Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./26.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., след като разгледа г. д. №
240/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Провадия,
с правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 и чл. 28, във вр. с чл. 4, ал.
1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето, за прекратяване на
настаняването на малолетния Е.Ю.Е., ЕГН **********, в семейството на неговите
баба и дядо по майчина линия: Ф.М.А.,
ЕГН ********** и Ю.А. А., ЕГН ********** и настаняване на детето в същото семейство, за определен срок, а именно – за
срок от три години, считано от датата на влизане на решението в сила.
В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-П-010/03.02.2020 г. на
директора на ДСП – Провадия е прекратено настаняването на детето в семейството
на неговите баба и дядо по майчина
линия: Ф.М.А. и Ю.А. А. /мярка за закрила, постановена с решение №
15/13.01.2017 г. по г. д. № 1113/2016 г. на РС – Провадия, влязло в сила на
01.02.2017 г./ поради изтичане на срока, определен със съдебното решение, и
детето е настанено отново в същото семейство. Твърди се, че по удостоверение за
раждане детето е с двама родители – Р.Ю.Ш., ЕГН ********** и Ю.Е.Ш., ЕГН **********,
както и че родителите все още се намират
в трайна невъзможност да го отглеждат. Е. е четвъртото дете в
семейството и родителите не полагат адекватни грижи за своите деца. Семейството
се е състояло от 6 души и обитавало една стая в стара къща с много лоша
хигиена. По тази причина със заповед на
директора на ДСП – Провадия от 2016 г. детето Е. е настанено в семейството на
неговите баба и дядо по майчина линия, като с решение № 15/13.01.2017 г. по г.
д. № 1113/2016 г. на РС – Провадия мярката за закрила е била потвърдена от съда
за срок от три години, считано от 01.02.2017 г. Братът на Е. – Е. и сестра им Е.
са били настанени в същото семейство на роднини, като по – голямата сестра Елис
също е била изведена от семейството на родителите. Твърди се, че през периода
на настаняване, родителите не са предприели действия за реинтеграция на детето в семейството им,
че същите не проявяват родителски умения. Майката е лице със 71% намалена
работоспособност с водеща диагноза „Лека умствена изостаналост“, съгласно ЕР на
ТЕЛК № 2277/21.09.2017 г., а бащата, който не е освидетелстван от ТЕЛК, оставя
впечатления, че има здравословни проблеми. Същият злоупотребява с алкохол. Становището на отдел „Закрила на детето“ при
ДСП - Провадия е, че прекратяването на настаняването на детето в семейството на
неговите баба и дядо по майчина линия и настаняване в същото семейство е изцяло
в негов интерес, тъй като с предприемането на мярката за закрила детето ще бъде
отглеждано в среда максимално близка до семейната и рискът ще бъде сведен до
минимум. Моли съда да постанови решение
в този смисъл.
В съдебно заседание
Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, представлявана от социален работник
Д.Ж., поддържа молбата и моли същата да бъде уважена.
Процесуалният
представител на детето адвокат Д. И., преупълномощена от назначения от съда
процесуален представител адвокат З., пледира за уважаване на разглежданата
молба.
При
условията на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт е изслушан малолетният Е.Ю.Е.
в присъствието на социален работник Жечева, който твърди, че се чувства добре
при баба си и дядо си и желае да остане при тях.
Изслушана е Ф.А. /баба на
детето по майчина линия/, която изразява съгласие да
продължи да се грижи за детето.
Изслушан е Ю. А. /дядо на
детето по майчина линия/, който изразява съгласие да
продължи да се грижи за детето.
Изслушана е и майката на
детето – Р.Ш., която излага, че има още три деца, две от които също са при
родителите ѝ. Твърди, че родителите ѝ се грижат добре за детето и
изразява съгласие те да продължат да го гледат.
Изслушан е бащата на
детето - Ю.Ш., който изразява съгласие бабата и дядото на детето по майчина
линия да продължат да го гледат.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-П-010/03.02.2020
г. на ДСП - Провадия; удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за
раждане № 579/26.03.2010 г. на Община Варна; декларации за съгласие/несъгласие
по чл. 24, ал. 3 ППЗЗДт от Ф.А. и Ю. А.; решение № 15/13.01.2017 г. по гр.д. №
1113/2016 г. на РС -Провадия, се установява, че малолетният Е.Ю.Е. е роден на *** г. от майка - Р.Ю.Ш.
и баща – Ю.Е.Ш.. Е. е бил настанен по съдебен ред в семейството своите баба и
дядо по майчина линия - Ф.А. и Ю. А. с решение № 15/13.01.2017 г. по гр.д. №
1113/2016 г. на РС – Провадия, влязло в сила на 01.02.2017 г., за срок от три години, но
срокът за настаняване е изтекъл на 01.02.2020 г. С оглед на това и предвид
обстоятелството, че родителите на детето се намират в трайна невъзможност
да полагат грижи за него, след прекратяване на настаняването му в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия, детето
отново е настанено в същото семейството по административен ред. Бабата и дядото
на детето по майчина линия са подали декларации, в които са изразили съгласие
да поемат грижите за отглеждане и възпитание на детето.
От изготвените по делото социални доклади на ДСП - Провадия се установяват
годността, желанието и възможностите на Ф.А. и Ю. А. да полагат грижи за
детето.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подадено е искане с
правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 и чл. 28, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл.
25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила
на детето.
Съобразно разпоредбата
на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън неговото семейство се
предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности в
семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са изчерпателно
изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт.
По отношение на детето Е.
е била предприета мярка за закрила и същото е било настанено в семейството на своите
баба и дядо по майчина линия. Съдебно определеният срок е изтекъл към датата на
депозиране на молбата, което е основание за прекратяването на извършеното
настаняване по реда на чл. 30, във вр. чл. 29, т. 2 от ЗЗДт.
От
събраните по делото доказателства се установява, че родителите на детето се
намират в трайна невъзможност да полагат грижи за него поради битови и
финансовите затруднения, както и поради заболяване на майката, която съгласно
ЕР на ТЕЛК е със 71% намалена работоспособност. Грижите по отглеждането му са
поети изцяло от баба му и дядо му по майчина
линия, които осигуряват сигурна и спокойна среда за неговото израстване
и развитие. Предвид изложените обстоятелства, съдът намира, че по отношение на детето
Е. са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт за настаняване извън
семейството, а именно в семейството на неговите баба и дядо по майчина линия - Ф.А. и Ю. А..
Ето защо
молбата на ДСП - Провадия се явява основателна и като такава следва да бъде
уважена.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето Е.Ю.Е., ЕГН **********, в семейството на неговите баба и
дядо по майчина линия: Ф.М.А., ЕГН **********
и Ю.А. А., ЕГН **********, на основание чл. 30, вр. с чл. 29, т. 2 от ЗЗДт.
НАСТАНЯВА детето Е.Ю.Е., ЕГН **********, в семейството на
неговите баба и дядо по майчина линия: Ф.М.А.,
ЕГН ********** и Ю.А. А., ЕГН **********, за срок от три години, считано от
датата на влизане на решението в сила, на основание чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1,
вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение на основание
чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се
изпрати на Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: