Решение по КНАХД №1902/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1751
Дата: 17 октомври 2022 г. (в сила от 17 октомври 2022 г.)
Съдия: Йордан Росенов Русев
Дело: 20227180701902
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

        1751

 

гр. Пловдив,  17 октомври 2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯВОР КОЛЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа КАНД № 1902 по описа на съда за 2022г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба на РИОСВ-Пловдив, чрез директора си, срещу Решение № 1092 от 31.05.2022г., Районен съд - Пловдив, VII наказателен състав, постановено по АНД № 9/2022г., с което е отменено Наказателно постановление/НП/ 79/14.12.2021г. на Директор на РИОСВ, гр.Пловдив, с което на „НОВОМЕС КОМЕРС 1“ ЕООД ЕИК ***, е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” на основание чл.200 ал.1 т.6 от Закона за водите(ЗВ) в размер на 1000лв. за извършено административно нарушение по чл. 48 ал.1 т.3 от ЗВ.   

Поддържаните касационни основания се съдържат в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона, направилен и необоснован. В тази връзка се поддържа становище, че описаното в НП нарушение е съставомерно на правната квалификация. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се потвърди издаденото наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.   

Ответникът по касация – „НОВОМЕС КОМЕРС 1“ ЕООД, редовно призован, не взема становище по  касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата и като последица от това да бъде оставено в сила решението на РС-Пловдив.    

 Настоящият съдебен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и посочените в нея основания предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предметът на съдебната проверка по настоящото касационно производство се заключава в анализ  и обсъждане само на посочените в жалбата пороци на решението. За валидността, допустимостта и съответствието  му с материалния закон съдът следи служебно.

         РС-Пловдив е бил сезиран по жалба от „НОВОМЕС КОМЕРС 1“ ЕООД, ЕИК *** срещу Наказателно постановление 9/2022г., на Директор на РИОСВ, гр.Пловдив, с което е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” на основание чл.200 ал.1 т.6 от ЗВ в размер на 1000лв. за извършено административно нарушение по чл. 48 ал.1 т.3 от ЗВ. ПРС е приел, че правоохранителният акт е издаден от компетентен орган, при изпълнение на възложени му със закон правомощия. 

Според РС – Пловдив данните от преписката и неоспорената фактическа установеност потвърждават възприетото от адм. нак. орган нарушение на  чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗВ. НП е отменено поради неправилно приложена санкционна норма. РС – Пловдив е посочил, че в случая е налице неспазване на условията в разрешителното, което води до нарушаване на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ: ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното, а не на чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ. Изводът се основава на текста на  чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ, в който е употребен изразът "емисионни норми и изисквания", за разлика от чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ - в отклонение от предвидените условия в разрешителното. В тази вр. са цитирани неразграничени от адм. нак. орган понятия по дефинициите за "индивидуални емисионни ограничения" и "емисионна норма".

Обжалваното решение е правилно.   

В съответствие с данните от преписката, РС-Пловдив правилно е приел, че административното нарушение, правно квалифицирано по  чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗВ, е осъществено и доказано. Извън това, основателно е констатирано несъответствие между приета за нарушена разпоредба от ЗВ и наложената за същата санкционна норма санкция, резултат от което е незаконосъобразност на НП. Според чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗВ задължението за поддържане необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните, е за водоползвателите - титуляри на разрешителни. Санкцията за нарушение при ползването на водни обекти в отклонение от предвидените условия в разрешителното, е регламентирана в чл. 200, ал. 1, т. 2 ЗВ. Между двете норми е налице единство в субекта на административнонаказателна отговорност. Субект на адм. нак. отговорност по см. на  чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ може да бъде и титуляр на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, но в хипотеза на нарушение на емисионните норми и изисквания, като в НП са посочени несъответствия между стойности на изследвани показатели и индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/, а не стойности на емисионните норми и изисквания по см. на  чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ. В реда на изложеното от ПРС, следва да се има предвид разликата между дефинициите за "индивидуални емисионни ограничения" - стойностите на масата, изразена с някои специфични параметри, концентрация и/или емисионно ниво, определени в разрешителните за заустване на отпадъчни води при прилагане на комбинирания подход, които не трябва да бъдат надвишавани през даден период от време /§ 1, т. 11 ДР ЗВ/ и "емисионна норма" - стойностите на масата, изразена чрез определени специфични параметри, концентрацията и/или нивото на емисията, които не бива да бъдат превишавани през един или през няколко периода от време /§ 1, т. 48 ДР ЗВ/. До друг извод не води посочената в касационната жалба разпоредба на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 2/08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване: " По смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното се счита: 1. заустването на отпадъчни води без разрешително освен в случаите, предвидени в Закона за водите; 2. заустването на отпадъчни води в нарушение на посочените условия в издаденото разрешително за заустване. ", тъй като съставът на  чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ не съдържа като съставомерен елемент неспазването на условията на разрешителното за водоползване, вкл. не поставя изискване за специално качество на субекта на отговорността. Цитираната наредба е издадена на основание чл. 135, ал. 1, т. 13 ЗВ, съгл. която норма – "министърът на околната среда и водите издава наредба за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване;", а не за квалифициране на субектите на нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗВ. Разликата в емисионни норми и ИЕО е регламентирана и в ЗВ – чл. 120, ал. 1, ал. 2: "(1) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) За опазването на повърхностните води от замърсяване се определят емисионни норми и индивидуални емисионни ограничения, както и условия за тяхното постигане.; (2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 2010 г.) Индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за заустване на отпадъчни води, издадени по реда на този закон, и в комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, се определят чрез комбиниран подход и не могат да бъдат по-малко строги от определените емисионни норми.... ".

При извършената служебна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Пловдив е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно. Ето защо с оглед на гореизложеното решението следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Пловдив, ХХI касационен състав

                                                 Р Е Ш И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1092 от 31.05.2022г., Районен съд - Пловдив, VII наказателен състав, постановено по АНД № 9/2022г.

         Решението е окончателно.

 

   

      

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

 

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: