Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II E въззивен
състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от мл.съдия Евелина Маринова ч. гр. д. № 12886 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 463 ГПК.
Образувано е
по жалба на ТД на НАП гр. София срещу разпределение на суми от 30.06.2020 г. на
ЧСИ Сийка Анадолиева, рег. № 919 на КЧСИ по изп. дело № 20199190400073.
В жалбата са
изложени съображения, че ликвидните и изискуеми вземания на ТД на НАП София към
„А.Г.“ ООД към 02.07.2020 г. са в размер на сумата 3 725, 45 лв.,
представляваща вземания на държавата с привилегия по чл. 136, ал.1, т. 6 ЗЗД.
Обжалва се извършеното разпределение в частта на присъдените разноски на взискателя
по делото „С.Ф.“ ООД. Твърди се, че с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД не
се ползват такси и разноски в полза на съдебния изпълнител. Ако взискателят не
е внесъл авансова такса, то ЧСИ може да я събере от длъжника, а ако длъжникът не
отговаря за нея, ЧСИ може да я претендира от взискателя по реда на чл. 410 от ГПК. Обжалва се разпределението и по отношение на определеното адвокатско
възнаграждение като несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото
и на минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.20014 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Отправя се искане за отмяна на разпределението и извършване на ново, при
което след приспадане на привилегированите разноски остатъкът да бъде
разпределен на основание чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД на НАП.
Постъпил е
отговор на жалбата от първоначалния взискател „С.Ф.“ ООД. Твърди се, че жалбата
е просрочена – депозирана след срока по чл. 462, ал. 2 ГПК и поради това
недопустима. Твърди се и че длъжникът е заличен от Търговския регистър, не
съществува надлежна страна и изпълнителното дело подлежи на прекратяване. По
същество се оспорва жалбата като неоснователна. Сочи се, че съдебният
изпълнител е спазил реда на привилегиите, а НАП не е легитимирана страна да обжалва
адвокатското възнаграждение на друг взискател.
В мотивите
си, изложени по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ Сийка Анадолиева поддържа, че
жалбата е неоснователна.
Съдът, след
като обсъди доводите, изложени в жалбата и възраженията, и се запозна с доказателствата
по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Изпълнително
дело № 20199190400073 по описа на ЧСИ Сийка Анадолиева, с рег. № 919 на КЧСИ е
образувано по молба на взискателя „С.Ф.“ ООД чрез адв. Р.Ш.въз основа на изпълнителен
лист от 19.02.2019 г., изд. в полза на „С.Ф.“ ООД срещу „А.Г.“ ООД въз основа
на подлежащи на изпълнение решение № 5686/28.08.2018 г. по ч.гр.д. № 9735/2018
г. на СГС и решение № 356/12.02.2019 г. по ч.гр.д. № 5889/2018 г. на САС, за
сумата от 1000 лв. разноски по ч.гр.д. № 9735/2018 г. на СГС и сумата от 350
лв. разноски за въззивната инстанция.
Представени
са пълномощно и договор за правна защита от 15.03.2019 г., инкорпорирани в един
документ, в който е посочено, че уговореното между страните и платено
адвокатско възнаграждение по договора в брой при неговото подписване, за което
последният служи като разписка, е в размер на 6000 лв.
Изпратена е
покана за доброволно изпълнение изх. № 2226/20.03.2019 г., връчена на длъжника
на 24.03.2019 г.
По
изпълнителното дело е наложен запор на притежавани от длъжника МПС, както
следва: товарен автомобил марка „Рено“,
модел „Мастър“ с държавен рег. № ******, рама VF1FDC2H637924728 двигател
G9UA650C048265; товарен автомобил марка „Рено“,
модел „Мастър“ с държавен рег. № ******, рама VF1FDC2L637924768 двигател
G9UA650C049082; товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“ с държавен рег. №
******, рама VF1FDC2L637924767 двигател G9UA650C047979; товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“ с държавен рег.
№ ******, рама VF1FDC2L637924769 двигател G9UA650C049041; товарен автомобил марка „Рено“,
модел „Мастър“ с държавен рег. № ******, рама VF1FDC2L637924748 двигател
G9UA650C049090; товарен
автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“ с държавен рег. № ******, рама
UU1FSD1E538139041 двигател K7JA710UD53937; товарен
автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“ с държавен рег. № ******, рама
VF1FDC2L637924747 двигател G9UA650C048647; товарен
автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“с държавен рег. № ******, рама
VF1FDC2H637924729 двигател G9UA650C048272; товарен
автомобил марка „Рено“, модел „Мастър“ с държавен рег. № ******, рама
VF1FDC2L637924744 двигател G9UA650C049133.
С
уведомление, връчено на 24.03.2019 г., длъжникът е уведомен, че на основание
чл.458 ГПК държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело с
вземане за сумата от 1 625, 73 лв.
По молба на
взискателя с вх. № 2922/11.04.2019г. е насрочен опис на горепосочените МПС-та
за дата: 07.05.2019 г. от 09.00ч., за което длъжникът е надлежно уведомен. С протоколи
за опис от 07.05.2020 г. и 15.05.2020 г. са описани МПС-та.
Насрочени са
първа и втора публична продан, обявени за нестанали. След изготвяне на нова
оценка е насрочена и проведена нова първа публична продан, от 12.11.2019 г. до
12.12.2019 г. на гореописаните МПС-та при нови начални цени, определени след
преоценката от вещото лице. За автомобил № 8) товарен автомобил
марка „Рено“, модел „Мастър“ с държавен per. № ******, рама VF1FDC2L637924744
двигател G9UA650C049133, бял цвят; дизел, се е явил един наддавач, с валидно
наддавателно предложение - Светлин Кръстев Георгиев, който е предложил цена
1050 лева и който е обявен за купувач. Насрочена е нова втора публична
продан от 11.02.2020 г. до 11.03.2020 г. на останалите непродадени моторни
превозни средства. Проданта е разгласена и извършена надлежно, съгласно
законоустановения ред. За две от МПС на същата продан се явява един наддавач с
валидно наддавателно предложение – „С.А.“ ЕООД, с предложени цени за всяко от
двете МПС от по 250 лева.
С оглед на
обстоятелството, че по делото, на основание чл.191 ДОПК чл.458 ГПК, по право е
присъединено и публично държавно вземане в полза на ТД на НАП, съгласно
приложените по изпълнителното дело удостоверения, по делото е насрочено за
30.06.2020г. предявяване на разпределение на постъпилата сума от публичните продани
на общо 3-те МПС, в общ размер на сумата от 1550 лв. В разпределението, освен
вземането на първоначалния взискател „С.Ф.“ ООД — в общ размер, е включено
публично държавно вземане в размер на 3 705, 12 лв., съгласно
удостоверение вх. № 3503/10.06.2020 г., изискано преди изготвянето на
разпределението, с оглед получаване на актуална информация от ТД на НАП за
актуалния размер на публичното вземане към датата на разпределението.
Видно от
протокола от 30.06.2020 г., е извършено разпределение на постъпилите суми от
извършената продан на 3 броя МПС, в общ размер на 1550 лв, като с постъпилата
сума са погасени суми на основание чл. 136, ал. 1 ГПК както следва: 723, 73
лева такси по т. 31, т.4, т.5, т.20 , т.9 , т.3 , т.1, т. 13 и т. 26 от Тарифата за таксите и разноските
към ЗЧСИ; 5 лв. такса за издаване на изпълнителен лист; 490 лв. разноски за
вещо лице, от които: 400 лв. за първоначална оценка и 96 лв. за преоценка; 325,
23 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело от общо
претендирани 6000 лв.
Съдебният
изпълнител е констатирал, че след погасяване на вземанията по чл.136, ал.1 ЗЗД
не е налице остатък за разпределение.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице, в срока по чл.462, ал.2 ГПК /протоколите за
предявяване на разпределението са връчени на присъединения взискател ТД на НАП
по мейл и в 3-дневен срок е депозирана жалбата/, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно
правилото на чл. 460 ГПК в случай, че събраната по изпълнителното дело сума е
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител
извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията,
които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се
разпределя между другите вземания по съразмерност.
В
разпределението участват взискателите, предявили вземанията си в рамките на
съответното изпълнително дело преди изготвяне на разпределението. Взискател по
изпълнителното дело е кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и който
е образувал изпълнителното дело или се е присъединил в последствие по реда на
чл.456 ГПК. Взискател е и този кредитор, за когото е предвидено, че е
присъединен по право - чл.458 и чл.459 ГПК. Разпределението се извършва между
взискателите по реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД и особените закони. От
сумата, подлежаща за разпределение, се удовлетворява притезанието, което е
първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума, от нея се
удовлетворява следващото по реда на привилегиите и така до изчерпване на
сумата. При няколко вземания от един и същи ред, общият размер на които
надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, те се удовлетворяват
съразмерно, т.е. пропорционално на размера на вземанията.
В нормата на
чл.136 ЗЗД законодателят е регламентирал материята във връзка с привилегиите,
като в ал.1 на същата норма е предвидено, че с право на предпочтително
удовлетворение в реда, по който са изброени, се ползват следните вземания: 1.
вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и
за исковете по чл.134 и чл.135 - от стойността на имота, за който са направени,
спрямо кредиторите, които са ползват от тези разноски; 2. вземанията на
държавата за данъци върху определен имот - от стойността на този имот, както и
вземанията, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни
договори, 3. вземания, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на
заложените или ипотекирани имоти, 4. вземания, заради които се упражнява право
на задържане - от стойността на задържаните имоти, като ако това вземане
произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се
удовлетворява преди вземанията по т.3, т.5 вземанията на работници и служители,
произтичащи от трудови отношения и вземания за издръжка и 6. вземания на
държавата, освен тия за глоби, като с оглед новелата на ал.2 на чл.136 ЗЗД -
вземанията по т.5 и т.6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на
длъжника. Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно с оглед правилото
на чл.136, ал.3 ЗЗД, а съгласно чл.136, ал.4 ЗЗД - освен присъдените лихви,
правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след
започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го
предхожда.
В конкретния
случай съдебният изпълнител правилно е определил взискателя, който следва да
бъде включен в разпределението - „С.Ф.“ ООД, който е първоначален взискател по
изпълнителното дело.
В
разглежданата жалба не са изложени твърдения за конкретни нарушения на съдебния
изпълнител при постановяване на обжалваното разпределение (коя сума
жалбоподателят счита, че не е следвало да попадне в групата на първата привилегия
по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД). Не е посочено кои от сумите за разноски, включени в
разпределението в реда по чл. 136, ал.1, т. 1 ЗЗД, не са направени по повод на
реализиране на принудителния способ и осъществената публична продан на
описаните МПС. Независимо от липсата на конкретни оплаквания в жалбата, следва
да се посочи, че съдебният изпълнител е разпределил постъпилата по делото сума
в съответствие с поредността, регламентирана в разпоредбата на чл. 136 ЗЗД.
Спорният
въпрос е дали съдебният изпълнител е включил само таксите и разноските по
изпълнителното дело, които да са съобразени със задължителните разяснения,
дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно т. 6 от цитираното ТР, не
всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с
право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред
на специалните привилегии се включват разноските на първоначалния взискател по
осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят.
В този ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за
образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.
В ТР е
прието, че разноските на първоначалния взискател за обезпечението на иска срещу
длъжника чрез налагане на запор или възбрана върху събраното вземане или
осребрената вещ, постъпленията от които се разпределят, се ползват с
привилегия. Същевременно ТР постановява, че когато в разпределението участват
присъединени кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗЗД, разноските се включват след тях - в реда преди първата по ред обща
привилегия; а когато в разпределението участват и кредитори с привилегия по чл.
16, ал. 3 ЗОЗ - преди техния ред. В настоящия случай не се установи да е налице
някое от цитираните изключения, тъй като в разпределението не участват
присъединени кредитори със специална привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 2, 3 и 4 ЗЗД, нито кредитори с привилегия по чл. 16, ал. 3 ЗОЗ.
В цитираното
ТР е прието също, че не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД разноските за други, реализирани по искане на
първоначалния взискател изпълнителни способи нито разноските, направени от него
за изпълнителни способи, които не са приложени. Не се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и разноските на
първоначалния взискател, в т.ч. тези за адвокатско възнаграждение в
производството по издаване на изпълнителния лист. В процесното разпределение не
се установи да са включвани нито разноските за други, реализирани по искане на
първоначалния взискател изпълнителни способи нито разноски, направени от него
за изпълнителни способи, които не са приложени, както и не са включвани
разноски в производството по издаване на изпълнителния лист. Съдът приема, че
всички разноски, които са посочени в обжалваното разпределение са направени за реализиране
на изпълнителния способ - публичната продажба на описаните МПС.
Съгласно разясненията,
дадени с т. 6 и т. 11 от цитираното ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, всички разноски по изпълнението върху конкретна вещ се дължат
от цената, получена от публичната продан. Съдебният изпълнител носи
дисциплинарна отговорност ако не е събрал от взискателя предварително дължимата
авансова такса за изпълнението, но това не променя реда на привилегията за
нейното удовлетворяване, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Следователно в
хипотеза, при която взискателят не е внесъл авансово дължими такси, същата се
събира от длъжника, включително и при извършване на разпределението на
постъпилите суми от публичната продан (в посочения смисъл - решение № 1449 от 18.08.2020 г. по в. гр. д.
№ 2198/2020 г. на САС). Нормата на чл. 136, ал. 1 ЗЗД определя ред на
привилегиите, когато се извършва разпределение (при липса на достатъчно
средства за удовлетворяване на всички кредитори и вземания). Привилегията
създава право определени вземания да бъдат погасени преди други. Следователно
съдържанието на всяка разпоредба, която регламентира привилегия, следва да се
тълкува стриктно. В нормата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД са посочени вземанията
за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, без да е уточнено
кой е титуляр на вземането. Привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД касае
преките разноски по обезпечаването и дължащите се разноски по принудителното
изпълнение, без оглед на това дали те са платени авансово или не (в посочения
смисъл решение № 89 от 12.02.2021 г. по
в. ч. гр. д. № 4103/2021 г. на САС).
Възраженията
на жалбоподателя против незаконосъобразността на разпределението, поради
включване разноските на взискателя „С.Ф.“ ООД за адв. възнаграждение по изп.
дело, почиват на доводи за прекомерност на адв. възнаграждение от 6000 лв. На
прекомерност обаче би могъл да се позове само длъжникът, но не и присъединен
взискател по отношение разноските на друг взискател /в посочения смисъл – решение
№ 1170 от 23.05.2017 г. по в.гр.д. № 1052/2017 г. на САС/. Този извод се подкрепя от нормата на
чл.435, ал.2, т.7 ГПК, предвиждаща право именно на длъжника да обжалва
разноските по изпълнението, поради което в настоящото производство
жалбоподателят в качеството на присъединен взискател не би могъл да се позове
на прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С оглед изложеното,
частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на ТД на НАП, гр. София срещу
разпределение на суми от 30.06.2020 г. на ЧСИ С. А., рег. № 919 на КЧСИ по изп.
дело №20199190400073.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.