№ 630
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100507150 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. С. Ш. лично, ведно с молба за
присъединяване към въззивна жалба от С. С. Ш. /посочена в молбата с имена
С.С. М./, като майка и законен представител на децата Я. и А. Я.М.и, против
Решение № 73458/14.04.2020 г., постановено по гр. дело 56901/2019 г. по
-ти
описа на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, с което е оставена без уважение молбата на
С. С. Ш., лично и в качеството й на майка и законен представител на
малолетните деца Я. и А. Я.М.и, срещу ЯС. Н. М., за налагане на мерки за
защита от домашно насилие, за извършен акт на домашно насилие, като
неоснователна и е отказано да се издаде заповед за съдебна защита, с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН;
осъдена е С. С. Ш., да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна
такса в размер на 25 лв., на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, а на Я.М. – 500
лв. разноски.
1
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и
необосновано, изложени са съображения. Моли се да се отмени, като се
постанови решение по съществото на спора. Заявена е претенция за разноски
– за въззивна и първа инстанция.
С молбата за присъединяване към жалбата се уточнява, че въззивната
жалба е предявена от С. М. в нейно лично качество и в качеството й на майка
и законен представител на децата Я. и А. Я.М.и. С молбата се моли да се
уважи жалбата и да се издаде заповед за защита срещу домашно насилие над
Я. и А. Я.М.и. Претендират се разноски относно молителите Я. и А. Я.М.и.
Въззиваемата страна ЯС. Н. М. оспорва въззивната жалба и моли за
оставянето й без уважение. Претендира разноски.
Подадена е и частна жалба от С.С. М., лично и в качеството й на
законен представител на Я. и А. Я.М.и, срещу Определение №
20090695/08.04.2021 г. по гр. дело № 56901/2019 г. по описа на Софийски
-ти
районен съд, ІІІ ГО, 89 състав, постановено в производство по чл. 248 ГПК,
с което е оставена без уважение молбата на С.С. Ш. за изменение на
решението в частта за разноските.
В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е
незаконосъобразно и необосновано, моли се да бъде отменено и да се върне
делото на надлежния съд с даване на указания за извършване на
необходимите процесуални действия.
Ответната страна по частната жалба - ЯС. Н. М., е депозирал отговор, с
който оспорва същата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от
ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен
интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на С. С. Ш.,
лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца
Я.Я. М. и А.Я. М., регистрирана в Софийски районен съд на 07.10.2019 г.,
2
изпратена по пощата на 05.10.2019 г., срещу ЯС. Н. М. с правна
квалификация чл. 2, вр. чл. 3, т.1, вр. чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Молителката е
посочила, че с ответника са бивши съпрузи, като от връзката имат родени две
деца - А. и Я., както и че от една седмица върху тях се упражнява „страшен
психически тормоз от страна на ответника“, без да уточни в какво точно се
състои и кога и по какъв начин е извършен. Изложила е, че върху децата е
упражняван /по техни думи/психически тормоз през последните 7-8 месеца,
чрез заплахи по вайбър, като децата се стресирали, плашели и плачели, като
отказвали да се виждат с баща си. Изложила е, че в срока по чл.10 от ЗЗДН, се
провел разговор от страна майката с детето Я. на 22.09.2019г., от който
разбрала, че на 21.09.2019г. ответникът е отправил към нея обидни думи,
водил децата в апартамент на негова позната, която според тях е луда и
пияница, баща им казал, че майка им забранява срещите му с децата и са
инструктирани от баща си да не й казват и да я лъжат, защото ще им бъде
забранено да се виждат с него.
В съдебно заседание ответникът е оспорил твърденията в подадената
молба.
С Решение № 73458/14.04.2020 г., постановено по гр. дело 56901/2019
-ти
г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, е оставена без уважение молбата на
С. С. Ш., лично и в качеството й на майка и законен представител на
малолетните деца Я. и А. Я.М.и, срещу ЯС. Н. М., за налагане на мерки за
защита от домашно насилие, за извършен акт на домашно насилие, като
неоснователна и е отказано да се издаде заповед за съдебна защита, с която по
отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН;
осъдена е С. С. Ш., да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна
такса в размер на 25 лв., на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, а на Я.М. – 500
лв. разноски.
С Определение № 20090695/08.04.2021 г., постановено по гр. дело №
-ти
56901/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 89състав,
постановено в производство по чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата
на С.С. Ш. за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за адвокатско възнаграждение.
Доводите във въззивната жалба касаят неправилна преценка на
събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни
3
изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените във въззивната жалба доводи са неоснователни.
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз
основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо
да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички
събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно
релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях
противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за
достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите
не вярва. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и
препраща към тях. В допълнение следва да бъде отбелязано, че когато актът
на насилие е извършен в отсъствието на очевидци (“на четири очи”),
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е достатъчна, за да се приложат спрямо
ответника мерките за защита (арг. от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), предвид нейната
материална доказателствена сила, но ако в обективния мир има други
доказателства за извършеното насилие (напр. очевидци) и молителят не
положи дължимата грижа за събирането им, съдът не може да уважи молбата
за защита. В настоящия случай се твърди, че между децата и бащата липсва
комуникация, че тази комуникация е нарушена поради властното отношение
на бащата, че бащата не отчита потребностите на децата, че е налице
финансово насилие от страна на бащата.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
Съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху
дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
В случая твърденията са за осъществени актове на домашно психическо
и емоционално насилие, а в становище, депозирано пред СГС на 12.11.2021 г.
– и финансово насилие.
Обстоятелствата, посочени в молбата за защита по ЗЗДН, не съдържат
4
признаци на акт, респ. актове на домашно насилие, по смисъла на чл. 2, ал. 1
от ЗЗДН. Очевидно е, че между страните е налице неразбирателството и
натрупало се във времето след раздялата емоционално напрежение, недоверие
и негативизъм помежду им, което е довело до проблеми в комуникацията по
въпросите за децата и контактите им с техния баща.
В случая, от събраните по делото доказателства – декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, в която се твърди за тотален психически тормоз – побои и заплахи
от лятото на 2018 г. и свидетелски показания (св. Ш. – майка на молителката
и св. Иванов), не се установява да са налице извършени от ответника актове
на домашно психическо и емоционално насилие, а по твърдения в становище,
депозирано в Софийски градски съд от С.Ш. на 12.11.2021 г. и „финансово“
насилие, тъй като бащата претендира разноски от децата, които да
притежават признаците на описаните по-горе проявления, визирани в
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН.
Между страните е налице влошена комуникация, породена от развода
помежду им, но описанието на този спор в молбата за защита не може да се
квалифицира като домашно насилие. Целта на ЗЗДН е да се защитят лица,
пострадали действително от домашно насилие, а не разрешаването на спорове
между родители по повод осъществяване режим на лични отношения – за
това разрешаване законодателят е предвидил друг ред.
В подкрепа на този свой извод настоящият съд намира, че следва да се
посочат и множеството писма, ведно с материали към тях, постъпили в
Софийски градски съд по електронна поща, за които в открито съдебно
заседание, проведено на 08.11.2021 г. процесуалният представител на
въззивницата С. Ш. потвърди, че изхождат именно от тази въззивницата -
писма от 04.08.2021 г., 18.08.2021 г., 19.08.2021 г., два броя на 20.09.2021 г.,
на 12.10.2021 г., на 19.10.2021 г., седем броя на 26.10.2021 г., от 02.11.2021 г.,
от 04.11.2021 г.
В случая следва да се отчете и изложеното в социален доклад от
01.11.2021 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“- Красно село,
съгласно който от около две години бащата не участва в прякото обгрижване
на децата, но между тях не липсва емоционална връзка, децата демонстрират
емоционална привързаност и към двамата родители и се чувстват добре в
присъствието на всеки от тях.
5
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са
наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният съд не се е съобразил
с всички представени доказателства. Молителите не са доказали по безспорен
начин твърденията си за извършени актове на домашно насилие от страна на
ответника. Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и
относими по спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. С влизането му в сила,
заповедта за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН престава да действа
(арг. от чл. 19 от ЗЗДН).
Частната жалба срещу Определение № 20090695/08.04.2021 г.,
постановено по гр. дело № 56901/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
-ти
ІІІ ГО, 89 състав, постановено в производство по чл. 248 ГПК, е
процесуално допустима, но неоснователна.
С Определение № 20090695/08.04.2021 г., постановено по гр. дело №
56901/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 89-ти състав,
постановено в производство по чл. 248 ГПК, е оставена без уважение молбата
на С. С. Ш. за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно чл.
11, ал. 3 от ЗЗДН при отказ за издаване на заповед или при отмяна на
заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя,
освен когато молбата е за защита на лица, които не са навършили 18-годишна
възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или лица с увреждания.
В настоящия случай първоинстанционният съд е отказал да издаде заповед за
защита по ЗЗДН срещу ответника, поради което държавната такса в размер на
25 лева (т. 22 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС, вр. чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК) и разноските на ответника за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева представения договор за правна защита
и съдействие (съдържащ се на л. 36 от делото на СРС) трябва да бъдат поети
от молителката С. Ш.. Не са налице основания за диференциация на
претендирания от другата страна адвокатски хонорар до размера на 1/3 от
същия, доколкото съгласно практиката на ВКС - Определение
№264/27.07.2018 по дело №1249/2018 на ВКС, ГК, IV г.о., въведеното с
разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗЗДН изключение касае само държавната такса
6
и разноските по делото, т.е. по производството, но не и разноските направени
от другата страна за осигуряване на защитата си по делото. По отношение на
тези разноски се прилага разпоредбата на чл.78 от ГПК. Следователно,
определението от 08.04.2021 г., с което първостепенният съд е отхвърлил
молбата на молителката по чл. 248 от ГПК, е правилно и въззивният съд го
потвърждава.
Въззивният съд постанови въззивницата С. С. Ш. да заплати по сметка
на СГС държавна такса за въззивната й жалба в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, въззивниците нямат право на разноски.
Разноски се следват на въззиваемия, като съдът осъжда С. С. Ш., ЕГН
ЕГН **********, да заплати на ЯС. Н. М., ЕГН **********, сторените
разноски в производството по въззивно гражданско дело № 7150/2021 г. по
-ви
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I въззивен брачен
състав, в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 73458/14.04.2020 г., постановено по гр.
-ти
дело № 56901/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 89 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20090695/08.04.2021 г., постановено
-ти
по гр. дело № 56901/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 89
състав.
ОСЪЖДА С. С. Ш., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 12.50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на С. С. Ш., ЕГН **********,
лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца
Я.Я. М., ЕГН ********** и А.Я. М., ЕГН **********, за присъждане на
разноски по делото.
ОСЪЖДА С. С. Ш., ЕГН **********, да заплати на ЯС. Н. М., ЕГН
**********, сторени разноски в размер на 100 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждание в производството по въззивно
7
-
ви
гражданско дело № 7150/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I
брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8