Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 18.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Стела Цветкова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4413 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД, гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128 против Р.Л.В., ЕГН ********** ***,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за следните суми:
419,07лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2015г. до 31.03.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на
42,26 лв. за периода от 02.12.2015г. до 03.05.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по
ч.гр.д.№3167/2018г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответника, като собственик на топлоснабден имот, находящ
се в ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от 01.10.2015г. до 31.03.2018г.
не е погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден
имот – апартамент с абонатен номер 871, като начислената за този период сума за
ползвана топлинна енергия възлизала в размер на 419,07лв. Сочи се, че сумите
били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – „НЕЛБО“
ЕАД – гр. София на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г.
за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII
от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се
заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради
неплащане на датите на падеж, ответника дължал и лихва за забава, изчислявана в
размер на 42,26лв. за периода от 02.12.2015г. до 03.05.2018г. Излага се, че
процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по
ч.гр.д.№3167/2018г. по описа на ПлРС, в което била издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, но срещу нея постъпило писмено възражение от
длъжника в законоустановения срок.
Отправя се искане за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответника за сумата от 419,07лв., представляваща стойност на ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до 31.03.2018г. и
сумата от 42,26лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2015г.
до 03.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по ч.гр.д. 3167/2018г. на ПлРС до окончателното
изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответникът Р.Л.В. е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,
с който оспорва исковите претенции. Твърди, че през процесния период не е
ползвал никаква топлинна енергия, т.к. няма радиатори в жилището, а
вертикалните щрангове са изолирани с
топлинна изолация и нямат странични отклонения за захранване на радиатори.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Исковете са предявени по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са допустими.
Между страните не е налице спор, че ответника
Р.Л.В. е собственик на процесния
апартамент ***.
Имотът се намира в топлоснабдена
сграда и за него при ищеца е открита партида с №871. Не се спори също така, че
радиаторите в жилището са били демонтирани и няма отоплителни тела с монтиран
индивидуален топломер.
От представените подробни месечни
справки, изготвени от „Нелбо“ ЕАД за имота на ответника и представеното от
ищеца счетоводно извлечение за абонатен №871 е видно, че за процесния
апартамент през процесния период от 01.10.2015г. до 31.03.2018г. са били
начислявани суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в общ
размер на 419,07лв.
При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите
условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на
законната лихва за периода на забава, Топлофикация-Плевен е начислила върху
дължимите главници и лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 42,26лв.
за периода от 02.12.2015г. до 03.05.2018г.
В о.с.з. на 28.11.2018г. е изслушано
заключението по допусната съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото
лице С.М.. От него се установява, че в процесния апартамент няма монтирани
радиатори, но са налице вертикални тръби в две спални, кухня, тоалетна и мокро
помещение, като щранг-лирата в банята е отрязана. Установява се също така от
експертното заключение, че по всички вертикални тръби е налице поставена
изолация ECOFLEX тип „разпенен полиетилен“, включително и на хоризонталните
участъци към отрязани радиатори. Вещото лице е дало заключение, че изчисленията
за процесния период са направени в съответствие с действащата към същия момент
нормативна уредба. Дало е заключение също така, че при констатираното състояние
на изолирани вертикални тръби, топлинната енергия отдадена от сградна
инсталация би била 0,25 от начислената. В констативно-съобразителната част на
заключението вещото лице, правейки необходимите изчисления е посочило, че
коефициента на топлопреминаване през изолацаионния материал е 0,25. Това
обуславя извод, че и отдадената от изолираните тръби топлиннна енергия е 0,25
от начислената (а не в проценти – 0,25%, както е посочено по-долу в
констативно-съобразителната част на същото заключение). Поради това и в
допълнителното си заключение, вещото лице е изчислило, че топлинната енергия за
процесния период, изчислена при съобразяване намаленото топлоотдаване, би
възлязла на 92,22лв. без ДДС или 110,66лв. с ДДС (изчисления по нормативна
уредба обем топлоенергия умножен по коефициент 0,25). Съдът възприема изслушаното
експертно заключение и допълнително такова, при отчитане констатираното
противоречие относно начина на изчисление на обема топлинна енергия, отдадена
от изолирани вертикални тръби, и приемайки, че този обем е 0,25 от отдавания от
неизолирани тръби.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предвид установения по делото факт,
че ответника Р.В. е собственик на процесния имот в ***, който се намира в
топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответника има качеството на клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150
от ЗЕ) при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя (в този смисъл Решение
№35 от 21.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 3184/2013 г., ІІІ г.о.). Писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки
с абоната, различни от тези в общите условия.
Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в жилището,
собственика или носителя на право на ползване остава задължен за цената на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно разпоредбата на
чл. 153, ал.6 от ЗЕ. Законът за енергетиката утвърждава като принцип за
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата
на собственост топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира
правото на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост - топлинна енергия. Тази
цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата,
явяващи се потребители на топлинна енергия, по утвърдени правила. Ответника дължи определената по тези правила
цена на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация.
Неоснователно е и възражението, че
била налице непоръчана доставка по смисъла на Закона
за защита на потребителите. Етажната собственост е субектът, който прави искането при
доставката на централно отопление в сгради под режим на ЕС, а не собствениците на отделни апартаменти, и очевидно в случая има такова
искане от етажната собственост, след като сградата е
топлоснабдена.
Неоснователен се явява и наведения
довод, че методиката за разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, е неприложима, тъй като е отменена с решение на ВАС. Това решение на съда няма обратно действие по силата на
чл.195, ал.1 от АПК, поради което подзаконовия нормативен акт поражда правни
последици до датата на отмяната му и следва да бъде прилаган за този период. Съдът е длъжен да се съобрази и приложи действащата към
процесния период на доставка на топлинна енергия нормативна уредба. Такава
се явява Методиката - Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Съдът обаче счита, че следва да се съобрази
установения факт, че всички вертикални тръби в жилището на ищеца са с поставена
изолация и установеното от експертното заключение, че коефициента на топлопреминаване
през изолацаионния материал е 0,25. С оглед на това,
стойността на доставената топлинна енергия през процесния перод от 01.10.2015г.
до 31.03.2018г. следва да се приеме на 110,66лв.
Поради горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца
заплащане на сумата от 110,66лв., представляваща стойност на доставената
топлинна енергия до процесния имот през процесния период от 01.10.2015г. до 31.03.2018г.
Претенцията в останалата част до пълния
претендиран размер от 419,07лв., съдът намира за неоснователна и недоказана и
като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид на това, че главниците не са
били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Съдът приема, че тази лихва се изчислява в общ размер на 11,16лв. за
процесния период от 02.12.2015г. до 03.05.2018г., както се установи от
допълнителното заключение на вещото лице. Ето защо, вземането за мораторна
лихва следва да се приеме за установено в размер на 11,16лв., а в останалата
част до пълния претендиран размер от 42,26лв. претенцията следва да се отхвърли
като неоснователна и недоказана.
По
въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв., а
разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв. по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1
от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на
правната помощ или общо разноски в размер на 75лв. Съразмерно частта от
вземанията, съществуването на които се установи в исковото производство,
ответника дължи част от тези разноски в размер на 19,50лв. В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 25лв., за
вещо лице в размер на 100лв. и за юрисконсултско възнаграждение, определено по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100лв. или общо 225лв., като с
оглед изхода на спора ответника дължи 58,50лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Р.Л.В. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
следните суми: сумата
от 110,66 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.10.2015г. до 31.03.2018г. и сумата от 11,16 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2015г.
до 03.05.2018г., представляващи част от вземането, за което е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение №1920 от 11.05.2018г. по ч.гр.д.№3167/2018г.
по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.05.2018г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер
главница от 419,07лв. и пълния претендиран размер лихва от 42,26лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.Л.В. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 19,50лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство
и сумата от 58,50лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „НЕЛБО” ЕАД-гр.София, като трето
лице – помагач на ищеца „Топлофикация-Плевен” ЕАД.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: