Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 25.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в
публично заседание на двадесет и осми октомври
през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Радка Чолакова като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 505 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Производството е образувано по искова молба от С.П.П. с ЕГН **********, с адрес: ***
против НОИ, ТП – Сливен - гр.Сливен, с която е предявен иска за установяване на
трудов и осигурителен стаж, за положен труд във фирма
„Булгарплод” гр.Нова Загора за периода от 31.05.1988 г. до 29.06.1989 г. на
длъжност ел.заварчик.
Ищецът
твърди, че на 31.05.1988
г. постъпил на работа в ОП „Булгарплод”, гр.Нова Загора, на длъжност „Ел.
заварчик”, на пълно работно време, с месторабота - в гр.Нова Загора, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 110.00 лв. без прекъсване от
31.05.1988 г.. до 29.06.1989 г., когато трудовият му договор бил прекратен, на
основание чл.325, т.1 от КТ, при прослужени една година и един месец. Сочи, че
упоменатият по-горе стаж бил описан в трудовата му книжка.
Посочва,
че през пролетта на
Предприятието
не било представило в ТП на НОИ, сектор „Осигурителен архив”, гр. Сливен
разплащателните ведомости и там не били приемани такива.
На
основание гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ТП на НОИ /РУСО/, гр.Сливен, със седалище и адрес
на управление - гр.Сливен, бул.„Ст.Караджа” № 10, представлявано от директор С.Р.,
че е работил по трудово отношение с фирма ОП „Булгарплод”, гр.Нова Загора, на
длъжност „Ел. заварчик”, на пълно работно време, в периода от 31.05.1988 г. до
29.06.1989 г., което време да му се зачете за трудов стаж и каот такъв при
пенсиониране, както и да се включи в общия му осигурителен стаж. Моли да бъдат
призовани трима свидетели в режим на довеждане, с които са работили заедно през
посочения период в същото предприятие.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който счита
предявения иск за допустим, но неоснователен, като излага съображенията си за
това:
Посочва, че съгласно
разпоредбата на чл.4, ал.2 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), ако към
исковата молба се представят съответното удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР и
писмени доказателства по чл.6 от ЗУТОССР искът следва да се счита за допустим.
Съгласно разпоредбите на
чл.5 от ЗУТОССР, за да се пристъпи към установяване на трудовия стаж било
необходимо ищецът да представи удостоверение, че разплащателните ведомости на
осигурителя за процесния период са загубени или унищожени, а когато
осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, и ведомостите
и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния
осигурителен институт, издадена на основание чл.5, ал.13 от Кодекса за социално
осигуряване, се представя удостоверение от съответното териториалното поделение
на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.
Сочи, че към предявената
искова молба с правно основание чл.1, ал.1, т.3
от ЗУТОССР, ищецът е представил Удостоверение
№ 5506-19-1556 № 1/28.10.2019 г. , издадено
от ТП на НОИ - Сливен, с което било удостоверено обстоятелство, че
разплащателните ведомости и трудовоправните документи на ОП „Булгарплод“ гр.
Нова Загора не са приети в ТП на НОИ сектор OA гр.Сливен.
Ищецът твърди, че към настоящия момент ОП „Булгарплод“ гр.Нова Загора не
съществува, а дейността му била прекратена и нямало правоприемник.
Разяснява, че ТП на НОИ -
Сливен е било ответник и по други дела, чиито ищци са искали да установят по
съдебен ред положен от тях трудов стаж в ДСБ (ОП) „Булгарплод“, гр.Нова Загора,
като и те са окомплектовали с доказателства своите искови молби и делата били прекратени. В тази връзка и независимо,
че ответната страна нямала задължение да изяснява фактите, на които ищците
основават исковете си, се опитала да установи къде се съхраняват
разплащателните ведомости на ДСБ (ОП) „Булгарплод“, гр.Нова Загора.
Установено било от
ответника, че в Архивното стопанство към ТП на НОИ - Сливен не са приемани за
съхранение разплащателни ведомости и други документи на ДСБ „Булгарплод“,
гр.Нова Загора, нито на ОП „Булгарплод“, гр. Нова Загора. За да установят
правоприемника на ДСБ (ОП) „Булгарплод“, гр. Нова Загора извършили справка и в
Държавен архив, гр.Сливен. Служител на архива ги уведоми, че не разполагат с данни
за предприятие „Булгарплод“, гр.Нова Загора. От предоставената им информация
установили, че през 1974 г. се
създало обединено предприятие „Булгарплод“, гр.Сливен, към което се числяла и
консервната фабрика „Загорец“, гр.Нова Загора. През 1990 г. Окръжен съд - Сливен вписал в регистъра
на съда ДФ „Фрукто“, гр.Сливен, която била правоприемник на ОП „Булгарплод“, но
в новорегистрираната фирма не се включвал Консервен завод „Загорец“ - Нова
Загора (бившата Консервна фабрика), който бил регистриран самостоятелно, като
ДФ „Загорец“. Имуществените отношения между ДФ „Фрукто“ - Сливен и ДФ „Загорец“
- Нова Загора били уредени.
Посочва също, че трудовите
книжки на двама от свидетелите по предходни дела съдържали записи, че те са
работили до 28.02.1990 г. в ОП
„Булгарплод“, гр.Нова Загора, а от 01.03.1990 г.
били преназначени в ДФ „Загорец“, гр.Нова Загора.
Гореизложеното им давало
основание да считат, че е съществувало преливане между двете предприятия и
основателно може да се заключи, че разплащателните ведомости на ОП
„Булгарплод“, гр.Нова Загора се съхраняват от ДФ „Загорец“, гр.Нова Загора, а
във връзка с последната фирма са извършвали справки и са установили следното:
През 1991 г. на основание чл.11, ал.2 от Указ № 56
за стопанската дейност с решение № 1251/21.03.1991 г. по ф.д. № 482/91 г.
в търговския регистър била вписана държавна фирма „Загорец“ със седалище гр.Нова
Загора, Бургаска област. Последната била правоприемник на консервен завод
„Загорец“ - Нова Загора към предприятие „Булгарплод“ - Сливен - обявление №
4013 от ДВ бр. 49/1991 г.
През 1992 г. ДФ „Загорец“ - Нова Загора се преобразувала
в ЕООД с фирма „Загорец“. Дружеството поело всички активи и пасиви на ДФ
„Загорец“ - Нова Загора - обявление № 8621 от ДВ бр.71/1992 г. и обявление № 10910 от ДВ бр.83/1992 г.
През 1996 г. Сливенски окръжен съд регистрирал
промени за „Загорец“ ЕООД, гр.Нова Загора, а именно вписвал съдружниците „Скай
груп“ АД, гр.София и РКС „Загорец“ - Нова Загора и преобразувал дружеството в
дружество с ограничена отговорност „Загорец“ ООД - обявление № 5724 от ДВ
бр.37/1996 г.
През 1999 г. Софийски градски съд регистрирал
промени за „Загорец“ ООД, състоящи се в промяна на седалището и адреса на управление
в София, район „Витоша“, кв.„Драгалевци“, ул. „Лешникова гора“ № 46 - обявление
№ 61448 от ДВ бр.107/1999 г.
През 2001 г. Софийски градски съд вписал с решение
от 29.09.2000 г. промени за „Скай
груп“ АД, а именно: вписал вливане на „Загорец“ ООД в „Скай груп“ АД; вписал
прекратяване без ликвидация на „Загорец“ ООД чрез вливането му в „Скай груп“ АД
при условията на универсално правоприемство и вписал нова фирма -
„Агропромишлено строителство“ АД - обявление № 22443 от ДВ бр.69/2001 г. През 2001 г. била променена правната форма на дружеството и същото вече
било „Агропромишлено строителство“ ООД, гр.София.
От справка в търговския
регистър ответника установил, че „Агропромишлено строителство“ ООД, гр.София с
Булстат/ ЕИК ********* от 14.11.2011 г.
е заличен търговец.
Извършил справка и
установил, че разплащателните ведомостите на дружеството, както и тези, на
които е правоприемник, не са предадени в Осигурителните архиви на
териториалните поделения на НОИ.
Предвид изложеното, счита
че е основателно да се предположи, че разплащателните ведомости на Държавна
фабрика „Загорец“, Консервен комбинат „Загорец“, Консервна фабрика „Загорец“ и
ОП „Булгарплод“, гр.Нова Загора са били загубени или унищожени.
Предвид горното, счита искът
на С.П. *** в частта, с която той желае да установи положен трудов стаж в ОП
„Булгарплод“ - клон Нова Загора през периода от 31.05.1988 г. до 29.06.1989 г, на длъжност „Ел.
Заварчик“ за процесуално допустим. Същият обаче към настоящия момент бил
недоказан и неоснователен.
Посочва, че съгласно императивната
разпоредба на чл.6 от Закона /ЗУТОССР/, свидетелски показания по исковете за
установяване на трудов стаж се допускат само при наличност на писмени
доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж и изхождат от
работодателя/осигурителя, където е придобит стажа и по време на полагане на стажа.
Алинея 2 от нормата /чл.6/ примерно изброявала писмените доказателства, които
по смисъла на Закона представлявали „начало на писмено доказателство“. В
настоящото производство такова депозирано доказателство било трудовата книжка
на ищеца, както и удостоверение по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР за
претендираният от ищеца период.
Доказателствата за полаган
трудов стаж, съгласно Тълкувателно решение №59 от 01.06.1962 г. по гр.д. №54/62 г. ОСГК следвало да са съставени във връзка с извършваната
работа през процесния период. Съгласно чл.40 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж, осигурителният стаж на лицата се установявал с трудови,
служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от
осигурителя и с данните по чл.5, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО),
като гореизброените документи се издавали въз основа на разплащателните
ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.
Относно представената от
ищеца една страница от трудова му книжка с извършено вписване за процесния
период, счита че трудовата книжка може да бъде доказателство за полаган стаж по
смисъл на чл.6, ал.2, т.5 от
ЗУТОССР, а също така, за да бъде основателен искът било необходимо свидетели да
удостоверят със своите показания, че за процесния период ищецът действително е
полагал труд.
Относно
обстоятелствата, на които се основава иска, ответникът е посочил следното:
В искова си молба ищецът
твърди, че стажът му в ОП „Булгарплод“ - клон Нова Загора не му е признат от ТП
на НОИ - Сливен, тъй като не е оформен надлежно, а именно липсва правоъгълен
печат на работодателя в трудовата му книжка. Към настоящия момент предприятието
не съществува, дейността му е прекратена и няма правоприемник, а
разплащателните му ведомости не са предадени за съхранение в НОИ. Предвид
изложеното, ищецът твърди, че не е в състояние да се снабди с документ, който
удостоверява стажът му през периода от
31.05.1988 г. до 29.06.1989 г. в ОП „Булгарплод“ - клон Нова Загора.
Изложил
е възраженията си срещу иска и обстоятелства, на които се основават:
От приложената към исковата
молба копие на страница от трудова книжка било видно, че в долната част на
страницата бил вписан период от 31.05.1988
г. до 22.06.1989 г., през който ищецът твърди, че е работил като „Ел.
Заварчик“ в ОП „Булгарплод“ - клон Нова Загора. Твърди, че поради лошото
качество на предоставеното копие надписът на поставения кръгъл печат на
осигурителя бил нечетим, а освен това следвало да се представят и следващите
страници от трудовата книжка, за да се види дали вписаният стаж не е оформен
надлежно на следваща страница. Ако стажът е оформен, съгласно законовите
изисквания, то трудовата книжка би била годно доказателство за доказване на полаган
труд и искът би се явил допустим.
С
оглед посоченото, моли съдът да задължи ищецът С.П.П., да представи в съдебно
заседание трудовата си книжка, предмет на спора, в оригинал.
Изтъква също, че посоченият
период, за който се иска установяване на трудов стаж в искова молба бил
31.05.1988 г. до 29.06.1989 г., докато периодът изписан в предоставеното
копие на трудовата книжка бил 31.05.1988 г.
до 22.06.1989 г.
Недоказано на този етап
оставало и твърдението на ищеца, че е работил на пълно работно време и имайки в
предвид отбелязванията в трудовата му книжка, на този етап не можело да се
установи, че същият е работил при пълен работен ден 8 часа, при пълна работна
седмица, като същото имало значение при изчисляване на стажа.
С оглед на гореизложеното
ответника счита, че предявеният от С.П. *** иск, с който ищецът претендира, че
е полагал труд за периода от 31.05.1988 г.
до 29.06.1989 г. в ОП „Булгарплод“ -
клон Нова Загора е недоказан и
неоснователен.
Относно
искането на ищеца за допускане на трима свидетели, които обаче не били поименно
посочени и не били представени доказателства, намира че тези обстоятелства към
момента възпрепятстват възможността да се провери, дали същите отговарят на
условията на чл.6, ал.4 от ЗУТОССР, а именно, че са лица, притежаващи писмени
доказателства, относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия
работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж,
както и истинността на тези доказателства.
В откритото съдебно
заседание на 28.10.2020 г. бяха изслушани свидетелите В.Н.В. и Р.П.Г..
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по искова молба от С.П. *** против НОИ, ТП
– Сливен, с която е предявен иск за установяване на трудов и осигурителен стаж,
положен от ищеца за периода от 31.05.1988 г. до 29.06.1989 г. във фирма
“Булгарплод“ гр.Нова Загора.
Ищецът твърди, че поради сключен договор започнал работа в
горепосочената фирма на пълен работен ден, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 110 лева за горепосочения период на длъжността
„Ел.заварчик“, като стажът е посочен в трудовата му книжка, но тъй като липсвал
правоъгълният печат в книжката, ответникъа отказал да му зачете този стаж, като
съществуващ за пенсионирането му.
Посочва, че предприятието не било представило
разплащателните ведомости в „Осигурителен архив“ и съответно липсва
правоприемник.
Ответникът е представил писмен отговор по предявеният срещу
него иск, с който счита иска за допустим, но неоснователен по изложените
по-горе подробни съображения.
За установяване на твърденията си ищецът е представил като
писмени доказателства Копие на трудовата си книжка(стр.13 и 13) на л.3 по делото
и Удостоверение № 5506-19-1556 №
1/28.10.2019 г. , издадено
от ТП на НОИ - Сливен на л.11 по делото.
В
откритото съдебно заседание на 28.10.2020 г. ищецът, редовно призован – лично
се явява.
За
ответника, редовно призован, се явява юрк. Р.А.Х., редовно упълномощена от
по-рано.
Съдът
уважи искането на ищеца и допусна до разпит свидетелите В.Н.В. и р.П.Г..
От показанията на свидетелят Г. се установява, че преди да
започне работа при тях в „Булгарплод“ ищеца П., тя е напуснала и се върнала, а
след нея той дощъл на работа, като работил като заварчик на пълно работно време в ремонтната
работилница, а тя самта е била отчетник производство и са се виждали много, тъй
като той идвал в цеха постоянно. Свидетелства, че е дошъл на работа 88 година
май или юни, за което не се сеща с точност.
От показанията на свидетелят В. се установява, че са работили заедно
с ищеца през последните години на осемдесетте, около 87-88 г., като П. работел
в отдел „Механик“ като заварчик, после в соковия цех, а той самият бил
стоковед, окачествител. Уточнява, че ищеца е бил в отдела на главния механик, в
работилницата и впоследствие преминал към соковия цех, пак заварчик.
Свидетелства, че е бил на пълен работен ден и дори малко повече от осем часа.
От трудовата книжка на ищеца представена в заседанието се
установява, че на стр.12 и стр.13 е вписана графа, от която е видно,
наименование и местонахождение на предприятието ОП „Булгарплод“ гр.Нова Загора,
графа вид надейност – промишлена, в графа длъжност на работника или служителя –
ел.заварчик, графа заплата, надница е записано V,
дата започване 31.05.88 г. до 29.06.89 г. и с червен химикал е задраскан
чл.190, ал.1, т.2 от КТ и върху него е записано също с червен химикал чл.325,
т.1 от КТ в графат за прекратяване на трудовия договор. Съществуват три кръгли
печата в същия ред.
След констатацията съдът върна трудовата книжка на ищеца.
Ищецът П. поддържа предявения иск.
Юрк.Х. с оглед на събраните доказателства, счита че ищеца е
успял да докаже иска си и признава обстоятелствата по него.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на
изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Съдът намира иска за процесуално
допустим – предявен е от легитимирана страна в законоустановения срок при
наличието на правен интерес.
Предявения иск е с правно
основание чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР. Иска се да бъде установен
трудов и осигурителен стаж за положен от ищеца труд на длъжност „Ел.заварчик“,
на пълен работен ден във фирма „Булгарплод“ гр.Нова Загора за периода от
31.05.1988 г. до 29.06.1989 г.
По същество съдът намира иска за
основателен и доказан.
От представените и приети от съда
писмени доказателства се констатира наличието на трудово правоотношение между
ищеца и сочения работодател ОП „Булгарплод“ гр.Нова Загора за претендираният период и на съответната длъжност.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства,
чрез разпит на ангажираните от ищеца двама свидетели. Съдът кредитира напълно
свидетелските показания, доколкото същите са достоверни, последователни и
съответни на останалия доказателствен материал. От тях се потвърждава наличието
на трудово правоотношение, установено от приобщените документи, и се доказват
отделните елементи на правоотношението, посочени в исковата молба, вкл.
заеманите от ищеца длъжности, периода на работа във фирмата и продължителността
на работния ден. Така установените релевантни по делото факти налагат извод, че
положеният от ищеца труд в ОП
„Булгарплод“
гр.Нова Загора в периода от 31.05.1988 г. до 29.06.1989 г. се
признава за трудов стаж и осигурителен стаж при пенсиониране.
На открито съдебно заседание по делото, проведено на
28.10.2020 г. процесуалният представител на ответника юрк.Х. посочи, че с оглед
събраните доказателства счита иска за доказан и признава обстоятелствата по
него.
Предявения положителен установителен иск за признаване на
трудов и осигурителен стаж, следва да бъде уважен,
съгласно чл.237 от ГПК, поради признание на иска от ответната страна.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора и
предвид разпоредбата на чл.9, ал.1 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред в настоящото производство не се събират
държавни такси, поради което разноските за държавна такса не следва да се
възлагат на ответната страна.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца С.П.П.
с ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, и ответника Териториално поделение на
Национален осигурителен институт - гр. Сливен, с адрес: гр.Сливен,
бул.„Стефан Караджа“ № 10, представлявано от С.Р. – директор, че С.П.П. е
работил в ОП „Булгарплод“ гр.Нова Загора в периода от 31.05.1988 г. до 29.06.1989 г. на
длъжност „Ел.заварчик“, непрекъснато при осемчасов работен ден, което време му
се зачита за трудов и осигурителен стаж и при пенсиониране, на основание чл.1,
ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л: