Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV – 114 30.
10. 2019 година град
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Производството по
делото е образувано по въззивна жалба на К.Г.С., като баща и законен
представител на Никола Костов С., срещу Решение №1515/14.06.2019г., постановено
по гр.д.№6106 по описа на Бургаски районен съд за 2018г., в частта, с което над
сумата от 1000 лева, до предявения размер от 7000 лева е отхвърлен иска на
въззивника за осъждане на ответника Н.Н.Р. *** да му заплати обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на упражнено на 11.05.2018
г. от ответника психическо насилие спрямо ищеца чрез качването му в лек
автомобил и отправяне на заплахи към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.05.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в
частта относно искането за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от упражнено от ответника спрямо ищеца физическо насилие на
същата дата, както и в частта, с което ищецът е осъден да заплати на ответника
857,14 лв. - част от направените от него съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение в обжалваната част и
претендира отмяната му в тази част, с постановяване на въззивно решение, с
което искът да бъде уважен изцяло.
Подробни
съображения са изложени досежно изводите на съда че искът е диференциран за
претърпени неимуществени вреди от физическо увреждане и от нервно – психическо
увреждане – искът според въззивника е предявен глобално – за всички претърпени
от ищеца неимуществени вреди – увреждането на психиката му е в резултат на
нанесения му побой, насилственото му вкарване в автомобила и отправените в него
закани – от цялостното поведение на ответника в един, макар и кратък период от
време. Така, според жалбоподателя, съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение, като е разделил основанията на иска на вреди от физическо и вреди от
психическо насилие.
На второ място
подробни съображения са изложени за опровергаване извода на първоинстанционния
съд за недоказаност на факта на упражнено физическо насилие над ищеца. При
липса на доказателства, пряко установяващи осъществения деликт, доколкото той е
извършен в отсъствието на свидетели, ищецът обосновава допустимата в съдебната
практика възможност фактите да бъдат доказани чрез косвени доказателствени
средства, от които по пътя на логиката може да се направи единствено възможен
доказателствен извод за осъществяване на тези факти. В тази насока е извършен
анализ на показанията на св.Иван Р. – брат на ответника, св.Яни Василев –
очевидец на състоянието на ищеца след упражненото върху него физическо насилие
и св.Георгиева, пристигнала на място след инцидента.
Изложени са
оплаквания за процесуални нарушения, допуснати от съда, изразяващи се в
приемане за негодни доказателства протоколите за разпит на свидетели, извършени
в ДП №434-ЗМ-355/18г., като са изложени съображения, че същите следва да бъдат
приети като официални свидетелстващи документи по с. на чл.179 ГПК. Според
въззивника, постановлението за прекратяване на досъдебното производство,
образувано срещу ответника, също съставлява доказателство за осъщественото от
последния физическо насилие срещу ищеца.
На следващо място,
при обсъждане на представените по делото медицински документи и констатациите
въз основа на прегледа на детето, се оспорват изводите на съда, че от тях не се
установяват белези от физическо увреждане. Според въззивника, от тези документи
е видно, че биха могли да бъдат нанесени удари, които причиняват болка, но не
оставят видими следи – в тази връзка е направен подробен анализ. Според
въззивника, в отговора на исковата молба се съдържа признание за неизгодни
факти и обстоятелства - осъществено
физическо насилие, чрез стискане на врата на пострадалото дете, което косвено
подкрепя твърденията в исковата молба. При обсъждане на горепосочените косвени
доказателства и доказателствени средства, въззивникът обосновава твърдението си
за доказаност на осъществения от ответника спрямо него деликт; оспорва анализа
на доказателствата, извършен от районния съд и счита, че същият не е
задълбочен, а изводите – необосновани.
С позоваване на
съдебна практика и при обсъждане на показанията на свидетелите Василев и
Георгиева, във връзка с претърпените от детето психологически болки и
страдания, подробни аргументи са изложени за нарушаване на принципа на
справедливост при определяне от съда на размера на обезщетението за репариране
на причинените неимуществени вреди.
Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника Н.Н.Р. *** на
23.07.19г., чрез адв. С.. В срока по чл.263, ал.1 ГПК – на 02.08.19г. е подаден
писмен отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на решението. Според въззиваемия е налице
разминаване на твърденията в исковата молба за осъществен от него спрямо ищеца
„побой“ и твърденията във въззивната жалба за „продължително въздействие,
изразяващо се в нанасяне на удари и насилствено вкарване в кола“. В хода на
първоинстанционното производство ищецът е изменял твърденията си, което е
създало основателни съмнения в тяхната достоверност.
Оспорват се оплакванията в жалбата, че не е налице диференцираност на
заявените вредоносни последици – от физическо въздействие и върху нервно –
психическото здраве на детето. Извършен е анализ на представените писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, за да се обоснове извод, че не
е доказано твърдението за осъществено физическо насилие. Според ответника,
свидетелските показания, освен че са заинтересовани, се разминават с дадените
от детето обяснения; първите сочат на симптоми, наподобяващи тези на психично
болни деца, с които майката и бабата работят и са преувеличени. Въпреки
твърдените психически травми, не е направена консултация с психолог, а
показанията на незаинтересования свидетел Николова – директор на училището, не
е имало промяна в поведението на детето.
Според въззиваемия, единственото доказателство по делото, установяващо
психическото състояние на детето, е извършената съдебно – психологическа
експертиза. Извършен е анализ на същата и е обоснован извод, че заключението
почива само на показанията на бабата и майката и на детето и почива на
предположения за осъществено физическо и психическо насилие върху него и не
отчита възможността състоянието му да е предизвикано от чувство за вина и от
въздействието на неговите близки, които му втълпяват, че е жертва на отвличане.
Обоснован е извод за неустановена причинно – следствена връзка между
твърдяното физическо насилие и твърдените вреди – според въззиваемия не са
ангажирани доказателства, установяващи нараняване на мозъка, неговите функции и
протичане на нервно – психическите процеси; за някои негативни усещания и
страхове се съобщава в един по-късен етап. От показанията на брата на ищеца се
установява както характера на заканата – че ще се съобщи на родителите, така и
предложението на детето да съдейства за установяване на детето, хвърлило
камъка. Според въззиваемия, не е налице и вина от негова страна, т.к. той е
действал със съзнанието, че отвежда детето при неговите родители за
установяване на детето, хвърлило камък. Липсата на вина е довела и до
прекратяване на наказателното дело, което е било образувано срещу ответника.
Изложени са съображения, че предвид отчитане на стресовия характер на
ситуацията, детето е преживяло негативни емоции, поради което решението в
уважаващата иска част не се обжалва от ответника.
Производството е
по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивните жалби са подадени в срока по чл.263,
ал.1 ГПК, от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същите са допустими.
Бургаският окръжен
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, че
първоинстанционният съд е установил и анализирал релевантните за спора факти и
обстоятелства, във връзка с твърденията на страните, досежно осъществен на
11.05.2018г., с участието на ищеца Никола Костов С. и ответника Н.Н.Р.
инцидент, изразяващ се в следното: група деца, сред които и ищецът се
забавлявали, като хвърляли камъни от надлеза, по движещите се по пътя София –
Бургас, в района на с.Ветрен автомобили. Един от камъните улучил и счупил
предното стъкло на микробус, управляван от работник на дружество, чийто
собственик на капитала е бащата на ответника. Шофьорът се обадил на
работодателя си и след около 10-тина минути на мястото на инцидента пристигнали
ответникът и баща му. Те подгонили децата; ответникът настигнал ищеца, хванал
го за врата и го упрекнал за извършеното, настоявайки да разбере кой е
виновникът. След това качил детето и велосипеда му в автомобила, с който
пристигнали и го откарал към с.Ветрен. В това време родителите на другите деца
сигнализирали на тел.112 и пред полицейското управление се събрало множество от
деца и родители. Започнали следствени действия – разпити на свидетели за
изясняване на случая. Било образувано досъдебно производство спрямо, което било
прекратено с Постановление от 18.05.2018г.
Ищецът Никола С.,
чрез своя баща и законен представител К.С. твърди, че при застигането му от
ответника, е бил ударен по лицето и в корема, поради което лявата буза била
поддута и червена. При вкарването му насила в автомобила и откарването,
ответникът отправял закани към него „Сега ще видиш какво ще стане“. В резултат
от ударите и заканите, детето било силно уплашено, не можело да говори както
непосредствено след инцидента, така и месеци след това. Получавало тикове, главоболие
и световъртеж, не искало да излиза само – само ако бъде придружавано от
възрастни. Претендира присъждане на обезщетение, в размер на 7000 лева –
неимуществени вреди, в резултат на така претърпените болки и страдания.
Ответникът оспорва
твърденията за нанесени удари по лицето и в корема на детето Никола. Признава
обстоятелството, че го е хванал за врата и го е качил в колата, за да го отведе
при родителите му, без детето да се е съпротивлявало и да е било уплашено.
За установяване
твърденията на страните в първоинстанционното производство са разпитани в
качеството им на свидетели Яни Василев Василев, Николинка Костова Георгиева –
баба на ищеца, Йорданка Дикова Николова и Иван Н.Р. – брат на ответника.
Св. Василев установява,
че на 11.05.2018 г. около 20,00 ч. получил обаждане от сина си Веселин, който
му казал, че той и още две деца са преследвани от трима души с микробус и Никола
е бил вкаран против волята му в кола от сина на Начко и е бил отведен до кв.
Ветрен, ул. „Чернигорово”. Свидетелят се обадил на тел. 112 и казал, че бият
децата, обадил се и за линейка. Свидетелят отишъл на горепосочената улица в кв.
Ветрен, където бил и синът му; видял и детето Никола – цялото потно и много
уплашено. То го помолило да не казва на баща му за случилото се. Според
свидетеля, лявата страна на лицето на Никола била подута в слепоочието, а на
дясната буза имало отпечатък като от шамар. Детето се свивало на топка и
казвало, че го боли коремът, като казало на свидетеля, че ответникът го е ритал
в корема и в областта на гърдите; казало също, че са го качили в колата от
нивата и в автомобила са го били, но не искал баща му да научава, защото се
страхувал от него. Според свидетеля, детето Никола припаднало за секунда в
ръцете му, но когато пристигнала линейката, то не поискало да се качи в нея и
било отведено до дома му с автомобил. Свидетелят заявява, че Никола му казал,
че е бил качен насила в колата на Начко и е бил отвлечен.
Св. Георгиева,
баба на ищеца заявява, че преди случая от 11.05.2018 г,. Никола бил много
спокойно и здраво дете, а след това коренно се е променил. Свидетелката твърди,
че на посочената дата е видяла детето на улицата - то не било в състояние да
говори, погледът му бил различен, било в синини, лявата му буза била подута.
Свидетелката разбрала за случилото се по – късно - във Второ РУ на МВР, където
внукът й давал показания. Тогава детето не можело да говори, заеквало, заливали
го с вода. След полицията отишли с детето в Първа поликлиника, защото то не
било добре – боляли го главата, ухото, коремът, като до сутринта не могли да го
успокоят. Според свидетелката след процесния случай Никола се затворил в себе
си, получил някакви тикове, започнал да трепери, да гледа в една точка, да му
се привиждат различни образи, не можел да ходи вечер сам до тоалетната,
събуждал се посред нощ и започвал да вика, налагало се да го водят до училище и
да го връщат от там с кола, не ядял и не пиел вода, не излизал с приятели и не
карал колело както правел преди, като това продължило много време. Едва на 20
юли успели да го изведат навън, като детето я стискало за ръката и я молело да
се прибират. Заявява, че сега детето е по-добре и ходи само до тоалетна, но не
иска да говори за случилото се, не остава без друг човек в къщи и дядо му го
кара сутрин и вечер до училище, като в детето е останал някакъв страх. Заявява
също така, че след случая от 11.05 не са водили детето на психолог, тъй като
нямало нужда, както и поради факта, че Никола категорично отказал.
Св. Николова –
директор на училището, в което учи детето Никола, заявява, че е научила за
случката от 11.05.2018 г. от бабата на Никола. Според свидетелката той е
спокойно, тихо и добро дете, като тя не е забелязала промяна в неговото
поведение, нито класната му й е казала да има такава промяна, поради което и не
са потърсили помощта на училищния психолог. Твърди също така, че през
настоящата учебна година няма промяна в успеха на детето.
Според св. Р., на
11.05.2018 г. е били в дома си с брат си, майка си и баща си, когато шофьорът
звъннал на баща му и му казал, че деца са хвърляли камъни от моста. Тогава
свидетелят и брат му тръгнали с кола. На място видели, че децата бягат от моста
към селото и ги пресрещнали с колата. Брат му отишъл до Никола, който бил най-близо,
хванал го и го попитал дали той е хвърлял камъни, като Никола отрекъл. Казал,
че ще им покаже къде се е скрило детето, което е хвърляло камъни, след което
отворил сам вратата на колата, качил се по собствено желание и показал в коя
посока се е скрило другото дете. След като не намерили там другото дете, Никола
казал, че ще им покаже къде живее и им казал името му. На изхода на селото
срещнали останалите две деца, родителите на едното от тях - Веско, шофьорът и
бащата на свидетеля. Брат му спрял колата и Никола слязъл и отишъл при другите
деца. Родителите на Веско крещяли, а Никола само стоял при тях. След това дошли
и неговите родители и бащата на Никола се разкрещял, а Никола го успокоявал и
му казал, че никой не го е удрял и няма за какво да се ядосва. През това време
дошли полиция и линейка. Според свидетеля, неговият брат не е заплашвал Никола,
нито го е удрял. Когато казали на Никола, че ще отидат при баща му, той се
притеснил. Свидетелят твърди, че след това е виждал Никола няколко пъти - три
дни след случая го е видял с баща му на заведение за дюнери, след това го е
виждал на училище, да кара тротинетка с други деца, виждал го е и в парка през
лятото, като тогава Никола бил с боядисана коса.
Във въззивното
производство са допуснати до разпит свидетелите Х.А.Ч. –старши разследващ
полицай във второ РУП на МВР – Бургас и П.И.Ч. – полицай във второ РУП на МВР –
Бургас.
Свидетелят Ч. установява,
че той е извършил разпит на детето Никола, в присъствието на бабата. Разпитът
продължил около 20 минути – от 11.30 до 11.50 вечерта. Детето изглеждало видимо
добре, било малко притеснено и уплашено. Разпитът бил спокоен, детето не е хлипало
или плакало, не е прималявало или припадало, не е било пръскано за свестяване с
вода. След разпита свидетелят извел двамата навън. Свидетелят не видял
наранявания по лицето на детето. То разказало, че три-четири момчета хвърляли
камъни по колите на моста; дошла някаква кола - подгонили ги и по време на
гоненето го ударили в корема и по други части, но не споменало кой го е ударил.
Детето разказало, че после са го качили в колата - там били един възрастен и
един млад; там не са го удряли, а са го сплашили и са му казвали „сега ще видиш
какво ще стане“, след това са го свалили някъде в началото на Ветрен.
Свидетелят Ч.
заявява, че не помни подробности от случилото се – бил е извикан в с.Ветрен,
т.к. е бил на смяна. Свидетелят не извършвал разпити, по-скоро поради създалото
се напрежение, следял да не възникнат физически конфликти. На мястото имало около
20-30 човека, имало доста напрежение между двете страни – от страната на
родителите на децата и от другата страна. Единият баща дошъл по-късно бил
употребил алкохол и с него имало проблеми. Свидетелят установява че не познава
децата; едното било по-малко от другите, но не знае кое. Чул едно от децата да
казва, че е било ударено и мисли, че било най-малкото дете – високо около 1,45 м.
По детето нямало видими белези, които да направят впечатление, защото ако
такива били налице „щяхме да предприемем нещо“. Това детенце плачело.
Свидетелят предполага, че пияният баща е на плачещото дете, защото бил
най-емоционален. След този инцидент нямало задържани; всички отишли в управлението
с личните си автомобили.
Според
заключението на извършената съдебно-психологическа експертиза, претърпяното на
11.05.2018 г. от Никола С., се е превърнало в психологически травматично
събитие, в резултат на което при детето се наблюдават редица промени в
личностен, емоционален и социален аспект, като въпросният инцидент се явява
отключващ фактор за изявата на фобийни състояния. Според вещото лице при Никола
има повтарящо се преживяване на събитието, първоначално с нарушения в съня и
апетита, последвано от широк спектър симптоми: избягване на места, хора,
дейности, емоционално вцепенение, моторни тикове, като тези изводи на вещото
лице са базирани на дадени от бабата на детето сведения за неговото поведение
след процесния случай. От проведеното интервю с Никола и от разговорите с
неговата майка и баба вещото лице е установило, че при детето се откроява
завръщане на спомените от преживяното на 11.05.2018 г., т.е. налице е фиксация
към травматичните събития. В заключението също така е посочено, че Никола
страда от психически непреработен травматизъм, който с течение на времето е
довел до изявата на трайна травматична симптоматика, промени в мисленето,
чувствата и вярванията, като към момента това е довело до нарушения в общото му
психоемоционално функциониране, а в дългосрочен план може да доведе до трайни
такива нарушения. Крайното заключение на вещото лице е, че изявилите се
невротични симптоми у Никола (фобичност, идеи за преследване, чувство за
повторение на случилото се) се явяват следствие на претърпяния от него инцидент
от 11.05.2018 г., който се е превърнал в травматично събитие за психичното
функциониране на детето; претърпяният инцидент е схванат от Никола като
упражнено насилие, накърняващо личността и засягащо нейните фундаменти като
доверие и връзка с другите, което поражда травматизъм.
Според вещото лице
Кондева, в случая не става дума за преживявания, продуцирани от чувство за
вина, тъй като детето не чувства вина за случилото се. Никола преживява
случилото се като насилие – такова е неговото субективно възприятие. Според
вещото лице е възможно промените у детето да останат скрити от учителя и да се
проявяват само в домашна среда. Вещото лице е заявило също така, че самото
вземане на детето с колата и отвеждането му продуцира ефекти в психическото му
състояние, като дори да е имало негово формално съгласие да се качи в колата,
това не означава, че детето действително е било съгласно с това и е възможно да
го е направило от страх. Вещото лице е посочило, че година след инцидента все
още има ефекти върху психичното функциониране на детето, които няма да изчезнат
просто така и вероятно е по-добре то да бъде въвлечено в терапевтично лечение.
Според вещото лице фактът, че детето не е било заведено на психолог, вероятно е
допринесъл за задълбочаване на симптоматиката.
Бургаският окръжен
съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на
същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази
Закона намира, че първоинстанционното решение правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърден, при споделяне на мотивите на осн. чл.272 ГПК.
По оплакванията за
незаконосъобразно диференциране от съда на източника на претърпените болки и
страдания – от физическо и от психическо насилие: Изложението на твърденията за
фактите е следното: детето Никола е било застигнато и ударено в лицето, врата и
корема, след което е било насилствено вкарано в автомобила на ответника и там
спрямо него са били отправяни закани „сега ще видиш какво ще стане“. Тези
действия на ответника довели до силен психически стрес, чиито симптоми са
описани. Вярно е, че ищецът не е диференцирал болките и страданията, респ. - вредите
– от физическо или от психическо насилие, а ги е посочил като комплексни, но и
съдът не ги е възприел по този начин. Всъщност съдът е изложил съображения, че
намира за недоказани твърденията за упражнено физическо насилие, а за доказани
– твърденията за упражнено психическо такова. Поради това е приел, че
вредоносен резултат имат действията, съставляващи насилственото вкарване на
детето в автомобила и заканите, поради което е уважил иска частично.
По оплакванията за
незаконосъобразно отхвърляне на протоколите за разпит в досъдебното производство:
част от принципите, регламентирани в процесуалния закон, са непосредствеността
при събиране на доказателства и доказателствени средства и преценяването на
доказателствата по вътрешно убеждение. Поради това и разпитът на свидетели и
извършването на експертизи следва да се извършат от съда, който разглежда и
решава делото. Процесуално – следствени действия, извършени по други дела не
могат да бъдат зачетени, освен ако съществуват непреодолими пречки за
непосредственото им събиране. Те могат да бъдат обсъждани, само когато съдържат
неизгодни за страната изявления. Поради това, правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд ги е изключил от доказателствения материал по делото.
По оплакванията за
незаконосъобразно определяне на размера на обезщетението: От събраните в хода
на първоинстанционното и на въззивното производство доказателства и
доказателствени средства, въззивната инстанция намира, че не се установява
ответникът да е нанесъл посочените в исковата молба физически удари. На първо
място липсват очевидци, които да удостоверят че именно ответникът е ударил
шамар, нанесъл е удар (дори ритник) в областта на корема на детето Никола. На
второ място, разпитаните незаинтересувани Ч. и в известен смисъл св.Ч. –
контактували с детето непосредствено след инцидента, не са установили видими
белези от удар по лицето му. От показанията им се установява, че то е било
уплашено, но е дало показанията си сравнително спокойно. Показанията на
св.Василев сочат по-скоро, че страхът и притесненията на детето са били
продиктувани от възможната реакция на баща му – то е помолило свидетеля да не
му казва за случилото се. Че тези притеснения са били основателни сочат косвено
и показанията на св.Ч., според който единият от бащите е пристигнал по-късно,
бил е видимо употребил алкохол и „най – емоционален“.
По отношение на
срока, в който са продължили негативните емоции и усещания у детето в резултат
на преживяното: незаинтересувания свидетел Николова сочи, че до края на
учебната година детето не е имало непривични прояви. За случилото се
свидетелката е разбрала от бабата на детето, която насочила вниманието й и я
помолила за дискретност. Именно поради това свидетелката разговаряла с детето
по темата. Свидетелските показания на бабата на детето, съдът кредитира с резерви,
предвид тяхната заинтересуваност. Въпреки описаното от свидетелката състояние
на детето, сочещо на сериозен психически проблем след инцидента, не е била потърсена
специализирана помощ. Това разколебава достоверността на твърденията за
дългосрочните и значителни псичихески травми на детето.
За пълнота следва
да се каже: случилото се на 11.05.2018г. има комплексен характер: от една
страна, децата, в т.ч. и Никола, са извършвали действия, които меко казано
следва да се характеризират като пакост, беля, чиито последици не са
осъзнавали, до счупването на предното стъкло на микробуса. Тогава децата са
осъзнали последиците от постъпката си – че са извършили нещо нередно, което
освен материални щети, които следва да понесат родителите им, ще има и други
последици – физическо или друг вид наказание, което ще следва да понесат самите
те. Това от друга страна е довело до стрес, респ. - до опити да се избегне това
наказание – да се избяга, да се посочи истинския автор, да се предотврати
възможността родителите да разберат. В крайна сметка, видно от показанията на
свидетелите, последиците от случилото се са ескалирали – събрали са се голям
брой хора, наложила се е намесата на полицаи, които са били извикани в с.Ветрен,
за да охраняват и въвеждат ред. Детето Никола е било уплашено и е помолило
св.Янев да не казва на баща му. Според съда, от трета страна, страхът от
реакцията на родителя - както спрямо детето, така и спрямо останалите лица – в
т.ч. ответника, съставлява значителен стрес – фактор, който сам по себе си би могъл
да причини сериозни притеснения, безпокойство и нервност. Събитието в неговата
цялост – от възникването, до потушаването на конфликта, множеството участници с
различни по интензитет и характер реакции, в т.ч. и на полиция, разпити на
място, отвеждане в сградата на полицейското управление, е оставило трайни следи
– негативни и неприятни спомени, емоции и усещания.
Ето защо, според
въззивната инстанция, проявите на детето след този случай, доколкото такива са
били налице, са с комплексен произход, а не само от поведението на ответника,
осъществено чрез хващане за врата, вкарване в колата и заканване с неустановени
по вид и размер последици, част от които са и реакцията на родителите. Поради
това, болките и страданията, които детето е претърпяло, в резултат на
поведението на ответника, доколкото са в тясна връзка с тези, претърпени в
резултат на горепосочените комплексни причини, следва да бъдат обезщетени до
размера, присъден от първоинстанционния съд.
Постановеното в
този смисъл първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед на
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1515/14.06.2019г., постановено по гр.д.№6106 по описа на Бургаски районен съд
за 2018г.
Настоящото решение
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от
връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.