Решение по дело №154/2020 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 октомври 2020 г. (в сила от 18 ноември 2020 г.)
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20207060700154
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 261
гр. Велико Търново, 29.10.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:


Административен съдия: Евтим Банев                                                                                                         

при участието на секретаря В.Г.и прокурора Светлана Иванова, изслуша докладваното от съдия Банев Административно дело № 154 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

 

Образувано е по искова молба от М.С.М. с ЕГН **********, адрес *** и посочен адрес за призоваване и съобщения гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 31, ет. 1, чрез ***С.М.,***. Първоначално исковата молба е подадена до Районен съд – Свищов с вх. № 5054/ 27.08.2019 г., като след уточнения по указания на съда, същата е изпратена за разглеждане по компетентност на АСВТ. М.М. предявява първоначално съединени искове, с които претендира заплащане от Община Свищов на обезщетения за причинените на ищеца имуществени вреди които, след направено в съдебно заседание оттегляне на част от исковете, последният оценява както следва: 1. в размер на 1 000,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по изп. дело № 20147250400462 по описа на ЧСИ В.Г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението; 2. в размер на 400,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за предприемане на действия за прекратяване на изп. дело № 20147250400462 по описа на ЧСИ В.Г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се изтъква, че с АУЗ № 7-1/ 14.05.2014 г. на орган по приходите в Община Свищов, на  М.С.М. незаконосъобразно са били определени задължения за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци, като след обжалване по съдебен ред и връщане на преписката от съда за разглеждане на жалбата по административен ред, не е последвало произнасяне. Сочи се, че общината не е предприела действия в тази насока и след изрично напомняне от страна на М., като по нейно искане е образувано изпълнително дело пред ЧСИ за събиране на вземанията. Тъй като в качеството си на взискател Община Свищов в продължение на повече от две години не е поискала извършване на изпълнителни действия, по искане на длъжника изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпване на перемция, с постановление на ЧСИ от 02.10.2017 година. Въз основа на така описаната фактическа обстановка се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца посочените по-горе обезщетения за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2019 г. - датата на подаване на исковата молба пред РС - Свищов. В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си по делото ***М.от ВТАК, поддържа исковете, по доводите, изложени в исковата молба, в хода на устните състезания и в писмени бележки, заема становище за неоснователност на възраженията, изложени от ответника. В писмените бележки прави искане за присъждане и на мораторната лихва върху сумите 1 000,00 лв. и 400,00 лв. от тяхното заплащане до датата на завеждане на исковата молба. Претендира присъждане на направените в производството по делото разноски в размер на 510,00 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът Община Свищов, чрез пълномощника си по делото ***М.Я., в писмен отговор заявява становище за недопустимост на предявения иск. Намира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК, тъй като с няколкократните уточнения в допълнителни молби са навеждани нови факти и обстоятелства, които в крайна сметка са изменили в същина подадената първоначално искова молба, като е налице неяснота както в изложените обстоятелства, така и в петитума на същата. В условия на евентуалност ответникът заявява, че оспорва изцяло като недоказани предявените искове за обезщетения за имуществени вреди както по основание, така и по размер, а също и искането за присъждане на законни лихви. Счита, че направените от ищеца разноски за адвокатски възнаграждения във връзка с изпълнителното производство по изп. дело № 20147250400462 на ЧСИ В.Г., не представляват последица от незаконосъобразен административен акт или незаконосъобразни действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица от община Свищов, при осъществяване на тяхна административна дейност, респ. не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между такива действия, и претендираните от ищеца имуществени вреди. Намира част от тези вреди и за недоказани, при липсата на документи за заплащане на адвокатско възнаграждение в хода на изпълнителното производство. Излага и доводи за законосъобразност по същество на АУЗ № 7-1/ 14.05.2014 г. на орган по приходите в Община Свищов, прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на неконкретизирана част от претендираните от ищеца суми. Прави искане за присъждане на направените в настоящото производство разноски и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца. В хода на съдебното производство ответникът, чрез пълномощника си, поддържа направените възражения и искания.  

            Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново, пледира неоснователност и недоказаност на предяввените искове за причинени имуществени вреди. Намира, че в случая не са установени предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника - отменен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на община Свищов. Счита, че сезирането на ЧСИ не представлява изпълнение на административна дейност, а е акт на взискател спрямо длъжник и отношенията в него производство между общината и ищеца са били между равнопоставени правни обекти. Изтъква, че това не са действия при изпълнение на административна дейност, а отделно от това са опосредствани от преценката на съдията-изпълнител, доколкото последният не е безусловно обвързан с искането на взискателя за образуване изпълнително дело. По отношение сочените бездействия на Община Свищов, прокурорът заема становище, че дори да се приеме, че такива са налице, те не са в пряка причинна връзка с настъпилите за ищеца имуществени вреди. С тези съображения предлага исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 

От представените по делото четири броя нотариални актове се установява и между страните не се спори, че през месец октомври 2003 М.С.М. е придобил в собственост върху идеални части от недвижим имот – дворно място и сграда в гр. Свищов, за което е подал до общината декларация по чл. 14 от ЗМДТ, в съответната редакция. С Акт за установяване на задължения по чл. 106 от ДОПК /АУЗД/ № 7-1/ 14.05.2014 г. на орган по приходите при Община Свищов, на М.М. са били установени задължения за посочения имот за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци в размер общо на 10 075,37 лв. /главници и лихви/. По молба с изх. № 11-00-799/ 20.08.2014 г. на Община Свищов е било образувано изп. дело № 20147250400462 по описа на ЧСИ В.Г., за събиране на посочените суми. Във връзка с получена от ЧСИ покана за доброволно изпълнение, М. е подал жалба срещу акта за установяване на задължения пред Административен съд – Велико Търново. С Определение № 15/ 15.01.2015 г. по адм.д. № 891/ 2014 г. на АСВТ, влязло в сила на 06.02.2015 г. /л. 139 и сл. от изп. дело № 20147250400462 на ЧСИ В.Г./, на основание чл. 130, ал. 4 от АПК и предвид разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. и чл. 9б от ЗМДТ, преписката е изпратена за разглеждане на компетентния административен орган в Община Свищов. Преписката е получена в Община Свищов на дата 05.03.2015 г., липсват данни за последващо произнасяне от компетентния административен орган по жалбата на М.М.. Самият ищец твърди, че повече от 2 години не е имало такова произнасяне, при което е било прекратено изпълнителното дело. Ищецът твърди също, че допълнително е канил компетентния административен орган да се произнесе по жалбата му, в подкрепа на което представя  съдебно удостоверение на АСВТ от 04.06.2015 г. и молба до кмета на Община Свищов /л. 88 – л. 89 от делото/. Последното твърдение не е безспорно доказано, доколкото липсват данни въпросната молба да е получавана в Община Свищов, представеният екземпляр от същата е без дата и входящ номер. С постановление от 13.07.2015 г. по изп. дело № 20147250400462 на ЧСИ В.Г., принудителното изпълнение е било спряно по молба от взискателя Община Свищов, на основание чл. 432, т. 2 от ГПК /в приложимата редакция/. С молба вх. № 15668/ 03.08.2015 г. /подадена по куриерска служба на 31.07.2015 г./, ***С.М., като пълномощник на длъжника, е поискал да му бъдат представени документи от изпълнителното дело. Към молбата са били представени пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие по изпълнителното дело, датирани от 01.04.2015 г. /л. 113 – л. 115 от изп. дело № 20147250400462 на ЧСИ В.Г./. Съгласно отразеното в договора /л. 114 от изпълнителното дело/, уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 000,00 лв., платени в брой. С молба вх. № 14443/ 27.09.2017 г., ***М., като пълномощник на М.М., е поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Към молбата е приложил пълномощно от 12.09.2017 г. и договор за правна защита и съдействие от същата дата за предприемане необходимите действия за прекратяване на изп. дело № 20147250400462 на ЧСИ В.Г., с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., платени в брой /л. 160 и л. 161 от изпълнителното дело/. С постановление от 02.10.2017 г. по изп. дело № 20147250400462 на ЧСИ В.Г., изпълнителното производство по делото е било прекратено на основание чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК. Съобщението за прекратяване на производството е било връчено на взискателя и длъжника, няма данни да е било обжалвано.

Горните факти настоящият състав установи от наличните по делото писмени доказателства – представени от ищеца и ответника, тези съдържащи се в гр.д № 794/ 2019 г. на Районен съд – Свищов, и приобщеното по искане на ищеца изп. дело № 20147250400462 на ЧСИ В.Г..

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Недопустимо за разглеждане е искането за заплащане на мораторни лихви върху сумите 1 000,00 лв. и 400,00 лв. – адвокатски възнаграждения по изп. дело № 20147250400462 на ЧСИ В.Г., от заплащането на посочените суми, до датата на завеждане на исковата молба. Независимо от няколкократно предоставените му възможности от РС – Свищов за извършване на уточнения в исковата му молба, от които ищецът се е възползвал, тази претенция е заявена за пръв път в представените от пълномощника му писмени бележки, депозирани след приключването на устните състезания.  Претенцията за заплащането на лихва /независимо законна или мораторна/ следва да бъде заявена своевременно заедно с предявяването на главния иск, като бъде конкретизирана по вид и размер, за да може ответната страна да вземе становище по основателността и на това искане. В случая искане за заплащане на мораторни лихви не е направено с исковата молба и при уточняване на исковите претенции, а така също и в хода на съдебното производство, поради възможността за заявяването му в настоящото дело е преклудирана.

 

По отношение на останалите заявени от ищеца претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

В случая първоначалната претенция е заявена като такава за вреди от незаконосъобразни действия или бездействие на длъжностни лица в общинската администрация, като в писмената защита са развити и съображения за незаконосъобразността на АУЗД № 7-1/ 14.05.2014 г. на орган по приходите при Община Свищов, в резултат на който са засегнати неблагоприятно правно защитими имуществени интереси на ищеца. Ищецът е адресатът на АУЗД № 7-1/ 14.05.2014 г. на Община Свищов, той и длъжник в производството по изп. дело № 20147250400462 на ЧСИ В.Г., образувано за принудително събиране на установените с посочения акт общински вземания, в което са заплатени адвокатските възнаграждения, сочени като имуществени вреди. Ответникът – Община Свищов е юридическо лице административен център гр. Свищов, съгласно чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Исковете за отговорност на общината за вреди, причинени от незаконосъобразен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, са предявени от надлежна страна, срещу субект по чл. 205 от АПК. Исковата молба е предявена пред родово и местно компетентен съд – Административен съд - Велико Търново, съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/ 2014 г. на ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 133, ал. 5 от АПК, доколкото настоящият адрес на ищеца е в град Велико Търново.

Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни или очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.

 

В разглеждания случай, след уточняване на исканията и оттегляне на някои от тях, синтезирано изложени, твърденията на ищеца по отношение на конкретните претенции, са следните: при образувано изпълнително дело за събиране на вземанията по АУЗД № 7-1/ 14.05.2014 г. и последващо изпращане от съда на подадената срещу акта жалба, за разглеждане по компетентност по административен ред, такова разглеждане с произнасяне на компетентния орган не е последвало. Това поддържало висящност на образуваното за събирането на вземанията изпълнително дело № 20147250400462 на ЧСИ В.Г. и наложило ангажиране на квалифицирана защита срещу принудителното изпълнение, със заплащане на възнаграждение. Същевременно Община Свищов не е предприела действия като взискател по изп. дело № 20147250400462 на ЧСИ В.Г., поради което е наложено ангажирането на квалифицирана помощ за предприемане на действия за прекатяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, със заплащане на съответното възнаграждение. 

 

По първия предявен иск. Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 5, и чл. 9б от ЗМДТ, в приложимите редакции, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, към който препращат цитираните по-горе разпоредби въвежда два способа за установяване на задължения за данъци – чрез извършване на ревизия/проверка или предварително установяване по данни, заявени от задълженото лице. Редът за установяване на данъчни задължения по втория от посочените способи е разписан в чл. 106 и чл. 107 от ДОПК, като в конкретния случай установяването на задълженията на М.М. е извършено по реда на чл. 107 от ДОПК, на база декларирани от него данни за имота, обект на облагане. Съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, актът с който приключва това административно производство, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция /на НАП, бел. моя/. В доктрината и съдебната практика е константно възприето, че така разписаното обжалване пред горестоящия административен орган е задължително и липсата му е пречка за съдебното оспорване на актовете /арг. от чл. 156, ал. 2, вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК/, нормите на ДОПК са специални и изключват въведената от АПК изборност на реда за оспорване на индивидуалните административни актове. Именно поради това с определението си по адм.д. № 891/ 2014 г., Административен съд – Велико Търново е изпратил жалбата срещу АУЗД на Община Свищов, за разглеждане по компетентност. 

Съгласно чл. 146 и чл. 155, ал. 1 и ал. 7, вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, в 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува преписката и да я изпрати на компетентния за решаването й орган. Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл. 146 от ДОПК, съответно от отстраняване на нередовностите по чл. 145 от ДОПК или от одобряване на споразумението по чл. 154 от ДОПК /последната хипотеза в случая е неприложима, съгласно чл. 107, ал. 4, изр. второ от ДОПК/. Срокът за произнасяне по жалбата може да бъде продължен по взаимно писмено съгласие между жалбоподателя и решаващия орган за срок до 3 месеца. Решението на административния орган по жалбата се връчва на жалбоподателя в 7-дневен срок от издаването му /чл. 146 от ДОПК/. Най-сетне, съгласно чл. 156, ал. 4, ал. 6 и ал. 7 от ДОПК, приложими и в производствата по административно обжалване на АУЗД, непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК или в срока, продължен по споразумението с жалбоподателя, се смята за потвърждение на ревизионния акт в обжалваната част, като решаващият орган не може да постанови решение след изтичането на срока за изпращане на преписката в съда. Съгласно чл. 156, ал. 5 от ДОПК, в приложимата редакция, случаите по ал. 4 /мълчаливо потвърждаване/, жалбата против ревизионния акт пред съда може да се подаде в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, чрез решаващия орган.

 

Както се посочи, в конкретния случай Определение № 15/ 15.01.2015 г. по адм.д. № 891/ 2014 г. на АСВТ е влязло в сила на 06.02.2015 г., а изпратената от съда преписка е постъпила в Община Свищов на 05.03.2015 година. Няма данни и не се твърди компетентният орган /който в случая не е кметът на общината, а ръководителят на съответното звено за местни приходи/, да е указвал на М.М., че следва да отстрани нередовности в жалбата си срещу АУЗД/ № 7-1/ 14.05.2014 г. на Община Свищов или да е постигнато писмено съгласие по чл. 156, ал. 7 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ. При това положение, съобразно датата на получаване на преписката и разпоредбата на чл. 146 от ДОПК, в най-благоприятен за ищеца вариант, началният момент на срока, в който компетентният орган е следвало да се произнесе по жалбата срещу АУЗД, е 13.03.2015 година. Срокът за произнасяне е започнал да тече от посочената дата и е изтекъл на 12.05.2015 г., като не се спори, че в този срок ръководителят на звеното за местни приходи в Община Свищов не се е произнесъл по жалбата на М.. По делото липсват данни и не се твърди данъчният субект да е подавал жалба по съдебен ред срещу мълчаливо потвърденият АУЗД, в посочения по-горе 30-дневен срок или след изтичането на този срок. Дори да се приеме, че коментираната по-горе молба до кмета на Община Свищов е подадена преди изтичането на посочения срок /преди 12.06.2015 г./, тя очевидно няма характер на жалба по реда на чл. 156, ал. 5 от ДОПК, нито може да новира срока за съдебното оспорване на акта за установяване на задължения.

Или казано с други думи, цитираната по-горе правна уредба, отнесена към установените по делото факти, на първо място обосновава извод, че соченото от ищеца непроизнасяне по жалбата му от административен орган или длъжностно лице при Община Свищов, не съставлява фактическо бездействие. По силата на посочената по-горе законова фикция по чл. 156, ал. 4 от ДОПК, въпросното непроизнасяне е приравнено на изричен правен акт на горестоящия орган, с който е потвърден обжалвания пред него АУЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че нормите на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 204, ал. 4 от АПК визират като незаконосъобразни действия или бездействие на административни органи и/или длъжностни лица единствено фактическите такива, като конкретно по отношение на бездействието, се има предвид такова по смисъла на чл. 256 от АПК /в процесния период и на чл. 257 от АПК, отменен/. В случая се касае за бездействие, изрично приравнено от закона на правен акт на горестоящия административен орган, поради което евентуална негова незаконосъобразност не подлежи  на установяване в настоящото исково производство, респ. това бездействие не може да представлява основание за реализиране деликтна отговорност на ответника. Съобразно последното, съдът намира, че в случая не е налице първата изискуема предпоставка за ангажирането отговорността на Община Свищов по иска за обезщетяване на вреди, произтичащи от непроизнасянето в срок по жалба срещу АУЗД № 7-1/ 14.05.2014 г., а именно незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, респ. чл. 204, ал. 4 от АПК.

Отделно от горното, по отношение на този иск не се установява и причинно-следствена връзка между соченото от ищеца бездействие и движението на образуваното за събирането на вземанията по АУЗД изпълнително дело. В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че сезирането от Община Свищов на ЧСИ за образуване на изпълнително дело за събиране на вземанията по АУЗД, както и последващото й поведение в рамките на изпълнителното производство, поначало не представляват действия или бездействия по повод изпълнение на административна дейност, а такива на взискател спрямо длъжник. Съответно на това, евентуалните неблагоприятни имуществени последици за длъжника в такова изпълнително производство не могат да бъдат репарирани по реда на ЗОДОВ, доколкото те не са последица от административна дейност на общината. На второ място, видно от доказателствения материал е, че изп. дело № 20147250400462 на ЧСИ В.Г., е образувано преди подаването на жалбата до АСВТ, впоследствие изпратена по компетентност на общината. В тази връзка следва да се отбележи, че влизането в сила на АУЗД не е необходимо условие за неговото изпълнение, доколкото законът допуска предварителна изпълняемост на актове от този вид /чл. 153, ал. 1 и чл. 157, ал. 1, вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ/. Образуването и провеждането на изпълнителното производство, както и неговата продължителност, не са били в пряка зависимост от произнасянето на горестоящия орган, при положение, че същият не е отменил оспорвания АУЗД, а самото задължено лице не е предприело последващи адекватни действия за съдебно обжалване на акта. Съответно липсва такава пряка зависимост, между ангажираната за изпълнителното дело адвокатска защита и соченото от ищеца „бездействие“ на горестоящия административен орган. На последно място следва да се отбележи, че първата достоверна дата, на която се установяват извършени от ангажирания от М.М. адвокат, действия по защитата в изпълнителното дело, е 31.07.2015 година. Съответно това по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, е и достоверната дата на представените по изпълнителното дело пълномощно и договор за правна помощ. Към него момент обаче производството по изпълнителното дело вече е било спряно с постановление от 13.07.2015 г. на ЧСИ, по молба от взискателя Община Свищов. Липсват данни след спирането и до прекратяването на производството от съдебния изпълнител да са предприемани някакви действия по принудителното изпълнение. При така описаната фактология е спорно и доколко в конкретния случай заплатеното възнаграждение за адвокатска защита, се намира в отношение на обуславяща причина и следствие с действията на Община Свищов като взискател по изп. дело № 20147250400462 на ЧСИ В.Г..

По изложените съображения настоящият състав намира за неоснователна исковата претенция на М.С.М. ***, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от бездействие на административен орган или длъжностни лица при общината – непроизнасяне по жалбата срещу АУЗД № 7-1/ 14.05.2014 г., изпратена по компетентност с Определение № 15/ 15.01.2015 г. по адм.д. № 891/ 2014 г. на АСВТ.

 

Ищецът не е заявявал претенция за обезщетяване на вреди от незаконосъобразен административен акт. В писмените си бележки развива доводи за незаконосъобразността на АУЗД № 7-1/ 14.05.2014 г., издаден от орган по приходите в Община Свищов, обсъждането на които настоящият състав намира за безпредметно. Както се посочи, актът е бил мълчаливо потвърден от решаващия орган и не е бил обжалван по съдебен ред в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК. Това означава, че същият е придобил стабилитет и контрол за неговата законосъобразност в настоящото производство по правило е недопустим, дори да бе изрично поискан от ищеца, Изключение от това правило законът допуска в случаите, когато заедно с предявяването на иска е направено и искане за обявяване нищожността на съответния административен акт /чл. 204, ал. 3 от АПК/, каквото обаче не е заявено от подателя на исковата молба.

 

По втория предявен иск за имуществени вреди, причинени от обстоятелството, че Община Свищов не е предприела действия като взискател по изп. дело № 20147250400462 на ЧСИ В.Г., което е наложило ангажирането на адвокатска помощ за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и заплащане на съответното възнаграждение. 

Вече бе посочено, че както сезирането на ЧСИ от Община Свищов с молба за образуване на изпълнително дело и събиране на вземанията по АУЗД № 7-1/ 14.05.2014 г., така и предприемането на правно регламентирани действия във въпросното производство, респ. въздържането от такива, не представляват действия/бездействие по повод изпълнение на административна дейност. Те съставляват правни актове насочени към определен от закона орган по изпълнението, които нямат задължителен и обвързващ характер за този орган, а още по-малко за длъжника в изпълнителното производство. В рамките на това производство правоотношенията между общината и съответния субект на задължението са такива между равнопоставени страни, и както основателно отбелязва ответникът, в тях липсва присъщия за административните правоотношения елемент на власт и подчинение. Длъжностното лице или орган от системата на общинската администрация не предприема и не се въздържа от действия в качеството си на изпълнител на административна дейност, а като представител на Община Свищов в едно гражданско правоотношение за принудително удовлетворяване на съществуващо притезание. Ето защо неговите действия или бездействие в рамките на изпълнителното производство пред ЧСИ, не могат да бъдат отнесени към регламентираните в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и представляващи основание за ангажиране деликтната отговорност на общината.

Извън горното, евентуални понесени от длъжника имуществени вреди в хода на принудителното изпълнение, не биха могли да представляват пряка и непосредствена последица от действията или бездействието на длъжностно лице от общинската администрация. Както се посочи, това производство се ръководи и осъществява от трети, независим орган със законово регламентирани правомощия, като законодателят е предвидил правоотношенията между взискателя и длъжника да се развиват единствено с участието  на този орган. Поради това каквато и да било имуществена увредата за длъжника не би могла да настъпи безусловно и закономерно само в резултат от действията/бездействието на взискателя, а причиняването на такава винаги би било опосредено от участието на провеждащия производството ЧСИ. Последният не е безусловно обвързан от действията на взискателя, дължи самостоятелна преценка и съблюдаване на изискванията за законосъобразност на принудителното изпълнение, респ. носи самостоятелна деликтна отговорност за нарушаване на тези изисквания /чл. 74 от ЗЧСИ, чл. 441 от ГПК/.

На последно място, недоказана в настоящото производство остана необходимостта от нарочното ангажиране на пълномощник за извършване на необходимите действия за прекратяване на производството по изп. дело № 20147250400462 на ЧСИ В.Г.. Както се посочи, по същото дело с договор, датиран от 01.04.2015 г., вече е бил упълномощен същият защитник, като в обхвата на договорената правна помощ е включено и „извършване на необходимите действия с цел прекратяване на изпълнителното дело“. Съобразно това и липсата на проведено нарочно доказване на необходимостта от повторно и/или допълнително заплащане за същата услуга, такова заплащане не може да бъде преценено като нормален и присъщ разход за обезпечаване успешния изход на изпълнителното производство, в отношение на обуславяща причина и следствие. В тази връзка сладва да се държи сметка и че съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/ 2016 г., в производства от вида на настоящото, съдът е длъжен да обезщети страната за действително понесените от нея вреди, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството, чрез допускане обезщетението от непозволено увреждане да се превърне в средство за неоснователно обогатяване.

 

С оглед всичко изложено, съдът намира исковите претенции за имуществени вреди, причинени на М.С.М. от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица при Община Свищов, и представляващи договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за един адвокат в производството по изп. дело № 20147250400462 на ЧСИ В.Г., за изцяло недоказани по основание и размер. Ищцовата страна не притежава право на обезщетения в твърдяното от нея съдържание и вид и исковете й следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. При недоказаност на исковете за присъждане на обезщетения, неоснователни са и исканията за присъждане на законната лихва върху сумите от 1 000,00 лв. и 400,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба - 26.08.2019 година.

 

Страните претендират присъждане на направените по делото разноски. Съгласно чл. 10, ал. 3 и ал. 4 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

При така цитираната правна рамка и съобразно изхода на спора, на ищеца не следва да бъдат присъждани сторените разноски за водене на настоящото дело – държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

С Определение № 240/ 15.07.2020 г., допълнено с Определение № 279/ 06.08.2020 г., съдът е присъдил на ответника разноски в настоящото производство, в размер на 167,57 лв., съобразно размера на оттеглените искове. Предвид това обстоятелство и изхода на делото, с настоящото решение ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника остатъка от платеното от него адвокатско възнаграждение в общ размер на 360,00 лв. /съгласно фактура от 01.06.2020 г. ва л. 77 от делото/, а именно 192,43 лева.

 

Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля предявения от М.С.М. с ЕГН **********, адрес ***, за сумата от 1 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.04.2015 г. по изп. дело № 20147250400462 по описа на ЧСИ В.Г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.

           

Отхвърля предявения от М.С.М. с ЕГН **********, адрес ***, за сумата от 400,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 12.09.2017 г. по изп. дело № 20147250400462 по описа на ЧСИ В.Г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан.

           

Осъжда М.С.М. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Община Свищов разноски по делото в размер на  192,43 лв. /сто деветдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните, чрез изпращане на преписи от него на пълномощниците им по делото, по реда на чл. 137 от АПК

 

 

 

                                                                      

Административен съдия: