Решение по дело №8508/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 509
Дата: 13 април 2018 г. (в сила от 16 юни 2018 г.)
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20174430108508
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

гр. Плевен, 13.04.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8508 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от М.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалния представител адв. В.Г.срещу К.Р.С., ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сума в размер на 275.78 лв. – главница, представляваща сбор от предоставени на ищеца на ответника далекосъобщителни услуги по сключените между страните договори за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, като сумата дължима по договора М3736698 и договор М2699989  е в размер на - 97.61 лева, а неустойката  е в размер на 178.17 лв.  за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги М3736698/ 07.08.2013, както и сума в размер на 23.02 лева – мораторна лихва.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава били подадени възражения, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск.  Излага, че между него и ответника е съществувал и валидно е действал договор с индивидуален потребителски номер М 2699989 /18.02.2011 г, ID на клиента *********, с който на длъжника са предоставяни далекосъобщителни услуги за телефонен номер ********** по тарифен план Мтел PLAY LOOP за срок от 12 месеца. Сочи и, че между страните е съществувал и валидно и действал и договор с индивидуален потребителски номер М3736698 от дата 07.08.2013г с ID на клиента ********* с който на длъжника са предоставяни далекосъобщителни услуги за телефонен номер ********** по тарифен план Мтел Smart 1 за срок от 24 месеца.  Излага се, че при подписване на договора абонатът се е възползвал от преференциалните условия на избрания тарифен план и е взел устройство на изплащане - апарат ZTE Grand X Pro Промо, като е подписал договор за лизинг М3736698 от дата 07.08.2013. Сочи, че  ответникът е въведен в системата на Мобилтел с индивидуален номер М3736698 и М2699989 и с „клиентски номер № *********, по който са издавани фактурите на абоната за няколко договора за услуги. Излага, че съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като при сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксувания период, за който ще му бъде издавана фактура, като промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Твърди, че в срока на действието на договора за мобилни услуги M3736698 и М2699989 е издал на абоната - ответник следните фактури:  по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М2699989 от дата 18.02.2011 г., са издадени следните фактури: фактура № *********/16.01.2015 г.. с падеж на плащане 31.01.2015 г., за отчетен период от 12.04.2014 г.до 13.01.2015 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 13.51 лв.; фактура № *********/17.02.2015 г., с падеж на плащане 04.03.2015 г., за отчетен период от 14.01.2015 г.до 13.02.2015 г.. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 23.7 лв. (двадесет и три лв. и 70 ст.). Сочи се, че доколкото длъжникът не е изпълнил задълженията си по посоченият договор като не е заплатил в срок всички дължими към ищеца суми за потребени договорни услуги претендира и мораторна лиха за забава,  начислена върху главницата в размер на 9.02 лв. за периода от 05.03.2015 г. до 24.07.2017 г.; по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М3736698 от дата 07.08.2013 г., са издадени следните фактури: фактура № *********/29.09.2014 г., с падеж на плащане 29.09.2014 г., за отчетен период от 23.08.2014 г. до 22.09.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 178.17 лева; фактура № *********/26.01.2015 г., с падеж на плащане 10.02.2015 г., за отчетен период от 23.12.2014 г.до 22.01.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 9.9 лв. ; фактура № *********/26.02.2015 г. с падеж на плащане 13.03.2015 г., за отчетен период от 23.01.2015 г. до 22.02.2015 г. за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 9.9 лв. ; фактура № *********/26.03.2015 г., с падеж на плащане 10.04.2015 г., за отчетен период от 23.02.2015 г. г.до 22.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 40.6 лв. Твърди, че поради факта, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги е обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с  ответника договори и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги в размер на 178,17 лева начислена по фактура -№ *********/29.09.2014 г., с падеж на плащане 29.09.2014 г., за отметен период от 23.08.2014 г. до 22.09.2014 г. Сочи, че клаузата за неустойка е рагламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които са неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Навежда доводи, че основанието за прекратяване на договора следва и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които е регламентирано, че Мобилтел има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към Мобилтел, а съгласно чл. 54 от ОУ „Мобилтел има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1. При неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане. Сочи, че неизпълнението от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените фактури е довело до прекратяването на индивидуалните му договори  и начисляването на договорна неустойка. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му  присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В нарочни писмени бележки навежда пространни доводи относно дължимостта на претендираните суми. Претендира и присъждането на разноски

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не  е депозирал отговор на исковата молба. В депозираното по делото възражение оспорва претендираните суми, като сочи, че не дължи изпълнение.

В проведеното по делото о.с.з. признава, че дължи претендираните от ищеца суми, включващи главница и неустойка.

          След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

          От приложеното по делото ч.гр.д.№ 6050/2017 г. по описа на ПлРС е, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за  изпълнение №4054/18.08.2017 г., с която е разпоредено на длъжника К.Р.С. да заплати на кредитора “М.” ЕАД, обща сума в размер на 275,78 лева и разноски в размер на 205 лева, срещу която заповед ответникът е възразил в законоустановения срок, че не дължи същата.

         По делото е представен Договор с индивидуален потребителски номер М 2699989 /18.02.2011 г, ID на клиента *********,  от който е видно, че на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за телефонен номер ********** по тарифен план Мтел PLAY LOOP за срок от 12 месеца.

         Видно е от Договор с индивидуален потребителски номер М3736698 от дата 07.08.2013г с ID на клиента *********, че на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги за телефонен номер ********** по тарифен план Мтел Smart 1 за срок от 24 месеца. 

       Установява се, че при подписване на договора от 07.08.2013 г. абонатът се е възползвал от преференциалните условия на избрания тарифен план и е взел устройство на изплащане - апарат ZTE Grand X Pro Промо, като е подписал договор за лизинг М3736698 от дата 07.08.2013.   

           По делото са приобщени и издадени от ищеца фактури, както и сметка от 29.09.2014 г. за начислена неустойка.

          От приобщените по делото общи условия /в т.6.1., т.6.3., т.6.4. и 6.5. от договорите/, както и от приложенията към Договорите  се установява и че потребителят – в случая ответникът, е запозната и е съгласна както с приложенията към съответните Договори, които са подписани от потребителя, така и с приложимите Общи условия и с действащия ценоразпис на Доставчика. 

          Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже: учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за незабавно изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание, размер и длъжник, както и настъпилият техен падеж, в т.ч. валиден запис на заповед, издаден от ответника на сочената дата и за сумата, предмет на установяване по делото, и настъпилият падеж на задължението; наличието на валиден договор за договор за продажба от 06.04.2016 г. и собствената си изправност по него /предаване на стоката/, както и наличието на валиден договор за поръчителство от същата дата.

 В случай на установяване на горните предпоставки ответникът по делото следва да установи всички положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл. и плащане на процесната сума.

          Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. №6050/2017 г. че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Вземането на ищеца „М.” ЕАД произтича от сключените между страните  два договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги и от договор за продажба на изплащане под същия номер. При изпълнение на договорите ищцовото дружество е издавало ежемесечно на ответника фактура за предоставените и ползвани от абоната услуги. Основното задължение на ответника е било да заплаща стойността на тези услуги в уговорените срокове, но същото не е било изпълнено. По делото са приложени  фактури, издадени от ищеца, които не са оспорени в преклузивния срок по чл. 193 от ГПК и по които липсва плащане от страна на ответника.  От своя страна ответникът не оспорва, че дължи претендираните суми. Общата стойност на ползваните и неплатени услуги по тези фактури възлиза на сумата от  298,80 лв, от която сума 178,17 лв начислена неустойка.   С оглед на предсдтавените доказателства и неоспорване от страна  на ответника съдът приема, че предявения иск за главница е основателен и доказан  и следва да се уважи.

Съдът счита, че ответникът дължи и претендираната неустойка от ищеца. Ответникът не е представил доказателства за плащане на претендираните по ИМ суми за услуги по двете издадени по  процесните договори фактури нито в предоставения от Общите условия 15-дневен срок след издаване на фактурата, нито до момента, поради което правомерно в съответствие с Общите си условия чл.27.2. и чл.40, б.“ж“ Операторът се е възползвал от правото си да прекрати сключения договор за услуги. Следва да се отбележи, че отново съгласно Общите условия /чл.54.12./ договорът се счита за едностранно прекратен от страна на Оператора, в случай че забавата на плащане на дължимите суми продължи повече от 124 дни – тоест не се изисква нито форма за валидност, нито за доказване за самото прекратяване на договора. От представеното Приложение №1 към  сключените договори, които приложения са подписани от ответника, се установява, че изрично в т.5.1. от приложението е предвидена възможността операторът да получи неустойка в размер на месечните такси, дължими от абоната за съответната карта, до изтичане на посочения в договора срок, в случай че в рамките на първоначалния срок абонатът наруши задълженията си по договора или Общите условия. В случая ответникът признава задължението си и доколкото срокът за плащане на фактурите е изтекъл, и потребителят е в забава, то правомерно операторът се е възползвал от възможността да начисли неустойка в размер на месечните такси, дължими от абоната за съответната карта, до изтичане на посочения в договора срок. 

        Поради изложеното съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи.

        Наплащането в  срок на главницата и неустойката дават право на ищеца да претендира и лихва в размер на 23,02 лева, поради което иска в тази част също следва да се уважи.

При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените от него разноски в исковото производство съгласно приложеният списък по чл.80 от ГПК, а именно - 25,00 лева за държавна такса и 180,00 лева за адвокатско възнаграждение.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на спора. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца и разноските от заповедното производство в размер на 205,00 лева за държавна такса.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че К.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на М.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от сума в размер на 275.78 лв. – главница, представляваща сбор от предоставени на ищеца на ответника далекосъобщителни услуги по сключените между страните договори за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, като сумата дължима по договора М3736698 и договор М2699989  е в размер на - 97.61 лева, а неустойката  е в размер на 178.17 лв.  за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги М3736698/ 07.08.2013, както и сума в размер на 23.02 лева – мораторна лихва, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6050/2017 г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,, сторените разноски в исковото производство разноски в общ размер на 205 лева.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.Р.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,, сторените разноски в заповедното производство в размер на 205,00 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд. 

                                                                                            

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: