О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 529
, гр. Добрич, 22. 07. 2016г.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет
и втори юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. СТОЯНОВА
Разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 85 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, вх. № 13203/ 15. 07. 2015г.
/приложена по гр. д. № 2565/ 2015г. по описа на РС гр. Добрич/, с което „Е. –
П. М.“ АД със седалище и адрес на управление гр. В.,
бул. „В. В.“ № *, „В. Т. – Е“, с ЕИК *****, чрез процесуалния му представител, против „А.“ АД с ЕИК ****, за установяване, че
дружеството – ответник не
притежава право на собственост върху подземни кабелни електропроводи,
средно напрежение, а именно: 1. Подземен
електропровод - КЛ 20 kV, c диспечерско наименование „К.“,
с обща дължина
По указания на съда, дадени в разпореждане № 1274/ 20. 10. 2015г. по
т. д. № 85/ 2015г. на Добричкия окръжен съд /образувано по прекратеното гр. д.
№ 2656/ 2015г. на ДРС/, за отстраняване нередовностите в исковата молба, а
именно да конкретизира как е определена цената на всеки
от исковете и да представи по всеки от тях съответните доказателства съгласно
чл. 69 ал. 1 т. 2 от ГПК, както и на основание чл. 114
б. „а”, вр. чл. 112 б. „а” от ЗС да
представи по делото вписана искова молба, което е условие на същата да се даде ход, ищецът е депозирал
уточнителна молба, вх. № 7201/ 12. 11. 2015г., в която е посочил, че цената на
всеки от горепосочените искове е в размер на 67 397. 56
лева, определена от служители на дружеството – ищец, като взети предвид
конкретни фактори като
дължината на отделните кабелни линии, умножена по пазарната цена на отделните
видове кабели, ползвани при изграждането им, състоянието на кабелите, броя на жилата във всеки вид кабел, както и стойността
на вкопаването и полагането им в земята. Ищецът е посочил, че предмета на отрицателните установителни искове за
собственост не представлява недвижими имоти, а сложни
движими вещи, поради което не е в състояние да им представи данъчни оценки, а
също и не е налице необходимост, като условие за разглеждане
на исковете, вписване на исковата молба.
По реда на
чл. 131 ал. 1 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен
отговор, в който се е противопоставило на допустимостта
на заявените претенции.
С молба,
вх. № 7902/ 16. 12. 2015г., дружеството – ответник е
предявило против „Е. – П. М.“ АД инцидентни установителни искове за
инцидентното произнасяне по преюдициалното правоотношение, че „Н.“ АД и ЕАД „Е.
- В.“, праводатели на първоначалният ищец не са притежавали към 21. 04. 2000г. право на собственост върху 6 бр. подземни кабелни
електропровода, ведно с подземни кабелни линии, вкопани /прикрепени/ към терена
на к. к. „А.“, както и сервитутните права върху поземлените
имоти в землищата на к. к. „А.“ и на с. О., общ. Б..
По
отношение исковете, предявени от „Е. – П. М.“ АД против „А.“ АД:
1. По
отношение на исковата претенция, описана в т. 1 на
исковата молба:
С
разпореждане № 358/ 17. 03. 2016г. Добричкият окръжен съд е приел, че заявените
от дружеството – ищец претенции са нередовни. Ищецът е заявил в
исковата си молба, в т. 1. 1, че ответното дружество не
е собственик на подземен електропровод – КЛ 20 kV с диспечерско наименование „К.“
от ПС „А.“ до ТП „К.“, преминаващ общо през 12 броя имоти по кад. карта на с. О., с обща дължина от 466.
Доколкото ищецът е
заявил в първоначалната искова молба като предмет на отрицателната си установителна претенция сервитутната
зона, която в т . 1. 1 е описал, че се ползва общо за електроповода с диспечерско наименование „К.“, която сервитутна зона е обща и за друг електропровод
от ПК „А.“ до ТП „Д.“, който, според твърденията му,
самостоятелно не представлява предмет на установителния
иск, но пък е заявил сервитутната зона в петитума на исковата молба, съдът е указал на „Е. – П. М.“ АД да уточни
сервитута, предмет на отрицателната установителна претенция, като го индивидуализира не само по площ, както е
сторено с исковата молба, но и графично, а също така
изложи обстоятелства относно основанието му на
възникване, титуляра му, като изложи допълнителни основания за това, както и
правото, което дава на последния.
В
изпълнение указанията на съда, с уточняваща молба, рег. № 2238/ 12. 04. 2016г.
ищецът е конкретизирал, че спорното право на
собственост е върху целия кабелен електропровод с диспечерско наименование „К.“,
представляващ сложна движима вещ, описана в т. 1. 1 и т. 1. 2 от исковата
молба. Според ищеца, в т. 1. 1 била описана частта на електропровода, преминаваща през поземлени имоти от подстанция „А.“ до първия трафопост по трасето на електропровода
/ТП „К.“/, а индивидуализираната в т. 1. 2
от исковата молба кабелна линия не представлявала част от
електропровода, описан в т.1. 1 на исковата молба. Описанието
по т. 1. 1 и т. 1. 2 представлявало в своята съвкупност
подробна и цялостна индивидуализация на един и същ електропровод – подземен,
кабелен, средно напрежение, с диспечерско наименование „К.“, с обща дължина
3 248.
По
отношение така направеното от ищеца уточнение:
Съдът счита,
че същото е недостатъчно не само поради вътрешното противоречие,
съдържащо се в уточнението, че описаната в т. 1. 2
кабелна линия не представлява част от описания в т. 1.
1 кабелен електропровод, а двете заедно образуван един цял подземен
електропровод с диспечерско наименование „К.“, каквото е именно описанието на претенцията по т. 1. 1 от исковата
молба. Ищецът твърди, че понятията
„електропровод“ и „кабелна линия“ са синоними, което
твърдение не се споделя от настоящата съдебна инстанция. Съдейки
от описанието на подземния кабелен електропровод с
диспечерско наименование „К.“ в т. 1. 1 на исковата
молба, това не е така, тъй като е посочено, че електропроводът е изпълнен от
отделни, различни по дължина кабелни линии. Съобразно §
1 т. 21 от ДР на ЗЕ, "Електропроводи" са въздушни
или кабелни съоръжения за свързване на електрически уредби, предназначени за
пренос, транзитиране или разпределение на електрическа енергия, които
съответстват на "линейни инженерни мрежи на
електроснабдяването" по смисъла на Закона за устройство на територията. Съобразно чл. 310 от Наредба
№ 3 от 9.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и
електропроводните линии, кабелна линия е линията, състояща се от един или няколко
успоредни кабела с принадлежащите им муфи (съединителни, отклонителни, спирателни, крайни) и
принадлежности (крепителни съоръжения, резервоари за масло или газ, помпени
агрегати, сигнални устройства и др.), която служи за пренос и разпределение на
електрическа енергия. Нито Закона за енергетиката, нито Наредба
№ 3 от 9.06.2004 г. поставят знак за равенство между електропровод и кабелна линия, в двата нормативни акта
понятията не са използвани като синонимни, в каквато насока са твърденията на
ищеца. Най – сетне, кабелната линия, според настоящия съдебен състав, не
представлява самостоятелен
обект на правото на собственост. Такъв самостоятелен обект не представлява и
електропровода с диспечерско наименование „К.“ така, както е описан в т. 1 на
исковата молба. Самият ищец е конкретизирал, че подземният
електропровод с диспечерско наименование „К.“
представлява такъв от подстанция „А.“ до трафопост „К.“ и от трафопост „К.“ до трафопост „Ф. - Ф.“, но преминаващ
през различни трафопостове – „А.“, „К.“, „З. и завършващ
в трафопост „Ф. - Ф.“. Следователно електропроводът,
така, както е индивидуализиран от самия ищец, представлява част от
кабелното съоръжение, предназначено за
пренос и разпределение на ел. енергия. Настоящият съдебен състав счита, че
претенцията на ищеца не е насочена спрямо самостоятелен
обект на правото на собственост, а против част от такъв обект. Претендира се
част от цялостния електропровод, служещ за пренос на електрическа енергия на
територията на к. к. „А.“, който не съществува самостоятелно като вещ. Това е
така, тъй като ищецът е обозначил началната и крайната
точка на електропровода, но както сам е посочил в
последното изречение на т. 1. 2 – „тази част на трасето“, т. е. тя представлява
част от цялостното съоръжение за пренос и разпределение
на ел. енергия, поради което не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост. В този смисъл
претенцията му е процесуално недопустима и следва да
бъде оставена без разглеждане.
По
отношение на претенцията, описана в т. 2 на исковата и
на уточнителната молби, ищецът е отричал
правото на собственост на ответното дружество по отношение на електропровод с диспечерско наименование „С.к.“ от ПС „А.“ до ТП „К.“ и кабелна линия извод „С.к.“, започваща от ТП „К.“, преминаваща през ТП „Б.“ и завършващ в ТП „Г.“. Съобразно т. 3 на исковата и уточнителната молба, „Е. – П. М.“ АД е заявило, че предмет на
отрицателния установителен иск е правото на собственост
на ответното дружество върху електропровод с диспечерско наименование „Г.“, прокаран между подстанция „А.“,
преминава през трафопост „Б.“ и завършващ в трафопост „Г.“. В този смисъл
ищецът, при уточнението на исковите си претенции, е посочил идентичен предмет на тези, описани в т. 2 и в т. 3, но с различно наименование.
Изложените по –
горе съображения важат изцяло и за заявените от ищеца
претенции, описани в т. 2 – т. 6 от исковата молба. При всяка от тях същият е
твърдял, че отрича правото на собственост на дружеството – ответник върху
конкретно посочени електропроводи, които включват в
себе си електропроводи с определено „диспечерско наименование“ и кабелни линии
с посочени като подстанции и трафопостове начало и край, за всеки от които
ищецът твърди, че представляват един самостоятелен електропровод. Настоящият
съдебен състав не намира за необходимо да преповтаря изложените по – горе
съображения относно това, че не споделя твърденията на ищеца за идентичност на
понятията „електропровод“ и „кабелна линия“, а също
така и относно твърденията му, че представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. В тази
връзка Окръжният съд намира за необходимо да добави следното: в исковата молба
ищецът претендира отделни електропроводи с продължителност: 1. електропровод „К.“,
с продължителност от подстанция
„А.“ до трафопост „Ф. - Ф.“; 2. Електропровод „С.к.“ от
подстанция „А.“ до трафопост „Г.“; 3. Електропровод „Г.“ от подстанция „А.“ до трафопост „Г.“, 4. Електропровод с
диспечерско наименование „К.“ от ПС „А.“ до ТП „Ф. - Ф.“, 5. Електропровод с диспечерско
наименование „П.“, започващ от подстанция „А.“, през трафопост „П.“ до
трафопост „З.“ и 6. Електропровод с диспечерско наименование „К.“ с
продължителност от подстанция „А.“ през трафопост „Д.“
до трафопост „З.“. Така, както са описани като начални
и крайни точни, съдът възприема, че се касае за части от едно общо
електропреносно съоръжение, чиято цел е да доставя електроенергия на отделните
обекти, разположени на територията на к.
к. „А.“. Именно поради това, че представляват части от
едно цяло и с оглед предназначението си да пренасят и
разпределят електроенергия не могат да функционират самостоятелно, съдът счита,
че претенциите на ищеца не са насочени
към самостоятелни обекти на
правото на собственост Още повече, макар и ищецът да говори за движими вещи -
кабели, които могат да бъдат извадени от тръбите, в които са положени,
разглеждайки претенцията не като отрицателна установителна за право на
собственост върху конкретните кабели като такива, а
като част от електрическо съоръжение, чиято функционална принадлежност го
обособява като едно цяло и е трайно прикрепено към земята, то настоящият
съдебен състав намира, че искът има за предмет недвижимост, а не движима вещ, поради което е необходимо да
изпълни указанията за вписване на исковата молба. Всъщност
твърденията на ищеца се ценят от настоящия съдебен състав като средство да се
заобиколи необходимостта да се представи скица на
електропроводите, тъй като по този начин би станало ясно по графичен път, че се касае не за отделни обекти, а за части от едно единствено съоръжение, което
представлява самостоятелен обект на правото на собственост.
Предвид
изложените съображения, Добричкият окръжен съд намира, че ищецът не е отстранил напълно нередовностите в първоначално заявената си
искова молба, а също така предявява искове за отричане
право на собственост върху части от недвижимости /трайно прикрепени към земята
вещи/, които не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост, поради което претенциите му не подлежат на
разглеждане като процесуално недопустими и производството
по тях следва да бъде прекратено.
По
отношение исковете, предявени от „А.“
АД против „Е. – П. М.“ АД:
В срока за
отговор по първоначално подадената искова молба
ответникът „А.“ АД е предявила против първоначалния ответник „Е. – П. М.“
АД искове за признаване на установено,
че „Н.“ ЕАД и „Е. – В.“ ЕАД, праводатели на „Е. – П. М.“ АД не са притежавали към 24. 04. 2000г. правото
на собственост върху 6 бр. подземни кабелни електропроводи, заедно с подземните
кабелни линии, вкопани /прикрепени/ в терена на
к. к . „А.“, и сервитутните права върху поземлените имоти на територията
на к. к. „А.“ /в землищата на с. О., с. К., Община Б./,
тъй като същите не са били собственици на процесните недвижими имоти.
Първоначалното
твърдение на „А.“ АД е, че исковете са заявени като инцидентни установителни.
Действително, с разпореждане № 358/ 17. 03. 2016г. е дал указания да се отстранят
нередовностите в исковата молба, като се
индивидуализират подземните кабелни електропроводи,
заедно с подземните кабелни линии, което не е сторено.
Независимо от това, съдът намира за необходимо да отбележи,
че така заявените претенции не са инцидентни установителни, а по - вероятно насрещни. Освен
това съдът е констатирал, че претенцията
е заявена като такава за минал момент. Установяването на съществуването или
несъществуването на едно правоотношение при наличието
на правен интерес от това се извършва с предявяване на установителен иск.
Правоотношението обаче следва да съществува по време на неговото установяване съгласно разпоредбата
на чл. 124 ал. 1 от ГПК. Допустимо е установяването на правоотношение и към минал момент единствено когато това изрично е
предвидено в закона. В изпълнение указанията на съда „А.“
АД не е изложила обстоятелства, от които да се направи
предположение, че е предвидено в правна норма, съответно че е
допустимо установяване правото на собственост на праводателите на първоначалния ищец към един минал момент. В тази връзка предявените от
„А.“ АД против „Е. – П. М.“ АД претенции, заявени като инцидентни установителни, са
процесуално неподустими, не подлежат на разглеждане и
производството по тях следва да бъде прекратено.
Водим от
горното и на основание чл. 129 ал. 3 и чл. 130 от ГПК, ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Е. – П. М.“ АД
със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.“
№ *, „В. Т. – Е“, с ЕИК *****, чрез процесуалния му представител, против „А.“
АД с ЕИК ****, искове за признаване за установено, че дружеството – ответник не
притежава право на собственост върху подземни кабелни електропроводи, средно напрежение,
а именно: 1. Подземен електропровод „К.“; 2. Подземен електропровод c
диспечерско наименование „С.к.“; 3. Подземен електропровод с диспечерско наименование „Г.“; 4. Подземен електропровод с диспечерско
наименование „К.“, 5.
Подземен електропровод c диспечерско
наименование ,,П." и 6. Подземна кабелна линия – КЛ c диспечерско
наименование „К.“, индивидуализирани в искова молба, вх. № 13203/ 15. 07. 2015г. /приложена по гр.
д. № 2565/ 2015г. по описа на РС гр. Добрич/ и уточнителна молба, рег. № 2238/
12. 04. 2016г., като ПРЕКРАТЯВА производството по
същите.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „А.“ АД с ЕИК
****, против „Е. – П. М.“ АД със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.“ № *, „В. Т. – Е“, с ЕИК *****, като инцидентни
установителни искове за признаване на установено, че „Н.“
ЕАД и „Е. – В.“ ЕАД, праводатели на „Е. – П. М.“ АД, не
са притежавали към 24. 04. 2000г. правото на собственост
върху 6 бр. подземни кабелни електропроводи, заедно с подземните кабелни линии, вкопани /прикрепени/ в терена
на к. к . „А.“, и сервитутните права
върху поземлените имоти на територията на к. к. „А.“ /в
землищата на с. О., с. К., Община Б./, като ПРЕКРАТЯВА производството по тях.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд гр. В..