№ 99
гр. Кюстендил, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Н. Ал. Н.
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20241500600394 по описа за 2024 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на частния тъжител Д. А. П., ЕГН
**********, от гр. ***, подадена чрез повереника му адв. Е. Т. Л. срещу
Присъда № 34/20.05.2024 г. на ДнРС, постановена по НЧХД № 891/2021 г.
по описа на съда, с която подсъдимия Л. А. Ш. е признат за невиновен в
извършването на престъпления по чл.130 ал.1 НК и по чл.146 ал.1 НК и на
основание чл.304 НПК е оправдан по тези обвинения, като е отхвърлен
предявения граждански иск с пр.основание чл.45 ЗЗД за причинени от
деянието неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. В допълнението към
въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и
неосбоснованост на присъдата поради неправилно кредитиране от съда на
показанията на св.С. и некредитиране показанията на съпругата на тъжителя,
както и е неглижирана СМЕ относно механизма на причиненото увреждане и
неправилно е отхвърлен гражданския иск. От изложението във въззивната
жалба съдът прецени, че конкретно се иска допускане до разпит на
ненамерения в първоинстанционното производство свидетел М. А. Г.. Моли се
изцяло за отмяна на присъдата.
1
Постъпил е писмен отговор на частната жалба от защитника на
подсъдимия Л. Ш. – адв.Н. Н., с който се оспорва въззивната жалба като
голословна и неподкрепена с доказателства.
В о.с.з. жалбоподателят-частен тъжител, представляван от
преупълномощения защитник адв. А. П. поддържа жалбата и пледира отмяна
на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна присъда, с
налагане на наказание по преценка на съда и цялостно уважаване на
гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия Л. Ш. - адв. Н. Н. оспорва жалбата и
поддържа писмения отговор на нея, с искане за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият и частният тъжител не се явиха в с.з. пред въззивния съд.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след
обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените
му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери жалбата за допустима като
подадени в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователна по
същество и приема следното от фактическа и правна страна:
С обжалваната присъда подсъдимия Л. А. Ш. е признат за невиновен и
оправдан на основание чл.304 НПК в извършването на две престъпления:
= по чл.130 ал.1 НК – за това на 29.06.2020 г. на ферибот по линия гр.
***, *** – гр. ***, *** е причинил на тъжителя разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и 129 НК, представляващо лека телесна повреда ,
изразяваща се в счупени кости на носа и политравма на лицевите мускули и
кости;
= по чл.146 ал.1 НК – за това, че по същото време и на същото място,е
казал обидни думи за частния тъжител Д. П. „ боклук, ще ти еба майката“.
С присъдата е отхвърлен предявения граждански иск с пр.основание
чл.45 ЗЗД за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 10 000
лв., като на частния тъжител П. са възложени разноските на подсъдимия в
размер на 500 лв.
Настоящият състав приема за установена следната фактическа
обстановка, установена правилно и от ДнРС, съгласно която през 2020 г.
тъжителят и подсъдимият работили като международни шофьори на товарни
2
автомобили. Във връзка с работата им на 29.06.2020 г. двамата превозвали
товари за ***, заради което на същата дата се качили на ферибота от гр.***, Р
*** за гр.***, Р ***.
Паркирали автомобилите на палубата на ферибота и отишли да вечерят
в ресторанта на ферибота, където имало много клиенти, част от които и други
български шофьори на товарни автомобили – напр. свидетелят М. А.,
разпитан пред въззивния съд. Подсъдимият и тъжителят не се познавали. Те
седели на различни маси, като св.А. седял на една маса с подсъдимия, когото
познавал и с още двама други шофьори, тъй като масите били за 4 човека.
Всички употребявали алкохол.
С напредване на вечерта обаче тъжителят, също употребил алкохол, се
спречкал с някои от колегите си в ресторанта, като викал и псувал.
Подсъдимият му направил забележка да не вика и псува.
На другия ден сутринта на ферибота св.А. видял тъжителя и му
направило впечатление, че цялата му фланелка била с кръв отпред.
След завръщането си от курса в България тъжителят бил със силно
подут нос и със синини покрай носа и очите и на 17.07.2020 г. отишъл на
преглед. Било му издадено мед. свидетелство, в което е записано, че на
2.07.2020 г.е бил нападнат и бит от две лица и при прегледа е установено
счупване на носните кости, оток и кръвонасядане на меките тъкани на носа и
клепачите.
От СМЕ в съдебното производство е установено, че тъжителят е
получил травматични увреждания, изразяващи се във фрактура на носните
кости с оток на меките тъкани на носа и с кръвонасядания на меките тъкани на
носа и към клепачите. Механизмът на причиняване на тези увреждания е удар
с тъп твърд предмет/възможно и с юмрук/ или падане върху тъп твърд
предмет.
Правилно районният съд е приел тази фактическа обстановка за
установена от показанията на свидетелите С., цялостно кредитирани като
обективни и незаинтересовани и на св.Д. П., съпруга на тъжителя/последните
кредитирани частично/, както и от писмените доказателства. Въззивният съд
допълва, че следва да се кредитират цялостно като обективни и показанията
на св. М. А., който е присъствал сна ферибота, както и писмените
3
доказателства - медицинското свидетелство и СМЕ. Така кредитираните
цялостно доказателства и частично кредитираните показания на св. П.
очертават така възприетата и от въззивния съд фактическа обстановка.
Показанията на св. П., съпруга на тъжителя, правилно са кредитирани от
I-инстанционния съд частично не защото е съпруга на тъжитеяля, а защото в
кредитираните части/относно външния вид на тъжителя след завръщането му
у дома/ те се подкрепят и от писмените доказателства по делото –
медицинските докумменти и от СМЕ. Относно заявеното от свидетелката, че
тъжителят й е казал, че го е ударил Л., правилно показанията й не са
кредитирани поради липса на друго, поне единствено подкрепящо ги
доказателство.
Дори твърдяното в тъжбата, че подсъдимият е ударил тъжителя да е било
житейски вярно, то остава недоказано по делото. И това е така, защото не се
доказва от всички събрани доказателства по изискващия се несъмнен начин по
см.на чл.303 НПК авторството на деянието. Да, установена е по надлежния
ред причинената на тъжителя телесна повреда от кредитираните писмени и
гласни доказателства и от СМЕ. Но липсват каквито и да било преки
доказателства за авторството на деянието, които да потвърждават изнесеното
в тази връзка от съпругата на тъжителя. Отделно от това има и разминаване в
датата на причиняване на увреждането между записаното в тъжбата / че е
извършено на 29.06.2020 г./ и записаното в медицинското свидетелство/ че е
извършено на 2.07.2024 г./, което поставя под съмнение достоверността на
посочената дата в тъжбата.
При така установеното правилно районният съд е приел, че подсъдимият
Ш. не е осъществил състава на престъплението по чл.130 ал.1 НК.
Настоящият състав се солидаризира с извода на ДнРС, че от обективна страна
е установено причиненото на тъжителя телесно увреждане, представлавящо
лека телесна повреди по чл.130 ал.1 НК., но не са събрани никакви
доказателства това увреждане да е причинено от подсъдимия.
Поради недоказаност авторството на престъплението по чл.130 ал.1 НК от
обективна страна, не е налице и субективната страна на деянието, тъй като
няма установен по изискващия се начин извършител, а показанията на св. П.,
които са косвено доказателство, са недостатъчни съгласно разпоредбата на
чл.303 НПК.
4
Поради нездоказаност подсъдимият да е извършил престъплението по
чл.130 ал.1 НК законосъобразно е отхвърлен изцяло гражданския иск за
причинени от това престъпление неимуществени вреди, изразили се в
претърпени болки и страдания. Недоказани са някои от елементите от
фактическия състав на този деликт, а именно – че той е извършен от
подсъдимия Ш..
Недоказано както откъм авторството, така но и откъм обективната страна е
престъплението по второто частно обвинение - за престъпление по чл.146
ал.1 НК. Не се доказа изобщо по делото подсъдимият да е изрекъл към
тъжителя посочените в тъжбата обидни думи, какъвто правилен извод е
направил и ДнРС. Напротив. Св.М. А. заяви, че не подсъдимият, а тъжителят е
псувал и обиждал присъстващите. По тези съображения за недоказаност на
обективните и субективни елементи и на авторството районният съд
обосновано и законосъобразно е признал подсъдимия за невиновен и по това
обвинение.
По тези съображения въззивният състав намира оплакванията във
въззивната жалба и искането за постановяване на осъдителна присъда за
неоснователни. При служебната проверка на присъдата извън наведените
оплаквания не се установи да са допуснати от решаващия съд нарушения на
материалния и процесуалния закони. По тези съображения оправдателната
присъда в наказателната част и за двете престъпления и в отхвърлителната
гражданска част е обоснована, правилна и законосъобразна и като такава
следва да се потвърди.
Правилна е присъдата и в частта за разноските, съгласно която тъжителят е
осъден да заплати разноските на подсъдимия за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. предвид разпоредбата на чл.190 ал.1 НПК.
На основание изложеното и чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 34/20.05.2024 г. на Дупнишкия районен съд,
постановена по НЧХД № 891/2021 г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6