№ 3765
гр. София, 24.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20231110116478 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от З. Д. А., чрез адв. С. Б.,
срещу „********************” ЕООД, с която са предявени кумулативно обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 18617,03 лева, представляваща нетно
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 47 дни, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 991,04 лева, представляваща мораторна лихва върху
претендираната главница за периода от 03.10.2022 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда – 30.03.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 23.04.2020 г. между страните бил сключен трудов
договор № 14 от същата дата, по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността
„програмист аналитик“ в ответното дружество. Със Заповед № 8/30.09.2022 г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 КТ, считано от
02.10.2022 г. В заповедта работодателят признал, че на служителя се дължало обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск за 47 дни в брутен размер от 20685,59 лева, но
същото до настоящия момент не било заплатено. Поради допуснатата забава ответникът
дължал и мораторна лихва върху претендираната главница. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените
по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
„********************” ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило
становище по същата.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните
и не се нуждаят от доказване.
1
В тежест на ищеца е да докаже:
1. съществуването през процесния период на валидно трудово правоотношение между
него и ответното дружество, възникнало по силата на трудов договор № 14 от 23.04.2020 г.,
със сключването на който приел да изпълнява длъжността „програмист аналитик“ в
ответното дружество;
2. размера на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ;
3. датата, на която станало изискуемо вземането му за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ,
както и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;
4. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ответника е да докаже, че е изплатил претендираните суми, както и всички
факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 18617,03 лева, представляваща нетно обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 47 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 991,04 лева,
представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 03.10.2022 г.
до датата на подаване на исковата молба в съда – 30.03.2023 г.
По делото няма права, които се признават от страните, и обстоятелства, които не
се нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. съществуването през процесния период на валидно трудово правоотношение между
него и ответното дружество, възникнало по силата на трудов договор № 14 от 23.04.2020 г.,
със сключването на който приел да изпълнява длъжността „програмист аналитик“ в
ответното дружество;
2. размера на дължимото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ;
3. датата, на която станало изискуемо вземането му за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ,
както и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;
2
4. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е изплатил претендираните суми, както
и всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 15.04.2024 г. от
15,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените със
същия указания.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3