Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 51
гр. Габрово, 25.04.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЯН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурор АЛЕКСАНДЪР
АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 25 по описа за 2023
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от В.М.М. *** против Решение № 150 от 21.12.2022 година по АНД № 312/2022 година по описа на Районен съд – Севлиево. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 2********* от 02.08.2022 година на Зам.-директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на В.М. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ в размер на 300 /триста/ лева.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано с оглед събраните по делото доказателства. Развиват се доводи за игнориране от въззивния съд на писмените доказателства, според които М. е установила нарушението и е съставила констативен акт и АУАН на нарушителя, както и игнориране на обстоятелството, че отсечените немаркирани дървета са се намирали извън ареала на сечището, поради което М. не следва да носи отговорност за отсичането им. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, както и на потвърденото с него НП. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции в общ размер на 400 лева.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател В.М.М. не се явява и не се представлява. В депозирана чрез процесуален представител молба се развиват доводи по същество и се поддържа искането по същество /л. 31/.
Ответната по жалбата страна Заместник-директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирани са отговор на касационната жалба /л. 6-13/ и писмено становище /л. 29/ от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в които са развити доводи за неоснователност на касационната жалба, прави се искане за оставяне в сила на решението на въззивния съд, заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в
срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално
легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната
жалба за неоснователна.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на
решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло
от настоящия състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи,
довели до потвърждаване на процесното НП.
На административнонаказаното лице
е вменено извършването на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/,
описано в АУАН и НП, че в периода 01.01.2022 до 28.01.2022 година не изпълнява
задълженията си да следи за правилата за сеч - да се извършва сеч само на
определените и отбелязани за сеч дървета в посочен имот, за който има издадено
позволително за сеч, като в имота има извършена сеч на 3 броя дървета от
дървесен вид зимен дъб, немаркирани в основата с контролна горска марка. Според
наказващия орган, с така описаното деяние наказаното лице е нарушило чл. 12б, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии.
За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че описаното в НП
нарушение е доказано от обективна и субективна страна.
Разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ предвижда налагане на глоба
от 300 до 5000 лева, ако не е предвидено по-тежко наказание, на длъжностно лице
или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях. Нормата е бланкетна и за индивидуализация на твърдяното нарушение е
необходимо препращане към онези норми или актове, вменяващи конкретни задължения
за лицата, притежаващи посочените по-горе качества. В случая в НП е посочен чл.
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и
опазването на горските територии,
съгласно който лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното
за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т.
ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и
отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета върху площта на
сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Предвид
горепосоченото законосъобразно се явява описанието на вмененото на М. нарушение като период на извършване
– от началната дата на срока за извършване на сечта до момента на извършване на
проверката от служители на РДГ – Велико Търново, при която е съставен
констативен протокол. В случая нарушението се изразява в продължаващо във времето
бездействие на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да следи за спазването на
правилата за сеч, като е ирелевантно кой и кога точно в рамките на посочения в
АУАН и НП период е отсякъл описаните като брой и дървесен вид дървета, след
като е установено, че наказаното лице не е изпълнило вмененото му контролно
задължение да следи за спазване на правилата за сеч. Наказаното лице е дължало
активно поведение, каквото в случая не е имало, поради което се е стигнало до
изсичане на немаркирани дървета, като дървесен вид зимен дъб въобще не фигурира
в позволителното за сеч.
Възраженията на жалбоподателката, че е предприела необходимите действия
при констатиране на отсечено немаркирано дърво и че отсечените дървета са се
намирали извън ареала на сечището, за което тя следва да отговаря, са неоснователни
и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. По отношение на първото
възражение въззивният съд е изложил подробни мотиви, които настоящият съдебен
състав приема, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря. Второто
възражение е в противоречие с първото, а и както бе посочено, не се подкрепя от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, които сочат, че
отсечените 3 броя дървета са се намирали именно в имота, за сечта в който М. е
била задължена да следи.
Вмененото на касатора нарушение не
може да бъде квалифицирано като маловажен случай, за който да намери приложение
чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и не се характеризира
с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид.
Мотиви за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН са изложени в процесното НП, както и в
решението на въззивния съд, като настоящият съдебен състав ги споделя изцяло,
като не е необходимо да ги преповтаря или допълва.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил
валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на
материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на
чл. 63д от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено,
като касационният жалбоподател следва да
бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй
като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, както и
предвид продължителността на производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 150 от 21.12.2022 година по АНД №
312/2022 година по описа на Районен съд – Севлиево.
ОСЪЖДА В.М.М. *** с ЕГН ********** да заплати на Регионална дирекция
по горите - Велико Търново сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.