РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Пазарджик, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20225200900091 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. от ГПК.
Предявени са искове от „З. С. - П. П.“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. „Е.“ № **, чрез адв. Ч. от АК – П., против ЕТ
„Г. Т. - Т. П.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П. ул. „Г. К.“
№ ***, със собственик Т. Г. П., ЕГН **********, за заплащане на сумата в
размер на 36 847.20 лева с ДДС, представляваща продажна цена на доставен
бетон по издадена фактура № *** г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и 1 218 лева -
мораторна лихва върху главницата за периода от 27.01.2022 г. до 01.06.2022
г.; сумата в размер на 3 065.20 лева с ДДС, представляваща остатък от
продажна цена на доставен бетон по издадена фактура № *** г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и 101.32 лева - мораторна лихва върху главницата за периода
от 27.01.2022 г. до 01.06.2022 г.; сумата в размер на 15 016.80 лева с ДДС,
представляваща продажна цена на доставен бетон по издадена фактура № ***
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и 496.39 лева - мораторна лихва върху
главницата за периода от 27.01.2022 г. до 01.06.2022 г.; сумата в размер на
1
6 598.80 лева с ДДС, представляваща продажна цена на доставен бетон по
издадена фактура № *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане, както и 218.13 лева -
мораторна лихва върху главницата за периода от 27.01.2022 г. до 01.06.2022
г., на основание чл. 327 вр. чл. 318 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД. Претендират се и
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Излагат се следните фактически твърдения:
В исковата молба се поддържа, че съгласно уговорка между страните,
ищецът доставил на ответника в периода от 18.01.2020 г. до 19.03.2020 г.
бетон ** и бетон **, в изграждащия се от него обект в с. К. Д., община П.
както следва:
1/ на 18.01.2020 г. общо 134 куб. м. бетон ** *** с единична цена 94
лв., включваща стойността на материала, превоза от ищеца със
специализирана машина с бетон - помпа и извършения акт по наливане на
бетона на обекта;
2/ на 21.01.2020 г. общо 90 куб. м. бетон ** *** с единична цена 94 лв.,
включваща стойността на материала, превоза от ищеца със специализирана
машина с бетон - помпа и извършения акт по наливане на бетона на обекта;
3/ на 23.01.2020 г. общо 97.5 куб. м. бетон ** *** с единична цена 94
лв., включваща стойността на материала, превоза от ищеца със
специализирана машина с бетон - помпа и извършения акт по наливане на
бетона на обекта;
4/ на 24.01.2020 г. общо 5 куб. м. бетон ** с единична цена 87 лв.,
включваща стойността на материала, превоза от ищеца със специализирана
машина с бетон - помпа и извършения акт по наливане на бетона на обекта;
5/ на 31.01.2020 г. общо 71.5 куб. м. бетон ** *** с единична цена 94
лв., включваща стойността на материала, превоза от ищеца със
специализирана машина с бетон - помпа и извършения акт по наливане на
бетона на обекта;
6/ на 11.02.2020 г. общо 128.5 куб. м. бетон ** *** с единична цена 94
лв., включваща стойността на материала, превоза от ищеца със
специализирана машина с бетон - помпа и извършения акт по наливане на
бетона на обекта;
2
7/ на 28.02.2020 г. общо 5 куб. м. бетон ** с единична цена 87 лв.,
включваща стойността на материала, превоза от ищеца със специализирана
машина с бетон - помпа и извършения акт по наливане на бетона на обекта;
8/ на 19.03.2020 г. общо 58.5 куб. м. бетон ** *** с единична цена 94
лв., включваща стойността на материала, превоза от ищеца със
специализирана машина с бетон - помпа и извършения акт по наливане на
бетона на обекта.
За извършените доставки № 1 до 4 на продадения бетон ищецът издал
фактура № *** г. на стойност 36 847.20 лева с ДДС, за доставка № 5 е
издадена фактура № *** г. на стойност 8 065.20 лева с ДДС, за доставки № 6
- 7 е издадена фактура № *** г. на стойност 15 016.80 лева с ДДС и за
доставка № 8 - фактура № *** г. на стойност 6 598.80 лева с ДДС. Признава
се, че ответникът е заплатил 5 000 лева по фактура № *** г., поради което
остава длъжник за сумата от 61 528 лева. Поддържа се, че ответникът е
получил фактурите по електронна поща в деня на издаването им. На
27.01.2022 г. чрез ЧСИ Т.ищецът връчил покана за доброволно плащане на
задължението му, получена лично от собственика на предприятието Т. П.. В
тази връзка се претендира: сумата от 1 218 лева, представляваща мораторна
лихва върху вземането по фактура № *** г. за периода от 27.01.2022 г. до
01.06.2022 г.; сумата от 101.32 лева, представляваща мораторна лихва върху
вземането по фактура № *** г. за периода от 27.01.2022 г. до 01.06.2022 г.;
сумата от 496.39 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането по
фактура № *** г. за периода от 27.01.2022 г. до 01.06.2022 г. и сумата от
218.13 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането по фактура №
*** г. за периода от 27.01.2022 г. до 01.06.2022 г. Моли се за уважаване на
исковете.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЕТ „Г. Т. - Т. П.“ не е
подал отговор на подадената искова молба.
По допустимостта на производството:
Трайна е съдебната практика по въпроса, че когато вземанията
произтичат от едно правоотношение по договор за доставка или от
трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с неговото
изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото
изпълнение /чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури/
3
представлява един иск - Определение № 114 от 4.03.2014 г. на ВКС по т. д. №
2401/2013 г., II т. о. Претенцията на ищеца е основана на уговорка (договор)
между страните, обективираща същественото съдържание на рамков договор
за доставка на бетон в обект на ответника. По правило рамковият договор
създава самостоятелен режим за бъдещи, повтарящи се, конкретни
правоотношения. Целта на договора е създаването на единен режим на
множество последващи правни действия и уреждането на трайни търговски
правоотношения. Ищецът поддържа, че в изпълнение на сключената
уговорка, извършил множество доставки, самостоятелно фактурирани в
периода 18.01.2020 г. – 19.03.2020 г. Доставките са осъществени трайно,
периодично и непрекъснато, а не инцидентно. Налице е съвпадение във вида
доставяни артикули (бетон ** и **), цена и начин на доставяне (в
обекта). Следователно, твърденията в исковата молба обективират претенция,
основана на един правопораждащ факт –договор за периодични доставки, в
пределите на който отделната доставка има само относително самостоятелен
характер. Сочените твърдения обуславят наличието на една искова претенция,
а не на обективно кумулативно съединени искове. Поначало, обективно
съединяване на искове е налице при наличие на няколко иска с различен
предмет между същите страни за общо разглеждане и решаване в рамките на
едно производство. Процесната претенция произтича от договор,
съдържанието на който обхваща многократни престативни действия на едни и
същи страни с еднотипни стоки при поето от продавача задължение за
непрекъснатост и цикличност на престацията в уговорения период. Като
обобщение претенциите, свързани със заплащането на отделните доставки не
са самостоятелни искове, тъй като произтичат от общ правопораждащ факт,
което изключва наличие на обективно кумулативно съединяване.
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът приема следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
4
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В случая са налице всички предвидени в ГПК предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение от съда, доколкото ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба (в случая изобщо няма подаден
отговор), същият не се явява в първото по делото открито съдебно заседание,
не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение, като съдът е указал на
ответника последиците от това негово процесуално поведение със
съобщението за отговор по чл. 367 от ГПК, получено на 22.07.2022 г., чрез
пълномощника С. Б. Ц. с пълномощно по делото, а впоследствие с призовката
за първото открито съдебно заседание, получена на 29.09.2022 г. чрез същия
пълномощник, като видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, може да се направи извод за вероятната основателност на
исковете.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. Същото се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение - чл. 239, ал. 2 от ГПК.
С оглед изложеното, предявените искове следва да се уважат.
По разноските:
Ищецът е поискал присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, като видно от представените доказателства, реално направените
такива са в размер на 2 542.47 лева за държавна такса (ищецът е внесъл
повече от дължимото, а именно сумата от 2 543 лева, но в тежест на
ответника се присъжда само това, което ищецът реално е дължал като
държавна такса). Относно претенцията за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лева, посочено в списъка на разноските по
чл. 80 от ГПК, същото не следва да се присъжда доколкото съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК и задължителната съдебна практика - т. 1 от ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
5
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В конкретния случай дори не се представят
доказателства за договарянето му (срокът за събиране на доказателствата в
исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът
обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ „Г. Т. - Т. П.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П. ул. „Г. К.“ № ***, със собственик Т. Г. П., ЕГН
**********, да заплати на „З. С. - П. П.“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „Е.“ № *, сумата от 36 847.20 лева с ДДС (трийсет
и шест хиляди осемстотин четиресет и седем лева и 20 стотинки),
представляваща продажна цена на доставен бетон по издадена фактура № ***
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и 1 218 (хиляда двеста и осемнайсет) лева -
мораторна лихва върху главницата за периода от 27.01.2022 г. до 01.06.2022
г.; сумата в размер на 3 065.20 лева с ДДС (три хиляди шейсет и пет лева и
20 стотинки), представляваща остатък от продажна цена на доставен бетон по
издадена фактура № *** г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане, както и 101.32 лева (сто и един
лева и 32 стотинки) - мораторна лихва върху главницата за периода от
27.01.2022 г. до 01.06.2022 г.; сумата в размер на 15 016.80 лева с ДДС
(петнайсет хиляди шестнайсет лева и 80 стотинки), представляваща продажна
цена на доставен бетон по издадена фактура № *** г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане,
както и 496.39 лева (четиристотин деветдесет и шест лева и 39 стотинки) -
мораторна лихва върху главницата за периода от 27.01.2022 г. до 01.06.2022
г.; сумата в размер на 6 598.80 лева с ДДС (шест хиляди петстотин
деветдесет и осем лева и 80 стотинки), представляваща продажна цена на
доставен бетон по издадена фактура № *** г., ведно със законната лихва от
6
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
218.13 лева (двеста и осемнайсет лева и 13 стотинки) - мораторна лихва
върху главницата за периода от 27.01.2022 г. до 01.06.2022 г., на основание
чл. 327 вр. чл. 318 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕТ „Г. Т. - Т. П.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. П. ул. „Г. К.“ № ***, със собственик Т. Г. П., ЕГН
**********, да заплати на „З. С. - П. П.“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „Е.“ № **, сумата от 2 542.47 лева (две хиляди
петстотин четиресет и два лева и 47 стотинки) - държавна такса за
настоящото исково производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 от ГПК/.
Препис да се връчи на страните /арг. чл. 240, ал. 1 от ГПК/.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7