Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично заседание на седми април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря
Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А, като разгледа
докладваното от съдията Даниела Недева КНАХД №624 по описа на Административен
съд гр. Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно –
процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от П.М.С., ЕГН **********,***, депозирана чрез адв. К., против решение № 22
от 10.01.2022 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110201993/2021г., по описа
на ВРС, с което е потвърдено НП № 442а-48/26.03.2021 год. издадено от Началника на
Сектор „ОП” при 04 РУП към ОД на МВР - Варна, с което на касатора за нарушение
на чл.17а, ал.2 ЗУЧК, на осн.чл.30,ал.3 от ЗУЧК е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
С решението са присъдени разноски в полза
на ОД
МВР Варна в размер на 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, постановено
при допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон, поради което се отправя
искане за отмяна на решението на ВРС и постановяване на ново по съществото на
спора, с което се отмени процесното НП. Претендира присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не
се представлява. С молба вх. №
5282/31.03.2022г., чрез адв. К , поддържа касационната жалба. Отправя
искане за отмяна на въззивното решение и присъждане на разноски.
Ответната страна, редовно призована не се явява,
не се представлява. С писмени бележки, чрез юрисконсулт Л.-А.оспорва
касационната жалба. По съществото на спора моли, решението на ВРС като правилно
и законосъобразно да бъде оставено в сила,
с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и
решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение,
във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на П.М.С.,***, депозирана чрез адв. К. срещу НП №
442а-48/26.03.2021 год. издадено от Началника на Сектор „ОП” при 04 РУП към ОД
на МВР - Варна, с което за нарушение на чл.17а, ал.2 ЗУЧК, на осн.чл.30,ал.3 от
ЗУЧК й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева. За да потвърди процесното НП, ВРС е приел,
че е издадено от компетентен орган, при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Санкцията е определена законосъобразно, в
минималния предвиден в закона размер и
не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
След извършената на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият
състав на съда намира касационната жалба за неоснователна.
При правилно установена
фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани изводи досежно
приложението на закона, които се споделят от касационната инстанция, с оглед на
което не са налице визираните от касатора касационни основания за отмяна на
атакувания съдебен акт.
Правилен е извода
на ВРС за липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП. Административнонаказващият
орган е определил правилно, че следва да се ангажира административно
наказателната отговорност на С., нарушението е подробно описано от фактическа
страна, както и нарушените правни норми, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения на административно производствените правила,
които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Както в акта, така и в наказателното постановление са посочени всички
съставомерни признаци, изложени са относимите правни норми, като по този начин
не само, че не е ограничено правото на защита на нарушителя, а е гарантирано в
максимална степен. Ясно е посочено кога е извършено нарушението, мястото, както
и описанието на нарушението и
доказателствата, които го установяват.
В конкретния случай е налице изискуемата
връзка между фактическото обвинение,
правната му квалификация и приложената административно наказателна
разпоредба–налице е съответствие между описаното в обстоятелствената част на НП
фактическото обвинение и посочената като нарушена законова разпоредба. Неоснователни са възраженията
за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. ВРС подробно е
дал отговор на възраженията в тази насока и касационната инстанция намира, че не
следва да ги преповтаря.
От приобщените по делото писмени
доказателства и гласните такива е установено по безспорен начин, че 18.08.2020 г. П.С. е паркирала управлявания от нея лек автомобил „****” с
рег. № ****, върху сиви дюни, разположени в границите на морския плаж "****-Юг",
находящ се в к. к. "****", община Долни чифлик, област Варна имот № ****по
КК на с.****. В горната насока са приобщените по делото писмени доказателства –протоколи от извършена
проверка на 18.08.2020 г. в имоти с идентификатори ****и южната част на ****,
представляващи плаж ****-юг, констативен протокол №0001104/18.08.2020г.,
констативен протокол № 0001103 от 18.08.2020г., писмо УРИ 442-000-14601/04.09.2020 г. на
Четвърто РУП Варна, писмо изх. № 6600-82(1)/08.10.2020г. на Община Долни
Чифлик, ведно със специализираната карта по Черноморското крайбрежие, за
територията на морските плажове попадащи на територията на Община Долни Чифлик,
декларация по чл.188 от ЗДвП. Показанията на разпитаните в хода на въззивното
производство свидетели са непротиворечиви и в съответствие с приобщените писмени
доказателства. Изложеното обосновава
извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на
административно нарушение по чл.17а ал.2 от ЗУЧК, който забранява поставянето на шатри и
палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства,
ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна
растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона
"А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените
места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено
строителство по ал. 1.
За инкриминираното нарушение, законодателят е предвидил
налагане на административно наказание глоба от 1000 до 3000 лв. по арг. от чл.30 ал.3 от ЗУЧК. Настоящият
състав на съда намира, че определения минимален размер на санкцията, който не
би могъл да се редуцира, изпълнява целите на наказанието да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както
визира чл. 12 от ЗАНН.
С оглед горното,
настоящият състав на съда приема, че ВРС е приложил правилно материалния закон
и решението не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя
липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63в, ал.1 ЗАНН. При извършената извън обхвата на
касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха
пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което
същото следва да се остави в сила.
С оглед
изхода на настоящия спор и своевременно направеното искане от ответника по
касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е
с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд-Варна,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 22 от 10.01.2022
г. на ВРС, постановено по НАХД № 20213110201993 по описа на ВРС за 2021г.
ОСЪЖДА П.М.С.,
ЕГН **********,***, да заплати на ОД
на МВР - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: