Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 159/05.04.2021 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова и с участието на
прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 120
по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 83, ал. 6
във вр. ал.5 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по повод подадена жалба от С.В.П.
*** против отказ да бъде издадено разрешение за дейности с ОБВВПИ - разрешение
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него за
самоотбрана, поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин
обосновава издаване на разрешение, обективиран в рег. №1808р-4863 от
15.02.2021год. издаден от Началник РУ Монтана при ОД МВР гр.Монтана.
В жалбата се твърди, че оспореният отказ за
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси към него е незаконосъобразен, поради допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че отказът е
постановен преди изтичане на дадения срок писмено да заяви необходимост от
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него, което е довело до грубо процесуално нарушение. С това
ответника не е обсъдил подаденото от него допълнително писмено становище в
което подробно е обосновал необходимостта от издаване на поисканото разрешение
поради което същото се явява съществено процесуално нарушение и представлява
основание за отмяна на постановения отказ. Моли за отмяна на постановения
отказ.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител адвокат С.Т. *** преупълномощен от адвокат К. Б. *** поддържа
жалбата си на посочените в нея основания. Излага доводи, че административния
орган е нарушил разпоредбата на чл.35 от АПК, като не е указал кой факти са
останали неизяснени, не е указал какъв документ следва да представи и какви
факти да доизясни, не е взел предвид допълнителното становище обосноваващо
необходимостта от издаване на исканото разрешение. Иска се отмяна на
постановения отказ поради допуснати съществени процесуални нарушения. Претендира
сторените по делото разноски по представен списък.
Ответникът - Началник РУ - Монтана при
ОД МВР – Монтана, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален
представител, в писмено становище по жалбата оспорва същата като неоснователна
и моли за оставяне в сила на отказа като правилен и законосъобразен, като
излага подробни съображения, че същия е издаден от компетентен орган, спазена е
формата му, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при
издаването му е спазен материалния закон и целта му. Претендира прекомерност по
отношение на сторените разноски от жалбоподателя.
Представителят на Окръжна прокуратура
Монтана встъпил в производството, изразява становище за неоснователност на
жалбата, като развива конкретни съображения в тази насока в приложено писмено
заключение.
Обжалваният отказ за издаване на разрешение за
дейности по
ЗОБВВПИ, а именно разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси към него с рег. №1808р-4863 от 15.02.2021год., издаден от
началник РУ Монтана при ОД МВР гр.Монтана е индивидуален административен акт, жалбата срещу
който е подадена в законовия срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.7 от
делото) от лицето - адресат на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има
право да оспорва акта, доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени
права и законни интереси, поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА за разглеждане по същество.
Доказателствата по делото са писмени, прието
е заверено копие от административната преписка.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 21.12.2020г. жалбоподателят в качеството си
на физическо лице и постоянен адрес *** подал до началника на РУ Монтана, към
ОД МВР – Монтана, заявление вх.№ УРИ-180800-15810 от 22.12.2020год., ведно с
приложени към него изискуеми документи по ЗОБВВПИ, съдържащо искане да му бъде
издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси към него, като посочил пистолет/пушка „Бърно/ZNR,
калибър 38 специал, без да обоснове необходимостта от издаване на исканото
разрешение.
С писмена резолюция материалите са предадени
на служба КОС при РУ Монтана. По възложената проверка по подаденото от
оспорващия заявление, с приложените към него документи са изготвени докладни
записки от мл. ПИ КОС до Началник РУ Монтана с рег.№ 1808р - 29099/23.12.2020
г. и инспектор в РУ Монтана до Началник РУ Монтана с рег.№ 1808р-261/05.01.2021
г. и рег. №1808р-1848 от 18.01.2021год. в които са посочени спазените от закона
изисквания свързани с проверки по отношение на жалбоподателя в масивите на МВР,
образувани заявителски материали, липсата на противообществени прояви,
престъпна дейност и осъждане.
В изпълнение на задължението си по чл. 9, ал.
4 АПК и в частност по чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ административния орган с писмо рег.
№ 180800-786 от 20.01.2021 г. издадено от началник РУ Монтана, уведомил писмено
заявителя С.В.П. ***, че при извършената служебна проверка е установена
недостатъчна обоснованост на искането за издаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него. Изрично е
посочена възможността на основание чл.34, ал.1-3 АПК в срок не по – дълъг от седем
дни от уведомяването, следва да изложи писмено своите искания и възражения и да
приложи конкретни данни към тях. /л.9 от делото/. На 12.02 .2021 г. със
заявление вх.№ УРИ 180800-1948 оспорващия под формата на обяснения мотивирал
необходимостта от издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, тъй като притежава такова от 2007г.,
като от тогава до 2021г. няма актове и нарушения относно изискванията за
притежаване и неохраняване на оръжието му.
Въз основа на проведеното административно
производство с отразена дата 12.02.2021 г. ответникът издава оспорения отказ за
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси към него с рег.№ 1808р-4863 от 15.02.2021г. В мотивите на оспорения
индивидуален административен акт, началник РУ Монтана при ОД МВР гр.Монтана,
посочил, че заявителя, настоящ оспорващ не е представил конкретни данни за
доказване на заявеното от него искане за издаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него; не е посочил
месторабота и длъжност, както и не е изложил конкретни данни, касаещи заплаха
за живота и здравето, както и посегателства върху притежаваното имущество. Посочено
е, че при извършената проверка, приложените от заявителя документи и
изготвените докладни записки, жалбоподателя няма основателна причина, която по
несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, съгласно чл.58, ал.1,
т.10 от ЗОБВВПИ. /л.6 от делото/.
На 16.02.2021 г. жалбоподателя под формата на
обяснения мотивирал отново необходимостта от издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, като
посочил, че работи в Австрия 30 дни, след което се завръща в България и предвид
факта, че държи в жилището си големи суми пари и ценности е причина да получава
закани и заплахи, както към него, така и към семейството му. Като сочи, че
оръжието му е необходимо за спокойствието и сигурността на него и семейството
му. Същото е заведено с вх.№ УРИ 180800-2088 от 17.02.2021г. и въз основа на
него е изготвена докладна записка от мл. ПИ КОС до Началник РУ – Монтана, че
обяснението е постъпило след дадения срок, като отново не е посочена
необходимост от притежаването на оръжие.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Разпоредбата на чл. 83, ал.5
от ЗОБВВПИ предвижда, че директорът на ГДНП на МВР или оправомощено
от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или
по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва
издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. С оглед изложеното
и предвид приложеното удостоверение УРИ 301000-6963/17.03.2021г. от Началник
сектор КАПОЧР при ОД МВР гр.Монтана издателя на акта е Началник РУ Монтана
считано от 27.11.2020г., т.е. съдът намира, че оспореният отказ от издаване на
разрешение за дейности по ЗОБВВПИ - за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси към него е издаден от компетентен орган, в
кръга на предоставените му правомощия. Издаден е от материално и териториално
компетентен орган, в случая Началник РУ – Монтана към ОД МВР – Монтана по
постоянен адрес на заявителя. Следователно отказа е издадена от компетентен
орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК
В отказа изрично е посочено, че същият се основава на извършената проверка
от административния орган, приложените от заявителя документи и изготвените
докладни записки и с оглед
наличието на всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма, като
при постановяването му са изложени и съответните мотиви – фактическите и правните
основания за отказа от издаване на разрешение за дейности по ЗОБВВПИ.
Настоящият състав не констатира при издаване на обжалваният отказ да е
допуснато съществено нарушение на административно производствени правила,
въпреки възраженията в жалбата в тази насока, доколкото са събрани необходимите
и относими доказателства, като административният орган е изпълнил и вменените
му задължения по чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ, указвайки на заявителя да обоснове
основателната причина за издаване на исканото разрешение, както и задълженията
си по чл.83, ал.4 от ЗОБВВПИ, за служебна проверка на обстоятелствата по чл.58,
ал.1,т.3 от ЗОБВВПИ. Неоснователно се явява наведеното възражение за допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на отказа, тъй като
допълнението към подаденото заявление е заведено с вх. № УРИ 180800-1948 от
12.02.2021 г. под формата на обяснение относно мотивиране на необходимостта от
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, е
взето предвид и е обсъдено в постановения отказ обективиран с рег.№ 1808р-4863
от 15.02.2021г. Подаденото допълнително обяснение от заявителя от 16.02.2021г.
и заведено с вх.№ УРИ 180800-2088 от 17.02.2021г. е подадено извън дадения от
ответника срок, които действително не е законноустановения, но с него предвид
факта, че не са представени нови доказателства и не са наведени доводи в насока
каква е необходимостта от издаване на исканото разрешение, то при издаване на
оспорения отказ не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Издадения отказ е
мотивиран с посочване на фактически и правни основания, като изрично е
посочено, че изложените в заявлението факти не разкриват по категоричен начин
необходимостта от издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие и боеприпаси към него. В обжалвания административен акт
органът е изложил съображения защо отказва издаване на разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, като
дори е отразил издадено преди това разрешение, чийто срок е изтекъл, което е
било мотивирано от местоработата на жалбоподателя като „охранител“, което в
настоящия случай не се твърди и не се ангажират доказателства.
Преценен за съответствие с приложимия
материален закон, настоящият съдебен състав намира, че оспореният отказ е
съобразен и постановен при правилно приложение на действащите материалноправни
разпоредби.
Придобиването, съхранението, носенето и
употребата на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически
изделия са уредени в Глава пета на
ЗОБВВПИ.
Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10
от ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване, съхранение и/или
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават на лице,
което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели,
културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение. Цитираната разпоредба съдържа отрицателни предпоставки за издаване
на разрешение за оръжие, които важат при всички хипотези на искания за
разрешаване на дейност по глава четвърта от закона, вкл. и при подадено заявление
по реда на чл.78, ал.2 от ЗОБВВПИ. Обосноваването на основателна причина от носене и
съхраняване на оръжие е въведено, като задължителен елемент на искането за
издаване на разрешение на физическо лице по чл.76, ал.3, т.3 ЗОБВВПИ. С оглед посочените разпоредби законово изискване за
издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е
лицето, подало искането, да е доказало необходимостта от издаване на
разрешението. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване
на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите
критерии на закона, поради което възражението на жалбоподателят в тази насока,
че отговаря на изискванията за издаване на разрешение и е представил всички
необходими документи за това, като изтъква факта, че е имал предходно
разрешение и от получаване на разрешението от 2007г. до 2021г. няма актове и
нарушения относно изискванията за притежаване и неохраняване на оръжието му, както
и допълнително наведените такива за „наличието в дома си на голяма сума пари“ са
неоснователни. Тълкуването на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ в духа и целта на закона не води на извод, че се въвежда
изключение от предвиденото в чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ, съответно че се предвижда
по – благоприятен режим за изброените в нея лица (Решение № 17616 от 20.12.2019
година, постановено по адм. дело № 3250/2019 година на Върховния
административен съд, VІІ отделение) и не се явява привилегироваща за С.В.П. ***
при подаване на заявление за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие. Административният орган има задължение да събере доказателства за
обстоятелствата по чл.76 от ЗОБВВПИ
и във вр. с чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ, което е сторено в случая, но за него не съществува
задължение да провежда процедура по установяването на релевантните за
издаването на административния акт факти, да издирва доказателства за
обосноваване на причината за исканото разрешение, включително да събира данни
за наличието на необходимост от самоотбрана за заявителя. По аргумент от
разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ЗОБВВПИ, административният орган е длъжен да
дава указания само за отстраняване на нередовности по заявлението, но не е
длъжен да събира служебно доказателства за неговата основателност, респ. да
указва на заявителя, какви доказателства да сочи, в каквато насока са
неоснователни доводите на жалбаподателя. Органът служебно изследва пригодността
на заявителя да бъде субект на разрешение за осъществяване на регламентираните
в ЗОБВВПИ дейности, но не и твърдяната необходимост като правопораждащ
юридически факт за това. Законът възлага в тежест на лицето, подало искането за
издаване на разрешение, да докаже необходимостта си от придобиване на
огнестрелното оръжие, а в случая необходимостта от носене на оръжие не е
установена от заявителя. Не са направени твърдения и съответно не са
представени доказателства за конкретни посегателства против личността или
имуществото на заявителя или неговото семейство, за да се направи извод за
необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие. За да бъде издаден
благоприятен за молителя по съдържание административен акт е необходимо да се
установи основателна причина по смисъла на ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение,
което в конкретния случай не е установено. Не са налице данни, които да
установяват, че лицето се намира в опасност за живота и здравето си, която да
обоснове необходимостта от притежание и носене на оръжие за самоохрана. Още
повече, че охраната на живота и здравето на гражданите се извършва от
правозащитните органи и жалбоподателят може да се защити и с други средства.
Също така, предотвратяването на
потенциални посегателства върху личността и семейството на жалбоподателя, не
може да мотивира издаване на разрешение, тъй като заплахата от действия с такъв
характер съществува хипотетично за всеки гражданин. Съответно разширяването на
тълкуването на необходимостта, като предотвратяване на бъдещи вероятни, но
несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически на всеки и
би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване
на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно
оръжие.
Без правно значение за законосъобразността
на оспорения акт е фактът, че на жалбоподателя е било вече издавано разрешение
за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. При всяко
сезиране на органа с искане за издаване на разрешителното, административният
орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на
положителните предпоставки, определени в закона. Наличието на предходно
издадено разрешително не освобождава заявителя от задължението да представи и
да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, наличието на
обстоятелствата за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на
оръжие. Законът не въвежда различни условия, на които следва да отговаря лицето
в случаите, в които вече му е било издавано такова разрешение за предходен
период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешение за
дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено
искане, включително за подновяването по реда на чл.87, ал.1 ЗОБВВПИ. Противното би означавало, че разрешението не следва да е
скрепено със срок. Не съществува законово задължение за органа при вече
издавано разрешение задължително да продължава срока му на действие. Законът не
борави с понятието продължаване срока на издадено вече разрешително, поради
което при подадено искане следва да се спазва процедурата по издаване на
разрешението. В действителност жалбоподателят отговаря на всички останали
предпоставки на закона, представил е необходимите документи за това, но в
конкретния случай с оглед данните по делото не се установява и доказва
наличието на основателна причина, каквато изисква законът и чиято тежест е
вменена именно на заявителя. В случая административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелства, посочени в
цитираната по-горе разпоредба, са предпоставка да бъде отказано издаването на
разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия.
В изпълнение на нормативно уредените си задължения административният орган е
извършил конкретна преценка, дали към конкретния момент са изпълнени всички
законови предпоставки, за издаване на исканото разрешение, поради което е постановил
един обоснован и законосъобразен акт.
Мотивираният отказ е съобразен и с целта
на закона, а именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с
изключително висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и
здравето на множество граждани.
По изтъкнатите съображения настоящият
съдебен състав приема, че оспорения административен акт е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същият е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.В.П. ***
против отказ да бъде издадено разрешение за дейности с ОБВВПИ - разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към него,
поради липса на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава
издаване на разрешение, обективиран в рег. №1808р-4863 от 15.02.2021год.
издаден от Началник РУ Монтана при ОД МВР гр.Монтана, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: