Р Е
Ш Е Н
И Е
No 90
гр. Ботевград, 08.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на осми юни
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Християна Коцева, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гражданско дело No 2154 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по молба по чл. 8, т. 1 вр. чл. 3, т. 2
от Закона за защита от домашното насилие.
Молителката- Р.М.К. *** е сезирала съда с искане за
издаване на заповед за защита срещу С.Н.И., с когото се е намирала във
фактическо съпружеско съжителство от 2009 г. В молбата си твърди, че ответникът
е извършил спрямо нея акт на домашно насилие на 26.11.2019 г., в автомобила му
на път за работата й в гр. Ботевград, както и в дома им в гр. Етрополе, като
същият в автомобила й отправял обидни думи както следва: “нищо не става от мен”,
“темерут”, “курва”, “мръсница” и др., заплахи, че “ще ме остави на улицата” и
др., а в дома им в гр. Етрополе й нанесъл удари с ръка по главата, по рамената,
душал я и нанасял други удари с ръка в областта на тялото й, скубал й косата.
Сочи, че се бои за здравето и за живота си, както и на двете й непълнолетни
деца, пред които били извършени актовете на домашно насилие. Моли съда да
издаде заповед за защита, с която да задължи ответника да се въздържа от
домашно насили; да му забрани да приближава молителката, както и жилището им с
двете й деца в *****, местоработата й и местата й за социални контакти, за
определен от съда срок; да отстрани ответника от съвместно обитаваното от тях
жилище, представляващо апартамент в *****, както и да го задължи да посещава
специализирани програми.
В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН молителката е възпроизвела изложените от нея твърдения в молбата
й за защита от домашно насилие. Декларацията е подписана от молителката с дата
27.11.2019 г.
В съдебното заседание молителката, лично и чрез
пълномощника си адв. Б. поддържа молбата.
Ответникът- С.Н.И. ***, в съдебно заседание лично и чрез
пълномощника си адв. А. оспорва молбата. Твърди, че настоящото дело е заведено
от молителката за “алиби” за извършено от нея престъпление против него, за
което има образувано наказателно производство в Софийска окръжна прокуратура.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в
предвидения по чл. 10 от ЗЗДН едномесечен срок от извършване на акта на домашно
насилие. Същата е подадена от легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1
във вр. чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, а именно от пострадало лице от домашно насилие,
извършено от лице, с което е било във фактическо съпружеско съжителство. Посоченото
обстоятелство се установява от събраните гласни доказателства, съгласно които страните
са живеели заедно на семейни начала от 10 години. Същото не е и оспорено от
ответника в съдебно заседание, а е отречено от пълномощника му едва в хода на
устните състезания по делото, което процесуално поведение следва да се възприеме
като още един довод за неоснователността на така заявеното оспорване. Следва да
се отбележи, че различен извод не следва и от събраните по делото гласни
доказателства, ангажирани от ответника. Не могат да бъдат споделени и доводите
на пълномощника на ответника, че тъй като ответникът работи в гр. Козлодуй, то
не е живял във фактическо съпружеско съжителство с молителката. Фактическото
съпружеско съжителство, както и съпружеското съжителство, не предпоставя
постоянно във времево отношение присъствие на партньорите в съвместно
обитаваното жилище, респ. семейното жилище при брачните двойки, и не съдържа
изисквания в тази насока, като местоработата на един или на двамата партньори в
населено място, отдалечено от жилището, не превръща съпружеското съжителството на партньорите в нещо различно.
В случая от събраните гласни доказателства се установява наличието на отношения
на взаимност на страните, на
демонстрирано пред обществото и околните съжителство от тяхна страна като
съпрузи и знание у близките и съседите, че двамата живеят в едно жилище като
семейство. Установява се именно, че страните са живеели в едно общо
домакинство, като съжителството им е било на съпружески начала. Предвид това и
доводите на пълномощника на ответника в обратна насока са неоснователни.
От приложеното по делото заверено копие на медицинско
свидетелство за през съда амб. No 136 от 27.11.2019
г. се установява, че при преглед на молителката, извършен на посочената дата,
преглеждащият я доктор е констатирал обективно следното: “Палпаторна
болезненост в областта на лявата плешка и лявата мишница без видими следи по
кожата. Палпаторна болезненост по скалпа, без алопеция.
Палпаторна болезненост по предната коремна стена около пъпа, без следи по
кожата. Няма следи по кожата и шията.” Като заключение е посочено, че контузии
в областта на лявата плешка и лявата мишница, окосмената част на главата и
предната коремна стена по своя медико-биологичен характер се явяват телесни
увреди, причинили на пострадалата болки и страдание.
От представеното заверено копие на Нотариален акт No
6/2015 г. на нотариус с район на действие Районен съд- Етрополе се установява,
че молителят е собственик на недвижим имот, представляващ Апартамент No 10,
находящ се в жилищна сграда – блок No 26, вход Б, в кв. 177 по рег. план на гр.
Етрополе, на 4 етаж.
От представените 2 бр. заверени копия на Удостоверение за
раждане се установява, че молителката е майка на децата Л.Г.И., родена на ***
г., и А.Г.И., роден на *** г.
По делото са приети заверени копия на 2 бр. Епикризи на С.Н.И., издадени от УМБАЛ “Св.Анна” гр.София –
No ЛИЗ 27428/2019 г. и И.З. No 28127/2019 г., видно от които същият е постъпил
на лечение на 26.11.2019 г. в клиника по хирургия в лечебното заведение по
спешност, в тежко общо състояние с прободно-порезни
рани в областта на главата, врата, гръдния кош, горни и долни крайници,като две
от прободните рани в областта на гръдния кош са с
данни за проникване в гръдната клетка, като му е извършена спешна оперативна
интервенция. На 04.12.2019 г. С.Н.И. е постъпил в клиника по ортопедия и
травматология в същото лечебно заведение с диагноза “Фрактура улне синистри S52.20 Счупване на
тялото /диафиза/ на лакътната
кост, закрито”, като му е проведено оперативно лечение.
Видно от заверено копие на Съдебномедицинско
удостоверение No 426.12/2019 г. на Съдебномедицински кабинет, гр. София от д-р *****–
дм – специалист по съдебна медицина към, същото е
издадено на 10.12.2019 г. въз основа на предоставена медицинска документация на
С.Н.И., в същото е посочено, че установените прободно-порезни
и порезни наранявания по тялото и крайниците на лицето са в резултат от
действието на предмет с остър връх и режещ/и ръб/ове,
какъвто е ножът. Счупването на лявата лъчева кост е в резултат от удар с или
върху твърд тъп предмет, нанесен с голяма кинетична енергия, като локализацията
на увреждането съответства на т. нар. “защитни наранявания”, при опит на
пострадалия да се предпази от нанасяне на удар върху тялото му
От писмо изх. No 3779/19 от 29.01.2020 г. на Окръжна
прокуратура- София се установява, че пр.пр. No 3779/2019 г. по описа на СОП е
образувана на 20.12.2019 г. във връзка с изпратено по компетентност от РП-
Етрополе досъдебно производство No 165/2019 г. по описа на РУ МВР- гр.
Етрополе, което е започнало в условията на чл. 212, ал. 2 от НПК на 26.11.2019
г. за това, че на 26.11.2019 г. в ***** е причинена средна телесна повреда на С.Н.И.
*** – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, като досъдебното
производство е изпратено на ОП- София, с оглед евентуално извършено
престъпление от непълнолетни по чл. 116, ал. 1, т. 6а вр. чл. 115 вр. чл. 18,
ал. 1 от НК – опит за убийство, извършено в условията на домашно насилие. Посочено
е, че с постановление на СОП от 30.12.2019 г. материалите по наказателното
производство са приети по компетентност от СОП, с оглед евентуално извършено
деяние по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като разследването е възложено на
следовател от ОСлО при СОП, заведено под No 2/2020 г.
по описа на ОСлО при СОП
Видно от писмо УРИ 105810-43/28.01.2020 г. на Дирекция
“Национална система 112”, Районен център 112- София, на 26.11.2019 г. относно
инцидент в *****, са постъпили 4 броя обаждания от посочени в писмото телефонни
номера, включително от телефон с номер ********** в 20.56 ч. от лице,
представило се като г-жа Р.К.. Видно от писмото, първото обаждане е в 20.55 ч.
от лице, представило се като г-н *****, а останалите две са от 21.06 ч. от
лице, представило се като г-н *****, и от лице, представило се като г-н *****.
Приложен e диск, съдържащ 5 бр.
звукозаписа и електронни картони на инцидентите, като аудиозаписите
са изслушани в съдебно заседание в присъствие на страните.
По делото са събрани гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите Л.Г.И. и А.Г.И. – деца на молителката, *****-
племенница на молителката, *****- сестра на ответника, и *****.
От показанията на свидетелите Л.И. и А.И. се установява,
че молителката – тяхна майка, и ответникът съжителстват на семейни начала от 10
години, като четиримата живеят в гр. *****От показанията на свид.
Л.И. се установява, че на 26.11.2019 г. сутринта майка й й
се обадила по телефона и й казала, че докато я е карал до работата й в
гр.Ботевград, ответникът я е тормозил - удрял я е по главата, скубал я, казвал
й е, че нищо не става от нея и че ще я изхвърли от колата. Свидетелите Л. и А.
Иванови излагат, че вечерта на тази дата всички ходили на вечеря при техните
баба и дядо на село, като ответникът бил мълчалив. Като се прибрали в
апартамента, ответникът отишъл в спалнята, а майка им отишла да го пита защо се
е държал по този начин. Свидетелите Л. и А. Иванови през това време били в хола
и чули силен шум, трясък. След това майка им отишла в хола разплакана и много
уплашена. Ответникът също отишъл в хола и казал на свид.
Л.И. да свали бижутата, които той й бил подарил, а докато тя ги сваляла, той
станал още по-агресивен. Молителката изпратила съобщение “Помощ” от телефона си
на братовчедка им Петя, но после ответникът им взел телефоните, поискал и
ключовете. Започнал да удря молителката с юмруци по главата, в областта на
корема, да я души, да я скубе, да я обижда, наричал я “курва”, “мръсница”,
“боклук”. Заплашвал я, че сега ще настъпи нейната смърт, че ще ги изкара голи
на улицата. Ответникът викал, че нищо не става от нея, че ще ровят в кошовете
за боклук, че ще я гръмне. Свид. И. сочи, че
ответникът има пистолет, който държи в каса в спалнята. От показанията на свид. А.И. се установява, че по време на случващото се
майка им не спирала да плаче и да вика за помощ. Свидетелите Л. и А. Иванови
излагат, че двамата с майка им избягали при съседката, която живее на същия етаж
в блока, при която се скрили. Обадили се на телефон 112, като впоследствие
дошла полиция. В показанията си свидетелите Л. и А. Иванови заявяват, че били
много уплашени, тъй като ответникът е опасен и агресивен, като им е нанасял
тормоз и други пъти. Свид. Л.И. твърди, че майка й не
е подавала жалби в полицията до тогава, защото я е било страх.
От показанията на свид. Д.Х. се
установява, че е съсед на страните по делото, като живее срещу техния
апартамент. Свидетелят Х. заявява, че познава Р. и С. като съседи, като живее
срещу техния апартамент. Излага, че на 26.11.2019 г. вечерта била в вкъщи с
детето си, като по едно време се чуло викане. Като отворила входната си врата,
за да види какво става, видяла вратата на апартамента на молителката широко
отворена, но никой не се виждал. Като се приближила, Р. я извикала да отиде да
помогне. С влизането в апартамента свидетелят Х. видяла в дясната страна С. и
Лили, изправени до прозореца на хола един срещу друг на много малко разстояние,
като Лили била с вдигната дясна ръка, а С. с вдигната лява ръка. На С. главата
му била окървавена, а Лили била с нож в ръката. Р. и А. били в другия край на
стаята. Свид. Х. веднага излязла и тръгнала да търси
помощ на третия етаж. Като се върнала, чула заключване на входната врата на
нейния апартамент, и започнала да звъни и да тропа. А. й отключил вратата й
като влязла вътре в апартамента си, заварила Р. и Лили седнали на дивана в
хола, А. също бил вътре в апартамент й. Р. и децата били уплашени. Разказали й,
че системно са бити и тормозени от С.. Р. казала, че постоянно я тормози,
показала й, че има синка на ръката си, но свид. Х. не
успяла да забележи. Сочи, че се обадила на приятеля си Радослав да извика
полицията, а тя самата не е звъняла на полицията.
От показанията на свид. Петя *****се
установява, че молителката Р. е нейна леля, като познава ответникът от 10
години. Страните били двойка, живеели заедно като съпрузи 10 години. Излага, че
на 26.11.2019 г. към осем без петнадесет
вечерта получила съобщение по вайбър от леля й с
думите: “с помощ”. Свид. *****й звъннала й, но
тя не й вдигнала, звъняла и на деца, но и те не вдигнали. След около три часа
молителката й се обадила по телефона от полицията и й обяснила, че С. се е
опитал да я убие - започнал да я души, да я рита, удрял я е навсякъде и тя е
изпаднала в безсъзнание. Твърди, че децата на молителката й споделили, че ако
не са защитили майка си, ответникът е щял да я убие, тъй като тя е изпаднала в
безсъзнание от ударите. Показали й и клип, записан на телефоните си, който били
успели да направят малко преди инцидента, на който се чува гласът на С., който
казва заплашва, че в този ден ще убие Р.. Свидетелят *****излага, че от леля си
и от децата знае, че след инцидента С. е бил в болница, защото е бил наранен
при самозащита, като децата са се опитала да спасят майка си. Твърди, че леля й
й е споделяла преди време за проблеми със С., веднъж
била насинена и й казала, че той я е ударил.
От показанията на свид. *****се
установява, че е сестра на ответника С. и познава молителката Р.. Сочи, че в
деня на инцидента се чула с Р. по телефона два пъти. Първият път й се обади към
13.00 часа и си говорили както обикновено. Р. й казала, че С. сутринта я е
закарал на работа, че децата са много щастливи, че С. е в отпуска. По-късно в
три без пет Р. отново й звъннала, докато свид. *****
пиела кафе със свид. *****. Тогава Р. й казала, че
ответникът от 15.11. всеки ден казвал, че ще ги напусне. Споменала й за друга
жена – Елеонора, която Р. много мразела. Разказала й, че С. на два пъти си
тръгвал и си събирал багажа, но децата й излизали и лягали пред колата, молейки
го да се върне и той се връщал. Р. й казала, че ще направи и невъзможното, но С.
никога няма да си тръгне, с помощта на децата й той няма да си тръгне. Заявява,
че Р. никога не й е казвала брат й да се държи лошо с нея. Свид.
***** излага, че по-късно искала да се чуе с брат си и започнала да му звъни,
но той не й се обадил. Звъннала на Р. и в 21.03 часа тя й вдигнала телефона и й
казала, че е долу с комшията, а брат й е горе в апартамента с децата. Свид. ***** продължила да звъни на брат си до 23.15 часа,
когато Р. й казала, че е в полицията на разпит.
Свид. ***** в
показанията си възпроизвежда изложеното от свид. *****
относно проведените телефонни разговори между последната и молителката Р.К. на
26.11.2019 г. към 14.30 часа.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Д.Х. като
обективни и логични, както и показанията на свидетелите Л.И., А.И. и Петя
Петрова, отчитайки тяхната заинтересованост от изхода на спора – предвид
родствените им връзки с молителката, а относно първите двама – и като участници
в събитията от процесния ден, тъй като показанията им са непосредствени и непротиворечиви,
а същевременно по делото не се събраха доказателства, които да ги опровергават.
Същевременно показанията на свидетелите *****и ***** не съдържат преки
доказателства за процесните събития, а възпроизвеждат проведени телефонни
разговори между молителката и свид. ***** – сестра на
ответника, като наред с това съдът намира показанията им за недостоверни и
нелогични, поради което и не ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН
домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В чл. 3 от
закона е очертан кръгът от лица, които могат да търсят защита по него, като в
т. 2 са посочени като такива лицата, пострадали от домашно насилие, извършено
от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство. В
случая безспорно е установено, че страните са били във фактическо съпружеско
съжителство и следователно попадат в кръга от лица, легитимирани като страни по
този закон, и посочени в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН.
Предмет на настоящото дело са конкретни действия на
домашно насилие, които молителката твърди да са извършени от ответника, и
изразили се в това, че на 26.11.2019 г., в автомобила на ответника, на път за
работата на молителката в гр. Ботевград, където той я карал, както и в дома им
в гр. Етрополе, ответникът й отправял обидни думи както следва: “нищо не става
от мен”, “темерут”, “курва”, “мръсница” и др., заплахи, че “ще ме остави на
улицата” и др., а в дома им в гр. Етрополе й нанесъл и удари с ръка по главата,
по рамената, душал я и нанасял други удари с ръка в областта на тялото й,
скубал й косата.
Производството по ЗЗДН представлява съдебно
администриране на граждански правоотношения, в което освен предвидените в ГПК
доказателства са допустими и изрично посочените в чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН. В това
производство доказателствената тежест да установи наличието на извършен от
ответника акт на домашно насилие лежи върху молителя. Провеждането на това
доказване е до голяма степен улеснено от законодателя, доколкото съгласно чл.
13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът издава заповед за
защита и само на основание приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За
целта в декларацията и молбата следва да са налице достатъчно данни, свързани с
установяването на конкретен случай на домашно насилие по смисъла на чл. 2 и чл.
3 от ЗЗДН. Същевременно ответникът по молбата следва да не е провел успешно
оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията.
В настоящия случай съдът намира, че изложеното от
молителката в молбата й за издаване на заповед за защита, и отразено в
декларацията й по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, не бе оборено от ответника в съдебното
производство. Същевременно, по делото се събраха писмени и гласни
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Л.И. и А.И., от които
по категоричен начин се установява извършването от страна на ответника на
описаните от молителката негови действия на 26.11.2019 г. - в автомобила му,
возейки молителката от гр. Етрополе за работата й в гр. Ботевград, както и в
дома им в гр. Етрополе, посочени и в декларацията на молителката, и които
действия съставляват акт на домашно насилие срещу нея. Така от показанията на
посочените свидетели несъмнено се установява извършеният на 26.11.2019 г. акт
на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката, изразяващ се във
физическо насилие - нанесени й удари с
юмруци по главата и в областта на корема, душене и скубане на молителката от
страна на ответника, а същи и отправени й от него заплахи, че ще я убие, ще я
гръмне, както и обиди с думите “курва”, “мръсница”, “боклук”, че нищо не става от нея, които действия съставляват акт на физическо,
психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.
Неоснователен е доводът на ответника, че настоящото дело
е заведено от молителката за “алиби” за извършено от нея престъпление против
него, за което има образувано наказателно производство. На първо място от
събраните по делото доказателства не се установи наличие на образувано именно срещу
молителката наказателно производство. Основното в случая обаче е, че обстоятелството
дали в следствие на поведението на ответника, съставляващо извършен от него акт
на домашно насилие, са последвали действия на пострадалото лице /респ. на присъстващи
на насилието други лица/, които действия на свой ред съставляват акт на насилие
спрямо ответника, е извън предмета на настоящото производство и поради това се
явяват неотносими към спора. Дори да се приема наличието на такива последващи действия,
то последното не променя извода за извършеното от ответника домашно насилие,
нито отнемат това качество на осъществените от него действия преди самият той
да пострада и да стане жертва на насилие. Съдът приема, че ответникът на
26.11.2019 г. е извършил спрямо молителката описаните в молбата и в
декларацията й по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН действия – сутринта в автомобила на
ответника по пътя от гр. Етрополе до гр. Ботевград, където работи молителката,
както и вечерта на същия ден в жилището им в гр. Етрополе, изразяващи се в
отправени й обиди и заплахи, както и удари в областта на главата и тялото,
душене и скубане, и които действия съставляват актове на психическо,
емоционално и физическо насилие. Последното е извършено в присъствието на
децата на молителката – свидетелите Л. и А. Иванови. Извършеното от ответника
спрямо молителката домашно насилие и извършеното впоследствие спрямо него
насилие, което самият той с поведението си е предизвикал, не се изключват
взаимно, а съставляват логична последователност от действия и събития, с оглед
на което и твърдението на ответника, че не е налице извършено от него домашно
насилие, тъй като самият той е станал жертва на насилие, се явяват
неоснователни.
Предвид това съдът намира молбата за издаване на заповед за
защита по реда на ЗЗДН за основателна. Налице са предпоставките по чл. 15, ал.
2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита на пострадалото от домашно насилие
лице, като на извършителя бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т.
1 и т. 3 от ЗЗДН, които съдът намира за подходящи с оглед естеството на
извършения акт на домашно насилие. Мярката по т. 2 не следва да се налага
предвид събраните по делото доказателства, че ответникът е напуснал съвместно
обитаваното с молителката жилище. Съдът намира, че с оглед тежестта на
извършеното домашно насилие, включващо и физическо насилие, мярката по т. 2 и
т. 3 на чл. 5 от ЗЗДН следва да бъде наложена за срок от 12 месеца.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на извършителя следва
да се наложи глоба в размер на 200.00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 11, ал.
2 от ЗЗДН да заплати в полза на РС – Ботевград държавна такса в размер на 25.00
лв. и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, както и на
молителката направените от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение
в размер на 600.00 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 15 вр. чл. 5,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН съдът
Р Е
Ш И :
НАЛАГА на основание
чл. 15 от Закон за защита от домашното насилие във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 от ЗЗДН, на С.Н.И., с ЕГН **********, с адрес: *** *****, за
извършен от него на 26.11.2019 г. акт на домашно насилие спрямо Р.М.К., с ЕГН **********,***,
изразяващ се във физическо, психическо и емоционално насилие, следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН С.Н.И., с ЕГН **********,
с адрес: *** *****, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р.М.К.,
с ЕГН **********,***.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на С.Н.И., с
ЕГН **********, с адрес: *** *****, да приближава Р.М.К., с ЕГН **********,***,
жилището й, находящо се в *****, местоработата й,
както и местата й за социални контакти на разстояние по-малко от 100 метра, за
срок от 12 /дванадесет/ месеца.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на С.Н.И., с ЕГН **********, с
адрес: *** *****, ГЛОБА в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.
ОСЪЖДА С.Н.И., с ЕГН **********, с адрес: *** *****на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати Р.М.К., с ЕГН **********,***, сумата от 600.00 лв. /шестстотин
лева/ за направените разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Н.И., с ЕГН **********, с адрес: *** *****, на основание чл. 11, ал. 2
от ЗЗДН да заплати в полза на РС-Ботевград държавна такса в размер на 25.00 лв.
/двадесет и пет лева/, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита срещу С.Н.И., с ЕГН **********, с
адрес: *** *****, като се посочат последиците при неизпълнението й по чл. 21,
ал. 3 от ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта да се връчат на
страните и на РУ на МВР – Етрополе.
Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение,
като обжалването не спира изпълнението.
Решението може
да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :