ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 260316 08.02.2021 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: осми февруари две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Елеонора
Кралева
частно гражданско дело № 2655 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.419, вр. чл.274-279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на С.И.Д. ***, подадена чрез пълномощник адв.Евелина Тончева, със съдебен адрес гр.Бургас, пл.“Атанас Сиреков“ № 2, ет.1, против Разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, обективирано в Заповед № 367/13.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 10494/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас.
В частната жалба са изложени съображения
за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане, поради липса
на предпоставките за неговото издаване по чл.418, ал.2 ГПК. Счита се, че
представеният документ „запис на заповед“ не обективира подлежащо на изпълнение
вземане, тъй като не е бил предявен за плащане на издателя, а предявяването е
извършено само на авалиста с получаване на нотариалната покана, поради което не
е настъпила изискуемостта на вземането. Счита се също, че в случая не е
възникнало поръчителство, тъй като жалбоподателката като авалист се е задължила
да плати „при неплащане“ от страна на издателя, т.е. под условие и всъщност не
се е съгласила да поръчителства по менителничния ефект, поради което липсва и
подлежащо на изпълнение вземане. Моли въззивния съд да отмени обжалваното
разпореждане за незабавно изпълнение и да обезсили издадения изпълнителен лист.
Претендират се направените в производството съдебни разноски.
В срок е депозиран отговор по частната жалба от заявителя „Сол България“ ЕАД, подаден чрез пълномощник адв.Б.С., в който са изложени съображения за нейната неоснователност и на наведените в нея доводи, като се моли за оставянето й без уважение.
Частната жалба е подадена в срока по
чл.419, ал.1 ГПК от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването
и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна страна:
Производството по ч.гр.д.№ 10494/2019 г. по описа на РС-Бургас е образувано по подадено от „Сол България” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК против С.И.Д. за заплащане от длъжника на сумата от 114 365.25 лв., дължима по запис на заповед от 17.04.2009 г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 12.12.2019 г. до окончателното плащане, както и направените в заповедното производство разноски от 2 287.31 лв. за държавна такса и 2 695 лв. за адвокатско възнаграждение.
Към заявлението е приложен оригинал на документа, озаглавен „запис на заповед”, издаден на 17.04.2009 г. от С.И.Д. в качеството й на управител на „Балкан груп 1“ ЕООД“, с който издателят е поел безусловно задължение да заплати на „Сол България“ ЕАД или на негова заповед, сумата от 114 365.25 лв., с падеж – на предявяване, като същият е авалиран от С.И.Д. в лично качество на физическо лице. Приложена е и нотариална покана рег.№ 4746/28.10.2019 г. за предявяване на записа на заповед за плащане, връчена на С.Д. на 04.11.2019 г.
БРС е уважил заявлението и е издал Заповед № 367/13.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК против авалиста С.Д. за претендираната сума. В заповедта се съдържа атакувания понастоящем акт, с който е разпоредено незабавното й изпълнение и издаването на изпълнителен лист, като такъв е издаден на 14.02.2020 г.
Бургаският окръжен съд,
като взе предвид данните по делото и съобрази Закона, намира депозираната
частна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК, за да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съдът следва да провери дали документът по чл.417 ГПК е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение надлежно индивидуализирано и изискуемо вземане. Съгласно чл.419, ал.2 ГПК, частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображенията, извлечени от актовете по чл.417 ГПК.
Съдът не споделя възраженията в жалбата, че липсвали предпоставките по чл.418, ал.2 ГПК, както и че заявителят не е представил документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане. В случая, заявлението се основава на документ по чл.417, т.10 ГПК (предишна т.9), а именно запис на заповед, издаден на 17.04.2009 г. от „Балкан Груп 1“ ЕООД, представлявано от С.И.Д., като издателят е поел безусловно задължение да заплати на „Сол България“ ЕАД на предявяване сумата от 114 365.25 лв. Записът на заповед е авалиран от жалбоподателката С.Д. в личното й качество на физическо лице, което е удостоверено с подписа й върху лицевата страна на документа. В този смисъл, процесната ценна книга представлява редовен от външна страна документ, съставен в законоустановената форма и съдържащ всички задължителни реквизити по чл.535 ТЗ, спазени са и изискванията на чл.484 ТЗ за форма на менителничното поръчителство, като кумулативната им наличност обуславя валидността на менителничния ефект и на поетия по него авал от жалбоподателката.
Във връзка с горното, въззивният съд намира за неоснователно възражението в частната жалба, че тъй като жалбоподателката се задължила под условие – да плати „при неплащане“ от страна на издателя, тя не се е задължила като поръчител по записа на заповед и липсвало подлежащо на изпълнение вземане против нея като авалист. Безспорно е в съдебната теория и практика, че авалът се учредява с едностранно волеизявление на авалиста, което задължително трябва да е изразено върху менителничния документ или върху прикрепен към него лист, наричан алонж, където авалистът трябва задължително да положи саморъчен подпис. Съгласно чл.484, ал.2 ТЗ подписът на лицевата страна на менителницата (записа на заповед), ако не е на платеца или издателя, учредява менителнично поръчителство (авал). Когато като издател на менителницата (записа на заповед) е посочено юридическо лице, подписът на физическото лице, което го представлява по закон или по пълномощие, се счита за подпис на издателя, тъй като физическото лице действа от негово име и за негова сметка, а не изразява собствената си воля като самостоятелен правен субект. В този случай, за да може физическото лице да се задължи като авалист едновременно с дружеството, е необходимо освен подписа му под текста на записа на заповед, в същия документ да се съдържа отделно изрично волеизявление, с което ясно да е изразено намерението му да учреди менителнично поръчителство в личното си качество, като е необходимо отделен подпис да бъде положен и под изявлението за поемане на авала, доколкото двете изявления изхождат от различни правни субекти – първото от името на дружеството, а второто от физическото лице в неговото лично качество, макар и физическото лице да е автор на двата подписа. Следва да се има предвид, че в закона липсват поставени изисквания относно съдържанието на волеизявлението за поемане на менителничното поръчителство, като за това е достатъчно посочването, че лицето се задължава като авалист по записа на заповед, извод за което се извежда от нормата на чл.484, ал.1 ТЗ. В този смисъл, доколкото в процесния запис на заповед след подписа на издателя „Балкан груп 1“ ЕООД, положен от управителя на дружеството, е направено волеизявление от физическото лице С.Д., с посочени три имена и данни за самоличност, за задължаването й като авалист по записа на заповед, удостоверено с нейния подпис на лицевата страна на цената книга, настоящият съд приема, че в случая е изпълнено изискването на чл.484, ал.1 ТЗ за форма на менителничното поръчителство, поради което възражението на жалбоподателката за липса на надлежно учреден авал е неоснователно.
Неоснователни са и доводите в жалбата, че представеният запис на заповед не удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане, тъй като не бил предявен за плащане на издателя. Действително, към заявлението е представена нотариална покана рег.№ 4746/28.10.2019 г. за предявяване на записа на заповед, връчена на С.И.Д. на 04.11.2019 г. От съдържанието на поканата обаче е видно, че същата е отправена до С.Д. във връзка с подписания от нея в качеството й на управител на „Банкан груп 1“ ЕООД и авалиран лично от нея като физическо лице запис на заповед от 17.04.2009 г. При това положение, съдът приема, че записът на заповед е бил предявен за плащане и на издателя с връчването на поканата на жалбоподателката, доколкото тя е подписала ценната книга, както като управител на дружеството, така и в лично качество като авалист. Следователно, записът на заповед е надлежно предявен на издателя, чрез неговия управител и едноличен собственик, поради което изискуемостта на вземането е настъпила спрямо всеки един от солидарните длъжници – издателя и авалиста.
С оглед горните съображения, настоящата инстанция намира, че представеният запис на заповед от 17.04.2009 г. представлява редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу авалиста С.И.Д.. Налице са предпоставките да издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, поради което обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист е правилно и законосъобразно, а депозираната против него частна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на жалбоподателката не й се дължат разноски и такива не следва да й се присъждат.
Мотивиран от горното и
на основание чл.419 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.И.Д. ***, против Разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, обективирано в Заповед № 367/13.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 10494/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.