РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Бургас, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205050 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, чрез
пълномощник – адв. * - БАК, с посочен съдебен адрес: гр. Бургас, *, срещу Наказателно
постановление № 1956-F601878/23.07.2021 г. , издадено от * – Зам. Директор на ТД на НАП-
Бургас, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), на
основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Конкретни доводи в подкрепа на тези твърдения не се
сочат.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт *, надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Счита, че нарушението е безспорно доказано, поради
което и моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), доколкото видно от
разписката на л. 4 – НП е връчено на представител на дружеството на 01.11.2021 г., а
1
жалбата е депозирана директно в съд на 08.11.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 14.12.2020 г. в НАП-Бургас постъпила информация от Агенцията по вписванията,
че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да публикува в срок до
30.09.2020 г. годишния си финансов отчет за 2019 г. (след удължаването на срока заради
обявеното извънредно положение в страната). В тази връзка служители на ТД на НАП-
Бургас извършили съответната проверка и също установили гореописаните факти.
Установили също, че търговецът е подал ГДД за 2019 г. по чл. 92 ЗКПО на 25.03.2020 г., в
която е декларирал, че за 2019 г. е реализирал нетни приходи от 37438,00 лева.
При тези факти Т.Г. – инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас преценила, че с
е извършено нарушение на чл. 38, ал.1, т. 1 ЗСч, поради което и на 22.02.2021 г. изпратила
покана до търговеца, за явяването му в ТД на НАП-Бургас, за съставяне на АУАН. Поканата
била изпратена по пощата, но не била връчена. Била изпратена и по електронен път, като
достигнала до адресата си, но въпреки това представител на дружеството не се явил за
съставяне на АУАН. При тези факти Т.Г. съставила на 11.03.2021 г. АУАН с № F601878 в
отсъствието на нарушителя. На 22.03.2021 г. препис от акта бил връчен на управителя,
който го подписал и получил препис от него без да направи възражения. В срока по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
След връчване на АУАН на 23.07.2021 г. административнонаказващият орган издал и
обжалваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта, квалифицирал
поведението на търговеца като нарушение по чл. 38, ал.1, т. 1 ЗСч, поради което и на
основание чл. 74, ал. 1 ЗСч му наложил „Имуществена санкция” в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Жалбоподателят не
оспорва фактическата обстановка, изложена в наказателното постановление и в АУАН и
въпреки дадената заявка за посочване на конкретни пороци в хода на съдебното заседание –
до приключване на съдебното следствие не конкретизира жалбата си по никакъв начин.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
2
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14 ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – зам. директор на
ТД на НАП-Бургас, който към дата 23.07.2021 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от
приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на ИД на НАП. АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице – инспектор по приходите в ТД на НАП-
Бургас, който безспорно е компетентно лице по смисъла на чл. 78, ал. 1 ЗСч.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща на нарушителя да разбере в какво е „обвинен” и срещу какво да се защитава.
Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
По същество следва да се посочи следното: Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, всички
търговци по смисъла на Търговския закон публикуват годишния финансов отчет,
консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото
събрание на съдружниците или акционерите или съответния орган – чрез заявление за
вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата
година (за 2020 г. този срок е удължен до 30.09.2020 г. заради обявеното извънредно
положение в страната).
Разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗСч предвижда, че който е задължен и не публикува
финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лева, а на
предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните
приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов
отчет, но не по-малко от 200 лева.
В конкретния случай няма спор, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило
задължението си за публикуване на годишния си финансов отчет за 2019 г. в срок до
30.09.2020 г. Няма спор и че за 2019 г. дружеството е извършвало дейност и е отчело нетни
приходи от 37438,00 лева – т.е. за него е неприложима новата редакция на нормата на чл. 38,
ал. 9, т. 2 (изм. с ДВ, бр. 92 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година) от ЗСч, с която е
прието, че алинеи 1 – 8 не се прилагат за предприятия, които не са осъществявали дейност
през отчетния период.
С оглед горното съдът намира, че правилно е била ангажирана отговорността на „*”
ЕООД с ЕИК: *, доколкото с бездействието си същото е извършило нарушение по чл. 74, ал.
3
1 ЗСч.
Следва да се посочи, че законът не прави разлика относно причините, довели до
неподаване на декларацията в срок. Нарушителят е търговец, който следва да организира
дейността си по начин, който да му позволи да изпълнява задълженията си в срок.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на
понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността.
Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а"
ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида
на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на
обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат
същността и целите на административно-наказателната отговорност.
В случая, извършеното нарушение е свързано с основни обществени отношения,
които са предмет на правна уредба от ЗСч. Нарушението, извършено от дружеството е чрез
"бездействие". То е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от
същия вид. Нарушението е формално - на просто извършване и продължителността на
закъснението, в случая, е без значение за обществената опасност на деянието. Отделно,
липсата на вредни последици за фиска от несвоевременното подаване на декларация, също
не може да послужи за установяване на признаците на "маловажност", защото във
фактическия състав на нарушението вредните последици не са елемент от обективната му
страна, т.е. тяхната липса или наличие не влияе върху съставомерността на деянието.
Според настоящия съдебен състав, извършеното деяние не разкрива признаците на
"маловажност", поради което и не са налице основания за отмяна на НП. В този смисъл е и
константната практика на АдмС-Бургас по сходни казуси – Решение № 1897 от 14.11.2017 г.
на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2406/2017 г.; Решение № 973 от 17.05.2018 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 99/2018 г.; Решение № 1232 от 22.06.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а.
н. д. № 904/2018 г.; Решение № 1767 от 30.10.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
2629/2017 г. и още много други.
4
От друга страна АНО е взел предвид липсата на предишни нарушения на
жалбоподателя при индивидуализацията на имуществената санкция, като я е определил в
границите на минималния възможен размер. Не следва да се пренебрегва обстоятелството,
че самият жалбоподател не сочи никакви причини, които евентуално да се разгледат като
смекчаващи отговорността му или като такива, обосноваващи приложението на чл. 28
ЗАНН.
С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което и жалбата срещу
него следва да се остави без уважение.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от
юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е
депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5
ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 1956-F601878/23.07.2021 г.,
издадено от * – Зам. Директор на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т.
1 от Закона за счетоводството, на основание чл. 74, ал. 1 от същия закон, на „*” ЕООД с
ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция” в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН „*” ЕООД с ЕИК: * да заплати в полза на
НАП-София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5