МОТИВИ: Производството по делото е по реда на Глава ХХVІІІ-ма от
НПК.
Същото е образувано е въз основа на
постановление (с Вх. № 4643 от 18.06.2019 г.), чрез което прокурор при Районна прокуратура Габрово е внесъл материалите по
Досъдебно производство № 264 ЗМ-29 за 2019 година по описа на ОД на МВР Габрово за разглеждане от едноименния
районен съд, инициирайки мотивирано предложение за освобождаване (съобразно
предвиденото в чл. 78а НК) от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по отношение на обвиняемия Р.Л. за
това, че на 06.11.2018 година, в гр. Габрово, в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Габрово потвърдил неистина – че свидетелството му за
правоуправление на МПС е изгубено, в писмени декларации, които по силата на чл.
160 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, приет с ПМС на РБ № 13/08.02.2010 г. се
дават пред орган на власт за удостоверяване на истинността на посочените
по-горе обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Освен че е
получил препис от постановлението на РП Габрово, обвиняемия Р.Л. е потвърдил,
че разбира и същността на съответното обвинение, предявено против него. Той не
се признава за виновен по отношение на това обвинение, макар и да дава
обяснения относно фактическата обстановка, свързана с осъществяването на
инкриминираното чрез същото престъпление, за което е предаден на съд.
От осъществената цялостна
преценка на данните в
събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в
тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с обясненията на обв. Р.Л., съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Обвиняемия Р.Л. е правоспособен водач
на МПС от категории „С”, „В”, „М”, „АМ” и „Ткт”, воден на отчет в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Габрово, който е притежавал свидетелство за
правоуправление с № *********. Последното е било издадено на 20.07.2009 година
и е имало срок на валидност до датата 10.07.2019 година.
На 29.10.2018 година, при управление на
МПС на територията на град Мъглиж, Област Стара Загора, обв. Р.Л. бил спрян за
проверка от полицейски служители. В рамките на тази проверка той не могъл да
представи полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност” за
управлявания от него автомобил. Поради това на същият в негово присъствие бил
съставен (а впоследствие – и връчен) акт за установяване на осъществено административно нарушение по КЗ с
бланков № 467566, като заедно със съставянето на този акт е било иззето и
притежаваното от Л. свидетелство за управление на МПС № *********.
На 06.11.2018 година обвиняемия Р.Л. ***,
където посетил Сектор „Пътна полиция” при едноименната ОД на МВР. Там той
попълнил и подписал няколко документа, които били необходими за издаване на свидетелство
за правоуправление. Освен декларация във връзка със своето обичайно
местопребиваване на територията на страната, в която удостоверил, че не
притежава свидетелство за управление, издадено от друга страна членка на ЕС, Л.
саморъчно подписал и два броя декларации (по чл. 160 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД), в които отразил, че издаденото му
свидетелство за управление на МПС е било изгубено, пояснявайки (във втората от тях) че това се е случило в град Казанлък.
Въз основа на декларираните от страна на същият данни и на други, допълнително
представени документи от Л., по искане на последният свид. И.Д. – системен
оператор в Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, разпечатала заявление за издаване
на свидетелство за правоуправление на МПС, което също било подписано от него.
На 06.11.2018 г. на обвиняемият бил съставен и акт за установяване на извършено
административно нарушение по ЗБЛД заради това, че не е положил дължимите грижи
и в резултат на тяхната липса е допуснал свидетелството да бъде изгубено. На Р.Л.
било издадено ново свидетелство (№ ********* със срок на валидност до 08.11.2023 година), което е било получено лично от него
на 16.11.2018 година.
Издаденото на Л. свидетелство за
правоуправление на МПС № *********
впоследствие постъпило в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово на
04.12.2018 г., след като било изпратено в него по служебен път чрез писмо с
Рег. № 1007 от 03.12.2018 година на Началник РУ Казанлък при ОД на МВР - Стара
Загора заедно с издадена от същият ЗППАМ № 18-0284-001007/05.11.2018 г., с
която то е било отнето въз основа на законовите предпоставки, предвидени в чл.
171, т. 1, б. ”Е” от ЗДвП. От нея станало ясно, че свидетелството е било иззето
чрез акт за установяване на административно нарушение № 467566, съставен срещу обв.
Р.Л. на 29.10.2018 година от полицейски служител на РУ Казанлък. Отразените в
заповедта обстоятелства предизвикали проверка в Сектор „ПП” при ОД на МВР
Габрово. Установеното в резултат на нея е било отразено в докладна записка на М.Б.
– системен оператор в Отдел „Отчет водачи на МПС” в Сектор „ПП” при същата
дирекция, изготвена до директора на последната.
С оглед на данните в изготвената
докладна записка, в Сектор „ИП” при ОД на МВР Габрово е заведена преписка с Вх. № 264 ЗМ-29 от
11.02.2019 година. Въз основа на обстоятелствата, установени при осъществената
по нея проверка, с постановление от 14.03.2019 година на прокурор при Районна
прокуратура Габрово е разпоредено да се образува досъдебно производство за
извършено престъпление от общ характер. В рамките на проведеното по него (№ 264
ЗМ-29/2019 г. на ОД на МВР Габрово) разследване Л.
е привлечен в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за
престъпление с квалификация по чл. 313, ал. 1 от НК.
След
приключване на разследването, проведено по посоченото досъдебно производство,
чрез постановление на Районна прокуратура Габрово събраните в хода на същото
доказателствени материали са внесени в едноименния районен съд за разглеждане
по реда на Глава ХХVІІІ-ма от НПК, при който въз основата на тях е било образувано и
производството по настоящото НАХД № 625 по описа за 2019 година.
От
заключението на назначената по досъдебното производство графическа експертиза,
което не се оспорва от страните и е възприето като обосновано и компетентно
изготвено от съда, се установява, че подписите, положени след думата
„Декларатор” в Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
български лични документи и Декларация по чл. 160 от ЗДвП, подадени на
06.11.2018 година от името на Р.В.Л., са били изпълнени именно от него. В
заключението е отразено, че поради недостатъчния обем и качество на
представения сравнителен материал от почерка на този обвиняем не може да се
отговори дали ръкописният текст, с който е била попълнена всяка една от тези
две декларации, е писан от него.
Изложената по-горе фактическа
обстановка не е предмет на оспорване от страна на обвиняемият и неговия защитник,
като се приема от съда за установена по несъмнен начин от обясненията, които Л.
е дал по време на съдебното следствие; от тяхната
съпоставка с показанията на св. И.Д., дадени пред разследващия орган по
досъдебното производство и четени в съдебно заседание съобразно предвиденото в чл.
281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК, със съгласието на страните; от писмените
доказателствени материали по това производство (постановление за образуване – л. 1; докладни
записки, копия от ЗППАМ № 18-0284-001007 от 05.11.2018 г. на Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора и заявление за
издаване на документ за самоличност на български граждани – л. 3-6; справка картон
на водача – л. 12; протокол за доброволно предаване и
декларация по чл. 13, ал. 1, т. 6 от Наредба № I-157/01.10.2002
г. – л. 17-18; протокол за изземване на сравнителни образци и
справка за осъществена проверка по преписка с Вх. № 264
ЗМ-29/11.02.2019 г. – л. 22-26; постановление за привличане на
обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – л. 27; протокол за
доброволно предаване заедно с декларация по чл. 160 от ЗДвП и декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД
– л. 33-35; постановление за назначаване и графическа експертиза – л. 37-46; АУАН № 467566, съставен против Л. на 29.10.2018 година
от полицейски служител на РУ Казанлък – л. 49; декларация за семейно, материално положение и имотно
състояние – л. 50; справка за съдимост – л. 52), както и от приложеното на л. 24 от
НАХД № 625/2019 г. писмо Рег. № 264000-11553 от 18.07.2019 г. на Началник
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Габрово до Районен съд Габрово, всички съдържащи данни
от значение
за изясняване на обстоятелствата по делото и тези от предмета на доказване по
него.
Обв. Р.Л. не
оспорва, че е попълнил и подписал описаните в обвинението декларации, но поддържа,
че към датата, на която те са били подписани от него, той не е имал съзнание за
това, че отразените в тях обстоятелства във връзка с причините, довели до
липсата на документа, не са отговаряли на действителността. Твърди, че когато е
бил спрян за проверка на 29.10.2018 година в град Мъглиж, е предал за проверка
документи, които са му били върнати след съставянето на акта, както и че при
това е останал с впечатление, че между последните се е намирало и свидетелството
му за управление на МПС. Когато го потърсил по-късно и не го намерил, решил, че
го е загубил. Поради тази причина направил опит да го открие, като отишъл в КАТ
Казанлък. Там питал служители на гишетата, от които научил, че те не знаят да е
било намирано свидетелство за правоуправление на негово име. Заради
предположението, че същото би могло да бъде намерено и изхвърлено от служители
на почистващия персонал на боклука, Л. проверил и в съдове за отпадъци пред
сградата на КАТ, където отново не успял да го намери. Не могъл да открие това
свидетелство и в товарното МПС, управлявано от него към момента, в който е бил
спрян за проверка в началото на град Мъглиж. В подкрепа на изложените твърдения
Л. е ангажирал и двама свидетели, които са били допуснати и разпитани както по
негово, така и по искане на защитата му в рамките на съдебното производство.
Макар и твърденията по отношение на
предприетите опити за търсене на свидетелството да се подкрепят от показанията
на свид. Г.Д. и Иван Николов, съдът намира, че заявеното от обв. Л. не би могло
да бъде кредитирано с доверие. Преди всичко следва да се отбележи, че по делото
не са установени обстоятелства, които да водят до заключение, че актът във
връзка със съответното административно нарушение от 29.10.2018 г. е бил
съставен против обвиняемият на място, различаващо се от това на описаната в
него проверка – на входа на град Мъглиж, при която е било установено и самото
нарушение. Твърдения с подобна насоченост не са лансирани от страна на дееца
както по време на досъдебното производство, така и на съдебното следствие, като
същите не биха могли да бъдат обосновани и от събраните доказателства. Освен по
отношение на тях, по делото няма никакви доказателства и за конкретната дата,
на която Л. е посетил КАТ Казанлък, за да му бъдат съставени други актове за
установяване на административни нарушения, въз основа на които (според данните,
които са отразени в приложената на л. 30 от ДП квитанция) той
впоследствие е бил санкциониран чрез НП № 18-0284-003582 и НП № 18-0284-003581,
които не са посочени чрез издаващ орган и по дата на издаване. При това
положение не е възможно да се счита, че приложените по делото доказателства са
в състояние да определят като достоверни направените от него изявления, че (преди да отиде в
тази инстутуция заедно със св. Г.Д.) той е посетил
КАТ Казанлък, за да представи документи, с които не е разполагал и които не е
могъл да представи по време на проверката, извършена в гр. Мъглиж през деня на
29.10.2018 година. Дори и да се приеме, че обвиняемият е посетил КАТ Казанлък
поради изложените от същият причини, както и че посещението е било извършено на
посочената по-горе дата или на някой от последвалите след нея дни, може да се
отбележи, че самото посещение също не е в състояние да доведе до заключение за основателността
на поддържаната от него теза. И това е така, тъй като при съставянето на всеки
един от актовете, въз основа на които Л. по-късно е бил санкциониран с двете наказателни
постановления, той безспорно би следвало да е представил и свидетелството си за
правоуправление на МПС, тъй като отразените в тях нарушения (които най-вероятно
се явяват свързани с неизпълнени от Л. задължения за носене на документи при
управлението на автомобила) са били извършени от него именно при осъществяването
на тази дейност. Обв. Л. обективно не е могъл да представи такова свидетелство,
защото то е било иззето в един по-ранен момент, заедно със съставянето на акта
за нарушението в град Мъглиж, а по делото липсват доказателства, които да водят
до извод, че самото свидетелство за правоуправление не е било изисквано от него
при съставянето на другите два акта, въз основа на които са издадени двете
наказателни постановления. Доколкото това е така и Л. не е разполагал със
свидетелството си за правоуправление поради изложената причина още преди да
отиде в КАТ Казанлък, то очевидно същият не би могъл да го е изгубил там, а от
тук – и да е изпаднал в заблуждение, че документа вероятно е бил загубен при
посещението му в него. Изложеното води до наличие на основателни съмнения в
истинността на поддържаната от него теза пред съда, които не биха могли да
бъдат опровергани чрез заявеното от св. Г.Д., в т.ч. и поради обстоятелството,
че данните за описаното от този свидетел посещение в КАТ Казанлък и търсенето на
свидетелството са изнесени само в неговите показания и обясненията на Л., без
същите да се подкрепят от останалите събрани доказателства по отношение на тях.
Показанията на свид. Иван Николов също не са в състояние да докажат истинността
на лансираната от обвиняемият теза. Тъй като този свидетел не е посочил дата,
на която Л. ***, за да търси свидетелството си за управление в товарния камион,
шофиран от него на 29.10.2018 г. в гр.Мъглиж, който към този момент се е
намирал на ремонт при Николов, не може да се счита, че тези действия са били
извършени преди 06.11.2018 година -
датата, на която Л. е посетил Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово, където
е подал двете декларации, включени в предявеното му обвинение. С оглед на
всичко изложено до тук съдът прие, че поддържаните от обв. Р.Л. твърдения по
отношение на обсъжданите по-горе обстоятелства не отговарят на обективната
истина, както и че неговите обяснения по отношение на тях възпроизвеждат една
защитна теза, целяща да го оневини. Същата обаче не се подкрепя от приложените
по делото доказателствени източници и се опровергава от данните, съдържащи се в
тях. Тя се опровергава и от съдържанието на акта за установяване на съответното
административно нарушение, който е бил съставен против Л. на 29.10.2018 г., тъй
като в него изрично е вписано, че свидетелството му за правоуправление на МПС с
№ ********* е
било иззето. Обвиняемият признава, че е получил препис от този акт след
съставянето му, от което следва, че не е бил лишен по никакъв начин от
възможността да се запознае с отразеното в него. По делото липсват събрани
доказателства, които да налагат заключение за противното, а като се отчете
немалкия период, изминал между момента за съставянето на акта и инкриминираната
дата, следва да се приеме, че той е имал достатъчно време да го прочете и да се
увери в причините, довели до липсата на документа, още повече и поради
обстоятелството, че предприетите опити за неговото намиране не са дали
резултат. Събраните в процеса доказателства не са в състояние да установят, че Л.
не е прочел този акт. Изложеното също води до извод за недостоверността на
дадените от него обяснения във връзка с причините, поради които е счел, че свидетелството
му за правоуправление е било изгубено към момента за декларирането на това
обстоятелство пред Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово.
При така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Нормата на чл. 313, ал. 1 от НК предвижда
наказание за този, който „потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или
съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или
постановление на МС се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства”. Следователно с нея е инкриминирано едно престъпление на просто извършване, чието изпълнително деяние
се явява довършено със затаяване на истината, респективно потвърждаване на неистина
по отношение на определени обстоятелства, отразени в съответната декларация. Доколкото това е така, а
от включените в обвинението декларации по чл. 160 от ЗДвП и чл. 17, ал.
1 от ПИБЛД е
видно, че чрез последните на 06.11.2018 г. действително е била потвърдена неистина по отношение на такива обстоятелства, както и
че двете са подписани от лицето, вписано като декларатор в тях, следва да се приеме, че става въпрос
за довършено престъпление по смисъла на закона. Елементите от
състава на същото безспорно са налице, тъй като всяка една от декларациите е
подадена от техния автор в изпълнение на негови задължения, установени по
силата на посочените норми от ЗДвП и приетият (чрез ПМС на РБ
№ 13 от 08.02.2010 г. на осн. чл. 8, ал. 3;
чл. 18а, ал. 1; чл. 18б; чл. 19, ал. 1; чл. 21, ал. 2; чл. 22, ал. 3; чл. 31, ал. 1; чл. 47а; чл. 51, ал. 1;
чл. 54; чл. 70, ал. 4;
§ 4 и § 21 от ЗБЛД) Правилник за
издаване на български лични документи, в които са уточнени самите
обстоятелства, които истинно следва да бъдат посочени и за които декларациите
имат доказателствено значение. Извършените от обвиняемият действия по последващото използване (чрез подаване) на тези
декларации пред служители на Сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово не изключват това заключение, тъй като като същите
действия (с оглед на
въведеното допълнително изискване за употреба на документа като доказателство
за невярно удостоверените обстоятелства или направените изявления в него) представляват елемент от съставите на други престъпления,
инкриминирани по Глава IX-та от Особената част на НК.
Обвинения за такива не са предявени срещу дееца, а елементите от техните
състави не биха могли да бъдат изведени от фактическите обстоятелства, установени в настоящия казус, които покриват само
обективната и субективна страна не на друга, а именно на изпълнената от Л. дейност във връзка с
т.нар. „лъжливо документиране” по смисъла на закона.
Съдържащите се
в декларациите обстоятелства са декларирани във връзка с изричното
потвърждаване на неистина (и то в писмен вид, тъй като това
заключение безспорно се налага от текста, отпечатан непосредствено след думите „декларирам,
че:”) в документи, които са попълнени и подписани от Л. във
връзка с направено от него искане за издаване на свидетелство за управление на
МПС. Редът и условията за издаване на такива свидетелства (според чл. 159,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП) се определя с подзаконов нормативен
акт, който в случая се свързва с издадената от Министъра на вътрешните работи
Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване
на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина.
Тя (чрез разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от нея) установява
конкретни изисквания за издаване на дубликат от свидетелство, като предвижда,
че при издаване на такъв „водачите подават
документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 6; декларация по
чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД за удостоверяване на твърдяното обстоятелство; а в случаите по
ал. 1, т. 1 (при повреждане) - и старото свидетелство
за управление на МПС”. Като се базира на въпросната разпоредба, както и на
систематичното място на нормата на чл. 160 от ЗДвП (която се намира
в Глава IV от ЗДвП, уреждаща въпросите по правоспособността
на водачите на МПС и тези, отнасящи се до условията и до реда за издаване на
документи във връзка с придобитата от същите правоспособност), съдът прие,
че съдържащото се в чл. 16, ал. 2 от Наредба № I-157/01.10.2002
г. изискване (за
удостоверяване истинността на вписаните обстоятелства в декларацията по чл. 17,
ал. 1 от ПИБЛД) по аналогия следва да се отнесе и към декларацията
по чл. 160 от ЗДвП (независимо че, най-вероятно поради
законодателен пропуск, не е включено в нея), както и че съществуващото
в последната изискване за посочване на самите причини, довели до липсата на
свидетелството, не е с уведомителен характер, а има същото удостоверително
(във
връзка с истинността)
значение по отношение на тези причини, каквото му се придава от
декларацията по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД. Налице са основания именно за подобно,
а не за друго заключение, тъй като (съгласно чл. 2,
ал. 1 от Наредба № I-157) макар и свидетелството за
управление на МПС да се явява определено само като „индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на МПС”, то едновременно с това (по смисъла на
чл. 1, ал. 5, т. 2 от ЗБЛД) същото представлява и документ за
самоличност, при който съответните обстоятелства, които са станали причина за
неговата липса (в хипотезите на изгубване, кражба,
повреждане или унищожаване, т.е. на такива, предвидени в чл. 151, ал. 9 и чл.
160, ал. 1 от ЗДвП) съвпадат напълно с тези, посочени и в
декларацията по чл. 160 от ЗДвП. Поради изложеното по-горе и след като се
съпостави, че (съобразно указаното в чл. 12, ал. 1, т. 5 и 7 от
Наредба № I-157) свидетелство за правоуправление на МПС
се издава при подмяна
поради изтичане срока на валидност и издаване на
дубликат, който (в хипотезата на чл. 12, ал. 1, т. 7) сам по себе си
предполага съществуването на предишно свидетелство, подлежащо на връщане при
последващата му подмяна с ново, следва да се приеме, че обв. Р.Л. е осъществил
състава на престъплението по предявеното обвинение от обективна страна, защото
декларираните от същият обстоятелства (изгубване), довели до
липсата на предходно издаденото свидетелство за управление на МПС на негово
име, не са отговаряли на действителните (изземване на
свидетелството чрез акт за установено административно нарушение, съставен от
служител на РУ Казанлък) такива, които са станали причина за
нея. Този извод се налага недвусмислено от съдържанието на всички събрани по
делото доказателства, въз основа на които – предвид вече изложените по-горе
съображения и основаното на тях заключение за съзнанието, което Л. е имал по
отношение на посочените обстоятелства, следва да се приеме, че той е осъществил
състава на престъплението и от субективна страна, при изискуемата от закона
форма на вина пряк умисъл.
При така приетата
за установена фактическа обстановка и въз основа на гореизложените съображения,
съдът намери за безспорно от правна страна, че след като на 06.11.2018 година, в град Габрово, в Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР Габрово е потвърдил неистина – че свидетелството му за
правоуправление на МПС е изгубено, в писмени декларации, които по силата на чл.
160 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, приет с ПМС на РБ № 13/08.02.2010 г. се
дават пред орган на власт за удостоверяване на истинността на посочените по-горе
обстоятелства, обв. Р.В.Л. *** при форма на вина пряк умисъл, както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по
смисъла на чл. 313, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.
Обв. Р.Л. не е
бил освобождаван от наказателна отговорност за осъществени престъпления от общ
и частен характер, в т.ч. и според установената процедура в Глава VІІІ-ма, Раздел
ІV-ти от Общата
част на НК и е притежавал чисто съдебно минало към инкриминираната дата, тъй
като последиците от трите постановени осъждания по отношение на него са били
заличени от настъпила реабилитация по смисъла на закона преди нея. Поради това
и при положение, че за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Лишаване от свобода” за срок до
„Три години” или „Глоба от 100 до 300 лв.”, а от последното не са причинени
никакви имуществени вреди, съставомерни по смисъла на обвинението, които да са
останали невъзстановени към датата за постановяването на съдебния акт, прие, че
са налице всички изискуеми от закона условия за приложението на чл. 78а, ал. 1
от НК. Въз основа на тях, след като призна обв. Л. за виновен, освободи
последният от наказателна отговорност, като му наложи предвиденото в този текст
административно наказание “Глоба”.
При определяне
размера на административното наказание, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита
чистото съдебно минало на обв. Р.Л. към инкриминираната по внесеното
постановление дата, което заедно с неговата напреднала възраст определя същият
като лице с невисока степен на обществена опасност в качеството на деец; дадените
обяснения на досъдебното производство и в рамките на проведеното съдебно
следствие, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина; изразеното
съжаление, водещо до заключение за проявено критично отношение към
осъщественото престъпление. При преценката на установените по делото
обстоятелства съдът не констатира наличието на отегчаващи вината такива.
Като съпостави
изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е
налице превес на смекчаващите вината обстоятелства. С оглед на това, след като
отчете естеството на тези обстоятелства заедно с ниския размер на получаваното
от страна на Л. месечно възнаграждение, отразено в приложената на л. 50 от ДП
декларация и данните за останалото притежавано имущество от дееца, наложи на
същият предвиденото в разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК наказание „Глоба” в
лицето на минималния размер, а именно – от 1000 лева, която да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, като прие, че по този начин, с такова по размер наказание,
определено за извършеното от него престъпление, ще бъдат създадени най-ефективни
условия за постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната
репресия, съдържащи се в чл. 36 от НК. За това престъпление нормата на чл. 313,
ал. 1 от НК е предвидила две различни по вид алтернативни наказания, едното от
които се явява „Лишаване от свобода”. Поради естеството на същото наказание
следва да се отбележи, че размера на административната глоба не би могъл да
бъде индивидуализиран в съответствие с посочените в чл. 78а, ал. 5 от НК
ограничения, както защитата на Л. претендира.
Предвид характера на постановеното
решение съдът осъди обв. Р.Л. да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в
размер на 438,83 лева, дължима за възстановяване на направените разноски при
разследването по досъдебното производство, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.
Поради естеството на постановеното
решение обв. Р. Л. бе осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово, сума в размер на 20 лева, дължима за
възстановяване на направените разноски в рамките на съдебното производство – на
осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, както и сумата от 5 лева, представляваща държавна
такса, дължима за изпълнителен лист, същата в случай на извършено служебно
издаване на такъв за събиране на присъденото по-горе вземане за разноски от
съдебното производство и наложеното административно наказание „Глоба” в размер
на сума от 1000 лв. в полза на упоменатия орган на съдебната власт.
В този смисъл е и постановеният съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
........................