Решение по дело №12934/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София,  24.01.2019 г.

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар:  Антоанета Петрова

като разгледа  докладваното от съдията Георгиева

гражд.дело        №   12934  по описа за  2018   година,  съобрази, че:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.134 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл.199а, ал.2 от Кодекса за застраховането (отм.) вр. с §22 от ПЗР на Кодекса на застраховането. Производството по делото е образувано след изпращането му по подсъдност с определение от 19.09.2018 г. по гр.дело № 57709/206 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав.

С определение 29.03.2018 г. на СРС, потвърдено с определение по ч.в.гр.д.№ 5274/2017 г. по описа на СГС, II бр. въззивен състав, производството по делото, в частта му по иск с правно основание  чл.242, ал. 1 КЗ (отм.) за осъждане на ответника да заплати сумата от 3000 лв. (платени от тях вноски по кредита след настъпване на застрахователното събитие до предявяване на исковата молба) е прекратено, като недопустимо.

След допуснатото изменение на иска по чл.214, ал.1 от ГПК, ищците А.С.В. и А. М. В., чрез адв.Х.П., предявяват искане да бъде осъден З. „Н.и.“ ЕАД с ЕИК ********да заплати в полза на ”ОББ“АД сумата от 27 338, 61 лв., непогасената част от задължение по договор кредит за ремонт и строителство от 30.03.2006 г., за обезпечаване на което бил сключен застрахователен договор, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират разноски.

С исковата молба и молба – уточнение с вх. № 1165123 от 07.11.2016 г., се твърди, че ищците имат качеството на кредитополучатели по договор за ремонт и строителство от 30.03.2006 г., отпуснат им от „ОББ“АД срещу обезпечение - съсобствен на ищците апартамент №36, находящ се в гр.София, ж.к.“*************“, бл.********със застроена площ от 48, 35 кв.м., заедно със зимнично помещение №24 с площ от 1, 86 кв.м. и 0, 677 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, подробно описан в исковата молба. Във връзка с договора за кредит ищците били сключили имуществена застраховка ’’Защита на дома и семейството“ срещу пожар и други рискове с ”ОББ - Е.А.Д.З.Д.“АД, чиито правоприемник е ответника З. ’’Н.И.“ЕАД, в полза на трето лице, а именно „ОББ“ АД.  Твърдят, че на 03.12.2015 г. настъпил пожар в ипотекирания в полза на банката апартамент при извършена кражба с взлом, което съставлявало покрит застрахователен риск. Така, по силата на застрахователния им договор застрахователят следвало да заплати на банката застрахователно обезщетение, съответстващо на неплатените вноски по кредита, поради което исковата сума е в размера на остатъчната стойност от кредита. Поддържат, че за тях е възникнал правен интерес от получаване на застрахователно обезщетение в този размер, още повече, че същевременно като съвестни кредитополучатели продължавали да заплащат погасителните вноски към банката. Твърдят също, че ответникът ’’Н.И.“АД е заплатил на банката кредитодател сума в размер на 773.42 лева, представляваща определеното от застрахователя застрахователно обезщетение, като отказал да заплати в пълен размер пълния размер на остатъка от кредита. „ОББ“ АД като трето ползващо се лице, не упражнила правото си да поиска увеличение на застрахователното обезщетение и бездействала, при все, че се явявала кредитор на ’’Н.И.“АД. Считат, че са налице предпоставките за предявяване на сурогационния иск по чл. 134 ЗЗД, във връзка с чл. 199а КЗ (отм.) в качеството им на процесуални субституенти на ”ОББ“АД срещу застрахователя ’’Н.И.“АД, тъй като вземането на ”ОББ“АД възниквало от момента на настъпване на застрахователното събитие - 03.12.2015 г., от когато те ищците ставали кредитори на банката по отношение на правото й да предяви вземането за застрахователно обезщетение. От друга страна излагат и твърдения, че имали и вземане за вече платените вноски по кредита пряко към „Н.И.“АД.

Ответникът З. „Н.и.“ ЕАД оспорва иска, като неоснователен и недоказан; оспорва ищците да имат качеството на кредитори на Банката и правото им от нейно име да упражняват права. Излагат доводи, че ищците не са страна по застрахователния договор и упражняваното на правото на застрахователно обезщетение при реализиран риск зависи изцяло от волята на банката, която по силата на договора е изключителен и неотмени бенефициер. Единствено банката имала право да реши дали ще се възползва и ще реализира обезпечението си по договора за кредит, каквото се явява и сключеният застрахователен договор по имуществена застраховка. Банката не е поемала задължение към длъжника по договора за кредит, в случай на настъпване на застрахователно събитие да предяви претенция към застрахователя плащане на застрахователно обезщетение. Освен това вторият ищец дори не бил страна по този договор, поради което не е носител на права по договора за кредит или за застраховка.

На следващо място оспорват предявения иск и поради липсата на основания за изплащане на застрахователно обезщетение над определения и изплатен размер от 773, 42 лв., както и за вреди, настъпили в резултат на застрахователно събитие в незаконно построена допълнителна пристройка към апартамента, за премахването на която била издадена заповед № ДК -02-СО-436 от 28.09.2011 г. на Началника на РДНСК Югозападен район.

„ОББ“АД, конституирана като съищец с определение на съда от 29.03.2018 г.,  не изразява становище.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е сключването с “О.Б.Б.” АД на Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 30.05.2006 г. за ремонт/реконструкция на апартамент № 36, находящ се в гр.София, ж.к.************* бл.*******, ведно с прилежащите му зимнично помещение и идеални части от общи части на сградата и правото на строеж, обезпечен с договорна ипотека сключена с нот.акт № 072, дело №066/2006 г. на нотариус с рег. № 045 и район на действие СРС върху същия недвижим имот. Съгласно клаузата на чл.19, ал.2 от Договора за кредит, Банката се е задължила да сключи и да поддържа за нейна сметка за срока на Договора за кредит, имуществена застраховка на горепосочения ипотекиран в полза на Банката. В изпълнение на посоченото, ипотекираният недвижим имот е включен в застрахователното покритие на Групова имуществена застраховка, сключена между Банката и З. „Н.И.“ ЕАД (с предишно наименование при сключване на застраховката „ОББ - Е.А.Д.З.и презастрахователно Д.“ АД), обективирана в Рамков договор от 01.10.2006 год. и Общи условия, приложими към него (стр. 24-29, 69-76 от делото). Безспорно е настъпването на застрахователното събитие на 03.12.2015 г. в срока на действие на застрахователния договор, уговорен с Допълнително споразумение № 1 от 28.12.2006 г. Ипотекираният недвижим имот е включен в застрахователното покритие на Застраховката, за което е издаден и Застрахователен сертификат №**********.

По заведената за застрахователно събитие щета № **********/2016, застрахователното Д. е приело настъпването на застрахователен риск  „пожар“ по см. на разпоредбите на чл.5, глава III от Общите условия и част от допълнителните рискове, в случая дефинирания в т.17  от Раздел II „вандализъм“. Относно настъпването на събитието са представени удостоверение от Второ РУ на МВР – СДВР София за образувано досъдебно производство за престъпление по чл.330, ал.1 от НК и удостоверение от ГД „ПБЗН“ СДПБЗН рег.№ ОМ -117 от 03.02.2016 г. за подадено съобщение за пожар, ликвидиран от  СДПБЗН. Застрахователят обаче е отказал заплащане на обезщетение за покриване на щети в незаконни стаи, изградени като „пристройка“ на апартамента, за които е издадена заповед за премахване от началника на РДНСК. При определянето на размера на обезщетението застрахователят е извършил оглед, съставен е доклад (л.108). Относно причинените щети е съставен доклад и количествено –стойностна сметка за сумата от 1516, 05 лв., съгласно които и прилагайки коефициент за подзастраховане 0,51  е определено и дължимото се обезщетение от 773, 42 лв. Определеното обезщетение  е платено по сметка на „ОББ“ АД, съгласно условията на застраховката.

От заключението на допусната по делото съдебно техническа експертиза се установява, че средните пазарни цени на дейностите и материалите необходими за отстраняване на вредите, настъпили вследствие на събитието и посочени в количествено стойностната сметка, към 03.12.2015 г. възлизат на 1483 ,65 лв. Същите са описани подробно и по пера в приложение към заключението Таблица 1. Така се установява, че тези пазарни цени са дори по-ниски от определените от застрахователя стойност на щети по застрахованото имущество.

Ищците претендират заплащане на Банката, от страна на Д.то, на застрахователно обезщетение, в размер на остатъка от сумата дължима по Договора за кредит към 10.10.2016 год., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. Страните не спорят и по делото са представени доказателства, че остатъкът от кредита надвишава размера на определеното и изплатено застрахователно обезщетение. Видно от удостоверение с рег.№ ИД – 5074 от 06.06.2018 г. от ЦУ на ОББ АД към 03.12.2015 г., остатъкът от задължението по посочения кредит е 27 338, 61 лв. 

При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният иск за неоснователен. С разпоредбата на чл.134 ЗЗД се урежда непрекия иск на кредитора за защита на чужди права – имуществените права на неговия длъжник, когато последният бездейства и по този начин заплашва удовлетворяването на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. Съгласно приложимият в случая, на основание §22 от Допълнителните разпоредби на КЗ, разпоредби на Част четвърта от отменения Кодекс за застраховането от 2005 год. (отм.)  относно сключени преди влизането му в сила застрахователни  договори и при липса на друга уговорка, материален закон в разпоредбата на чл.199а от КЗ (отм.) предвижда сключването на застрахователен договор в ползва на кредитор –Банка по договор за кредит. Алинея 2 сочи, че застрахователен договор между кредитор и застраховател по повод на имуществено или неимуществено благо на длъжник се сключва в полза на кредитора за обезпечение на негово вземане само с изрично предварително писмено съгласие на длъжника.

С оглед на постоянната съдебна практика на съдилищата, предявеният иск е допустим при наличие на изложени фактически твърдения на ищците, обосноваващи правния интерес от предявяване на чуждо материално право (за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на банката по сключения договор за застраховка), 1) че са кредитори на банката по отношение на правото/задължението на кредитната институция да претендира по съдебен ред изплащането на застрахователното обезщетение и 2) че банката бездейства за търсене по съдебен ред на дължимата застрахователна сума от застрахователя по договор за застраховка със застраховано лице-кредитополучателя и ползващо се лице банката. По делото този въпрос е разрешен с влязлото в сила определение на въззивния съд по в.ч.гр.д.№ 5274/2017 г. на СГС, II бр. възз. състав. Обстоятелството дали те са носители на права по сключения между банката и застрахователното Д. договор за застраховка, респ. дали банката е титуляр на материалното притезателно право да иска от застрахователя заплащане на застрахователно обезщетение, както и кой е застрахован или застраховащ и други релевантни въпроси обуславят основателността на предявения иск. В този смисъл Решение № 138/05.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1727/2014 г., ТК, ІІ о. Решение № 1891 от 1.07.2018 г. на САС по в. гр. д. № 4881/2017 г.

Съдът намира, че по настоящето дело не се установиха предпоставките за уважаване на сурогационния иск с правно основание чл.134 от ЗЗД вр. с чл.199а от КЗ (отм.). В случая вземането произтича от сключен договор за застраховка по рамков договор в полза на кредитор, по който са застраховани имуществени и неимуществени блага на длъжника –  чл. 199а, ал. 2 КЗ (отм.), който не е типичен договор в полза на трето лице, тъй като във възникналото застрахователно правоотношение банката има едновременно качеството на застраховащ и на ползващо се от сключената застраховка лице и е издаден сертификат по см. на ал.5. По този договор застрахователят отговаря пред кредитора до размера на непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключена застраховката, като само, и когато, дължимото обезщетение съгласно договора надхвърля непогасената част от задължението, то се изплаща на длъжника или ползващото се лице. Застрахователният договор има формален характер, което е условие за неговата действителност. От представените доказателства относно сключването му и условията на договора, съдът намира че е налице сключен застрахователен договор в полза на кредитор, по см. на чл.199а, ал.2 от КЗ (отм.); той не е сключен от ищците в полза на трето лице – банката кредитор (чл.22 от ЗЗД) тъй като те не са застраховани, те не са заплатили премия и застрахователя не се е задължил при настъпване на определено застрахователно събитие да заплати на трето лице застрахователно обезщетение. Застраховката е сключена за обезпечение на кредитора, поради което само последният е легитимиран да претендира с предявяване на пряк иск, обезщетение от застрахователя. С оглед на изложеното, съдът намира, че както от сключения договор за кредит, така и от застрахователния договор се извежда задължение на ползващото се лице (банката), при настъпване на застрахователното събитие да претендира изпълнение на задълженията на кредитополучателя от застрахователя, поради факта на настъпилото събитие. В качеството си на кредитополучател по договора единствено ищцата има качеството на кредитор на Банката относно предявяване на претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, при настъпило застрахователно събитие. Ищецът А.В. няма такова качество, тъй като нито със сключеният договор за кредит, нито по силата на друго правоотношение е поето задължение на банката да сключи договор за застраховка и да претендира застрахователно обезщетение при щети върху негово имущество. Липсват доказателства за възникването на пасивна солидарна отговорност по договора за кредит. Липсва и изразено предварително писмено съгласие по чл. 201, ал.2 от КЗ (отм.) за застраховане на негово имущество. Обстоятелството, че е предоставил реално обезпечение на чуждия дълг, не поражда за него правата, които произтичат от договора за кредит и от сключения за обезпечаването му застрахователен договор между кредитора и застрахователя, нито пораждат възможността да упражнява чужди права на страните по договорите. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение, и за да бъде уважен иска тя следва да бъде доказана от събраните по делото доказателства. Затова, с оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че материално правна легитимация по предявения иск има единствено ищцата. Затова липсата на качеството на кредитор на Банката, е самостоятелно основание за отхвърляне на предявения от ищеца В. иск.

Съдът намира, че не са налице и останалите кумулативно изискуеми се предпоставки за уважаване на иска. Правото на застрахователно обезщетение се предявява на основание сключения със съгласие на длъжника, застрахователен договор между Банката и застрахователя. Това право е упражнено от Банката и тя е получила застрахователно обезщетение, за което се установи, че е изплатено и преведено по сметка на длъжника по кредита в погашение на паричното задължение - вноска по кредита. Следователно не се установи да са налице останалите законови предпоставки за уважаване на иска - бездействие на длъжника при упражняване на имуществените права на съищеца по договор за застраховка и –застрашаване, удовлетворяването на правата на ищеца.

Следва да се посочи, че неоснователно се претендира заплащането на обезщетение в размер на цялата сума за погасяване на остатъка от дълга, тъй като това е размерът до който се реализира отговорността на застрахователя, тогава когато са настъпили щети на тази, или по-висока стойност. Принципът в имущественото застраховане е, че обезщетяването е ограничено до размера на действителната стойност на погиналото имущество. Размерът на застрахователното обезщетение следва да се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната в следствие на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие (решение № 79/2.07.2009г по т. д. № 156/2009 г., І т. о. на ВКС). Доказа се, че остойностените от застрахователя щети по застрахования ипотекиран апартамент са в размер на действителната пазарна стойност, като в случая застрахователното обезщетение е определено съгласно чл.205, ал.2 от КЗ (отм.). На възстановяване от застрахователя подлежат всички вреди по застрахования имот, така че да бъде приведен в същото преди настъпване на застрахователното събитие годно за обитаване състояние и в състояние на такова съответствие, с действащите нормативни изисквания, в каквото е било към онзи момент. Поради това неоснователни са претенции за обезщетяване на вреди върху „пристроените“ стаи към жилището или имущество, което не е било обект на застраховане. Същевременно не е спорно, че кредитът не е погасен, като само в този случай кредитополучателят би имал право на обезщетение за размера, надвишаващ непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, заедно с лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.

            Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото, следва да се осъдят ищците да заплатят на З. „Н.и.“ ЕАД направените по делото разноски в размер на 250 лв. възнаграждение на вещо лице и сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2 вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следва да бъдат осъдени също да заплатят на „ОББ“АД сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 вр. с чл.37 от ЗПрП и чл.25, ал.2 вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.С.В. с ЕГН ********** и А. М. В. с ЕГН ********** против З. „Н.и.“ ЕАД с ЕИК *******, иск с правно основание чл.134 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл.199а, ал.2 от Кодекса за застраховането (отм.) вр. с §22 от ДР на Кодекса на застраховането, за осъждането на З. „Н.И. „ЕАД  да заплати в полза на ”О.б.б.“АД  с ЕИК*******сумата от 27 338, 61 лв., съставляваща дължима към 10.10.2016 г. част от парично задължение по Договор кредит за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 30.03.2006 г. на застрахован по имуществената застраховка недвижим имот АПАРТАМЕНТ №36, находящ се в гр.София, ж.к.“*************“, бл.********със застроена площ от 48, 35 кв.м., заедно със зимнично помещение №24 с площ от 1, 86 кв.м. и 0, 677 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, ведно със законната лихва върху нея, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА А.С.В. с ЕГН ********** и А. М. В. с ЕГН ********** да заплатят  на З. „Н.и.“ ЕАД с ЕИК ********сумата от 250 лв. разноски по делото и сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.С.В. с ЕГН ********** и А. М. В. с ЕГН ********** да заплатят на ”О.б.б.“АД  с ЕИК*******ЗД сумата от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: