Р Е Ш
Е Н И Е
№ 43 05.03.2019 год. гр.Д.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Д.кият окръжен съд гражданско отделение
На осемнадесети февруари 2019 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:Павлина Пенева
като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
въззивно гражданско дело № 55 по описа за 2019 год.
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ
от ГПК въз основа на жалба рег.№24904/31.12.2018 год. ,подадена от М.А.П. ,ЕГН **********,*** срещу
решение № 1212/18.12.2018 год. по гр.д.№
4070/2018 год. на Районен съд Д.,с което
са отхвърлени предявените от нея срещу “ДОКС” ЕООД , ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.
, ул.”П.Т.”N ** ет.* ап.* искове за признаване за незаконно дисциплинарното й уволнение
и отмяна на уволнителна заповед N
43/20.07.2018 год.,както и за поправка на основанието за прекратяване на трудов договор N
45/08.06.2017 год.
С доводи за необоснованост и постановяване на първоинстанционния
съдебен акт в отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане за отмяната му,като въззивният съд
постанови нов по съществото на спора за уважаване на исковете по чл. 344 ал.1
т.1 и т.4 от КТ.Разпоредбите на чл.326
ал.1 и 2,чл. 335 ал.2 т.1 и чл. 195 ал.3 от КТ не били приложени точно
от ДРС,а решението му не било съобразено със задължителна съдебна
практика-т.р.№2/23.10.2012 год.на ВКС
във връзка с конкуренцията на две насрещни,едностранни волеизявления, насочени към
прекратяване на трудовия договор от всяка от страните по него.Към момента на
издаване на уволнителната заповед на работодателя,между него и работника не
съществувало трудово правоотношение,поради настъпило прекратяване на друго
основание в предходен момент.Доказателствата в тази връзка не били правилно
оценени и в съответствие с направено от ответника признание на факти.Вън от
горното,от формална страна не били налице предпоставките по налагане на
дисциплинарното наказание,посочени в разпоредбата на чл.190 ал.1 т.2 от КТ.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение
е обявено на датата 18.12.2018 год.,посочена в съдебното заседание от 04.12.2018
год., жалба рег.№ 24904/31.12.2018 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,във
връзка с чл. 315 ал.2 от ГПК и е процесуално допустима.
Въззиваемата страна “ДОКС”
ЕООД , ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.Д. , ул.”П.Т.” N ** ет.* ап.* счита жалбата за неоснователна и настоява да не
бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на
чл. 263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 1705/2018 год.Оспорени са всички твърдения и
доводи на работника,а уволнение на посоченото от него основание можело да бъде
реализирано при отработване на пълния срок на предизвестието,посочен в
разпоредбата на чл. 326 ал.3 от КТ или заплащане на работодателя на
обезщетението по чл. 220 от КТ.
Производството
по делото е за оспорване законността на уволнение.
Образувано
е по предявените с искова молба рег.№ 19160/09.10.2018 год. от работник срещу
работодател искове за признаване на уволнение за незаконно и неговата
отмяна,както и за поправка на основанието за уволнение,вписано в трудовата
книжка
Изложени
са твърдения,че сключения между страните по делото трудов договор №
45/08.06.2017 год. е бил прекратен едностранно от работника с предизвестие от 04.06.2018 год. и изрично
писмено волеизявление ,получено от управителя на ответното търговско дружество
на 19.06.2018 год.,в която била
отправена и молба за връщане на трудовата книжка.Вместо документи за
прекратяване на трудовото правоотношение,на работника била връчена на
25.06.2018 год. нотариална покана,с която
работодателят изисквал да бъдат дадени писмени обяснения по чл.193 ал.1
от КТ,но без посочено конкретно нарушение на трудовата дисциплина. Последвали и
нови покани от дати 13.07.2018 год. и 17.07.2018 год. за даване на писмени
обяснения за нарушения на трудовата дисциплина-неявяване на работното място от
11.06.2018 год. до 19.06.2018 год.,респективно от 11.06.2018 год. и
понастоящем. Работникът нямал такива задължения,тъй като трудовото
правоотношение вече било прекратено,за което уведомил управителя на ответното
дружество с нотариална покана от 28.06.2018 год. и изричен писмен
отговор,получен на 30.07.2018 год.На 27.07.2018 год.,ищцата получила покана за
явяване в офиса на дружеството за получаване на документи във връзка с
прекратяване на трудовото правоотношение и съответно на 01.08.2018 год.
уведомила управителя,че желае документите да й бъдат изпратени по пощата.Именно
чрез пощенски служители на 09.08.2018 год. ,ищцата получила заповед
№43/20.07.2018 год. за прекратяване на трудовия договор,поради наложено
дисциплинарно наказание ”уволнение”
заради неявяване на работа от 11.06.2018 год.,както и трудовата си книжка ,в която като основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е посочено основанието по чл.330 ал.2 т.6 от КТ,а като
дата-20.07.2018 год.
Уволнението
било незаконосъобразно,тъй като след като трудовото правоотношение било прекратено едностранно от работника,той
нямал задължението да се явява на работа,т.е.
дисциплинарно нарушение не било налице.Заповедта за дисциплинарното
уволнение не била мотивирана ,тъй като от използваната формулировка за неявяване на работа от дата 11.06.2018
год.,не било ясно до кога трае и дали са налице два последователни работни
дни,през които ищцата не се била явила на работа.Работодателят не бил изпълнил
задължението си по чл.193 от КТ,тъй като изискваните обяснения не били за
посоченото в заповедта нарушение и си противоречали,за което пък обяснения не
били искани.
С
оглед на горното е отправено искане уволнението,извършено със заповед №
43/20.07.2018 год. на управителя на “ДОКС” ЕООД, ЕИК
*** да бъде признато за незаконно и
отменено , както и съдът да задължи “ДОКС” ЕООД, ЕИК
*** да извърши поправка на основанието за уволнението,вписано в
трудовата книжка на М.А.П..
С отговор рег.№
21418/09.11.2018 год.,подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК, ответникът “ДОКС” ЕООД, ЕИК *** е оспорил допустимостта и основателността
на претенциите.След като работникът твърдял,че трудовите му правоотношение било
прекратено на дата 19.06.2018 год.,исковете били предявени след изтичане на преклузивния срок по чл.358 ал.1
т.2 от КТ.Уволнението било извършено законосъобразно и при спазване на
регламентираната в КТ процедура.Предизвестието от 04.06.2018 год. за
прекратяване на трудовото правоотношение в дружеството не било депозирано,а
представеното в обслужващата дружеството счетоводна кантора не било
релевантно,вън от горното било върнато на работника.С оглед на
горното,отношенията между страните не можело да се счетат за прекратени на
19.06.2018 год. Предизвестието не било отработено, нито пък било заплатено
обезщетението по чл.220 ал.1 от КТ.След получаване по куриер на дата 20.06.2018
год. на заявлението от 19.06.2018 год.,всички опити да бъде осъществен контакт
с работника и изясняване на причините,поради които не се явява на работа след като на 11.06.2018 год. е изтекъл
разрешения му отпуск по болест ,били неспешни.
Уволнителната заповед била мотивирана и издадена от компетентния за това
управител на дружеството работодател и след като три пъти й били поискани
обясненията по чл.193 от КТ и такива не били дадени в устен или писмен вид.
Ищцата не се явявала на работа считано от 11.06.2018 год. и до момента на
прекратяване на трудовото й правоотношение със заповед № 43/20.07.2018
год.Наложеното й най-тежко дисциплинарно наказание било съответно на
констатираното нарушение.
Отправено е искане производството по делото да бъде прекратено
или предявените искове отхвърлени.
От събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата е заемала в
ответното дружество длъжността“касиер обменно гише“ по силата на сключен трудов
договор № 45/08.06.2017 год.,с 4-часово работно време ; място на работа-Обменно
бюро“Докс“ в гр.Д.,ул.“Г.Д.“ № * и възможност за прекратяване на трудовото
правоотношение с предизвестие със срок от 30 дни /т.5/.
Работникът е отправил до
работодателя предложение от дата 04.06.2018
год.,с което е поискал съгласието му за прекратяване на трудовото й
правоотношение.В случай,че предложението му бъде прието,същото да се считало за
15 дневно предизвестие.При уважаване на молбата е поискано да се оформи
трудовата книжка и всички необходими документи,които да му бъдат
предадени.Работникът е подал и заявление от 19.06.2018 год. относно прекратяване на трудовото правоотношение,с
което е напомнил,че на тази дата изтича срока на депозираното от него
предизвестие.Със заявлението прекратявал трудовото си правоотношение ,считано
от посочената дата и е поискал оформяне на трудовата му книжка и предаването й
в 7–дневен срок.
Тези заявления не са
входирани в дружеството и не носят подпис на негов служител за получаването им.В
с.з. от дата 04.12.2018 год.,работодателят отрича да е получавал предложението
от 04.06.2018 год.Получаване на заявлението не следва да се счита за установено
и от показанията на св.А.С.П. (син на ищцата),изготвил молбата и придружил
майка си ,влязла сама в офиса на ответното дружество,нито пък от тези на св.С.Г.П.,чиято
кантора обслужва счетоводно дружеството,но отказала да приеме
документ,адресиран до друг правен субект. В отговор рег.№ 21418/09.11.2018
год.,работодателят е посочил,че по куриер “Еконт експрес“ е получил на дата 20.06.2018 год.,заявлението,изготвено
на 19.06.2018 год.,такава е изразената му позиция в с.з. от дата 04.12.2018
год.
Видно от уведомително
писмо рег.№ 3805 т.I № 135 от 22.06.2018 год.
,представено от управителя на дружеството-работодател за връчване на ищцата чрез нотариус Ц.А.,вписан
под № *** в регистъра на НК ,на работника е била определена среща на дата
25.06.2018 год. в кантората на нотариуса за даване на обяснения за открити
финансови нарушения в съответствие с чл.193 от КТ.Срещата е била поискана по
повод изпратено по куриер заявление с
дата на съставяне 19.06.2018 год.,неявяване на работника на насрочена от
работодателя по телефона среща на 21.06.2018 год. на работното му място и невъзможност или
нежелание за среща на адресите на работника,където е бил търсен от работодателя
си.Поканата е била връчена на адвокат на ищцата на дата 25.06.2018 год.-така разписка и констативен протокол.
Чрез същия нотариус ,работникът
е отправил нотариална покана рег.№ 3992 т.I № 144 от 28.06.2018 год.,връчена на управителя
на дружеството на дата 04.07.2018 год.,съдържаща
изявление на работника ,че към момента на получаване на поканата,трудовото
правоотношение не съществува.Алтернативно е посочил,че съдържанието на поканата
му е неясно и не разбира за какви обстоятелства следва да дава обяснения по
реда на чл.193 от КТ.Ищцата е уведомила
работодателя си,че незаконно задържа документи,касаещи прекратеното
трудово правоотношение,в това число трудовата й книжка.Поканила е дружеството
да й ги изпрати на адрес гр.Д.,бул.”Д.”№ ** вх.* ет.* ап.*.Заявила е ,че не желае да
бъде безпокоена с посещение на адреси,на които по усмотрение на дружеството на
намира,вкл. по телефона или чрез трети лица,като занапред настоява
кореспонденцията между страните да бъде единствено в писмен вид.
Управителят на дружеството
е отправил до ищцата две покани да представи на основание чл.193 ал.1 от КТ обяснения :1./за извършено
дисциплинарно нарушение в периода 11.06.2018 год.-19.06.2018 год. изразяващо се
в неявяване на работа на работното място без оправдателен документ в срок до 13.07.2018 год. в писмен вид или
като се яви в офиса на дружеството,където да ги даде,респ.2./ за извършено
дисциплинарно нарушение в периода 11.06.2018 год.-до момента,като се яви на
19.07.2018 год. в офиса на дружеството лично или представи писмени обяснения.
В отправен до дружеството
отговор на покани,ищцата е признала,че е получила на дати 13.07.2018 год. и 17.07.2018
год. две писма,в които се твърди да е извършила дисциплинарни нарушения и
се иска да даде писмени обяснения.Посочила е ,че не се намира в трудовоправни
отношения с дружеството,поради което и няма задълженията след прекратяване на
трудовия й договор на дата 19.06.2018 год. да дава обяснения по реда на КТ.Вън
от горното съдържанието на писмата било противоречиво ,визирало различни
времеви периоди и не сочело,в какво се
изразява и кога е извършено твърдяното дисциплинарно нарушение.
На дата 27.07.2018 год. и по куриер на ищцата е била връчена покана
от управителя на дружеството в качеството на нейн бивш работодател ,да се яви
на 30.07.2018 год. във фирмата за получаване на документи,свързани с
прекратяване на трудовоправните отношения:трудова книжка,заповед за
освобождаване, удостоверение обр.3 и
служебна бележка за доходите.Същата е заявила с отговор на поканата,че няма физическа възможност да се яви в офиса на
фирмата и повторно моли,документите да й бъдат изпратени на адрес.
Със заповед № 43/20.07.2018 год. за прекратяване на
трудов договор и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ,във връзка с чл.190 ал.1
т.2 от КТ,при спазване на процедурата по чл.193 ал.1 от КТ и отказ на
лицето/работника/ да даде писмени/устни обяснения,управителя на търговското
дружество е уволнил дисциплинарно ищцата за това,че е извършила следното тежко
нарушение на трудовата дисциплина:неявяване на работа от дата 11.06.2018 год.В
заповедта е отразено,че на основание чл.193 от КТ работодателят е изпратил
покани с цел изслушване на работника-покана №1 чрез ”Български
пощи”ЕАД,изпратена на 06.07.2018 год.,получена на 13.07.2018 год.;покана №
2,чрез ”Еконт Експрес” на 16.07.2018 год.,получена на 17.07.2018 год.При всички
опити да бъде осъществен контакт с работника,лицето отказвало да се яви и да
даде писмени/устни обяснения.Работодателят е вписал,че уволнението на работника
е считано от дата 20.07.2018 год.Разпоредил
е копие от заповедта да се връчи на работника.Заповедта не носи подпис на
работника за получаването й.Работодателят не е ангажирал доказателства за
датата на връчване на уволнителната заповед.Ищцата е посочила в исковата си
молба,че уволнителната заповед й е била връчена от пощенски служител на дата 09.08.2018 год.
В трудова книжка на М.А.П., ЕГН ********** Серия З,№601004 (л.13) ,работодателят е вписал дата на прекратяване на
трудовото правоотношение 20.07.2018 год., като основание за неговото
прекратяване-чл.330 ал.2 т.6 от КТ и времетраене на правоотношението от
11.06.2018 год. до 20.07.2018 год.
Не е спорно между
страните,че считано от 04.06.2018 год. ищцата не е изпълнявала трудовите си
задължения,като не е ходела на работа,а за част от времето е ползвала отпуск по
болест.В тази насока са и показанията на св.А.С.П.-нейн син.Съгласно издаден от
”МЦ Вива Феникс”ООД болничен лист № Е20181391462 на ищцата е бил разрешен
отпуск поради временна неработоспособност за времето от 05.06.2018 год. до
10.06.2018 год.,по причина общо заболяване”уртикария-неуточнена” и при домашен
режим.
Не е спорно по делото,че
по повод прекратяване на трудовото правоотношение,никоя от страните не е
заплатила на другата парични суми като обезщетение,на каквото и да е
основание.В съдържанието на уволнителната заповед липсва разпореждане за
изплащане суми на работника,а той не твърди да е изплащал такива на
работодателя си.
Така изложената фактическа
обстановка води до следните правни изводи:
Предявените обективно
съединени искове ,с които е оспорена законността на уволнението са с правна квалификация по чл.344 ал.1 т.1 и
т.4 от КТ.
Съобразно
разпоредбата на чл.326 ал.1,ал.2 изр.1-во и ал.4 изр.1-во от КТ,работникът може
да прекрати трудовия договор,като отправи писмено предизвестие до работодателя.
Срокът на предизвестието при
прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни и започва да тече от следващия ден на получаването му. Изтичането на срока, включен в предизвестието е
период от време с определена продължителност и води неизбежно до прекратяване
на трудовото правоотношение. Отправеното
предизвестие определя със сигурност края на съществуването на трудовото
правоотношение с изтичане срока на същото-така чл.335 ал.2 т.1 от КТ.
По делото е установено по несъмнен начин,че
предложението на ищцата от дата
04.06.2018 год. не е достигнало до знанието на ответното търговско
дружество.Несъмнено е обаче, както от съдържанието на заявлението на ищцата от
дата 19.06.2018 год.,така и от разменена между страните
кореспонденция,че то е с характер на предизвестие за прекратяване на трудовия
договор по смисъла на чл. 326 ал.1 от КТ и е достигнало до знанието на
работодателя на дата 20.06.2018 год.Неоснователно
ищцата счита,че срокът от 15 дневно предизвестие е достатъчен да
обуслови настъпване на последиците му. Срокът на предизвестието е посочен както в разпоредбата на чл. 326
ал.2 от КТ,така и в т.5 от сключения
между страните трудов
договор № 45/08.06.2017 год. като възлизащ на 30 дни.При данни,че уведомлението
е било получено от работодателя по негови признания на дата 20.06.2018 год.,по
правилото на чл.326 ал.4 от КТ,срокът започва да тече от 21.06.2018 год. и изтича на дата 20.07.2018 год.,т.е. на посочената дата и оглед разпоредбата на
чл.335 ал.2т.1 от КТ трудовия договор следва да се счете за прекратен .
Трудовият
договор се прекратява по силата на закона, с изтичане па срока на
предизвестието, освен ако работникът или работодателят пожелаят да го прекратят
и преди да изтече този срок. Законът (чл.220 от КТ) предоставя възможност на всяка от страните по трудовото правоотношение -предизвестяващата и предизвестената, да не спази срока на
отправеното от която и да е от тях предизвестие,като заплати на другата
сума,равняваща се брутното трудово възнаграждение на работника или служителя
за неспазения срок на предизвестието.Касае се за заместване на първоначално
дължимата престация, а именно спазване на срока на предизвестие чрез
отработването му с друга престация, а именно плащане на определената в закона
сума. За да произведе действие разпоредбата на чл. 220 КТ, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се
заплати. Ако сумата по чл. 220 КТ не се заплати, прекратяване на
трудовия договор не настъпва и срокът за предизвестие трябва реално да се
отработи.
При безспорни данни,че работникът не е заплатил
обезщетението, пълния срок от 30 дни на предизвестието е следвало да бъде
отработен и липсва основание да се счете,че трудовия договор е бил прекратен в
по-ранен момент от посочения по-горе.
Дисциплинарното уволнение е едновременно
дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение.
Неговият санкционен характер се проявява преди всичко в едностранно, независимо
от волята на работника преустановяване на трудовоправната му връзка с
работодателя, като последица от най-тежкото виновно неизпълнение на трудовите
задължения. Дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед ,връчва се срещу подпис на работника, като
се отбелязва датата на връчването, а при невъзможност се изпраща с препоръчано
писмо с обратна разписка-така чл.195 ал.1 и 2 от КТ. Дисциплинарното наказание
се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или
служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано
писмо с обратна разписка-така чл.195 ал.3 от КТ,респективно момента на
прекратяване на трудовия договор без предизвестие е момента на получаване на
писменото изявление за прекратяване на договора –така чл.335 ал.1 т.3 от КТ. Издаването на заповедта за дисциплинарно
уволнение само по себе си не прекратява трудовото правоотношение, докато
заповедта не бъде връчена на работника или служителя.
До изтичане срока
на предизвестието страните имат всички права и задължения по трудовото
правоотношение. В периода до изтичане на срока на предизвестието работникът или
служителят е длъжен да изпълнява възложената му работа и да спазва трудовата
дисциплина.През това време на общо основание работодателят има право да налага
дисциплинарни наказания, включително и уволнение, при нарушение на трудовата
дисциплина, извършени преди или след предизвестието. В този случай при налагане на дисциплинарното наказание уволнение
трудовото правоотношение може да бъде
прекратено преди изтичане на
срока на предизвестието и от момента на връчване на надлежно мотивирана от
работодателя заповед на работника .
Работодателят,
в чиято тежест е установяване
законността на предприетото от него уволнение,не е доказал ,че заповед № 43/20.07.2018 год.,издадена в последния ден на предизвестието е била
връчена на работника.Работникът признава,че тя му е била връчена на дата
09.08.2018 год. чрез пощенски служители,а работодателят не е опровергал твърденията
му чрез представяне на пощенска разписка с клеймо от друга дата.С оглед на
горното,датата на налагане на дисциплинарното наказание уволнение и
прекратяването на трудовия договор по тази причина, по правилата на чл.195 ал.3
и чл.335 ал.2 т.3 от КТ е 09.08.2018
год.,т.е. след изтичане на срока на 30-дневно предизвестие.
Конкуренция на две насрещни,
едностранни волеизявления насочени към прекратяване на трудовия договор е
възможна, когато работникът пръв е
отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326 ал. 1 КТ и през
време на срока на предизвестието му е връчена заповед за дисциплинарно
уволнение от работодателя. При наличие на конкуренция между
насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение от значение
е това, чийто фактически състав е настъпил по-рано.Извършено дисциплинарно
уволнение след като трудово-правната
връзка е била прекратена е незаконно,поради липсата на такава.
В тази насока са постановките на тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 год. по тълкувателно дело № 2/2012
год. на ВКС, ОСГК; решение № 104/ 20.04.2011 год. по гр. д. № 1833/2009 год. на ВКС, IV г. о.;
решение № 54 / 01.03.2011 год. по гр. д.
№ 1939/2009 год. на ВКС, IV г. о. ; решение № 34 /
24.03.2017 год. по гр. д. № 2962/2016 год. на ВКС, IV г. о.;решение
№617/15.10.2010 год. по гр.д.№1493/2009 год. на ВКС, III г.о.; решение
№ 6 / 31.01.2008 год. по гр. д. № 60/2007 год. на ВКС, III г. о.;решение № 39/27.02.2012 год. по
гр.д.№ 410/2011 год. на ВКС,ІІІ г.о.
В заключение ,искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ ,заявен на дата 09.10.2018год.
е допустим ,като предявен в срока по чл.358 ал.1 т.2 от КТ,считано от връчване на оспорената уволнителна заповед на дата 09.08.2018
год.Дисциплинарното наказание е наложено,след като трудовото правоотношение е
било прекратено на 20.07.2018 год. на основанието по чл.326 ал.1 от ГПК.Прекратяването
на трудовото правоотношение прекъсва необходимата връзка и след осъществяването
му ,последващо дисциплинарно
наказание е незаконно и следва да бъде отменено.
Искът по чл.344 ал.1 т.4 от КТ е допустим,като заявен при твърдения за
вписване в трудовата книжка на основание за прекратяване на трудовото
правоотношение ,което не се е осъществило ,вместо
действителното основание ,на което трудовоправната връзка между страните
е била прекратена.Същият е обусловен от изхода по иска по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ и по тази причина основателен.Трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата
дейност на работника/служителя - чл. 347 от КТ. Задължен по
силата на чл.346 ал.2 от КТ да извърши вписване на настъпилата правна промяна в трудовата книжка
е работодателя,въз основа на решението на съда за признаване на уволнението за
незаконно и поправка на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение-чл.346 ал.1 от КТ.
Ищцата
претендира да й бъдат заплатени разноските за две съдебни инстанции,сторени в
размерите от 700 лв. пред районния съд и от 760 лв. пред въззивния съд.В
производството пред ДРС,работодателят е отправил възражението по чл. 78 ал.5 от ГПК.
На
основание чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , за процесуално представителство, защита и
съдействие по иск за отмяна на уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ,дължимо е възнаграждение в размера на минималната
работна заплата,определен за 2018 год. с ПМС 316/20.12.2017 год. като възлизащ
на сумата от 510 лв., а за 2019 год. с
ПМС 320/20.12.2018 год.като възлизащ на сумата от 560 лв. На основание чл. 7 ал. 1 т. 1 от Наредба № 1/2004
год. по неоценяемия иск по чл.344 ал.1 т.4 от КТ е дължимо възнаграждение от 200 лв.Общия размер на минималното адвокатско
възнаграждение по двата иска в производството пред ДРС е в размер на 710 лв.,а
пред ДОС в размер на 760 лв.Работникът е заплатил за процесуално
представителство адвокатски възнаграждения именно в тези размери,поради което е
налице основание да му бъдат присъдени като разноски по делото и с оглед изхода
по спора.
По
изложените съображения,съдът
ОТМЕНЯ решение № 1212/18.12.2018 год. по гр.д.№ 4070/2018 год. на Районен съд Д.,като вместо това п о с т а н о
в я в а:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ
УВОЛНЕНИЕТО на М.А.П. ,ЕГН **********,***,извършено
със заповед № 43/20.07.2018
год. на Л.А.Л.,като управител на “ДОКС”
ЕООД , ЕИК ***,със седалище и адрес на
управление гр.Д. , ул.”П.Т.”N ** ет.* ап.* за прекратяване считано от 20.07.2018 год. на
трудов договор на основание чл.330 ал.2
т.6 от КТ,във връзка с чл.190 ал.1 т.2 от КТ,за извършено тежко нарушение на
трудовата дисциплина:неявяване на работа от дата 11.06.2018 год.
ДОПУСКА ПОПРАВКА на вписаното в трудова книжка Серия З,№601004 ,издадена на М.А.П., ЕГН ********** основание за прекратяване на трудовото правоотношение вместо по чл.330 ал.2 т.6 от КТ- на основанието по
чл.326 ал.1 от КТ.
След влизане в сила на съдебното решение и на
основание чл.346 ал.2 от КТ ,вписването в трудовата книжка да се извърши
от “ДОКС” ЕООД , ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.
, ул.”П.Т.”N ** ет.* ап.*.
ОСЪЖДА “ДОКС” ЕООД , ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.
, ул.”П.Т.”N ** ет.* ап.* ДА ЗАПЛАТИ на М.А.П. ,ЕГН **********,*** сумата от
1 460 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни
инстанции-заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от обявяването му на
дата 05.03.2019 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.