Решение по дело №6/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

30.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

26.02.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Ивета Илиева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

6

по описа за

2020

година.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19- 1300- 001165 от 21.11.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР- Кърджали, сектор Пътна полиция, с което на М.С.Б. *** с ЕГН ********** е наложена наказание на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП глоба в размер на 200.00лв. за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП извършено на 02.11.2019г. в 11.00часа в гр.Кърджали.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят М.Б., който чрез пълномощник обжалва наказателното постановление. Счита го за незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да го отмени изцяло. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.  

Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не изпраща представител. От пълномощника на същия е постъпила молба, с която заявява, че счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Кърджали, както и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 02.11.2019г. свидетелите Т.Т. и Р.П.- автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали, били на работа, когато около 11,10ч. получили сигнал за възникнало пътно- транспортно произшествие с мотоциклетист на ул.Стефан Стамболов в участъка й от Новия мост към кв.Възрожденци в гр.Кърджали. По този повод първо отишли в Спешно приемно отделение при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ в гр.Кърджали, където установили жалбоподателя М.Б.. Той бил с рани по ръцете и тялото, като им обяснил, че при управление на личния си мотоциклет Ямаха с рег.№ К0260В в района на ул.Стефан Стамболов в гр.Кърджали по Новия мост натиснал по- силно предната спирачка, при което управляваното от него превозно средство изгубило сцепление и паднал заедно с него на пътното платно. От там свидетелите Т.Т. и Р.П. посетили и местопроизшествието. Там те видели мотоциклета, управляван от жалбоподателя Б., който бил изтеглен на тротоара и по който имало материални щети.

По повод на възникналото пътно- транспортно произшествие същият ден- 02.11.2019г., свидетелят Т.Т. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу водача М.Б. по чл.20 ал.2 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал без възражения. На база АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв.

Тази фактология настоящата съдебна инстанция установи от свидетелските показания на Т. и П., които са еднопосочни, последователни и взаимно се допълват, както и писмените доказателства- редовно съставения Акт за установяване на административно нарушение серия № 110709/ 02.11.2019г., чиято доказателствена сила не бе оборена и Справка за нарушител/ водач. Всички тези доказателства са еднопосочни и взаимно се допълват, поради което им бе дадена вяра.

От правна страна съдът установи следното: Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена на 03.12.2019г. видно от пощенското клеймо на плика, т.е. спазен е законоустановения 7-дневен срок от датата на връчване на наказателното постановление, което е станало на 02.12.2019г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са надлежно оформени и връчени според правилата на ЗАНН. За да представлява едно деяние- действие или бездействие- административно нарушение или престъпление, следва същото да е обществено опасно, да е обявено от закона за наказуемо и да е извършено виновно, като основната разлика между административното нарушение и престъпление е именно в степента на обществена опасност на деянието. Ако липсва която и да е от тези основни характеристики, съответното деяние не би могло да се квалифицира като нарушение, респективно престъпление. На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, която разпоредба задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съобразената скорост се определя само и единствено от факторите и условията на пътя, примерно изброени в чл.20 ал.2 от ЗДвП. Тя трябва да осигури безопасност за участниците в движението, поради което при нарушение на правилото по чл.20 ал.2 от ЗДвП конкретната стойност на съобразената скорост не е константна величина, а зависи от различните фактори, с които водача на МПС е задължен да се съобрази. От  изложената фактическа обстановка безспорно се установи, че жалбоподателят Б. не е съобразил скоростта на движението си с конкретните пътни условия, поради което е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на & 6 т.30 от ДР на ЗДвП, тъй като е налице събитие, което е възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство довело до материални щети на мотоциклета. По зависещи от волята и поведението на жалбоподателя причина, а именно не се е съобразил с конкретните пътни условия при управление на МПС, които е видял, е настъпило деянието. При правилно изяснена фактическа обстановка и при тези факти, съдът намира, че съставът на посоченото от наказващия орган нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП, задължаващ водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с пътната обстановка и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, е реализиран. Неспазването на горното задължение от своя страна е основание за налагане на санкцията по чл.179 ал.2 от ЗДвП, както правилно е квалифицирано и настоящото административно нарушение, тъй като поради движение с несъобразена скорост е причинил пътнотранспортно произшествие. За да е съставомерно деянието по този текст е необходимо от обективна страна да е допуснато конкретно нарушение на правилата за движение от тези визирани в чл.179 ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а също така, това нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят управлявайки мотоциклет Ямаха с рег.№ К0260В при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с посочените изисквания в чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно с пътните условия на движението. Това негово нарушение е станало и причина за настъпване на констатираното ПТП. Затова правилно е била ангажирана отговорността му на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП. Административнонаказващият орган е наложил предвиденото в административнонаказателната разпоредба наказание в единствено възможния размер и вид, а именно глоба от 200лв. Предвид всичко изложено до тук следва обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като се установи безспорно извършеното нарушение от жалбоподателя при спазване на установените процесуални правила, при което е наложено и наказание в законоустановен размер при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства. Ето защо, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания с разпит на двама свидетели, на които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на ОДМВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото. Ето защо, Съдът

 

               Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19- 1300- 001165 от 21.11.2019г., издадено от Началник група към ОДМВР- Кърджали, сектор Пътна полиция, с което на М.С.Б. *** с ЕГН ********** е наложена наказание на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП глоба в размер на 200.00лв. за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП извършено на 02.11.2019г. в 11.00часа в гр.Кърджали, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА М.С.Б. *** с ЕГН ********** да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.  

       

                                                                       Районен съдия: