№ 49
гр. Плевен , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо С. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА И. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо С. Томов Гражданско дело №
20204430104104 по описа за 2020 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от А.С.П. гр. *** против Б. А. Б. от ***. В
молбата се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответницата за сумата от 250 лв.
главница, ведно със законната лихва, както и сумата от 25 лв. деловодни
разноски. Твърди се, че по ч. гр. дело № ***/ 2020 год. по описа на
Плевенския районен съд е била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за горните суми. Твърди се, че издадената заповед за
изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
поради което съдът е указал на ищеца да предяви настоящия иск за вземането
си. Твърди се, че ответницата е подала заявление- декларация за отпускане на
еднократна помощ за ученици, записани в първи клас, по чл. 10а от Закона за
семейни помощи за деца, по което е отпусната със заповед № *** от *** год.
помощ за едно дете в размер на 250 лв. Твърди се, че впоследствие е била
получена информация, че детето *** е допуснало неизвинени отсъствия за
1
четири поредни месеца- от м. октомври 2016 год. до м. януари 2017 год.
Твърди се, че през м. март 2017 год. детето е било отписано от училище.
Твърди се, че след връчване на констативния протокол не е постъпило
възражение или доказателство, че детето не е посещавало редовно училище
поради здравословни причини, поради което отпуснатата еднократна помощ
по чл. 10а от ЗСПД подлежи на възстановяване. Твърди се, че на основание
чл. 14 ал. 1 от ЗСПД във връзка със заповед № *** от *** год. за извършване
на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи
и констативен протокол от *** год. е била издадена заповед № *** от *** год.
на *** на Д.С.П. *** за възстановяване на недобросъвестно получената от
ответницата еднократна помощ за ученик. Твърди се, че тази заповед е била
връчена на ответницата на 05. 09. 2017 год. с обратна разписка. Твърди се, че
и към настоящия момент получената недобросъвестно от ответницата сума не
е възстановена. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по
отношение на ответницата вземането за сумата от 250, 00 лв., представляваща
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2020 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
2
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е основателна. По делото е
безспорно, че въз основа на подадено заявление- декларация № *** от ***
год. на ответницата е била отпусната еднократна помощ в размер на 250 лв. за
детето *** като ученик, записан в първи клас за учебната 2016/ 2017 год., по
чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца, за което е издадена заповед №
*** от *** год. Установено е впоследствие на основата на служебна
информация от интегрираната информационна система, че през периода от м.
октомври 2016 год. до м. януари 2017 год. детето *** е допуснало общо 20
неизвинени отсъствия, поради което намира приложение разпоредбата на чл.
10а ал. 6 от ЗСПД и отпуснатата помощ подлежи на възстановяване.
Безспорно е, че горните обстоятелства са били отразени в констативен
протокол от *** год., който е бил връчен на ответницата /чрез ***/ на *** год.
и срещу който не са постъпили никакви възражения. Безспорно е също така,
че с влязла в сила заповед № *** от *** год. на *** на Д.С.П. *** е било
разпоредено възстановяване на недобросъвестно получената от ответницата
еднократна помощ за дете- ученик, записан в първи клас.
С оглед на гореизложеното се налага изводът, че положителният
установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен в размер на претендираната сума от 250,
00 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в хода
на заповедното производство деловодни разноски в размер на 25, 00 лв.,
както и направените в настоящия процес деловодни разноски в размер на 325,
00 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Б. А. Б.
от ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца А.С.П. гр. ***,
3
БУЛСТАТ ***, с адрес на управление: гр. ***, ***, представлявана от ***
***, сумата от 250, 00 лв., представляваща главница, ведно със законната
лихва, считано от 16. 01. 2020 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Б. А. Б. от ***, ЕГН **********, да заплати на А.С.П. гр.
***, БУЛСТАТ ***, с адрес на управление: гр. ***, ***, представлявана от
*** ***, сумата от 25, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски
в заповедното производство, и сумата от 325, 00 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4