Определение по дело №388/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 823
Дата: 10 юни 2020 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20207150700388
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 април 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 823/10.6.2020г.

 

гр. Пазарджик, 10.06.2020 г.

               

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПАЗАРДЖИК, ІІІ – административен състав, в закрито съдебно заседание на десети юни, две хиляди и двадесета година в състав:

                                                         

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 388 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на А.К.Л. с ЕГН ********** в лично качество като собственик на недвижим имот и като ЕТ „Анкона – А.Л.“ с ЕИК ********* с. Варвара, ул. „***“ № **, подадена чрез адв. Б. против решение № 930 от 23.12.2014 г. на Общински съвет – Септември, взето с протокол № 56, за частично изменение на плана за регулация на улица с осеви точки 19-38а, 39-38а-38-38б-38в в кв. 9 на Варварски минерални бани.

С молба вх. № 3079/27.05.2020 г., подадена от адв. Б. е направено уточнение по подадената жалба като е конкретизирано, че същата се подава само и единствено от физическото лице жалбоподател в лично качество, защото това лице е собственик на недвижимия имот и има правен интерес да се защитава от незаконосъобразни актове.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е нищожно, поради липса на годно правно основание и като взето от материалнонекомпетентен орган в лицето на Общинския съвет при Община Септември. Моли се да бъде прогласена нищожността му, тъй като същото създава опасна привидност в правния мир, като издадено от некомпетентен орган. Алтернативно моли оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С обжалваното решение, взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА и чл. 134, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗУТ, Общински съвет - Септември е дал съгласие за частично изменение на ПР за улица с осови точки 19-38А-39-38-38Б-38В, кв. 9 по плана на Варварски минерални бани. Със същото решение Общински съвет – Септември е възложил изпълнението му на кмета на община – Септември.

Оспореното решение е взето с протокол № 56 на заседание на Общински съвет – Септември, проведено на 23.12.2014 г. като от общ брой общински съветници – 21, присъствали са – 18, гласували са – 18, от които „за“ – 12, „против“ – 3 и „въздържали се“ – 3. Тоест решението е взето с необходимото мнозинство.

Установи се по делото, че Административен съд гр. Пазарджик е бил сезиран с жалба от ЕТ „Анкона – А.Л.“ и Областния управител на област - Пазарджик срещу решение № 930/23.12.2014 г. на Общински съвет – Септември, по която е образувано адм. дело № 94/2015 г. С определение № 327/25.03.2015 г. съдът е оставил без разглеждане жалбите и е прекратил производството по делото. Развил е доводи, че Община-Септември е собственик на процесния имот - частта от улицата, засегната от исканото изменение на ПУП-ПР и даденото от нея съгласие е като на собственик на поземлен имот, което не представлява индивидуален административен акт, както и че окончателният ПУП-ПР следва да бъде одобрен със заповед на кмета на общината, съгласно правомощията му по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.

Определението е оставено в сила с определение № 5434/13.05.2015 г., постановено по ад. дело № 5233/2015 г. на ВАС – Второ отделение, с мотиви, че не е налице годен за атакуване административен акт, тъй като е необходимо издаването на друг, последващ административен акт - заповед на кмета на общината за одобряване на ПУП или на изменение на ПУП.

Въз основа на тази фактическа обстановка,съдът намира, че жалбата се явява процесуално недопустима, по следните съображения:

Приемайки оспореното решение общинският съвет е упражнил правомощието си по чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация като е дал съгласие за частично изменение на ПР, което от своя страна представлява волеизявление на гражданскоправен субект, а не на административен орган на власт. Това решение не следва да се приема за такова по смисъла на чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, тъй като от една страна с него не се одобрява ПУП или негово изменение, а само се дава съгласие за такова, а освен това общинският съвет е компетентен да одобрява изменения на ПУП в обхват над един квартал, какъвто не е настоящият случай.

Съдът намира, че решението за даване на съгласие за изменение на ПУП е административнопроизводствен, а не окончателен акт, който не засяга правата на жалбоподателя, които биха били засегнати евентуално от административен акт, с който се одобрява изготвен проект за изменение на ПУП. Обжалваното решение на общинския съвет, във втората му част, с което е възложено на кмета на общината изпълнението му, също е акт, който не е административен, а вътрешноведомствен. С него също по никакъв начин не са засегнати правата на жалбоподателите, а същите би могло да бъдат засегнати едва с одобряването от страна на кмета на общината на изготвен проект за изменение на ПУП.

С оглед на това, съдът намира, че не е налице годен за оспорване акт. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на административно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на административно производство. В случая такъв не е налице, тъй като е необходимо издаването на друг, последващ административен акт - заповед на кмета на общината за одобряване на ПУП или на изменение на ПУП. Поради това обжалваното решение не може да породи самостоятелно правни последици - с него нито се отнемат права, нито се създават задължения. След като атакуваното решение няма смисъла и обема на административен акт, то не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.

Съдът намира оспорването за недопустимо и на още едно основание. От събраните по делото доказателства се установи, че в Административен съд гр. Пазарджик има образувано адм. № 94/2015 г. по жалбата на ЕТ „Анкона – А.Л.“ с ЕИК ********* с. Варвара, ул. ****“ № ***, представляван от А.К.Л. с ЕГН ********** против решение № 930/23.12.2014 г. на Общинския съвет – Септември.

Съгласно чл. 159, ал. 1, т. 7 от АПК, жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато има образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание.

В случая жалбата по настоящото дело е подадена от А.К.Л. в качеството му на физическо лице.

Следва да се отбележи, че в чл. 56 от Търговския закон е уредено, че като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с местожителство в страната. От тази законова дефиниция се извлича извода, че законодателят не е придал статут на юридическо лице на едноличния търговец, а той си остава физическо лице с разширена правосубектност с цел възможност да участва в търговския оборот. Законодателят е отредил систематическо място на правната норма на чл. 56 ТЗ в част втора, дял първи, глава осма, озаглавена "Търговец - физическо лице", което означава, че не е придаден статут на юридическо лице на едноличния търговец, а той си остава физическо лице с разширена правосубектност, тъй като осъществява търговска дейност.

В този смисъл едноличният търговец и физическото лице, което го представлява, не са различни субекти, тъй като те са с един и същ статут, но едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с по-разширена правосубектност.

С оглед на това, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото следва да бъде прекратено, тъй като има образувано дело пред същия съд, между същите страни и на същото основание. Налице е процесуална пречка за разглеждане на жалбата, за наличие на която съдът следи служебно.

Предвид гореизложеното жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 и т. 7 от АПК, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а делото следва да бъде прекратено.

По делото не е направено искане за присъждане на разноски за ответната страна, поради което съдът не дължи произнасяне за разноски.

 Воден от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 и 7 от АПК, Административен съд -Пазарджик, ІІІ- състав

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.К.Л. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Б. против решение № 930 от 23.12.2014 г. на Общински съвет – Септември, взето с протокол № 56, за частично изменение на плана за регулация на улица с осеви точки 19-38а, 39-38а-38-38б-38в в кв. 9 на Варварски минерални бани.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 388/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                     СЪДИЯ: /п/