече
от 10 години от 2009г. до настоящия момент.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
С решение № 5/04.06.1999г. на ПК, гр. Върбица е постановена реституция по реда на ЗСПЗЗ
в полза на наследниците на М.М.И.. (вписан в различни документи и с имената си М.М.И.
или М.М.М..), починал на 14.12.1978г. върху притежавани от наследодателя земеделски
земи – ниви в землището на с. ..... - нива от 13.670 дка., съставляваща имот с № 002009, пета
категория в м-т „Долен Яйкън", при съседи: имоти с № 002015, 002014, 002011, 002010,
002021, а по кадастрална карта, съставляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
38306.2.9 с площ от 13578 кв.м., при съседи: имоти с ид.№№ 38306.2.21, 38306.2.10,
38306.2.15, 38306.2.14,38306.2.11; нива от 15.151 дка., съставляваща имот с № 006009, пета
категория в м-т „Карач Алтъ", при съседи: имоти с № 006167, 006010, 006019, 006028,
006008, 023165, а по кадастрална карта, съставляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
38306.6.9 с площ от 16140 кв.м., при съседи: имоти с ид.№ 38306.23.165, 38306.6.170,
38306.6.8, 38306.6.28, 38306.6.19, 38306.6.167, 38306.6.10; нива от 11.627 дка., съставляваща
имот с № 022012, четвърта категория в м-т „Баир Аркасъ", при съседи: имоти с № 022084,
022013, 022193, 032215, 022017, а по кадастрална карта, съставляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 38306.22.12 с площ от 11625 кв.м., при съседи: имоти с ид.№№ 38306.32.215,
38306.22.193, 38306.22.13, 38306.22.84, 38306.22.17 и нива от 8.491 дка., съставляваща имот
с № 031005, четвърта категория в м-т „Балабан Гюня", при съседи: имоти с №№ 031037,
031006, 031203, 031004, а по кадастрална карта, съставляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 38306.31.5 с площ от 8490 кв.м., при съседи: имоти с ид.№№ 38306.31.6,
38306.31.203, 38306.31.4, 38306.31.37. След смъртта си на 14.12.1978г., М.М.И.. оставил
следните наследници по закон - съпруга З.М.И.а, починала на 01.06.1981г. и шест деца -
М.М.М., Ф.М.Б., починала на 11.02.2010 г. , Ш. М.М., починал на 14.04.2021 г., А.М.М.,
Х.М.М. починал на 06.04.2017 г. и Е.е М. Ш., починала на 27.05.2018 г.. Ищецът В. А. М. и
неговия брат - М.Х.М..ов, наследили своя баща Х.М.М. а ищецът Р. Ш. Е. и брат й О.Щ.М. –
баща си Ш. М.М.. С Нотариален акт за дарение на земеделски земи № 1...../2009г. на
Нотариус С.Н. с рег.№592 на НК, с район на действие - Районен съд гр.Велики Преслав, на
24.08.2009г., Е.е М. Ш. и Ф.М.Б., дарили на А. М. Р. общо 1/2 ид.ч. от процесните четири
имота. С Договор за аренда от 01.06.2015 г., нот. заверен на 01.06.2015 г. от нотариус С.Н. в
район РС – В. Преслав, Ш. М.М. предоставил на арендатора „Агрозаран“ЕООД за ползване
нива, съставляваща имот 002009 и нива, съставляваща имот 022012 , а с Договор за аренда
3
от 29.07.2015 г., нот. заверен от нотариус в район РС – В. Преслав, чрез пълномощник –
нива, съставляваща имот 006009. Видно от Заявление за подпомагане от 02.04.2012 г. и
заявление за подпомагане от 25.04.2013 г. на ДФЗ Ш. М.М. е кандидатствал за подпомагане
за обработваните от него земеделски земи, като от писмо на ДФ „Земеделие" изх.№ 02-270-
1100/3029 от 08.06.2022г. и писмо изх.№ РД-12-02-401-1/03.06.2022г. на ОС Земеделие-
Върбица, се установява че за периода 2012- 2020г. вкл. заявления за подпомагане през
различните години за някои от имотите и съотв. за всичките такива са подавани от
ответника, вуйчо и Ш.М., сестра и Н.М.Е. и от трети лица /ползватели, арендатори/, като
съсобствениците са сочели като правно основание за претенцията си -
собственик/съсобственик. От представените - Постановление от 12.06.2019 г. на ОП –
Шумен, Постановление за прекратяване на наказателно производство от 03.01.2020 г. по ДП
№ 182/2017 г. по описа на РУ – В. Преслав на ШРП, ТО – В. Преслав, Постановление от
13.04.2018 г. на ОП – Шумен и жалба вх. № 372000-17315/09.10.2017 г. до Началника на
Икономическа полиция – Шумен, се установява, че въз основа на посоченото от А. Р., Н.Е.,
А.Х. и Е.е Ш. до Началника на Икономическа полиция – гр.Шумен са образувани
прокурорски преписки с оглед изложени данни за извършено от Ш.М. деяние по отношение
действията му свързани с общите им земи и неизплащане на получена от същия рента, както
и във връзка с вписаното в издадени Удостоверения за наследници, доколкото в същите
били посочени единствено четирима наследници на М.М.И.., и е водено ДП №182/2017 г. за
извършено престъпление по чл.311, ал.1 от НК и в последствие – по чл.316, вр.чл.311, ал.1
от НК. Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели сочат, че единият от
синовете на общия им наследодател Ш. М.М. първоначално работел сам, а в последствие
започнал да отдава под аренда процесните земи и получавал сам рентата от тях без да я
разпределя съобразно идеалните части на останалите съсобственици. Ответните свидетели
излагат, че ответницата обработвала нейната част от земите, но не знаят как точно, нито кой
ги ползва в момента, и получавали само част от субсидиите, които получавала ответницата.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи: На първо място е необходимо да се обсъди основното възражение на ответната
страна за липса на правен интерес от предявяването на настоящия отрицателен
установителен иск. Съобразно задължителните указания, дадени с т.1 от Тълкувателно
решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК - правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. Правният
интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се
поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право
върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в
спора. В съответствие с така постановеното тълкуване и преобладаващата част от съдебната
4
практика - Решение № 130 от 4.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 746/2020 г., I г. о., Решение №
68 от 24.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2767/2017 г., II г. о., Решение № 59 от 17.07.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2214/2018 г., I г. о., Решение № 213 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2881/2014 г., I г. о., Решение № 162 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1260/2011 г., II г. о., и
др., приема, че при спор за собственост между съсобственици по отношение на обема на
правата на всеки един от тях, за ищеца ще е налице правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск по отношение на частта от правата на ответника, които той
отрича, защото идеалните части на съсобствениците са от значение за вътрешните
отношения между тях за използването и управлението на общата вещ съгласно чл. 32 ЗС. За
съсобственика не е без значение кой е сътитуляр на правото на собственост, наред с него, и
каква е квотата му в съсобствеността, тъй като това касае упражняването на правомощията,
произтичащи от правото му на собственост върху притежаваната идеална част от вещта и
включени в съдържанието на това право. От значение е във вътрешните отношения с
останалите съсобственици, свързани с използването, управлението, поддържането,
подобряването и т. н. на общата вещ, уредени в чл. 30- чл. 32 ЗС и чл. 41 ЗС, чл.3, ал.4 от
ЗАЗ /предвид характера на имотите - земеделска земя/, от значение е за законосъобразното
упражняване правото му на разпореждане чрез продажба на трето лице с притежаваната от
него идеална част (следва да е наясно спрямо кого да изпълни задължението си по чл. 33
ЗС), от значение е за законосъобразното и валидно упражняване на правото му на
ликвидиране съсобствеността чрез делба на общата вещ, уредено в чл. 34 ЗС, съотв. чл. 69
ЗН, за законосъобразното упражняване на правата на наследниците да се разпоредят с
наследената вещ (предвид опасността разпоредителната сделка да се окаже недействителна
по чл. 76 ЗН) и др. Затова, за съсобственика ще е налице правен интерес да отрече със сила
на пресъдено нещо претендирани от ответника права върху идеални части от имота или
размера им дори ако същите не се застъпват с идеалните части на ищеца. Правният интерес
от отрицателния установителен иск за собственост се разкрива и от процесуалното
поведение на ответника, когато същият продължава да претендира отричаното от ищеца
право на съсобственост върху идеална част от имота. В настоящия случай ищцовата страна
обосновава правния си интерес именно с правото на ползване, управление, прекратяване на
съсобствеността. Видно е от данните по делото, че ищците се позовава на притежавано
самостоятелно право върху имота, което право, включително неговото упражняване, се
оспорва от ответника чрез претендираното от него друго право - на ползване върху
процесните земеделски земи в по - голям обем от действително притежавания от него,
съответно правото на управление съобразно чл.32 ЗС /чл.3, ал.4 ЗАЗ/, отричано от ищеца с
предявения отрицателен установителен иск. Т. е. фактите, от които произтича правният
интерес за ищеца, са установени по делото, което обуславя допустимостта на иска.
По основателността на предявената претенция. Установено е, че с приключила
реституционна процедура по ЗСПЗЗ на общия наследодател на страните е възстановено
правото на собственост върху процесните земеделски земи. Влязлото в сила решение,
придружено със скица, удостоверява правото на собственост на ищците върху 1/6 ид.ч. от
5
нивите /по 1/12 за всеки от тях/ и има силата на констативен нотариален акт за
собствеността им върху имота. Майката и лелята /Е.е М. Ш. и Ф.М.Б./ на ответницата, които
са и дарили общо 1/2 ид.ч. от имотите, а действителните права, които те са притежавали въз
основа на наследственото правоприемство са били по 1/6 ид.ч., или общо 1/3 ид.ч. от нивите.
Ето защо следва да се приеме, че с договора за дарение ответницата е придобила право на
собственост върху 1/3 ид.ч. от имотите. В тежест на ответната страна е да установи, че след
придобиване на горното право е установила фактическа власт изключително за себе си и е
владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по чл.79, ал.1 ЗС
и върху останалата 1/6 ид.ч., която твърди да е придобила по давност. Ползването на
имотите лично или чрез отдаването му на трети лица е част от правомощията на
съсобственика съгласно чл.31, ал.1 ЗС. Действията чрез които се осъществява не отричат
правата на другите съсобственици, поради което и не могат да обосноват извод за несъмнено
владение. От една страна следва да се отбележи, че владението, като елемент от
фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е
установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит
начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с
намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да
са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на
заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията чрез които е
осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен
характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи
като владение. От друга страна следва да се отбележи, че фактически състояния, при които
се извършват действия спрямо вещ, но които не произтичат от договор със собственика или
владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, тъй като почиват на близки
приятелски или други лични отношения, не представляват държане по смисъла на чл.68 от
ЗС /в който смисъл е и Р №483/11.12.2012г. по гр.д.№493/2012г. І Г.О. на ВКС постановено
по чл.290 от ГПК/. Ответницата дори и да е заявявала за подпомагане, първоначално от
2012г. част от имотите, а през 2015 - 2017г. всички наследствени ниви, то е било сторено в
качеството и на собственик/съсобственик, какъвто несъмнено е била на 1/3 ид.ч., но за да
може да започне да владее валидно имота, следва да докаже началния момент на узнаване от
ищците на промяната на намерението на ответниците при упражняване на фактическата
власт, в такова за придобиване на собствеността и по отношение на останалата 1/6 ид.ч.
Освен това както бе отбелязано по - горе, дори и да се допусне наличие на подобно
упражняване, то не е било нито непрекъснато, нито необезпокоявано. Дори в жалбата, която
подават до Началника на икономическа полиция Шумен на 09.10.2017г. ответницата,
нейната майка и сестра й /които към този момент не са притежавали право на собственост,
предвид дарението направено от майката на едната дъщеря/ и друга първа братовчедка на
страните, се сочи, че жалбоподателите са наследници на земите на дядо им М., и от 1999г.
до подаване на жалбата - 2017г. бащата на втората ищца - Ш. М.М., ползвал, а в последствие
и отдавал под аренда общите ниви без да им дава полагащата им се част от рентата, и сега
6
решили да поискат полагащото им се наследство през годините. С горното ответницата сама
е признала, че не е владяла сочените от нея идеални части, нито по някакъв начин е
демонстрирала пред действителните собственици подобно владение. Само за пълнота следва
да се отбележи и, че в настоящия случай не са налице хипотезите, при които е обективно
невъзможно манифестирането на промяната в намерението, нито тези при които не се
изисква демонстриране на завладяването. Според мотивите на Тълкувателно решение № 1
от 6.08.2012 г. по т.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията по чл.69 от ЗС е изначално
оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва
съвладение. Съсобственикът владее за сметка на всички съсобственици, щом е установил
фактическата власт на основание, което не отрича правата им. За да превърне владението в
самостоятелно, т.е. само за себе си е необходимо да „отнеме“, да „отблъсне“ владението на
другите, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на
владението. Фактическата власт е придобита като държане, когато субектът има правно
основание да я упражнява - договорно /например наем/ или законно /например чл. 31, ал. 1
ЗС/. При промяна на намерението на субекта, упражняващ фактическата власт, намерението
да се държи вещта като своя, вместо за другиго или като обща трябва да бъде изразено по
ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия който не будят съмнение за отричане на чуждата
власт по отношение на вещта и не допускат чужди действия. В тази хипотеза /при
превръщане на държането във владение/ в тежест на претендиращия владение, годно да
породи правни последици, е да докаже извършването на такива действия след придобиване
на фактическата власт. Управителните действия, включително сключването на
облигационни договори по повод ползването, не съставляват такива, които да отричат
правата на собственика, респ. съсобственика от чието име е установено материалното
държане на вещта /в горния смисъл Решение №8 от 19.02.2014 г. по гр.д. №5109/2013 г., II г.
о. на ВКС, а в близка до настоящата хипотеза се е произнесъл и с Решение №12 от
19.02.2014 г. по гр.д. №1840/2013 г., I г.о. на ВКС/. Владението следва да бъде установено
при условията на главно, пълно и пряко доказване в хода на процеса. Ответника, позоваващ
се на придобивната давност, е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в
истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и
колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин елементите на
фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС. В процесния случай, ответника не само че не е
успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него
правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени
средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти,
и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете
неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се
релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. От една страна не се
установява с категоричност ответницата да е упражнявала фактическата власт върху
идеалните части на останалите съсобственици, а дори и да е ползвала някаква част,
надхвърляща нейната собствена /придобита с дарението/, това вероятно е било предвид
близките родствени отношения между страните. Не се установява фактическа власт върху
7
конкретните процесни земеделски земи /вкл. и идеални части от тях в претендирания обем/,
упражнявана лично или чрез другиго в продължение на 10 години. Ето защо, съдът намира,
че по делото не е установено ответницата да е извършила действия, чрез които да е
демонстрирала завладяване правата на останалите съсобственици в сочения обем, поради
което владението й не е явно и несъмнено и не е годно да породи последиците на
придобивната давност.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявените установителни претенции следва
да се уважат. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни
разноски за въззивното производство в размер на 600 лева, съобразно представения списък и
доказателства за направата им.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №144 от 29.07.2022г. по гр.д.№327/2021г. по описа на
Районен съд - гр.Велики Преслав.
ОСЪЖДА А. М. Р. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р. Ш. Е. с ЕГН **********
деловодни разноски във въззивното производство в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8