Мотиви по Решение № 260290 от 16.12.2021 г. по
АХ дело № 360/2020 г. по описа на ДнРС
Районна прокуратура гр. Кюстендил, ТО-
Дупница е внесла Постановление от 22.04.2019 г., с предложение за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а, ал.1 от НК по отношение на обвиняемия В.И.Ц., роден на ***г. в гр.
Перник, българин, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, неосъждан, с ЕГН **********,
за това, че: на 11.01.2019 година, около 12:00 часа, на пътя гр. *** – х.
„Пионерска“, малко преди моста на р. „Скакавица“ чрез нанасяне на удар с глава,
в областта на челото, е причинил лека телесна повреда на Е.Б.Й. ***, изразяваща
се в разкъсно – контузна рана на главата в челната област, мозъчно сътресение
със степенно разстройство на съзнанието – краткотрайно зашеметяване,
замъгленост, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във
вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа
внесеното предложение. Аргументира доводите изложено в него като прави анализ
на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като счита, че
обвинението е доказано по безспорен начин. Счита, че показанията на св. К.Б. са
неверни, тъй като не се подкрепят с доказателствения материал събран по делото,
като ги съпоставя с показанията на пострадалия свидетел Е.Й., сина му Б.Й. и св. С.И.- очевидци,
както и на лекарите, прегледали пострадалото лице веднага след травмата – д-р С.
и д-р К.. Счита, че показанията на последните свидетели са последователни,
логични и взаимнодопълващи, подкрепящи се с медицинските документи и
изготвените съдебно-медицински експертизи, както и подадения сигнал на тел.
112. Ето защо счита, че обяснението дадено от обвиняемия е негова защитна теза
и не следва да му бъде дадена вяра.
Пледира да му бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 78а, ал.1 от НК на обвиняемия Цвеков,
като размерът на глобата бъде определен от съда по справедливост.
Обвиняемият Ц. е дал обяснение по случая. Счита, че не е
извършил престъпление, а контузията получена от пострадалото лице е вследствие
на заетата от него отбранителна позиция. Не се признава за виновен и моли да
бъде оправдан.
Адв. В. -защитник на обвиняемия, оспорва
обвинението. Счита, че обвинението не е
недоказано по безспорен начин, поради което моли съдът да постанови решение, с
което подзащитният му да бъде оправдан. Оспорва показанията на св. С.И., като
счита, че същият не е бил на място, аргументирайки се, че на подадения сигнал
на тел. 112 св. Б.Й. е заявил, че на място са само двамата с баща му. Насочва
вниманието по отношение разминаването на показанията на свидетелите и И. в частта, в която твърдят начина на
нанасяне на удара, като изцяло поддържа тезата, че пострадалият свидетел е
този, който се е опитал да нанесе удар с глава на обвиняемия, но от това
начинание е пострадал само св. Е.Й.. В тази насока излагат доводи за липса на
хулигански подбуди и умисъл при извършване на деянието. Твърдят, че
пострадалият се е наранил сам при опит да удари с глава обвиняемия.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият В.И.Ц. е роден на ***г. в гр. Перник, същият е българин, български
гражданин, с постоянен адрес *** и настоящ адрес:***, ***, с висше
образование, с ЕГН **********.
В.Ц. е неосъждан. Същият към момента е
пенсионер, вписан като управител на „Спектрон“ ЕООД, което дружество е
собственик на Учебен квалификационен център (УКЦ) „Скакавица“, общ. ***.
Като управител на дружеството „Спектрон“
ЕООД, което е собственик на УКЦ - „Скакавица“, находящ се в община ***,
обвиняемият от много години стопанисвал базата. През зимните месеци по договор
с община ***, процесният път се почиствал от сняг от служители на дружество
„Боби къмпани“ ЕООД, с управител - свидетеля Б.Й., в което дружество, като
шофьор, работи от дълги години и бащата на собственика на фирмата - пострадалия
свидетел Е.Б.Й..
На инкриминираната дата 11.01.2019 г.,
около 12:00 часа св. Е.Й. и св. Б.Й. разчиствали терена от падналия сняг, като
двата снегорина движейки се в посока от хижа „Пионерска“ в посока ***, в
местността, в района на р. „Скакавица“. Първият снегопочистващ автомобил се управлявал от св. Б.Й., а след
него се движел управлявания от св. Е.Й. снегопочистващ автомобил, като до него
седял и св. С. И.. Движението им било с
леко изнасяне на втория автомобил към средата на пътното платно, за да събира
останалия по платното след преминаването на първия снегорин почистен сняг, а
първият снегопочистващ автомобил се движел плътно в дясно.
В това време по пътя, движейки се в
обратна на тяхната посока, от гр. ***, към хижа „Пионерска“ дошъл обвиняемия ,
който управлявал джип, марка и модел „Фолксваген Туарег“, с рег. № РК 4111 АТ.
Малко преди моста на река Скакавица и отбивката за стопанисвания от него
УКЦ-„Скакавица“ В.Ц. вместо да продължи по пътя в неговата лента за движение,
тъй като снегът в тази посока бил почистен, макар че в този участък пътят бил
стеснен и от дясната страна на обвиняемия е имало издигната бетонова стена с
височина между 1.60м и 1.80 м, последния предприел маневра, като преминал в
насрещната лента и препречил внезапно пътя на първия от снегопочистващите
автомобили, което принудило свидетеля Б.Й. да спре управлявания от него камион
марка „Мерцедес“, а след него на няколко метра спрял и камиона „МАН“ управляван
от пострадалия Е.Й.. Обвиняемият слязъл от джипа си ядосан и се насочил към
шофьорската врата на първия камион като започнал да вика силно и да търси
обяснение относно почистването от седящия в него шофьор. Твърдял, че по начина,
по който чистят пътя, заради недобрата техника, с която разполага дружеството,
тъй като снегът само се избутвал в страни, без да се отстранява на по далечно
разстояние, като в този участък, заради наличието на бетонната стена от едната
страна на пътя, снегът от цялото платно се избутвал в срещуположната на стената
посока, в посока там където е подхода към
учебния център. Мястото на което се избутвал снегът представлява банкет
с наклон и така всяка година, в този
участък от пътя, се почиствало по този
начин, като оператора на снегопочистващата техника затрупвал със сняг входа към
отбивката на пътя водеща до УКЦ, което изцяло затруднявало преминаването към
базата – от една страна поради натрупалия се обилен сняг, а от друга страна
поради допълнителното натрупване на сняг от несъобразителното почистване.
Обвиняемият заявил на шофьора на снегорина, че изринатия сняг следва да се
почиства и избутва от отбивката към дерето на река Скакавица, което било съвсем
наблизо, както и че се познава с кмета на гр. *** и ще му сведе до знанието
неправилния подход на почистване, тъй като според него фирмата била задължена
да почиства и пред хижите, което от както спечелила търга фирмата на св. Й., не
е било правено в продължение на 4 години назад, считано от датата на инцидента.
Обвиняемият се опитал да говори със св. Б.Й.,
който първоначално не слязъл от камиона, но разбрал причината за препятстването
на движението му и започнал да му
обяснява, че неговата фирма има за приоритет почистването само на пътя
изпълнявайки своя договор с общината, а не подходите и отбивките към
разположените в близост хотели и почивни бази, каквато е и УКЦ и че
почистването на последните е ангажимент на собствениците и персонала.
Пострадалият св. Е.Й. като видял, че обвиняемият вика и ръкомаха заплашително и
че пътят на сина му е блокиран от спрелия пред него джип слязъл от камиона,
който управлявал и бил спрян на няколко метра по назад, за да провери какво се
случва. Пристигайки на място попитал обвиняемия какъв е проблема и защо се държи така, което довело
до размяна на реплики, обиди, ръкомахания и държане на остър тон между двамата,
като св. Е.Й. бил облечен в червен пуловер и в близост до обвиняемия подскачал,
тъй като бил ядосан, че не може да мине поради така спрелия автомобил на
обвиняемия. При вида на тази ситуация от камиона слязъл и синът на св. Е.Й.,
който се опитвал да разтърве баща си и обвиняемия, докато св. Е.Й. подскачал,
като за известно време ситуацията се разиграла между автомобила, този на обвиняемия и пред първия снегопочистващ
автомобил, където за известен период от време св. Б. не видял какво точно се е
случило. Същият е заварил ситуацията, когато вече обвиняемия, св. Е.Й. и св. Б.Й.
били слезли от автомобилите, освен това е имал намалена видимост напред, тъй
като автомобилът му бил с десен волан, от който не бил слизал и успявал да види
само обстановката, разкриваща се между двата снегопочистващи автомобила, които
не били разположени един зад друг, тъй като вторият автомобил бил изнесен към
средата на пътното платно. Затова и
не е видял св. Е.Й. да пада на земята,
като напрегнатата ситуация, според него се разиграла за кратко време, около
две-три минути. Св. Б. е категоричен, че никой не е придържал отстрани на
тялото св. Е.Й.. Напротив, всеки един от свидетелите се качили самостоятелно в снегопочистващите
автомобили, като в първия се качил с. б.Й.,
а във втория св. Е.Й. и потеглили надолу, в посока гр. ***. Свидетел на
ситуацията станал и Любомир , който седял в автомобила до св. Б. (разпитан пред
другия съдебен състав). Показанията на свидетелят също са в посока, че е видял св. Е.Й. да се
качва сам на втория снегопочистващ автомобил.
При разигралата се ситуация докато св. Е.Й.
е бил напрегнат и ядосан, че обвиняемият е възпрепятствал пътя на
снегопочистващите автомобили, както и че последният е повишил тон и обиждал,
защото вместо да почистят пътя, нахвърлят сняг в пряката, която води до хижата,
която стопанисва и минаването при тези условия е до степен на невъзможност,
като следва да бъде почистено от собствениците на Учебния център, т.е.
обвиняемия, но вече при по-тежки условия, с още натрупана снежна маса от
изблъсканата такава от снегопочистващите автомобили, пострадалия направил опит
при едно от подскачанията му да нанесе удар с глава на обвиняемия. Ц. е
значително по-висок като ръст, над 1.84 см, а пострадалия свидетел е дребен на
ръст, слаб и не по-висок от 1.75 см. Виждайки агресивното поведение на Е.Й.,
както и позицията, която заел за нападение, обвиняемият също заел отбранителна
позиция като се отдръпнал назад, леко се привел, като по този начин е станал
по-нисък от така заетата позиция на тялото му, и се получил сблъсък глава в
глава между двамата, в областта на челото. От удара болки получил не само
пострадалия свидетел, но и обвиняемия, като последния не е ходил да взема
медицинско свидетелство. Обвиняемият е видял, че тече кръв по лицето на
пострадалия, но е помислил, че е от носа и видял капчици кръв по снега. Ц., обаче, твърди, че св. Е.Й. не е падал
нито за миг на земята. В този момент св. Б.Й. застанал пред баща си, за да
предотврати случващото се.
Обяснението на обвиняемия се подкрепя и
от изготвената по делото допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от в.л. д-р В.Н., който обстоятелствено е аргументирал заключението си, в което
е посочил, че нито в медицинските документи, нито в свидетелските показания се
съдържат по конкретни данни за
получената разкъсно-контузната рана
в областта на челото. Не са описани нито форма, нито големина,
разположение, наличие или не по кожата на ръбовете й около нея на охлузване,
кръвонасядане, оток и тяхната форма и големина. Единствено в показанията си
пред другия съдебен състав св. Е.Й. е посочил, че раната е била разположена в
началото на окосмената част на челото, точно под косата, а св. И. е заявил,
пред другия съдебен състав, че е видял цепнатина по челото.
Според вещото лице описаните телесни
увреждания са получени от действие със сравнително малко по-голяма сила на
твърд тъп предмет –по механизма на удар с или върху такъв. Липсата на
по-детайлно описание на характеристиките на раната, не позволява дори
приблизително по-точно определяне на вида на конкретно действалия травмиращ
предмет или начина на приложението му.
Разкъсно –контузна рна в сочената от
пострадалия област НЕ би могла да се
получи при удар с юмрук с невъоръжена ръка. Би могла да се получи, ако на
ръката има поставен някакъв тъп или тъпоръбест предмет с по-ограничена
повърхност 0например по-масивен пръстен, поставено на пръстите някакво
специфично приспособление (тип „бокс“ или др.) или държан в свитата в
юмрук ръка някакъв предмет, стърчащ леко
над повърхността на пръстите на удрящата област на юмрука.
Според експерта такава рана би могла да
се получи при силен удар с глава от друго лице, в челната област на
пострадалия, би могла да се получи и при такъв удар от страна на пострадалия с
челото в твърдата част от свода на главата на друго лице – в тези случаи раната
се получава по механизма на притискане, разтягане и разкъсване на кожата на
челото между подлежащите твърди черепни
кости на главите на лицата в момента на удара.
Тази травма е причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК.
Странно е поведението на св. Е.Й., като
пострадал от деяние, за което твърди, че е изпаднал в безсъзнание, като видно от заключението на вещото лице, че
наличните данни не доказват и не сочат по-убедително за изпадане на пострадалия
в пълно безсъзнателно състояние (комоционна кома) и такова не се приема, като е
посочил че от медицинските документи е видно, че е налице мозъчно сътресение
със степенно разстройство на съзнанието- краткотрайно зашеметяване,
замъгленост.
Видно и от изготвената съдебно
-фоноскопска експертиза не може да бъде установено по безспорен начин, че
извършител на деянието е обвиняемия, тъй като липсва описание на подробности
относно обстоятелствата за разбиването на главата на баща му от страна
обвиняемия. От обаждането е видно, че на място са били само двата –Е. и Б. ,
което още веднъж потвърждава
достоверността на показанията на св. Б. и поставянето под съмнение
показанията на св. И., и св. Е. и Б. .
Относно странното поведение на св. Е.Й.,
същият не е пожелал да ползва услугите на Спешен център в гр. ***, като в тази
връзка св. М.А., единствената медицинска сестра в този център, с дългогодишен
опит и дългогодишен жител ***, която познава и визуално, и поименно св. Е.Й., и
която е задължена и е в правомощията й да
обработи кървяща рана, е категорична, че св. Е.Й. не е търсил помощ и
съдействие от спешен кабинет, макар и да е бил здравно неосигурен, като в тези
случаи медицинска помощ от Спешна помощ няма да бъде отказана. Освен гласни
доказателства, са приложени и писмени доказателства в тази посока. В тази
връзка съдът приема критично показанията на св. Е.Й. дадени на ДП, в частта, в
която твърди, че при посещението му в Спешна помощ в гр. *** не бил обслужен, а
бил насочен да отиде при личния си лекар.
Пострадалият свидетел директно
се насочил към личния си лекар св. М.С.,***,
която лично му обработила раната, макар и лицето да е било с прекъснати здравни
осигуровки. Според св. С. имало засъхнала кръв по лицето на пострадалия, като
кръвта течала от горната част на челото, посока веждата. Според показанията
й имало охлузване и в областта на
скулата, но тъй като е преценила, че раната не е за хирург, не е насочила
пострадалия за такъв специалист, а поради оплакванията му за главоболие и световъртеж го насочила към невролог. От издаденото в 12.40 ч. медицинско
направление като диагноза д-р С. е описала: контузио капити обсервацио комоцио
церебри.
Е.Й. бил закаран от сина си в кабинета
на свидетеля д-р Г.К.. Наложило се да изчака д-р К. около два часа по-късно
след обработването на раната. Д-р К. твърди, че раната не била превързана, като
не помни дали е имало лепенка, но е видял раната. Наложило се да издаде ново
направление за рентген, тъй като бил изпратен от личния му лекар като
здравноосигурено лице, което
обстоятелство той не проверил, а се установило, че не е здравноосигурен
едва на рентгена. Последният след като го прегледал го насочил веднага за
рентгенография на черепа. Е.Й. бил закаран от сина си за рентгенова снимка в
самостоятелна медико-диагностична лаборатория, „Рентгенов кабинет – Поли
Кукушева“ ЕООД, където от направената рентгенография на черепа, около 15:30
часа се установило, че няма данни за травматични изменения. След това
пострадалия се върнал с резултата от изследването при невролога д-р К., който
му предписал медикаментозна терапия, казал му да почива няколко дни, като д-р К.,
по снетата от пациента анамнеза съставил медицинско свидетелство № 1/42 от 11.01.2019 г., в което тъй като не е хирург
липсва описание на контузно-разкъсната рана, само е посочено, че има такава,
както и мозъчно сътресение. Видно от снетата анамнеза в медицинското
свидетелство е посочено, че лицето е било ударено по главата на 11.01.2019, г.
към 11.50 ч, но няма данни как, къде и по какъв начин.
Горната фактическа обстановка се доказа
по безспорен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства- разпити на свидетели, справки,
експертизи, медицински документи, справка за съдимост, характеристика на
обвиняемия.
Съдът
не кредитира показанията на пострадалия св. Е.Й., в частта, в която твърди, че
на мястото не е имало бетонна стена, и че на отсрещната страна е имало
мантинела, която поради навалялия сняг не я е виждал. Освен това съдът поставя
под съмнение показанията му по какъв начин му е бил нанесен удар. Това е така,
защото обвиняемия е бил възмутен от почистването и държането на св. Е.Й. и още
веднага в момента на инцидента се опитал да се свърже с кмета на гр. ***, но
той не отговорил в същия момент на телефона. За това обвиняемия се обадил на
администрацията, за да му определят час за среща, която се състояла на
16.01.2019 г. в 10.00ч. (вж. л. 45 от ДП). Независимо, че деянието, в което е
обвинен Ц., състояло се на 11.01.2019 г., пострадалия свидетел не подал веднага
жалба до компетентните органи, а е подал
такава в деня на срещата между обвиняемия и кмета на гр. ***, който кмет е
уверил обвиняемия, че ще вземе оплакването под внимание и ще разговаря със св. Е.Й..
Отделно от това, според обясненията на обвиняемия, кмета на гр. *** е помолил
обвиняемият да не подава жалба, тъй като синът му св. Б.Й. щял да прави скоро
сватба. Неподаването на жалба веднага, а в по-късен момент, е право на
пострадалия свидетел, който е входирал жалбата до РП гр. Дупница на 16.01.2019
г. Странно е обаче, че в жалбата пострадалото лице не е описало нито по какъв
начин му е нанесен удара, нито къде, нито с какво. Описано е, че му е нанесен
силен удар в областта на главата, над челото. Обвиняемият е дал писмени
обяснения на 01.02.2019 г. (л. 9 от ДП), които макар и да не могат да бъдат
ползвани като годно доказателствено средство, който е категоричен, че шофьора
от втория снегопочистващ автомобил, с червен пуловер, се опитал да му нанесе
удар с глава. В писмените обяснения,
приложени на л. 16 от ДП, макар и да не могат да бъдат ползвани като годно
доказателствено средство пострадалия св. Е.Й. е заявил (6 дни след писмените
обяснения на обвиняемия) на 07.02.2019 г., че обвиняемият му е нанесъл силен
удар в главата, като отново не е описана нито начина, нито точното място. Едва
на 27.02.2019 г., на ДП л. 27, разпитан в качеството на свидетел, предупреден
за наказателната отговорност, св. Е.Й. е
посочил, че обвиняемият му е нанесъл силен удар с глава по неговата глава, като
го ударил в областта на челото. Самият пострадал е заявил, че след удара синът
му бил помогнал, за да стане. Не споменава, че такава помощ е получил и от св. С.И..
Съдът не кредитира показанията на св. С.И.,
в частта, в която твърди, че е бил повикан от св. Б.Й. да слезе от втория
снегопочистващ автомобил, за да му помогне да вдигне баща му, тъй като св. Б. е
категоричен, че пред камионите са били само трима човека – обвиняемия, св. Е.Й.,
с прякор „Мутата“, който познавал добре както визуално, така и по специфичната
му походка, и св. Б.Й.. Освен това от показанията на св. Б. е видно, че св. Е.Й.
се качил без чужда помощ във втория автомобил. Освен това свидетелят И., в
противоречие на всички гласни доказателства, твърди, че мястото, на което
спрели автомобилите било под наклон, което не е вярно, тъй като всички останали
свидетели твърдят, че въпросното място е равно.
Съдът не кредитира показанията на св. Б.Й.,
дадени в съдебно заседание на 17.12.2020 г.,
в частта, в която твърди, че не е
видял по какъв начин обвиняемият е ударил баща му –дали с ръка, дали с
глава, защото точно в този момент слизал от камиона, след като видял, че баща
му вече бил слязъл от втория автомобил и се бил насочил да разбере какъв е
проблема за възникналия спор между обвиняемия и сина му. Същият, обаче, в
показанията си на ДП от 27.02.2019 г, л. 29, разпитан в качеството на свидетел
е заявил, че обвиняемия е ударил баща му с удар глава в глава, след като св. Е.Й.
го попитал какъв е проблема за спирането
по този начин на автомобила и защо влиза
в спор със сина му. В тази връзка непълни се явяват писмените обяснения дадени
от Б.Й. на 07.02.2019, макар и да не могат да бъдат ползвани като годно
доказателствено средство, в които е написал че обвиняемия е нанесъл удар в
главата на баща му и той паднал. Следва
да бъде взето предвид и обстоятелството, че преди да дадат писмени обяснения
свидетелите Е.Й., Б.Й. и С.И., няколко дни преди това такива е дал обвиняемия.
Обясненията на последния от самото начало до края, са неизменни, едни и същи и
непротиворечиви с представената по делото допълнителна съдебно-медицинска
експертиза, поради което съдът ги прие като годно доказателствено средство, а не
като защитна теза, поради което съдът прие описаната по-горе фактическа
обстановка.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът прие, че обвиняемия не е извършил престъплението в което е
обвинен. Безспорно е, че в на 11.01.2019 г. св. Е.Й. е пострадал, като е
получил лека телесна повреда, извън случаите на чл. чл. 128 и чл.129 от НК.
Обстоятелството, че още на същия ден при снемането на анамнеза при лекарите,
след това пет дни по-късно, при подаването на жалбата пострадалото лице не е дало
ясно и точно описание на получената от него травма, както и по какъв начин и с
какво му е нанесен удар, а е написано обобщено, дори и след снемането на
писмените обяснения по случая, свидетелите очевидци, в това число и
пострадалия, не са наясно как е нанесен
удара по главата, а се сещат едва когато са разпитани в качеството на свидетели
по ДП, като следва да бъде отбелязяно многобройните противоречия в показанията
на св. Б.Й., Е.Й. е С.И., както в показанията им на Дп, така и в показанията им
пред съда, водят на единствения възможен извод, че обясненията на обвиняемия са
достоверни. В тази връзка следва да бъде отчетено обстоятелството, че в показанията си дадени на 30.09.2019 г. пред
другия съдебен състав, св. Е.Й. е заявил, че обвиняемия го хванал с двете ръце
за реверите на якето, като започнал да го блъска назад към изринатия сняг и му
нанесъл удар с главата по неговата глава. Това откровение, относно механизма на
удара, св . Е.Й. получава едва на 30.09.2019 г. след като обвиняемия е дал
подробно обяснение на ДП на 22.05.2019 г., което съдът не кредитира, тъй като и
св. Б. и обвиняемия са категорични, че св. Е.Й. бил с червена блуза. Че това е
така е видно от приложената по ВАНД №50/20 г. по описа на КнОС снимка,
направена от мобилния телефон на обвиняемия (макар и последната да не е
направена по реда предвиден в НПК, но същата дава ориентир за мястото на
деянието, като и за достоверността на обясненията на обвиняемия и показанията
на св. Е. и Б. ). На снимката е видно, че св. Е.Й. е с червена блуза, пред него
е застанал сина му Б.Й., по снега има капки кръв. Тоест в случая е налице сбиване, което е довело до нараняване на св. Е.Й.,
същият е получил лека телесна повреда, извън случаите на чл. 128 НК и чл. 129
от НК, но не са налице признаците на „хулигански подбуди”. Едно деяние е
такова, когато е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са
подтикнали дееца да го извърши, когато е извършено по мотиви, изразяващи се в
явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на обществото и
човешката личност.
Процесното деяние е извършено като
обвиняемия се е опитал да се защити, поради което не е налице и субективния
елемент на деянието. Налице е типичен случай на
неизбежна отбрана, при която е пострадал св. Е.Й., след като последния
се опитал, подскачайки да удари с главата си по главата обвиняемия. Това е бил
еднократен акт, преустановен, за да не се прероди в последващо сбиване от св. Б.Й..
Тъй като този институт изключва обществената опасност и противоправността на
деянието, съдът оправда обвиняемия Ц..
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 190 от НПК, сторените по делото разноски остават за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
Районен съдия: