№ 125
гр. Пловдив, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско
дело № 20255001000083 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от
въззивника „Б. ****“ООД, подадена чрез процесуалния представител адв. С. Г. срещу
Решение № 424/07.11.2024г. по т.д.№ 4/2024г. на Окръжен съд Пловдив, в частта му, с която
е отхвърлен искът предявен от „Б. ****“ООД за сумата от 180 000 лева, ведно със законната
лихва, формиран от фактура № ***/********г. на стойност 60 000 лева и фактура №
***/********г. на стойност 120 000 лева.
Твърди се във въззивната жалба решението да е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния
закон.
Излагат се съображения, че неправилно съдът е приел, че са налице сключени три
отделни договора за изработка, като се поддържат доводите и съображенията изложени
срещу това възражение на ответника в допълнителната искова молба. Вярно е че били
издадени три отделни фактури, по които е направено плащане и съответно е започнала
изработката на процесната машина, обаче съдът неправилно ценял тези фактури като
самостоятелни договори. Независимо от уговорения начин на разделно и поетапно плащане
на уговореното възнаграждение, правоотношението и заданието били едно цяло, като
машината, макар и да била многокомпонентна, била едно цяло.
Поддържа се и че неправилни били и изводите на съда относно приложението на
1
чл.264, във вр. с чл.265, ал.2 ЗЗД за погасяване на правото на ищеца да иска разваляне на
договора поради недостатъци, неправилността на които е обусловена от погрешния правен
извод на съда, че правоотношенията са три, а не едно. Ето защо, и при положение, че
последният модул, с който изпълнението на договора вече окончателно следва да се счита за
финализирано, преклузията на чл.265, ал.2 ЗЗД не следва да се счита че е настъпила.
В тази връзка като съществен порок на решението се сочи и наличието на особено
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че по
отношение установяване на фактите относно съдържанието на правоотношението и при
формирането на правен извод, че договорите за изработка са три, а не само един, съдът е
допуснал и е кредитирал свидетелски показания, които са били недопустими с оглед на
съществуващата забрана по чл. 164, ал.1, т.3 ГПК. Дори и показанията на свидетелите на
ответника да са били допустими съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените
правила като ги кредитирал изцяло, несъобразявайки тяхната заинтересованост,
произтичаща от служебна и родствена връзка с ответника.
Сочи и че е налице необоснованост в изводите на съда, че ищецът не бил упражнил
правата си по чл.264 ЗЗД. Този извод на съда не бил верен и не кореспондирал със
събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетеля Р., от които ставало
ясно, че управителят на ищцовото дружество направил веднага възражения против
качеството на изработката. Ето защо и според жалбоподателя не е настъпила преклузията по
чл.265, ал.2 ЗЗД, като ищецът своевременно е упражнил правото си на възражение,
съответно поканата, с която е развален договора е надлежно връчена и са настъпили
последиците от развалянето на договора.
Твърди се и че съдът не е обсъдил и представената с допълнителната искова молба
писмена кореспонденция между страните по вайбър и неоспорена от ответника, от която се
установявало, че ответникът е знаел за проблемите с машината, опитал се е да набави
автоматизирания модул, т.е налице е било надлежно възражение от поръчващия по
отношение на качеството на изработката.
Иска се отмяната на решението, в обжалваната отхвърлителна част, с която съдът е
отхвърлил иска на „Б. ****“ООД за сумата от 180 000 лева, ведно със законната лихва и
вместо него да се постанови друго, с което да се уважи в цялост предявеният иск и да се
присъди законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира се и да се присъди в полза на ищеца на всички разноски,
сторени от него пред първата и въззивната инстанция.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
въззиваемата страна „К** И.“ООД, с който се оспорва подадената въззивна жалба като
неоснователна. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от
„Б. ****“ООД отхвърлителна част като правилно в тази му част.
Постъпила е и въззивна жалба от „К** И.“ООД срещу решението на Окръжен съд
Пловдив, в частта му, с която е уважен иска за сумата от 12 480 лева, представляваща
2
заплатена цена по сключен договор от 29.10.2020г. за проектиране и изработка на модул за
автоматично ориентиране на капачки тип „Т. п.“ за Р. м. 500мл. и 700мл., поради разваляне
на договора от страна на възложителя, поради неизпълнение на ответника и който договор е
обективиран по фактура № ***/********г. на стойност 12 480 лева, ведно със законната
лихва от 03.01.2024г.
Твърди се че решението на съда в обжалваната от ответника част е неправилно и
незаконосъобразно по съображенията, които са подробно изложени в обстоятелствената част
на въззивната жалба.
Твърди се необоснованост в изводите на съда за това, че е спазена процедурата по
връчване на нотариалната покана за разваляне на договора, без съдът да е мотивирал това си
заключение. Не е бил обсъдил изобщо твърдяната от ответника „К** И.“ООД нередовност
на процедурата по връчване на нотариалната покана на ищеца с изявлението за разваляне на
договорите поради пълно неизпълнение, не е обсъдил събраните по делото по инициативата
на ответника гласни доказателства от които се установявало, че не е вярно отразеното в
нотариалната покана обстоятелство, че на посочения адрес отсъствал офис или канцелария
на ответното дружество, както и изобщо не бил обсъдил възражението на ответника за
неприложимост на процедурата по чл.50 ГПК във вр. с чл. 47, ал.1 ГПК относно
уведомяване за материално правни волеизявление от едната до другата страна по
правоотношението.
Твърди се и неправилност в изводите на решаващия съд за това, че са били налице
материално правните предпоставки за разваляне на Д. *, касаещ С. а. о. к. „Т. п.“ за Р. м.
500мл. и 700мл, защото не е бил изпълнен договора. Твърди се че при правилен правен
извод на съда, че са налице три отделни самостоятелни договора, както и че се касае за
съставна вещ, модулите на която са отделни и независими и машината би могла да работи и
без системата за автоматично ориентиране на капачките, неправилни били крайните правни
изводи на съда, че последният от трите договора за изработка не бил изпълнен, поради това
че изпълнителят в договорения срок не е изработил и не е доставил автоматичната система
за ориентиране на помпи.
Жалбоподателят счита, че този извод на съда е необоснован, тъй като от събраните
по делото доказателства се установявало точно обратното- че модулът е изпълнен, като още
в самия отговор на исковата молба ответникът „К** И.“ООД е поканил „Б. ****“ООД да
приеме и получи допълнителния модул, а последният не го е сторил. Изложил е
съображение, че е налице забава на кредитора, изразяваща се в това, че не е приел
предложеното му изпълнение, с което ответникът се е освобождавал от последиците на
собствената си забава, от което следвало и че за ищеца не съществувало основание да иска
разваляне на договора на посоченото основание.
На следващо място, поддържа се и че ищецът не е доказал и това, че евентуалната
забава на ответника да му предаде изработения модул до изтичане на дадения в
нотариалната покана 14 дневен срок е съществена с оглед интересите му. Поради това, на
основание чл.87, ал.4 ЗЗД жалбоподателят счита, че развалянето на договора не е настъпило,
3
защото неизпълнената част от задължението/ и като относителна стойност и като
функционално предназначение и като срок на забавата/ е незначителна с оглед интереса на
кредитора.
Излагат се и съображения, че след като „Б. ****“ООД е приел основната
машина, изработена по първия и втория договор и в продължение на повече от 1 година
преди подаване на исковата молба я е експлоатирал и без допълнителния модул, предмет на
д. № *, следвало извод, че същият не е необходима съставна част от поръчаната Р. с. за
затваряне на капачки тип „Т. п.“. Забавената част, предмет на д. № *, била незначителна с
оглед интереса на ищеца, не само заради относително малката цена на допълнителния модул
по Д. *, но и поради факта, че повече от година ищецът е експлоатирал основната машина и
без допълнителния модул.
Заявява се и довод, че първоинстанционният съд е извършил и съществено
процесуално нарушение като не е допуснал своевременно доказателствено искане за
поставяне на допълнителна задача на СТЕ. Твърди се, че с недопускането на това
доказателствено искане на ответника му била отнета възможността да докаже, че е имало
отделен технически проект за допълнителния модул, както и че намиращият се в
производствената база на ответника допълнителен модул тип „вибробункер“ е изработен
именно в изпълнение на този технически проект, с което реално се е доказвало
изпълнението на д. № *.
Искането към съда е да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната от
„К** И.“ООД част и да се отхвърли предявения иск и по отношение на искането за
заплащане на сумата от 12 480 лева, представляваща заплатена цена по сключен договор от
29.10.2020г. за проектиране и изработка на модул за автоматично ориентиране на капачки
тип „Т. п.“ за Р. м. 500мл. и 700мл., поради разваляне на договора от страна на възложителя,
поради неизпълнение на ответника и който договор е обективиран по фактура №
***/********г.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
страна на „Б. ****“ООД, с който отговор се оспорва жалбата на „К** И.“ООД като
неоснователна. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от
„К** И.“ООД осъдителна част, като правилно в тази му част.
Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Б. -
****“ООД срещу „К** И.“ООД за заплащане на сумата от 192 480 с ДДС,представляваща
заплатена цена по сключен Договор от 29.10.2020 г. За проектиране и изработка на Р. с. за
затваряне на бутилки с течност с капачка тип „Т. п.“ за 500 мл. и 700 мл., по което
4
правоотношение са издадени 3 броя фактури, а именно: Фактура с № ***/********г. на
стойност 60 000 лева с ДДС; Фактура с № ***/******** г. на стойност 120 000 лева с ДДС и
Фактура с №***/********г. на стойност 12 480 лева с ДДС, и който договор се твърди от
ищеца да е развален, поради неизпълнение от страна на ответника.
Твърди се от ищцовата страна, че между дружествата на посочената дата есключен
договор за проектиране и изработка, но не е подписван нарочен документ, като са издадени
от страна на изпълнителя 3 броя фактури, по които с платежни нареждания от 13.11.2020
година ищецът „Б. - ****“ ООД е заплатил на „К** И.“ пълната стойност на вещта, която
следва да бъде изработена. През октомври 2022 год. с транспорт, организиран от ищеца,
машината е доставена и приета от възложителя, но след няколко дни е установено, че липсва
роторната система за затваряне на бутилки, като е липсвал и модул за ориентиране на тригер
помпа. Ищецът твърди, че поради това обстоятелство се генерира ненужен брак, съответно
се счита, че липсата на този модул е съществена съставна част от машината, което не
позволява правилната и автоматизирана нейна експлоатация. По тази причина ищецът счита,
че е налице пълно неизпълнение на договора за изработка, и по този повод с нотариална
покана от 24.10.2023 год., връчена на ответника чрез ЧСИ П. чрез залепване на адреса, е
развалил сключения договор, поради което и претендира заплащане на връщане на даденото
по него, а именно исковата сума, ведно със законната лихва.
Ответникът в срока за отговор изцяло е оспорил исковата молба по подробни
съображения в отговора на исковата молба и отговора на допълнителната искова молба.
Твърдяло се е от ответника, че са налице три сключени договора между страните по всяка
една от фактурите, като се признава забавено изпълнение само за третия договор, като е
твърдял, че към момента в производствената база на ответника модулът, предмет на третия
договор, е изработен и ищецът е бил поканен да получи тази част от вещта. Оспорил е
редовното връчване на поканата за разваляне на сделката, както и наличието на
предпоставки за извършване на това правно действие, като се твърди, че ответникът е бил
изправна страна по облигацията.
От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено
следното :
Видно от представената по делото и приета като доказателство Фактура №
***/********г. „Б. - ****“ООД е възложил, а ответникът „К** И.“ e приел да изпълни
Проектиране на Р. с. за бутилки с течност с капачка тип „Т. п.“ за 500 мл и за 700мл. при
уговорена цена в размер на 60 000 лева с ДДС.
Видно е от представената по делото и приета като доказателство Фактура №
***/********г. „Б. - ****“ООД е възложил, а ответникът „К** И.“ e приел да изпълни
Изработка на Р. с. за затваряне на бутилки с течност 500 мл и 700мл. с капачка тип Т. п. при
уговорена цена в размер на 120 000 лева с ДДС.
Видно е от представената по делото и приета като доказателство Фактура №
***/********г. „Б. - ****“ООД е възложил, а ответникът „К** И.“ e приел да изпълни С. а. о.
5
к. тип „Т. п.“ за Р. м. от 500мл. и 700мл. при уговорена цена в размер на 12 480 лева с ДДС.
Между страните не се спори, а и се установява, че с платежно нареждане от
13.11.2020г. „Б. - ****“ООД е заплатило на „К** И.“ пълната стойност и на трите фактури,
общо възлизащи на 192 480 лева с ДДС.
Видно е от представената и приета като доказателство по делото нотариална покана
от 24.10.2023г, заверена от нотариус К. Й.- Ц., рег.№ *** в НК, „Б. - ****“ООД е поканил
„К** И.“ в 14 дневен срок, считано от получаването на поканата, да изпълни сключения
договор като проектира, произведе и достави и мотира Р. с. за затваряне на бутилки с
течност с капачка тип „Т. п.“ за 500мл. и 700мл. окомплектована с всички нуждни модули за
автоматизация на процеса. Ответникът е уведомен, че ако не изпълни задълженията си в
посочения срок, то „Б. - ****“ООД ще счита договора за развален.
Със същата нотариална покана „К** И.“ООД е поканен също в 7 дневен срок,
считано от изтичането на срока за изпълнение да възстанови на „Б. - ****“ООД сумата,
която му е заплатена в размер на 192 480 лева с ДДС.
Поканата е връчена на ответника чрез ЧСИ К. П. рег.№ *** със залепяне на
уведомление на ********г., след няколко търсения на адреса, за което са съставени нужните
протоколи и отбелязвания. 14 дневният срок за изпълнение на договора е изтекъл на
21.12.2023г., съответно срокът за възстановяване на заплатената сума е изтекъл на
28.12.2023г.
Няма спор между страните, а и от заключението на приетата по делото неоспорена от
страните съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната Р. с./ машина…. е
била въведена в експлоатация на 03.10.2022г. в произведствената база на „Б. - ****“ООД,
намираща се в гр.Р..
Машината е оборудвана с брояч за броя на изпълнените от машината бутилки, като
данните се изписват на дисплея на машината. При извършената от вещото лице проверка за
броя на изпълнените от машината бутилки от момента на въвеждането на машината в
експлоатация то е установило, че показанията на моментния брояч показват 105 351бр.
бутилки, а тези на системния брояч са 122 577бр. бутилки. Според установеното от вещото
лице показанията на моментния брояч могат да бъдат нулирани във връзка с въведената
отчетност, докато системният брояч няма възможност да бъде манипулиран, поради което и
според него за достоверни следва да ссе считат тези по системния брояч, отчитащи общо
произведени 122 577бр. бутилки.
Установено е също така при огледа, че машината не е оборудвана със система за
автоматично идентифициране и отделяне на продукцията определена като „брак“, която
система да разполага със съответните броячи и поради това не може да бъде определено
какъв брой/процент/ от преминалите през машината бутилки са били „брак“ и какъв броя са
били в състояние за реализиране на пазара.
За изследване на функционалността на машината от вещото лице са били заредени 23
броя 0,5 литрови бутилки с течност и тригер помпи. На 28.05.2024г. машината е била
6
включена на производствена мощност, като след проверка на преминалите през машината
бутилки било констатирано от вещото лице следното :
3 бр. бутилки без поставена тригер помпа;
1 бр. бутилка с извадена тригер помпа;
12бр. бутилки с наранена капачка на тригер помпа;
6бр. бутилки с недозавита капачка на тригер помпата;
7 бр. бутилки без забележки.
При огледа в производствената база на ответника в с.М. са били предоставени на
вещото лице два вида допълнителни модули за ориентиране на тригер помпите, на различен
принцип на работа.
Първият вид допълнителен модул за ориентиране на тригер помпите е изработен на
ротационен принцип. Модулът е оборудван с ел.двигател и приспособление за свързване към
процесната Р. м., като съгласно декларираното пред вещото лице от представителите на „К**
И.“ООД модулът е бил в завършен вид и функционирал, на което твърдение пък
представителите на „Б. - ****“ООД опонирали, че не е вярно и че модулът изобщо не
работи. Във връзка с необходимостта от изпробване работата на модула представителите на
„К** И.“ООД са заявили, че нямат възможност и техническа готовност да подадат
захранване с оглед на неговото стартиране и установяване на функционалността му.
Вторият вид допълнителен модул за ориентиране на тригер помпите е изработен на
вибрационен принцип, като се състои от два отделни еднотипни модула. Отделните модули
са оборудвани с електромагнити. Вторият вид допълнителен модул за ориентиране на тригер
помпите не е довършен, като не е изработена системата за синхронизиране на подаваните от
двата основни модула тригер помпи и систеата за свързването му към процесната Р. с. за
затваряне на бутилки с теччност с капачка тип „тригер помпа“.
Вещото лице обяснява, че описаната в исковата молба и факутурите машина
представлява Р. с./машина за затваряне на бутилки с течност с капачка тип „тригер помпа“.
Машината е предназначена да работи с бутилки от 0,5л. и 0,75л. Машината функционира
като посредством транспортна лента към нея се подават пълните с течност бутилки и по
отделен път тригер помпите. Първоначално тригер помпата се поставя в бутилката след
което се подават към централния механизъм на машината където посредством четири глави
се извършва завъртането на капачките на четири тригер помпи едновременно, като след това
бутилките се отвеждат за пакетиране.
Според вещото лице процесната Р. с./машина за затваряне на бутилки с течност с
капачка тип „тригер помпа“ е проектирана по такъв начин, че от момента на подаване на
бутилката по транспортната лента до момента на пакетирането им операциите да се
извършват автоматично, без човешка намеса.
В изследвания случай процесната машина няма възможност за
автоматизирано/автономно/ производство на тригер помпи във вида и комплектацията както
7
е доставена и в която се намира към днешна дата, като това се дължи на обстоятелството, че
машината е недовършена и недоокомплектована.
Към момента липсва към машината Модул/система за автоматично ориентиране н
капачка тип „Т. п.“, което налага поставянето им ръчно/с човешко участие/, което изключва
възможността за автоматизация. Машината е проектирана по такъв начин, че подаването на
тригер помпите към машината да става автоматизирано, без човешка намеса. Тъй като
модулът за ориентиране и подаване на тригер помпите не е монтиран към машината и това
именно налага ръчното им подаване при производствения процес.
Във връзка с гореизложеното вещото лице прави извода, че доставената на ищеца от
ответника Р. с./машина за затваряне на бутилки с течност с капачка тип „тригер помпа“
няма възможност за автоматизирано/автономно/ производство на тригер помпи във вида и
комплектацията, в която се е намирала към момента на огледа й, тъй като липсва
проектирания за нея модул/ситема за автоматично ориентиране на капачка тип“тригер
помпа“, което налага ръчно поставяне на тригер помпите, т.е с човешко участие, като по
време на експлоатацията машината е поставяла неправилно тригер помпите на значима част
от бутилките, като поставените по този начин тригер помпи са негодни за експлоатация и
ползване по предназначение.
От показанията на свидетеля И. Р., технически ръководител при „Б. - ****“ООД се
установява, че доставката на процесната машина бил извършена през м. октомври или
ноември 2022г. Няколко дни след доставката пристигнали работници на „К** И.“ООД, които
се опитали да извършат пуск на машината, но се оказало, че тя не функционирала добре-
била пригодена за работа само за бутилки с грамаж от 0,500мл., но не и за 0,750 мл., както
било договорено първоначално, както и че машината започнала да мачка бутилките.
Установило се още при огледа, че машината не работи автоматично, което налагало да се
работи ръчно с нея. Признава, че действително през нея са минали близо 126 000 бутилки,
но че една част от тях са били производствен брак, а други не са били в перфектно
състояние, което е налагало да бъдат преправяни.
Заявява, че при доставката на машината е присъствал на разговор между управителя
на „Б. - ****“ООД и на представител на „К** И.“ООД, при което той е съобщил на
последния, че машината не функционира правилно като е му е съобщил в какво точно се
изразяват установените при прегледа й недостатъци- че машината мачка бутилки, чупи
попмпи и т.н. Свидетелства че впоследствие ходили в базата на „К** И.“ООД, за да видят
какво е състоянието на детайлите от съоръжението, които не са били доставени и чрез които
е служило автоматичното ориентиране на помпите, но установили, че те изобщо не са
изработени. Уточнява че имало изработен само един такъв модул, но ответникът не бил в
състояние да го пусне. Към днешна дата според свидетеля процесната машина не
функционирала нормално и не била в състояние да произведе продукция, която да бъде в
приличен търговски вид.
Свидетелят П. М., син на управителя на „К** И.“ООД и изпълняващ опаративни и
ръководни функции във фирмата на ответника заявява, че по устни договорки между
8
управителите на двете дружества е трябвало да се изработи от ответника една Р. с. за
затваряне на бутилки с течност с капачка тип „тригер помпа“, която е трябвало първо да се
проектира, а после да изработи. Според договорките между страните всичко това било
предмет на три отделни договора- за проектиране, изработка на роторната система като
отделно от това имало самостоятелен договор за автоматичната система за затваряне на
бутилките с тигер помпа. Уговорките по отношение на основната машина- предмет на
фактура № * била че тя трябвало да навива тригер помпи към бутилките, а договорките по
отношение Фактура № * били предмет на отделна задача. Работите предмет на първите две
фактури били изпълнени и приети без възражение от ищеца, а тези по фактура * изпълнени
макар и с известно закъснение от ответника, като въпреки поканата му ищецът да дойде и да
си ги вземе изпълнените работи от склада на „К** И.“ООД и до днешна дата не бил сторил
това.
По отношение предаването и приемането на основната машина свидетелят заявава, че
това е станало през м.октомври 2022г. Присъствали управителят на ищовото дружество Л. К.
и неговата съпруга. Бил направен тест за работата на машината и след като се видяло, че тя
функционирала правилно Л. К. заявил, че приемат работата. Свидителят не си спомня да е
имал брак при теста и да е имало не са изследвали какво количество е.
В производството пред въззивната инстанция не са допуснати нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 ГПК, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По отношение на въззивната жалба на „Б. - ****“ООД настоящият състав на съда
намира, че решението на съда, с което са отхвърлени исковете за главницата по фактура №
***/********г. за стойност 60 000 лева и по фактура № ***/********г. на стойност от 120
0000 лева, на общата сума от 180 000 лева, се явява неправилно поради следните
съображения :
Неправилни са на първо място изводите на първоинстанционният съд, че са налице
три отделни договора за изработка.Процесният договор, въпреки че е обективиран в три
отделни фактури по които е налице отделно плащане, има единен характер, който може в
цялост да бъде приравнен на договор за изработка и който съдържа три самостоятелни етапа
на изпълнение, осъществяването на всеки от които е подчинено на реализацията на една
обща и специфична цел- постигането и въвеждането на пълна автоматизация на
производствения процес. В първият си етап, обективиран във фактура № ***/********г.
сключеният между страните договор има за предмет изготвянето от изпълнителя на
проектиране на роторната система за затваряне на бутилките с капачка тип „Т. п.“; вторият
етап, обективиран в съдържанието на фактура № ***/********г. включва изработката на
ротоорната система, а третата част от договора, обективирана в съдържанието на последната
фактура с № ***/********г., макар и да не е на значителна стойност, включва изработката на
същинската част от съоръжението, представляваща системата за автоматично ориентиране
9
на капачките тип „Т. п.“, без изпълнението на която не може да се постигне действителната и
желана от страните цел на договора- постигане на автоматизацията на производствения
процес, именно заради която възложителят се е съгласил да сключи конкретния договор.
Видно е от експертното заключение на вещото лице СТЕ, чийто изводи настоящият
съд кредитира изцяло, че процесната машина е проектирана и изпълнена по начин, че да
функционира като едно устройство- посредством транспортна лента към нея да се подават
пълните с течност бутилки и по отделен път тригер помпите, като след това посредством
недоставената от ответника система за автоматично ориентиране да се извършва
завъртането на капачките на четири тригер помпи едновременно, като по този начин именно
да се постига целеният ефект на автоматизация на производството. Съответно липсата на
доставен и монтиран от изпълнителя модул за автоматично ориентиране на капачките тип
„тригер помпа“ ще налага да се извършва ръчното им поставяне в хода на производствения
процес, а това от своя страна препятства възможността за достигане на автоматизация на
оборудването каквато е основната цел на договора.
Изводът за единния характер на сключения между страните договор се извежда от
нормата на чл. 20 от ЗЗД, съгласно която при тълкуването на договорите трябва да се търси и
изследва действителната обща воля на страните. В т. см. настоящата инстанция намира, че
страните целенасочени са избрали да сключат единен договор, като предмета, дължимата
цена за изпълнението му и правата и задълженията на страните по договора са разписани в
смисъл на единност на съглашението, взаимосвързаност на частите му и интерес от
изпълнението на договора в неговата цялост, което изключва извода за самостоятелност на
отделните му части и заявен при сключването му интерес за изпълнение, на която и да е част
от тях поотделно.
Сключеният между страните договор съдържа задължение за ответника освен да
проектира, да изработи и да предаде роторната система за затваряне на бутилки с течност с
капачка тип „Т. п.“, но също така и да се изработи и системата за автоматично ориентиране
на капачките, без изпълнението на който модул не може да осъществи главната цел заради
която е сключен договора- постигането на пълен автоматизиран производствен процес.
Макар и фактурите да са три, правоотношението е едно, машината макар и
многокомпонентна е една, като няма никаква житейска логика договорите да са три при
положение, че чрез нея се цели да се въведе пълна автоматизация на производствения
процес.
Горното ясно сочи, че страните по договора са изразили ясна обща воля да обвържат
дължимото по договора изпълнение като едно цяло, неделимо на отделни части с оглед
интереса на ищеца и целта на договора – да бъде предаден работещ продукт, който да може
да бъде използван от ищеца за договореното предназначение. Волята на страните по
договора за дължимо и търсимо изпълнение в неговата цялост и за неделимост на
престацията следва и от това, че предмета на трите фактури, обективиращи само отделните
етапи на изпълнение на договора- проектиране, изработката на основната част от
съоръжението и на модула, чрез който се осъществява цялостното изпълнение на
10
съществената част от договора, не съдържа удостоверена воля на страните за разделност на
престациите, нито тълкувано заедно със специфичната цел на договора- постигане на
автоматизиран технологичен процес, може да мотивира у съда извод за уговорени различни
престации, изпълнението, на които да е със самостоятелно правно значение за страните.
В тази връзка не могат да бъдат кредитирани показанията на св. П. М.,
свидетелстващи, че престациите са три, тъй като от една страна показанията на този
свидетел в тази им част са недопустими, предвид установената от разпоредбата на чл.164,
ал.1, т.3 ГПК забрана за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, тъй
като и трите фактури са на стойност значително превишаващи този размер. На следващо
място следва да се отчете и обстоятелство, че този свидетел е син на управителя на
ответното дружество и за който няма спор, че основно е поддържал отношения с ищеца по
повод на договарянето и изпълнението на процесния договор, което обстоятелство силно
разколебава казаното от този свидетел като обслужващо защитната теза на ответника, още
повече че показанията му не са подкрепени, било пряко или косвено, от нито едно друго
доказателство по делото.
Предвид горното следва да се приеме, че между страните по делото е възникнало
облигационно отношение, по силата на сключен единен договор за проектиране и
изграждане на „Р. с. за затваряне на бутилки с течност с капачка тип „Т. п.“ за 500 мл. и
700мл., който може в цялост да бъде приравнен на договора за изработка - извършване на
дадена работа. При така формираната воля на страните същият отговаря на дефиницията на
договора за изработка, дадена с нормата на чл. 258 от ЗЗД – "изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение". Основното задължение на изпълнителя като страна по договора за
изработка е да изпълни възложената му работа, съобразно поръчката на възложителя, и да
му я предаде, а основното право – правото на възнаграждение за извършената и приета
работа. Основните задължения на възложителя се свеждат до задължението да приеме
извършената съгласно договора работа и до задължението да заплати на изпълнителя
възнаграждение за приетата работа, а правата му – до право да откаже приемане на работата,
която не съответства на поръчката му, до правата по чл. 265 от ЗЗД – при отклонения от
поръчката, вкл. и правото му да развали договора, ако отклонението от поръчката или
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение/ал.2/.
Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената съгласно
договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно; Ако
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни
правото си по чл. 265, ал. 2 ЗЗД да развали договора; Отказът да се изплати дължимото
възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на
11
договора, не съставлява упражняване на това право; Упражняването на правото следва да се
осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя; Ако
констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на
договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези
недостатъци; В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД, той може да иска поправяне на
работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците,
когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението; По
отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя на чл. 265, ал.
1 ЗЗД не съществува ограничение – това може да стане както чрез възражение за
прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл. 266,
ал. 1 ЗЗД, така и при възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по
иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД; В зависимост от това дали установеният недостатък е поправим
или непоправим, но без да пречи на годността на вещта за използване по предназначение
или съобразно уговореното, ще следва да се приложи хипотеза на намаляване на
възнаграждението с необходимите за отстраняването на недостатъка разходи или с
обезценката на изработеното с оглед неподлежащия на отстраняване недостатък.
Приемането на извършената работа, в каквато насока е последователната практика на
ВКС, обаче не се явява само фактическо действие на възложителя, но по необходимост
включва и одобряване на изработеното, което по същността си е правно действие.
В процесния случай от събраните по делото гласни доказателства- показанията на
свидетеля И. Р., изпълняващ функциите на технически ръководител при „Б. - ****“ООД, с
чийто показания се установява, че още при доставката на машината в производствената база
на изпълнителя и при опита за пускане на машината в експлоатация управителя на „Б. -
****“ООД е възразил своевременно пред представителя на „К** И.“ООД за това че
машиината не функционира добре- била пригодена за работа само за бутилки с грамаж от
0,500мл., но не и за 0,750 мл., че при работата с машината се мачкали бутилките, както и че
липсвал един от модулите имащ съществено значение за производствения процес с нея- на
системата за автоматично ориентиране на капачките тип „Т. п.“. Свидетелства, че още при
огледа се е установило, че машината не работи автоматично, което налагало да се работи
изцяло само ръчно с нея. Действително свидетелят признава в показанията си, че
действително през нея са минали близо 126 000 бутилки, обстоятелство което е удостоверено
и от заключението на вещото лице СТЕ, но пояснява и че една значима част от тях са били
производствен и технологичен брак, а други не са били в перфектно състояние, което е
налагало да бъдат преправяни.
Настоящият състав на въззивния не намира причина поради която да не кредитира
показанията на този свидетел- както по отношение на своевременно заявените от
възложителя недостатъци при предаването на машиината и пускането й в експлоатация, така
и на естеството и характера на самите недостатъци, тъй като достоверността им не се
опровергава било пряко или косвено от нито едно друго събрано доказателство по делото.
От една страна, казаното от свидетеля се потвърждава от представената по делото
12
писмена комуникация между страните чрез комуникационното средство „вайбър“,
достоверността и автентичността на която не се оспорва от ответника. Със същата се
признава от представителя на ответника В. М., който едновременно с това е и син на
управителя на ответното дружество, че са налице технически проблеми в работата с
машината, които са общо взето в посочения от свидетеля Р. смисъл, както и че същите
основно се дължат поради причината на непълната окомплектованост на машината, което
пречи тя да функционира нормално съобразно технологично предназначение. Видно от
вайбър комуникацията В. М. е обещавал многократно на възложителя, че се работи по
отстраняването на констатираните дефекти и пълното окомплектоване на съоръжението,
което пък е в противоречие с казаното от него като свидетел, където е зявил, че сочените
дефекти не съществуват, както и че допълнителният модул макар и да е изработен със
закъснение е готов и се намира в склада на възложителя от където изпълнителят без да има
основание е отказал да си го вземе. Това противоречие всъщност представлява
допълнителен аргумент за съда да не кредитира като достоверни показанията на тоози
свидетел, тъй като изложени по този начин те служат изцяло за обосноваване и в подкрепа
на защитната теза на ответника.
От друга страна, всички тези обстоятелства се потвърждават изцяло от констатациите
на вещото лице СТЕ, че машината като цялостно съоръжение в момента е в незавършен вид
и същата не е функционална съобразно предвиденото в договора предназначение- да се
осигури изцяло автоматизация на технологичния процес чрез автоматично поставяне на
капачките тип тригер помпа. Това налага според вещото лице да се работи само ръчно с
машината и това именно е причината за констатирания и от него технологичен брак.
При извършения от вещото лице преглед на функционалността на машината вещото
лице е установило, че от заредените 23 броя бутилки само 7 от тях са били без забележки,
като всички останали преминали през машината бутилки са били в някаква степен или
увредени или с недозавити и без поставени капачки тип „тригер помпа“, което потвърждава
твърденията на ищеца за технологичен брак при работата с машината.
Следователно според заключението на вещото лице частта от работата която е
изпълнена, без модула представляващ система за автоматично ориентиране на капачките тип
„тригер помпа“ и която не е доставена от ответника, не отговаря на условието да бъде
полезна за възложителя съобразно целта на договора- да се постигне автоматизация на
производствения процес. Видно от експертизата такава не може да се счита за постигната
тъй като при липсата на третия и най-важен с оглед целта на договора модул се налага ръчно
поставяне на тригер помпите, а това обстоятелство не съответства на специфичната цел на
възложителя да се съгласи да сключи договора и същевременно е основната причина за
непрекъснатия технологичен брак при работата с машината.
Установява се при това положение от заключението на вещото лице и от показанията
на свидетеля Р., че при липсата на този модул е необходимо ръчно поставяне на помпите и
не може да се осъществи автоматизацията на производството. Поради причината на
недоставения модул машината бърка цикъла на подаване на бутилките с цикъла на подаване
13
на тригер помпата, което води до неправилно поставена помпа, а често и до нейното
механично увреждане и до изтичане на течността от бутилката. Липсата на тази съществена
част от машината не позволява правилната и автоматизирана експлоатация на
съоръжението, а това от своя страна създава трудно преодолима пречка за производството и
реализизацията на пазара на продукцията на възложителя и не съответства на целта на
договора, заради която той се е съгласил да го сключи.
Всички тези проблеми и несъответствия са били своевременно констатирани и
едновременно с това заявени като рекламации от възложителя при предаването на готовата
част от съоръжението в склада на изпълнителя, като едновременно с това е възразил и
относно неокомплектоваността на машината, а това от своя страна изключва извода за
приемането на работата по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД. Както се посочи по-горе, приемането на
извършената работа по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД включва не само фактическото получаване на
изработеното, но и одобряването му от възложетеля, като в настоящия случай наличието на
установени възражения при приемането на работата от страна на последния не преклудира
съгл. чл.265, ал.3 ЗЗД възможността да упражни правата си по чл.265 ЗЗД, ал.1 и ал.2 ЗЗД,
вкл. и възможността да се иска разваляне на договора, тъй като приемане на работата по см.
на цитираната по-горе разпоредба в действителност не е било налице.
Възложителят е в правото си да развали договора за изработка тъй като както се
установи от заключението на вещото лице изработената част от машината не е в състояние
да функционира правилно съобразно предвиденото от страните предначение- да осъществява
пълен автоматизиран процес на технологичята по поставяне на капачки тип „Т. п.“, което е и
основната причина за непрекъснатия технологичен брак при рабоата на машината. Тези
недостатъци са токолкова съществени, че може да се направи извод, че работата е негодна за
предвиденото в договора предназначение, което дава и правото на ищеца като изправна
страна по правоотношение, която е изплатила изцяло и авансово договореното
възнаграждение,да равали договора за изработка на основание чл.265, ал.2 ЗЗД, което право
той го е правомерно упражнил посредством изпратената от него нотариална покана от
24.10.2023г. с даване до ответника на последен разумен срок за цялостно изпълнение на
неговото задължение като достави на последния липсващия модул на съоръжението и
съдържаща едновременно с това и предупреждение за последиците от това неизпълнение-
че ще последва развалянето на договора.
Поканата е връчена на ********г. по реда на чл.47, ал.1 ГПК, като предоставеният от
ищеца 14 дневен срок за изпълнение на договора в поканата е изтекъл на 21.12.2023г. и
предвид липсата на надлежно изпълнение в указания срок от тази договорът следва да се
счита за развален, съгл. чл.87, ал.1 ЗЗД и на основание чл.88 ЗЗД, във вр. с чл.55, ал.1,
предложение трето ЗЗД ответникът дължи връщане на даденото като заплатено на
отпаднало основание.
Независимо че горното е напълно достатъчно да се формира извод за основателността
на предявения иск само за пълнота на излежоното следва да се добави и това, че за разваляне
на договора и като основание на иска си ищецът е основал освен довод за некачествено
14
изпълнение и такъв за неточно изпълнение в количествено отношение, изразяващ се в това,
че липсва доставена съществена част от машината, което не позволява правилната и
автоматизирана експлоатация на съоръжението. А за извода за неточно изпълнение в
количествено отношение е без значение и е напълно ирелевантно обстоятелството дали
действително се произвежда технологиичен брак от продукцията, тъй като без доставката и
монтажа на най-съществената част от съоръжението то не може да функционира
пълноценно и правилно съобразно придаденото с договора предназначение и само по себе си
това обстоятелство представлява самостоятелно основание да се иска развалянето на
договора от страна на възложителя.
Следователно и възражението на ответника, че са погасени правата на възложителя
по чл.265, ал.3 ЗЗД почива върху неправилното от него тълкуване на нормата на чл. 264, ал.
3 ЗЗД. Тази разпоредба установява необоримата презумпция, че при липса на възражения за
неправилно изпълнение работата се счита за приета, но пропускът да бъдат своевременно
направени такива преклудира единствено възможността на възложителя да реализира
отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД. Или неправилното
според закона е некачественото изпълнение, което може да се изрази в отклонение от
поръчаното или в недостатъци, с които работата е извършена от изпълнителя. Следователно,
възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение, каквито са
направени в случая и представляват основание да се развали договора,не се обхващат от
установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия и могат да бъдат противопоставени на
изпълнителя както като защитно средство при предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и чрез
кондикционния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платеното при отпаднало
основание възнаграждение, какъвто е и въведения като предмет на делото иск.
В тази връзка недоказани останаха твърденията на „К** И.“ООД, поддържани от
него и във въззивната му жалба срещу осъдителната част на решението, че е налице точно
изпълнение в количествено отношение, изразяващо се в това, че той е изработил модула
представляващ система за автоматично ориентиране на капачките тип „тригер помпа“, но
същият неоснователно въпреки предложеното изпълнение неоснователно не е приет от
страна на възложителя, което обстоятелство освобождавало изпълнителя от последиците на
собствената му забава, съгл. чл. 96, ал.1 ЗЗД.
На първо място, тези твърдения на ответника не се доказват от заключението на
вещото лице СТЕ, което при извършения от него оглед в склада на ответника е
констатирало, че там се намират две недовършени разновидности на модула за автоматично
ориентиране. Първият разработен модул по твърдения на ответника, действащ на
ротациионен принцип, бил напълно завършен и готов за употреба, но същият поради
неосигурено от ответника електрическо захранване не бил изпробван от вещото лице дали
действително функционира. Липсата на оказано от страна на ответника на вещото лице
съдействие, настоящият състав на съда, намира че следва да бъде съобразено с прилагане на
последиците на чл.161 ГПК- да приеме за доказани фактите , относно които страната със
собственото си поведение е създала пречки за събиране на допуснати по делото
15
доказателства. Още повече че нейна е доказателствената тежест да докаже твърдените от нея
обстоятелства и на които тя се е поозовала по повод на защитната си теза-че е налице точно
изпълнение, което да изключва възможността ищецът да предприеме разваляне на
двустранния договор за изработка по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД. В този ред на мисли
несериозно е да се мисли, че ответникът, който е действащо производствено предприетие, не
може и не е в състояние да осигури на вещото лице ток за захранване на съоръжението,
което твърди, че го е изработил и което функционира точно по изискванията на
възложителя, но последният неоснователно отказва да го приеме.
По отношение пък на втората разработена от ответника разновидност на модула за
автоматично ориентиране- действащ на вибрационен принцип, вещото лице заявява, че
такъв изобщо не съществува в завършен вид, поради което и няма как ищецът да бъде
принуден да приеме нещо което изобщо не е в състояние да бъде ползвано в употреба
съобразно с предвиденото в договора предназначение.
На следващо място, съдът намира, че тези твърдения на ответника не кореспондират
и със съдържанието на представената по делото вайбър комуникация, при която, по време
непосредствено следващо развалянето на договора, П. М. признава, че действително
модулът не е изработен и съоръжението само е на етап проучване и рационализация, а това
представлява и допълнителен аргумент да не се кредитира верността на дадените от този
свидетел показания, тъй като те не кореспондират както с установевите по делото факти от
заключението на вещото лице, че машината не е готова за употреба, така и от казаното от
самия свидетел по повод на извънсъдебната кореспонденция между страните по делото.
Предвид горното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд по отношение на въззивната жалба на „Б. ****“ООД
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната от ищеца част и
вместо него да бъде постановено друго с което ответникът „К** И.“ООД да бъде осъден да
заплати и сумата от 180 000 лева, формирана от задълженията му по фактура №
***/********г. и по фактура № ***/********г. На въззивника ищец следва да бъде
присъдена и законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба-
03.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
По въззивната жалба на „К** И.“ООД въззивният съд приема следното :
Решението като краен извод в обжалваната от въззивника ответник част е правилно,
като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на
осн. чл.272 ГПК препраща към фактическите и правни изводи, съдържащи се в мотивите на
СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят част от същите аргументи, които
вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в
обжалваното решение е даден подробен и изчерпателен отговор. Независимо от това следва
да се добави и следното :
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните
въззивният съд по-горе е приел, че е налице неточно изпълнение на ответника както в
16
качествено, така и в количествено отношение на единен по съдържанието и характера си
договор, вследствие на което неизпълнение – липса на доставен и монтиран модул за
ориентиране на тригер помпите като съществена част от съоръжението, отклонението от
поръчката се явява пречка за договорното предназначение на доставеното съоръжение- да се
осъществи правилната и автоматизирана експлоатация на съоръжението, което е дало
основание на ищеца правомерно да развали договора по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД и да иска
връщане на даденото при отпаднало основание авансово възнаграждение. С оглед на това
съдът ще се съсродоточи изцяло само върху обсъждане на доводите и възраженията на този
жалбоподател, че нотариалната покана, съдържаща изявлението за разваляне на договора, не
му е била връчена надлежно по чл.47, ал.1 ГПК, поради което и не бил настъпил целеният от
възложителят потестативен ефект.
Тези доводи на жалбоподателя са неоснователни. Установява се от преписката по
делото, че нотариалната покана е била връчена на адрес, който е била обявен от ответника в
ТР като адрес на управление на дружеството, същият не е променян като обстоятелството,
че е имал договорки с управителя на зъботехническата лаборатория, която е наемател на
същото помещение, да му предава всякаква получена за него кореспонденция за каквото той
не го е уведомявал в случая, е изцяло е ирелевантна за предмета на спора тъй като тя засяга
изцяло само естеството на вътрешните отношения между двамата. Както се установява по
делото поканата е била връчена на ответника чрез ЧСИ К. П. с рег. № *** със залепяне на
уведомление, след отбелязване за няколко търсения за което са съставени нужните протоколи
и отбелязвания. Адресът е посетен три пъти, като отбелязването на призовкаря е, че офисът
е недостъпен, като достоверността на това отбелязване не се опровергава от показанията на
свидетеля И. Р., тъй както както се отбеляза по-горе отношенията между двамата са изцяло
ирелевантни относно правилността на връчването на изявлението. Освен това, както е
видно от приложения по делото снимков материал, зъботехническата лаборатория се намира
в сутерена на двуетажната сграда, която е посочена като адрес на управление на ответника,
поради което и правилно след като не е имал достъп до останалата част от помещенията в
сградата, служителят на съдебния изпълнител е залепил уведомлението на входната врата на
сградата, процедирайки по този начин законосъобразно по реда на чл.47, ал.1 ГПК. Изводът
е че в резултат на това правилата на процесуалния закон за връчване са спазени- три
посещения в рамките на един месец, едно от които е в неприсъствен ден, и е указан срок за
получаването на документите.
Независимо от изложеното по-горе и за пълнота на изложението следва да се посочи,
че са принципно правилни и следва да бъдат споделени правните изводи на
първоинстанционния съд, че несъмнено изявлението на възложителя за разваляне на
договора по чл.87, ал.1 ЗЗД са достигнали до ответника най-късно с получаването на препис
от исковата молба, като тези изводи са изцяло в съответствие с константанта и напълно
безпротиворечива съдебна практика, вкл. и на касационната инстанция по този въпрос. При
липсата на предявени мораторни обезщетения е без всякаква правна стойност и значение
обстоятелството от кой момент е прекъсната съществуваща облигационна връзка между
17
страните- дали с нотариалната покана или с получаването на препис на исковата молба от
ответника.
Предвид горното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд по отношение на основателността на иска в частта за сумата от
12 480 лева, представляваща част от дължимата сума по фактура № ***/********г. макар и
да са по съображения, които частично да се различават от тези на първоинстанционния съд,
въззивната жалба на „К** И.“ООД следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено като правилно в осъдителната му
част.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на направеното искане „К** И.“ООД следва
да бъде осъден да заплати на „Б. - ****“ООД направените от него разноски по повод на
въззивното обжалване в размер на сумата от 16 060 лева.
Воден от горното, Пловдивски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по въззивна жалба от „Б. ****“ООД, подадена чрез процесуалния
представител адв. С. Г., Решение № 424/07.11.2024г. по т.д.№ 4/2024г. на Окръжен съд
Пловдив, в частта му, с която е отхвърлен искът предявен от „Б. ****“ООД за сумата от 180
000 лева, ведно със законната лихва, формиран от фактура № ***/********г. на стойност 60
000 лева и фактура № ***/********г. на стойност 120 000 лева, както и в частта с която „Б.
****“ООД е осъден да заплати на „К** И.“ООД сумата от 14 622,20 лева, сторени съдебно-
деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, като вместо него постановява
друго :
ОСЪЖДА „К** И.“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П.,
район Ц., ул.“Б.“№ ** да заплати на „Б. ****“ООД, със седалище и адрес на управление
гр.С., жк.“Л.*“, бл. *, вхб, ап. ** на основание чл.88, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.55, ал.1, предложение
трето от ЗЗД още и сумата от 180 000 лева, формирана от задълженията му по фактура №
***/********г. и по фактура № ***/********г., ведно със законната лихва върху тази сума
от 03.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 424/07.11.2024г. по т.д.№ 4/2024г. на Окръжен съд
Пловдив в останалата обжалвана от „К** И.“ООД, ЕИК ********* част.
ОСЪЖДА „К** И.“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П.,
район Ц., ул.“Б.“№ ** да заплати на „Б. ****“ООД, със седалище и адрес на управление
гр.С., жк.“Л.*“, бл. *, вх. *, ап. ** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 16 060 лева,
представляваща направените от него разноски по повод на въззивното обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
18
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19