№ 408
гр. Плевен, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря И. П. Ц.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20234400500615 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 793/01.06.2023 г., постановено по гр. дело № 5859/2022 г.
по описа на Плевенски районен съд, съдът е осъдил на основание чл.49 вр.
чл.45 от ЗЗД Община - Плевен, ЕИК ***, пл. „Възраждане“ № 2,
представлявана от Кмета да заплати на Д. В. И., ЕГН **********, сумата от
24368,66 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени
вреди от нанесени щети на автомобил: марка „Ауди“, модел „А7“, рег. № ***,
нанесени на 14.09.2022 г., при принудителното преместване на процесния
автомобил от специализиран автомобил с краново устройство тип „Паяк” с
рег. № ***, собственост на „КРИС ОЙЛ” ЕООД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. Плевен, ул. „Парашкев Ц.” № 45, ет.З, ап.9 до
специализиран паркинг, находящ се в гр. Плевен, ул. „Генерал Атанас
Стефанов” и ул. „Гургулят”, стр.кв. 181а, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 14.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил е на основание чл.78 ГПК Община - Плевен, ЕИК ***, пл.
1
„Възраждане“ № 2, представлявана от Кмета да заплати на Д. В. И., ЕГН
********** разноски в размер общо 1365,55 лв. по настоящото дело и по
ч.гр.д. № 5002/2022 г. на ПлРС.
Осъдил е Община - Плевен, ЕИК ***, пл. „Възраждане“ № 2,
представлявана от Кмета на основание чл.38 от Закона за адвокатурата да
заплати на адв. П. Л. П. от АК - Плевен, л. № ***, като процесуален
представител на Д. В. И., ЕГН **********, сумата общо 3343,18 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по настоящето дело и по ч.гр.д.
№ 5002/2022 г. на ПлРС.
Осъдил е на основание чл.9 от Договор за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Извършване на услуги с техническо средство тип „Паяк“
за принудително преместване на ППС на територията на Община Плевен,
„КРИС ОЙЛ“, ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Плевен ж.к. „Дружба“ бл.112, вх.Б, ет.5, ап.25 да заплати на Община - Плевен,
ЕИК ***, пл. „Възраждане“ № 2, представлявана от Кмета сумата от 24368,66
лева, представляваща обезщетение за неточно изпълнение на сключен между
страните договор от 13.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.12.2022 г. до окончателното изплащане.
Осъдил е на основание чл.78 от ГПК „КРИС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен ж.к. „Дружба“ бл.112, вх.Б, ет.5,
ап.25 да заплати на Община - Плевен, ЕИК ***, пл. „Възраждане“ № 2,
представлявана от Кмета, представляващи разноски в размер общо 1275 лева.
Решението е постановено при участието на „КРИС ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен ж.к. „Дружба“ бл.112,
вх.Б, ет.5, ап.25, като трето лице - помагач на страната на ответника.
С Решение № 961/28.06.2023 г., постановено по гр. дело № 5859/2022 г.
по описа на Плевенски районен съд, съдът е оставил без уважение молбата на
Община – гр. Плевен, с която се иска да се допусне на основание чл.247 от
ГПК поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на Решение №
793/01.06.2023 г., постановено по гр. дело № 5859/2022 г. по описа на
Плевенски районен съд относно датата на присъждане на законна лихва по
обратния иск, като неоснователна.
Постъпила е въззивна жалба от адв. П. Е. от Адвокатска колегия – гр.
2
Плевен в качеството му на процесуален представител на „КРИС ОЙЛ“ ЕООД
– гр. Плевен - трето лице - помагач на страната на ответника в
първоинстанционното производство срещу решението на Плевенски районен
съд с което е осъдено дружеството да заплати на Община - Плевен сумата от
24368,66 лева, представляваща обезщетение за неточно изпълнение на
сключен между страните договор от 13.05.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.12.2022 г. до окончателното изплащане,
както и да заплати на ищеца сумата от 300,00 лв. деловодни разноски.
Според въззивника, неправилно първоинстанционният съд е приел за
доказано, че съгласно чл.9 от Договор между Община – Плевен и „КРИС
ОЙЛ“ ЕООД е налице основание за носене на пълна имуществена
отговорност, вследствие на неизпълнение на договорно задължение от страна
на фирмата – изпълнител. Не са коментирани и взети предвид показанията на
свидетелите относно фактите по настъпилото събитие, както и в какво се
състои неизпълнението на договорното задължение.
На следващо място, въззивникът твърди, че съдът не е посочил мотиви,
с които да обоснове в какво се касае виновното поведение на изпълнителя
„КРИС ОЙЛ“ ЕООД, за да признае за основателен и доказан предявения
обратен иск.
Моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение, като
неправилно и незаконосъобразно.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от Община – Плевен
чрез пълномощника – Е. М., в който, на първо място, въззиваемият счита, че
въззивната жалба е бланкетна и не съдържа никакви доводи за неправилност
на първоинстанционното решение, както и не е коментирана изобщо частта от
решението, касаеща основния иск, който е предпоставка за предявяване на
обратен иск от Община - Плевен срещу „КРИС ОЙЛ“ ЕООД и обуславя
произнасянето по него. Досежно основния иск, според въззиваемия,
решението на съда е подробно мотивирано, предвид коментирането в същото
на свидетелските показания и съдебно-техническа експертиза.
На следващо място, въззиваемият не споделя становището във
въззивната жалба за липса на мотиви в решението относно наличие на пълна
имуществена отговорност на изпълнителя „КРИС ОЙЛ“ ЕООД, което
обуславя уважаването на обратния иск, тъй като в решението по делото са
3
обсъдени присъединените материали по досъдебно производство №
5360/2022 г. по описа на РП – Плевен, в приобщеното към делото
постановление за спиране на наказателното производство точно и ясно са
описани причините, довели до възникналия инцидент с автомобила, а
изготвената техническа експертиза изяснява в цялост, че причина за
настъпване на събитието е разхлабена гайка на шпилка към лява крепежна
планка между рамата на автомобила и основата на хидравличния кран.
Въззиваемият твърди, че съгласно чл.9 ал.1 т.1 от Договор № ИРО-
2600/13.05.2022 г., изпълнителят „КРИС ОЙЛ“ ЕООД дължи в пълен размер
обезщетение на възложителя – Община - Плевен за дължимите щети към
ищцата по главния иск Д. И., тъй като, видно от приложена техническа
спецификация към Договора, изпълнителят „КРИС ОЙЛ“ ЕООД има
задължението да поддържа специализирания автомобил в изправност, е оглед
нормалното му функциониране при осъществяване на възложената дейност -
принудително преместване на ППС, както и да осигури квалифициран
персонал, притежаващ необходимата правоспособност и квалификация за
работа е краново устройство, а при разпита на свидетелят Атанасов е
установено, че същият не е квалифициран кранист, който извършва
операциите по принудителното преместване. Задължение на изпълнителя
„КРИС ОЙЛ“ ЕООД е да извършва всички необходими технически, ремонтни
и поддържащи в изправност работи за осигуряване на нормалното
функциониране на специализирания автомобил. Проявата на небрежност от
страна на изпълнителя в тази насока, води до извода за наличие на виновно
поведение по отношение изпълнение на възложената от Община - Плевен
услуга по принудително преместване на неправилно паркирани ППС.
Въззиваемият счита, че възникналото събитие е в резултат на
комплексна причина, а именно човешка грешка и техническа неизправност на
репатриращия автомобил, за което изпълнителят „КРИС ОЙЛ“ ЕООД носи
пълна имуществена отговорност, като наличието на виновно поведение от
негова страна е безспорно доказано в хода на съдебното производство.
Моли Окръжния съд, да остави без уважение въззивната жалба и да
потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание, проведено на 04.10.2023 г., въззивникът „КРИС
ОЙЛ“ ЕООД – гр. Плевен, редовно призован, се представлява от адв. П. Е. от
4
Адвокатска колегия – гр. Плевен, който моли съда, да отмени
първоинстанционното решение в частта, с която е осъдено дружеството
„КРИС ОЙЛ“ ЕООД – гр. Плевен да заплати по линия на обратен иск на
Община – гр. Плевен сумата от 24368,66 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди.
В съдебно заседание, проведено на 04.10.2023 г., въззиваемият Община
– гр. Плевен, редовно призован, се представлява от юрк. Д. Б., който изразява
становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно
и моли, същото да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, проведено на 04.10.2023 г., въззиваемата Д. В. И.,
редовно призована, се явява лично и с процесуалния представител – адв. П.
П., който моли, да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като
правилно, подробно, точно и ясно мотивирано.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението относно
уваженият обратен иск.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
5
Правилно и обосновано на събраните по делото доказателства РС-
Плевен е приел за изяснена фактическата обстановка, която накратко е
следната:
Безспорно е, че ищцата – въззиваема е собственик на лек автомобил
марка „Ауди“, модел“А7“, рег.№***.
Безспорно е, че го е предоставила за управление на сина си Д. И. И.,
който на 14.09.2022г. паркирал автомобила в гр.Плевен ул.“Дойран“ в
нарушение на поставения пътен знак “В27“ и в тази връзка е било издадено
нареждане за принудително преместване на автомобила. В 13:16 часа на
същата дата е извършено принудителното преместване на процесния
автомобил от специализиран автомобил с краново устройство тип „Паяк” с
peг. № ***, собственост на „КРИС ОЙЛ” ЕООД ЕИК:*** със седалище и
адрес на управление - гр.Плевен, ул.”Парашкев Ц.” №45, ет.З, ап.9, до
специализиран паркинг, находящ се в гр.Плевен, ул. „Генерал Атанас
Стефанов” и ул.”Гургулят”, стр.кв. 181а. При направения опит за
разтоварване на автомобила от служител на „КРИС ОЙЛ” ЕООД ЕИК: ***,
МПС, собственост на ищцата, пада странично на земята, като са нанесени
материални щети.
Те са оценени в обезпечително производство с протоколно определение
на ПлРС на 24368,66лв.
С оглед влязлата в сила част на настоящето решение не е спорно и е
решено със сила на присъдено нещо по отношение на всички страни, че е
налице деликт и Община гр.Плевен е осъдена да заплати на Д. И. за
нанесените повреди при това принудително преместване сумата от 24368,66
лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от
нанесени щети на автомобил: марка „Ауди“, модел“А7“, рег.№***.
Спорен пред настоящата инстанция е само въпросът дължи ли
въззивното „Крис ойл“ ЕООД регресно заплащане на Община Плевен на
присъдената на собственика на автомобила сума за обезщетение?
Отговорността на Общината се ангажира по силата на разпоредбата на
чл.49 ЗЗД, предвиждаща, че този който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В случая безспорно е установено, че Община
Плевен е възложител по договор за възлагане на обществена поръчка с
6
предмет извършване на услуги с техническо средство тип „паяк“ за
принудително преместване на ППС на територията на Община Плевен. Тази
дейност е възложена на въззивното „КРИС ОЙЛ” ЕООД. В чл.9 от същия
договор изрично е предвидено, че дружеството изпълнител носи пълна
имуществена отговорност за настъпили в резултат от неговата дейност вреди
на имуществото на граждани.
В настоящият спор безспорно е доказано, че при извършване на
принудителното преместване на автомобила на ищцата – въззиваема са
настъпили имуществени вреди. Това се установява, както от писмените
доказателства, свидетелските показания, така и от заключението на вещото
лице. От заключението става ясно и че всички вреди подлежащи на
обезщетяване са именно в следствие действията на служителите на въззивната
фирма по преместването на автомобила. При това положение единствения
възможен и правилен извод е, че въззивното дружество дължи
възстановяване на Община Плевен на сумата, която тя е осъдена да заплати на
ищцата за настъпилите повреди по автомобила й при неговото принудително
преместване.
Изцяло неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че съдът
не е взел предвид показаниятана свидетелите и в какво се състои
неизпълнението на договора. В случая не става въпрос за неизпълнение на
договора, а за регресна отговорност обусловена от самите договорни клаузи.
Когато при извършване на дейност по принудително преместване с
техническо средство паяк настъпят щети, същите могат да се претендира от
фирмата изпълнител на основание договорните условия от самия възложител.
Увреденото лице няма право да ги претендира от фирмата, а от възложителя
на работата – Община гр.Плевен. Тя от своя страна може да търси
репарирането им от дружеството изпълнител, предвид изричната клауза за
това. С действията си служител на същото дружество е причинил несъмнена
имуществена вреда на автомобила на ищцата именно извършвайки дейност по
принудителното му преместване. Без правно значение е дали тези вреди са в
следствие грешно боравене с техниката, дали поради остаряла техника или
каквато и да било друга причина – важно е, че са причинени точно при
осъществяването на тази дейност. Възложителят на тази дейност отговаря
пред пострадалите лица, а на свой ред може да претендира от изпълнителя
пълното възстановяване на тази вреди. Това е цялостната логика на
7
сключения между страните договор, тълкуван по реда на чл.20 от ЗЗД. Затова
и свидетелските показания са от значение за изясняване на основния факт, че
вредите са причинени при преместването на автомобила със техническото
средство „паяк“, собственост на въззивното дружество и извършено от негов
служител. За останалите обстоятелства нямат правно значение.
С оглед гореказаното Окръжният съд счита, че исковете – главен и
обратен, са доказани по своето основание и в размера, в който са уважени.
Обжалваното Решение на Плевенски районен съд, е валидно, допустимо и
обосновано на доказателствата по делото в съответствие с разпоредбите на
Закона. Липсват основания за неговото изменение или отмяна и поради това
следва да бъде потвърдено. С оглед подробността и обстоятелствеността на
изложените към първоинстанционното решение мотиви въззивната инстанция
препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
При този изход на процеса „Крис Ойл“ ЕООД следва да бъде осъдено а
заплати на Община гр.Плевен 200лв. за юрисконсултско възнагрваждение, а
на адв. П. П. сумата от 2593.18лв. – адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ал.2 вр. с чл.38 ал.1 т.3 предл.2 от ЗА.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
въззивното дружество, че не следва да се присъждат деловодни разноски на
процесуалния представител на ищцата – въззиваема, защото решението не се
обжалвало в частта за главния иск. Това наистина е така, но предвид факта, че
същата е ищец по главния иск и инициатор в производството е задължителна
страна и във въззивното такова и има право на процесуално представителство
по предвидения в ГПК и ЗА ред. Това представителство е надлежно
осъществено от адв.П., който се е явил в съдебно заседание, представени са
надлежни – пълномощно, договор за правна помощ и списък на разноските и
следователно следва да бъде заплатено от въззивника съобразно уважената
част от иска. Претендирания хонорар е в минималния размер изчислен по
реда на чл.7 ал.2 т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и не може да се редуцира.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 793/01.06.2023 г., постановено по гр.
8
дело № 5859/2022 г. по описа на Плевенски районен съд, в обжалваната част,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК „КРИС ОЙЛ“ ЕООД ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Плевен ж.к.Дружба бл.112 вх.Б ет.5 ап.25,
ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ЕИК ***, пл.Възраждане №2,
представлявана от Кмета, представляващи разноски в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. с чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.3 от
ЗА „КРИС ОЙЛ“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен ж.к.Дружба бл.112 вх.Б ет.5 ап.25, ДА ЗАПЛАТИ на адв.П. Л. П. от
гр.Плевен №*** сумата от 2593.18лв. – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено по реда на
чл.280 и следващите от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9