Р Е Ш Е Н И Е

              Гр. София, 17.10.2019г.

 

                                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в закрито заседание на  седемнадесети октомври

две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                      

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

като изслуша докладваното от съдия Комитова т.д. № 1916 по описа за 2019 г.,

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

            Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

 

            Образувано е по жалба на  В.В.К., ЕГН **********,***, в качеството му на нов съдружник и управител на „Н.Л.“ ООД, ЕИК: ********, гр. София, СРЕЩУ  ОТКАЗ на длъжностно лице от ТР към АВп под № 20190902153721-2/09.09.2019 г., по  заявление с вх. № 20190902153721/02.09.2019 г., с който е отказано вписване на заявление А4 за вписване на промени в обстоятелствата по партида на търговеца. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на отказа, с искане за неговата отмяна и даване задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията за вписване на заявените обстоятелства. Жалбоподателят  твърди, че изискването за внасяне на капиталова вноска по банков път касае и е приложимо само при учредяване на ново търговско дружество, т.е. такова, което все още не съществува, няма каса, няма счетоводство и счетоводни записвания, освен вноските на съдружниците. В законовите разпоредби, регламентиращи увеличаването на капитала на ООД, липсват изисквания, съответстващите на увеличението на капитала парични вноски да бъдат внасяни по банкова сметка. ***е на чл. 21, ал.4 и ал.5 от Наредба № 1/14.02.2007г. и тези на чл. 148 във вр. с чл. 119, ал.1, т.4. Позовава се на съдебна практика в този смисъл.

 

            Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

            Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление - Образец А4, с вх. 20190902153721/02.09.2019г. от В.В.К., в качеството му на нов съдружник и управител на „Н.Л.“ ООД, ЕИК: ******** за вписване на промени в обстоятелствата по поратида на търговеца. Към заявлението са приложени: 2 бр. Молби за приемане на нов съдружник; Решение на едноличния собственик на капитала; Договор за прехвърляне дружествен дял, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието; Решение на учредителите за назначаване на управител; 2 бр. Нотариално заверено съгласия и образец от саморъчния подпис на управителите;  Баланс към датата на решението за увеличаване на капитала; Документи – 2 бр. ПКО за внесен капитал;  Декларация по чл.13 ал.4 от ЗТР, Документ за внесена държавна такса. Направеното искане е за промяна на  първоначално заявените обстоятелства - а именно: приемане на нови съдружници и в тази връзка - промяна в правно организационната форма от ЕООД на ООД, седалище и адрес на управление, лицата управляващи и представляващи търговеца, увеличение на капитала на дружеството.

            С Указания per. № 20190902153721/04.09.2019г., на основание чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 21, ал.4, т.5 и чл. 91 от Наредба №1/14.02.2016г., длъжностното лице по регистрацията е изискало представяне на документ за внесен в банка капитал, удостоверяващ по несъмнен начин, че паричните вноски, послужили за увеличаване на капитала, са постъпили по сметка на дружеството.

Предоставеният срок за изпълнение на горепосочените указания е до изтичане на срока по чл. 19, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Изготвено и депозирано е било заявление по образец, съгласно приложение Ж1 рег.№ 20190905124827, съдържащо Обяснителна записка, ведно с повторно представени 2 бр. ПКО във връзка с внесени дялови вноски на новите съдръужници.

 

            Приемайки, че представянето на ПКО не може да послужи за установяване изпълнение на изискванията по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 21, ал.4, т.5 и чл. 91 от Наредба №1/14.02.2016г., а в този смисъл – че не са изпълнени дадените на заявителя указания в срок, длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ № 20190902153721-2/09.09.2019 г.

 

Срещу  отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № 20190902153721-2/09.09.2019г., изпратен на 14.09.2019г. е подадена процесната жалба, като същата е с вх.№ на АВ 20190918154025/18.09.2019г.

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТР.

 

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР , дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса.

Анализът на цитираната правна норма сочи, че проверката, която следва да извърши длъжностното лице по регистърното производството е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от Агенцията по вписванията правомощия са акт на административно съдействие.

Изложеното обуславя извод, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно съгласно чл. 22, ал. 5 ЗТР, с изискваните по Наредба № 1 от 14.02.2007 год. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър.

За производството няма спор, че регистърното производството е  иниициирано във връзка с промяна на  първоначално заявените обстоятелства по партида на търговеца - а именно: приемане на нови съдружници и в тази връзка - промяна в правно организационната форма от ЕООД на ООД, седалище и адрес на управление, лицата управляващи и представляващи търговеца, увеличение на капитала на дружеството. Освен документите приложени към Заявление – обр.А4, в настоящия процес са представени още и - 2 бр. Декларации по чл. 142 от ТЗ; 2 бр. декларации по чл. 141, ал.8 от ТЗ; Дружествен договор на „Н.Л.“ ООД, приет на 02.09.2019г.

Доколкото за внесените дялови вноски на новите съдръужници, заявителят се ползва от представените към преписката два броя ПКО и с оглед позицията на длъжностното лице по регистърното производство, на изясняване в процеса подлежи въпросът за необходимостта и вида документ, удостоверяващ по несъмнен начин, че паричните вноски, послужили за увеличаване на капитала, са постъпили по сметка на съответното търговско дружество.

От анализ на нормативната уредбата е видно, че по същността си дружеството с ограничена отговорност е образувание на лице или лица, които отговарят  за задълженията на търговеца с дяловата си вноска в капитала на дружеството. Оттук произтича и основната функция на капитала - да служи като обезпечение  на вземанията, които имат дружествените кредитори. Съгласно чл.120 от ТЗ, всеки съдружник е длъжен да изплати или внесе дела си по реда , посочен в дружествения договор. Така се гарантират кредиторите на дружеството, че има средства за обезпечаване на евентуалните им задължения. Затова и размерът на капитала е задължителен реквизит на дружествения договор. За вписване на дружеството е необходимо  да е внесен  установеният в закона минимум от капитала,в случай,че дружеството се регистрира с капитал , по висок от  установения в закона минимум - да е внесен най-малко 70 на сто от капитала. Когато при учредяване на капитала не е  внесен целият размер от капитала,в договора се определят сроковете и условията за внасянето му,който не може да бъде по-дълъг от две години от вписване на дружеството , съответно от увеличаване на капитала.

              Съдружниците, респ. едноличният собственик на капитала, могат да увеличават дяловете си  съразмерно притежаваните от тях, ако в дружествения договор или в решението на общото събрание не е предвидено друго.  Увеличаването на капитала е уредено в чл.148 от ТЗ, който от своя страна предвижда три начина за това – а именно: чрез  увеличаване на дяловете, записване на нови дялове и приемане на нови съдружници,като и по трите начина увеличаването се извършва чрез нови вноски - т.нар. ефективно увеличаване на капитала.

В относимите конкретно за дружествата с органичена отговорност законови разпоредби липсва ограничение или изискване за внасяне на увеличението на капитала в банка. В този смисъл съдът съобрази нормата на чл. 166, ал. 1 ТЗ, която предвижда, че паричните вноски се извършват по набирателна сметка, следователно внасянето им следва се удостовери с банков документ. Тази разпоредба обаче касае акционерните дружества, а не ООД, каквато е настоящото, поради което се явява неприложима като е недопустимо разширителното й тълкуване,  тъй като се касае за различни по вид и характер дружества. Разпоредбата на чл. 21, ал.4, т.5 от Наредба № 1 от 14.2.07 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър противоречи на чл. 148 вр. чл. 119, ал.1, т.4 от ТЗ, като колизията  между двата нормативни акта следва да бъде преодоляна по реда на чл. 15 от ЗНА, а именно - чрез превес на акта с по – висок ранг - Търговският закон.

Освен изложеното следва да се отбележи, че с оглед размера на вноската, внесена с ПКО, не са налице ограниченията, установени в чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, поради което е допустимо приемане на парични средства на каса чрез ПКО, както е било процедурано в настоящия случай.

Поради това съдът приема обжалвания отказ на АВ за незаконосъобразен, същият следва да бъде отменен, а на АВ следва да бъде указано да извърши исканото вписване.

На основание чл. 541 ГПК  присъждане на разноски в производството не се дължи.

 

Водим от горното, СЪДЪТ

 

 

                                            Р Е Ш И:

 

             

ОТМЕНЯ ОТКАЗ № 20190902153721-2/09.09.2019 г.  на длъжностното лице при Агенция по вписванията, постановен по подадено заявление  образец № А4  с вх. ********* 53721/02.09.2019г., за вписване на промени в обстоятелствата по партида на „Н.л.“ ЕООД, ***.

              УКАЗВА на Агенция по вписванията да извърши исканото съгласно заявление  образец № А4  с вх. 20190902153721/02.09.2019г. вписване на промени в обстоятелствата по партида на „Н.л.“ ЕООД, ***.

  РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                                                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: