Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Г.а, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 7776/2020 година на ВРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени искове с правно основание, както следва:
1./ от М.Н. срещу „О.И.“ ООД, *** с правно осн. чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че М.Н. е собственик на
1/3 идеална част от склад с идентификатор № ***************.6 с площ от 16
кв.м. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. Варна, ***************,
разположена в ПИ с идентификатор № ***************, състояща се от едно
помещение, в което допълнително са изградени две преградни стени, придобито по давностно владение, осъществено в периода от 11.11.2016г.
до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 08.07.2020г. /вкл./,
присъединявайки владението на наследодателя К. К., починал на 10.11.2016г. за
периода от 1999г. до смъртта му;
2./ от Н.Н. срещу „О.И.“ ООД, *** с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между
страните, че Н.Н. е собственик на 1/3 идеална част от
склад с идентификатор № ***************.6 с площ от 16 кв.м. по КККР, одобрени
със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находяща се в гр. Варна, ***************, разположена в ПИ с идентификатор № ***************,
състояща се от едно помещение, в което допълнително са изградени две преградни
стени, придобито по давностно владение, осъществено в
периода от 11.11.2016г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба –
08.07.2020г. /вкл./, присъединявайки владението на наследодателя К. К., починал
на 10.11.2016г. за периода от 1999г. до смъртта му;
3./ от В.К. срещу „О.И.“ ООД, *** с правно осн. чл. 124,
ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че В.К. е собственик на
1/3 идеална част от склад с идентификатор № ***************.6 с площ от 16
кв.м. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. Варна, ***************,
разположена в ПИ с идентификатор № ***************, състояща се от едно
помещение, в което допълнително са изградени две преградни стени, придобито по давностно владение, осъществено в периода от 11.11.2016г.
до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 08.07.2020г. /вкл./,
присъединявайки владението на наследодателя К. К., починал на 10.11.2016г. за
периода от 1999г. до смъртта му;
В исковата молба ищците
твърдят, че са наследници по закон на починалия на 10.11.2016г. наследодател К.
К., които с решение № 195/15.01.2019г. по гр.д. № 16755/2017г. на ВРС, са
признати за собственици спрямо Потребителна кооперация „В.“, явяващ се праводател
на „О.И.“ ООД на 5/6 идеални части
от ПИ с идентификатор № ***************, целият с площ от 225 кв.м., находящ се
в гр. Варна***************, въз основа на реституция по ЗВСОНИ, ЗТСУ, ЗПИНМ,
ЗБНМ, ЗДС и ЗС, приключила с решение от 17.07.1997г., постановено по адм. дело № 1269/1995г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Със същото съдебно
решение, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, е отменен НА №
***, том II, рег. № ****, дело № ***/2015Г., в частта за 5/6 идеални части,
с които ПК „В.“ е призната за собственик на ПИ с идентификатор № ***************,
находящо се в гр. Варна, ***************.
След влизане в сила на
съдебното решение, ПК „В.“ е отчуждила с договор за покупко-продажба от
30.06.2020г., за който е съставен НА № ***, том I, рег. № ****, дело № **/2020г.,
правото на собственост върху сграда, представляваща склад с идентификатор № ***************.6,
находящ се в гр. Варна***************, която е построена в ПИ с идентификатор №
*************** в полза на ответното дружество
„О.И.“ ООД.
При изповядване на
сделката от 30.06.2020г., прехвърлителят се е
легитимирал като собственик на процесната сграда с КНА № **, том I, рег. № **5,
дело № * от 2017г., издаден въз основа на писмени документи, измежду които и НА
№ ***, том II, рег. № ****, дело № ***/2015Г.
Ищците твърдят, че
ответникът не е придобил собствеността върху сградата, предмет на делото, тъй
като и праводателят му не е притежавал такива.
Процесната сграда е възникнала в периода между отчуждаването,
извършено през 1967г. и възстановяването на терена в патримониума на
наследниците на М.Я., измежду които К. К. през 1997г. Първоначално е
експлоатирана като автобусна спирка, а по-късно като павилион за продажба на слънчоглед.
Сградата е предадена на наследодателя на ищците от ползвателя ѝ през
1999г., от който момент същият е установил фактическата власт върху нея,
считайки я за своя до смъртта му, а след 10.11.2016г. от неговите законни
наследници – съпруга и две деца. Опитът на ПК „В.“ да отнеме фактическата власт
върху сградата от ищците, е бил осуетен през 2017г.
Въз основа на
изложеното се настоява за уважаване на предявените положителни установителни искове.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът „ОРИОН ИНВЕСМЪНТ“ ООД оспорва предявените искове, заявявайки свои
права на собственост, изключващи правата на ищците.
Поддържа се, че
ответникът е собственик на процесната сграда въз основа на договор за покупко – продажба от 30.06.2020г., а праводателят му ПК „В.“
е придобил собствеността върху нея при образуването си от ПК „Варна – юг“,
чиито праводател е ПК „Н.“ с безвъзмездни сделки, оформени единствено в писмен
протокол или в решение на управителния орган в съответствие с обичайната за
този период практика. След придобиване на собствеността ПК „В.“ е предала
държането върху нея на К. К. пред 1999г., който е заявил интерес да я ползва за
складиране на лични вещи.
В периода от 1999г. до
смъртта си, К. К. е бил държател, който е упражнявал фактическата власт за
собственика. Промяна в намерението за своене не са
демонстрирани и неговите законни наследници.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
С решение без номер от 17.07.1997г. по адм.
дело № 1269/1995г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязло в сила в деня на
постановяването му, е отменено решение № 389/07.08.1992г. на Кмета на Община
Варна и отчуждаването извършено по реда на ЗПИНМ /отм./, като е възстановена
собствеността върху празно дворно място от 737 кв.м. – част от имот пл. № 290 в
кв. 39-а, кв. „В.”, гр. Варна, така както е посочено със син цвят на скица –
Приложение № 2 на вещото лице К., неразделна част от него на наследниците на М.Я.
– Н.Я., К. Я. и В. М. /л. 10 от гр.д. № 16755/2017г. на ВРС/.
Със същото решение е
възстановена собствеността върху празно дворно място от 650 кв.м. част от имот
пл. № 290 в кв. 39-а, кв. „В.”, гр. Варна на наследниците на К. К..
В решението е прието,
че по реда на § 85 ППЗПИНМ са отчуждени части от имот пл. № 290 в кв. 39-а, кв.
„В.”, гр. Варна за осъществяване на мероприятия – магазин на „Н.” и битов
комбинат, по-късно за „временен кооперативен пазар”, а с последното преотреждане „за жилищно строителство, магазини и
озеленяване”, което строителство фактически не е започнато към влизане в сила
на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДС и ЗС, поради което са налице и предпоставките за
реституирането му на две групи наследници. Счетено е, че монтираните за
временния кооперативен пазар постройки са с временен характер и могат да бъдат демонтирани.
Наследници на
починалата на 03.07.1990г. М.Я. са преживелият й съпруг Н.Я. и децата й К. Я. и
В. М. /л. 15 от същото дело/.
На 25.11.2000г. Н.Я. е
починал, като със саморъчно завещание, обявено с протокол от 06.12.2000г.,
същият е завещал на своя син цялото си движими и недвижимо имущество.
К. Я. е починал на 10.11.2016г.
и е бил наследен от преживялата си съпруга – В.К. и децата си М.Н. и Н.Н..
С влязло на 26.06.2019г. в законна сила решение № 195/15.01.2019г.,
постановено от Районен съд – Варна по гр.д. № 16755/2017г., е прието за
установено в отношенията между ПК „В.” и М.Н., Н.Н. и
В.К., че последните са собственици на 5/6 идеални части от ПИ с идентификатор №
*************** по КККР, въз основа на реституция по ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДС
и ЗС, приключила с постановяване на решение от 17.07.1997г. по адм. дело № 1269/1995г. по описа на Окръжен съд – Варна, на
осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Нотариалният акт № ***,
том II, рег. № ****, дело № ***/2015Г. на нотариус Т.М., с който ПК „В.” е призната
за собственик на ПИ с идентификатор № ***************, е отменен за 5/6 ид. части, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК.
При разглеждане на
делото в съдебно заседание, проведено на 13.07.2018г. е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че обект, находящ се с лице към *************** се
намира в държане на В.К., М.Н. и Н.Н. /л. 38/.
След влизане в сила на
съдебното решение по гр.д. № 16755/2017г. на ВРС, ПК „В.”, чрез председателя си
М.Г. е прехвърлила на „О.И.“ ООД с
договор за покупко – продажба от 30.06.2020г., за който е съставен НА № ***, том I, рег. № ****, дело № **/2020г. /л. 20/, правото на собственост върху
сграда с идентификатор № ***************.6 с площ от 16 кв.м., разположена в
имот № ***************, намиращ се в гр. Варна, кв.”В.”, ***************,
състояща се от едно помещение и сервизен възел с предназначение: складова база,
склад.
При изповядване на
сделката, продавачът се е легитимирал като собственик на сградата въз основа на
НА № **, том I, рег. № **5, дело № */2017г. на нотариус Т.М. /л. 18/.
С посочения нотариален
акт, нотариусът е признал ПК „В.” за собственик на процесната сграда въз основа
на представени писмени документи, както следва: НА № **, том LXX , дело № ***** и НА № ***, том II, рег. № ****, дело № ***/2015Г., разделителен протокол от 31.12.1988г. на
ПК „В.” и удостоверение за търпимост № 118/20.07.2016г.,
издадено от Главен архитект на Район „Приморски”.
В кориците на
нотариално дело № *, том I, рег. № **, акт № **/2020г.
не се намира посочения от нотариуса в акта НА № **, том LXX , дело № *****, нито разделителен протокол от 31.12.1988г. на ПК „В.”
към който момент посочената кооперация не е възникнала като юридическо лице по
ЗКО /отм./.
В ДВ, бр.
33/28.04.1989г. е обнародвано определението на Районен съд – Варна за вписване
на Потребителна кооперация „В.” със седалище ***/2017г. на ВРС/.
Съгласно чл. 9 от
Закона за кооперативните организации /
отм., бр. 63 от 3.08.1991 г./, кооперациите придобиват качеството на юридическо
лице от деня, когато определението за вписване е обнародвано в Държавен
вестник, т.е. вписването във фирмения регистър и обнародването имат конститутивно действие.
Следователно, считано
от 28.04.1989г. ПК „В.” е възникнала
като юридическо лице по ЗКО /отм./.
На 11.03.2004г., К. К. е поканил ПК „В.” да освободи около 430 кв.м.
от собственото му дворно място с пл. № 391, както и да вдигне монтираните от
кооперацията павилиони в 15 – дневен срок от получаване на телеграмата /л.
180/. Телеграмата е получена на 12.03.2004г. /л. 181/.
Съгласно неоспореното
заключение на допусната СТЕ, която се кредитира от съда, сграда с идентификатор
№ ***************.6, находяща се в имот с ***************,
е едноетажна и представлява складова база, склад, със застроена площ от 16
кв.м., съгласно КККР, одобрени със заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на ИД на
АГКК.
Към настоящия момент
процесната сграда е масивна, разположена на бетонова основа с външни носещи
тухлени зидове от източната, северната и южната страна. Част от западната стена
е с метални пана и тухлен зид. Покривът представлява бетонова плоча, обща за
всички помещения. Сградата е електрифицирана, водоснабдена и външно измазана,
като част от мазилката е частично олющена.
След направените
измервания, експертът е установил, че застроената площ на сградата е 18 кв.м.
Състои се от три помещения, както следва: помещение № 1 със застроена площ от
5, 3 кв.м., в което е монтирана мивка с отвор обособен за врата от помещение №
2. Това помещение е с площ от 8, 7 кв.м. с вход от ********, чиято западна
стена е изградена от метални пана. Помещение № 3 е също с вход от ******** със застроена
площ от 4, 5 кв.м. с отвор обособен за врата от помещение № 2.
В кадастралния план на
с. В., изработен през 1957г. в имот № 290, е отразена сграда, съответстваща на
местонахождението на процесната, а в регулационния план от 1966г. такава липсва.
В регулационния план,
одобрен със заповед № **5/05.05.1981г., процесната
сграда е отразена като паянтова жилищна сграда, а в кадастралния план от
1983г., помещение № 1 е отразено като „паянтова сграда”, помещение № 2 като
„навес”, а № 3 – „паянтова жилищна сграда”. Общо трите помещения съответстват
на сграда с идентификатор № ***************.6.
По регулационния план
от 1985г. и Заповед № РД – 279/03.05.1995г. трите помещения съответстват на
процесната сграда.
В кадастралната карта,
одобрена със Заповед № РД – 18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, помещение № 1
съответства на сграда с идентификатор № ***************.6, а помещение № 3 на
сграда с ***************.5. и двете сгради са отразени като „сгради за
търговия”. След попълване на имот ***************, сградите с идентификатори ***************.6
и ***************.5 се преномерират съответно с ***************.2 и ***************.3.
За изграждане на
сградата не са издадени разрешения за строеж или за поставяне на преместваем
обект. Издадено е удостоверение за търпимост.
На 20.07.2016г., Главния
архитект на Район „Приморски” при Община Варна, е издал удостоверение за
търпимост, на осн. § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ по
заявление на ПК „В.” /л. 127/.
След направена справка
и извършен оглед е установено, че без разрешение в периода до 31.03.2001г. са
построени „търговска сграда № 01 със застроена площ от 17 кв.м. и склад № 06
със ЗП от 16, 60 кв.м., търговска сграда № 5 със ЗП от 48, 37 кв.м. в имот с ***************
в кв. 39 а, кв. В.”, ***************4 А.
В удостоверението, е
посочено, че наред със заявлението е представен и НА № **, том LXX , вх. рег. № 26879, дело № 14840/2015г., който не се намира в кориците на
нотариалното дело, нито в настоящото.
На 01.04.2013г. Община
Варна е разрешила на ПК „В.” да постави върху собствения на Община Варна имот №
1659, находящ се в гр. Варна, ******** шест броя модули по 15 кв.м. за срок от
5 години /л. 194/.
Към настоящия момент,
съгласно удостоверение от 08.02.2021г., издадено от Директор на Дирекция
„Общинска собственост, икономика и стопански дейности” при Община Варна, ПИ с
идентификатор № *************** и разположените върху него сгради с
идентификатори № ***************.1, ***************.4, ***************.5 и ***************.6,
не са общинска собственост /л. 193/.
На 14.09.2017г. е съставен протокол от представители на ПК „В.”,
подписан и от представители на полицията, „В и К – Варна”, „Енерго
– про Варна” и на Административно - техническо
обслужване, кв. В., в който е удостоверено принудителното отваряне на магазин,
който е бил затворен за продължителен период от време от неизвестно лице /л.
88/.
Безспорно е с оглед
твърденията на ищците в исковата молба, че на посочената дата през 2017г.
представители на ПК „В.” са подменили заключващия механизъм на вратата на
сградата, предмет на делото.
В протокола е
удостоверено, че при отваряне на магазина са намерени фазери и плоскости.
Ангажираните гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите – Г.Г. и К.Р.,
водени от ищците установяват следните релевантни за делото факти:
За времето от месец
септември 1992г. до месец декември 1998г., свидетелят Г.Г.
е работил в едно от помещенията от бетоновата постройка в центъра на кв. В.,
бивша спирка на автобус за продажба на ядки, нает от Т.С. Т., който упражнявал
търговска дейност като ЕТ „*******”. Именно едноличният търговец е сключил
договор за наем с Община Варна за временното му ползване, на която е заплащано и
наемно възнаграждение.
За времето, в което е работил,
помещението от бараката, е било само едно и е било електрифицирано. Към
настоящия момент помещенията са три. От двете страни на бараката е имало още
две помещения. Първоначално едното е останало празно, а по-късно е било заето
от часовникар. Едно от помещенията е използвано от К., брат на В.К., а от
другото от И., явяваща се майка на жената, събирала наемите за Община Варна.
Не е чувал за
съществуването на ПК „В.”. Нейни представители не са посещавали обектите и не
са претендирали наеми от лицата, осъществяващи търговска дейност. Според г-н Г.
собственик на помещението е бил ДАП. Едно от помещенията е ползвано от брата на
В.К. за продажба на захарни изделия.
След прекратяване на
договора за наем с Община Варна, ключовете от бараката свидетелят е предал
лично на К. К..
След получаване на
ключовете, К. К. и негов приятел от кв. „В.” – С., започнали да ремонтират
бараката. Подменили вратите и разширили помещенията. Ремонтът бил преустановен след
смъртта на С.. К. К. ползвал постройката до смъртта си като склад, съхранявайки
в нея материали. Не е осъществявал търговска дейност. Никой не е заявявал свои
права по отношение на постройката.
Показанията на К.Р.,
явяващ се брат на В.К., преценени при съблюдаване на разпоредбата на чл. 172 ГПК, установяват, че от момента, в който сестра му е сключила брак с К. К., считано
от 35 години или от 1986 г., наследодателят на ищците е бил собственик на
процесната сграда, на ъгъла на ******** и ул.”*****”, състояща се от две малки
помещения, а между тях по-голямо, което е ползвано като автобусна спирка. Тази
постройка е на разстояние три метра от собствената на г-н К. къща, в която той
е живял. Именно К. К. е имал и ключове за нея. В помещенията е съхранявал
строителни материали - дъски и плоскости. Свидетелят е посещавал постройката,
за да вземе плоскости, придружаван от К. К., който отключил и заключил вратата.
До смъртта му никой не е претендирал права по отношение на сградата.
В периода от 1995г. до
2001г. свидетелят е използвал едно от трите помещение за продажба на цигари и
пакетирани изделия, заплащайки наемно възнаграждение на Община Варна. Другото
помещение е използвано от Г. и Т. за продажба на слънчоглед, а третото от Ж.,
чиято майка е работила в Община Варна. След като преустановил търговската си
дейност, друг колега на свидетеля върнал ключовете на К. К..
Към настоящия момент
помещенията са три, но сега е премахната вратата на едно от тях. Всички
помещения около процесното съществуват и към настоящия момент и винаги са се
използвали за осъществяване на търговска дейност.
Показанията на другата
група свидетели – П. Т., председател на ПК „В.” от месец март 1992г. до месец
юни 2013г., член на кооперацията от създаването й през 1989г. и М.Г.,
председател на ПК „Н.”, с настоящо наименование „Н.” от 1975г. до 1988г. и
председател на ПК „В.” от 1992г. до 2014г. и към настоящия момент – 2021г.,
водени от ответника установяват следните факти:
Кооперацията е
собственик на всички магазини без изключение въз основа на документ за
собственост и нотариални актове за обектите и земята. В периода, според г-н Т.
от 1995-1997г., един човек е продавал семки пред обекта, намиращ се на
кръстовището на ******** и ул.”*****”, но не е сигурен дали търговската дейност
е осъществяване вътре или пред него.
Поне два пъти седмично
г-н Т. е посещавал кв. „В.”, при които е имал повод да установи, че към
настоящия момент обектът представлява стара масивна сграда.
След приключване на
реституционното производство през 1999г. Г.Г. е освободил
процесната постройка, която за дълъг период от време е останала неизползваема.
След като К. К. загубил делото срещу кооперацията при случайна среща с г-н Т.,
наследодателят на ищците сам отправил към него предложение да ползва обекта.
Предложението, отправено
от кооперацията, е поставено за обсъждане пред управителния съвет. Доколкото
нито един от член – кооператорите не изявил желание да ползва обекта, същият е бил
предоставен за безвъзмездно ползване на К. К.. Писмен договор не е оформен, а
г-н К. е ползвал обекта за склад, ключовете за който най-вероятно, са предадени
от „бившия” ползвател, който е продавал семки. Свидетелят не е виждал
фактически г-н К. да е ползвал постройката при посещенията си в кв. „В.”.
Свидетелят счита, че
собственици на терена, върху който са били изградени постройките, измежду които
е й процесната, са били на ПК „В.” и Община Варна. Председателят на
кооперацията предположил, че сградите принадлежат на общината, но тъй като тя
не е поддържала спорния магазин, нито човекът, продавал семки, с поддръжката му
се е ангажирала ПК „В.”.
От показанията на М.Г.
се установява, че съсобственик на терена, върху който е възстановена
собствеността върху 4 броя магазини на кооперацията, от 1974г. е ПК „Н.”, чиито
правоприемник е ПК „В.” и на Община Варна. Процесният обект се намира на ъгъла
между две улици, преди изграждането на който се е намирала спирка на градския
транспорт и обръщач на автобуси. Свидетелят счита, че
обектът е принадлежал на ПК „В.”, тъй като тя е била собственик на терена.
Г-н Г. не е познавал
лично К. К.. От председателя на кооперацията е узнал, че след 1992г. П. Т. е
договарял с него за ползването на обекта. Запознат е само, че имотът на г-н К.
граничи с терена на кооперацията, върху която последната разполага с 2 малки и
2 големи магазини. От 1975г. до 1992г. обектът не е използван и не е функционирал.
В качеството си на член
на Контролния съвет на ПК „В.” през периода от 1992г. до 2014г., е присъствал
на събрание на УС, на едно от което Председателят й П. Т. е запознал членовете,
че К. К. е поискал да ползва процесния обект. Обектът му е предоставен за
ползване, защото не е участвал във водените преговори.
През 2017г., вече в
качеството на Председател на кооперацията въз основа на удостоверение за
търпимост и скица, ПК „В.” се е снабдила с констативен нотариален акт.
По негова инициатива
обектът бил отворен с помощта на ключар. В помещението нарочно съставената комисия
установила наличието на плоскости. На следващия ден бил уведомен от наемател на
съседен обект, че патронът отново е сменен от „този, който го е владял тогава”
и го е ползвал за склад.
Свидетелят М.Г.
заявява, че ПК „В.” никога не е ползвала обекта, защото е загубила делото за
земята. Обектът никога не е предаван нито от кооперация „Н.”, нито от „Варна –
юг” и не е заприходен като актив в ПК „В.”.
Съгласно чл. 79, ал. 1
ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Според ал. 2 на същата разпоредба ако
владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 5 години. С чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя.
За да е налице
владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на
фактическата власт за себе си да е поС.но и
непрекъснато /да нямат случаен характер, а да е израз на воля, трайно да се
държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица за период
по-дълъг от шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по
скрит начин/, да е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може
да научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи
вещта, както и за това, че я държи за себе си/.
Въз основа на
заключението на СТЕ съдът приема, че сграда с идентификатор № ***************.6,
състояща се понастоящем от три помещения, е възникнала като самостоятелен обект
най-рано към 1985г., съобразно отразяването й в регулационния план от същата
година. Най-вероятно, във вида, в който тя съществува й към настоящия момент, сградата
е изградена при второто преотреждане на отчуждения
терен за „временен кооперативен пазар”.
Въз основа на
показанията на свидетеля Г.Г., съдът приема, че за
периода от месец септември 1992г. до 1998г., помещенията от процесната сграда
са отдавани под наем от Община Варна, на която наемателите са заплащали наемно възнаграждение.
Фактическата власт
върху процесната сграда К. К. е установил през месец декември 1998г., към който
момент ключовете от сградата са предадени на наследодателя на ищците от свидетеля,
явяващ се наемател на Община Варна, почти година и половина след приключване на
адм. дело № 1269/1995г. по описа на Окръжен съд –
Варна с окончателно решение от 17.07.1997г. Този факт, съдът приема за
установен от показанията на Г.Г., които са
непосредствени и преки, неразколебани от други доказателства.
Съдът не кредитира
показанията на К.Р., в частта относно периода, през който твърди да е ползвал
едно от помещенията, а именно за времето от 1995г. до 2001г., доколкото те
противоречат на показанията на свидетеля Г., сочещи, че търговска дейност е
преустановено още през месец декември 1998г., след което е започнал ремонт на
сградата. По-скоро следва да се приеме, че г-н Радлов
е ползвал съседно на процесната сграда помещение, също в качеството на наемател.
От посочения момент, К.
К. е започнал да упражнява фактическата власт върху сградата за себе си поС.но, непрекъснато, явно и несъмнено, израз на което е
както притежаването на ключ, възпрепятсващ ползването
й от други лица, така и предприемането на действия по подмяна на вратите и обособяване
на три помещения, която е владял и ползвал до смъртта си, настъпила на
10.11.2016г. за складиране на материали,
извод потвърждаващ се от показанията на К.Р. и Г.Г.. Наличието
на материали в процесната сграда е установено и след смъртта на К. К. при
отварянето на обекта, който факт е удостоверен в нарочно съставен протокол от
14.09.2017г.
Съставянето на протокол
на 14.09.2017г., извършено след снабдяване с НА от 10.01.2017г. № **, том I, рег. № **, дело 4, обективиращ принудително
отваряне на сградата представлява опит за първи път ПК „В.” да установи
фактическата власт върху сградата, който с оглед показанията на председателя на
кооперацията М.Г., е бил неуспешен, тъй като на следващия ден патронът на
вратата отново е подменен от наследниците на К. К., факт, който не се оспорва
от ответника.
Показанията на
свидетелите М.Г. и П. Т., явяващи се председатели на кооперацията от
възникването й на 28.04.1989г. до настоящия момент, не разколебават извода на
съда, че К. К. е установил трайно и несъмнено фактическата власт върху
сградата, а само го потвърждават. Показанията им не установяват, че ПК „В.” или
друга кооперация е установила фактическата власт върху процесната сграда с
намерение за своене. Напротив, изявлението М.Г., че
обектът никога не е ползван от кооперацията или предаван от кооперация „Н.”,
или от „Варна – юг” и, че той не е заприходен като
актив, разколебава основанието на което се твърди, че е придобита собствеността
й от праводателя на ответното дружество и е индикация за отсъствие на правоприемство.
По делото не са
представени доказателства за учредяване и вписване в регистъра на ПК „Н.” и ПК
„Варна – юг”. Данни за наличие на правоприемство
между кооперациите въз основа на вливане, разделяне или отделяне, не са
представени.
Липсват доказателства
да е съставен разделителен протокол на ПК „В.” от 31.12.1988г., какъвто се
изисква при разделяне на кооперациите, каквито данни липсват по делото, поради
което позитивен извод, че кооперацията е придобила собствеността от ПК „Н.” и
ПК „Варна – юг”, не може да бъде направен.
Отделно от изложеното,
към датата на която се твърди да е съставен протокол – 31.12.1988г. ПК „В.“ не
е съществува като юридическо лице, тъй като е възникнала едва на 28.04.1989г.
Съдът не кредитира показанията
на двамата свидетели, в частта, с която заявяват, че ПК „Н.” е предоставила
ползването на сградата на К. К. по силата на договор за заем за послужване, сключен
през 1999г. след като е загубил делото. На първо място, реституционно
производство е приключило с позитивно решение от 17.07.1997г. по адм. дело № 1269/1995г. на ВОС за наследниците на М.Я.,
измежду които и К. К., а не през 1999г., на второ място, в случай, че договор
за заем за послужване е бил сключен, то решението за това би следвало да бъде
взето от Общото събрание на кооперацията, съобразно чл. 17, ал. 3 от Закона за
кооперациите /отм. ДВ, бр. 113 от 28.12.1999г./, а не от УС, на трето дори и такова
решение да е взето от УС в разрез с действащия през 1999г. закон, то във всички
случаи, волята на органа е следвало да бъде обективирана в нарочно съставен
протокол, което не е сторено. Отделно от изложеното, свидетелите, в качеството
им на председатели на праводателя на ответното дружество през различни периоди
от време, са заинтересовани от изхода на спора и имат интерес предвид водените
преди това дела, да издействат благоприятно за ответното дружество решение.
Формираният извод на
съда не се разколебава от изпратената и получена телеграма на 12.03.2004г. за
освобождаване на терена от поставени от кооперацията павилиони. В
поканата не е индивидуализиран нито един от павилионите, които се иска да бъдат
демонтирани, поради което извод, че с нея е поискано премахване на процесната
сграда, не може да се направи. Доколкото по делото не се твърди, че тя е изградена
от ПК „В.”, то следва да се приеме, че изявлението на г-н К., е касаело премахване
на други обекти, поставени от кооперацията.
Изявлението, че ищците
държат сградата, изградена върху реституирания им терен, направено в
производството по гр.д. № 16755/2017г. на ВРС, не представлява признание на неизгоден
за тях факт, тъй като въпросът дали упражняваната фактическа власт съставлява
държане или владение, не е би поставян за разглеждане и не е бил част от
предмета на спора.
Безспорно е, че
наследодателят на ищците, не е упражнил правото да се позове на придобивната давност преди смъртта си. Доколкото К. К. е
владял процесната сграда в изискуемия по 79 ЗС срок, но е починал преди да се
позове на последиците от придобивната давност, то в
наследството му се включва владението върху имота, както и правото на
наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна
давност щом са продължили владението, какъвто е настоящия случай.
Следователно,
установената от К. К. през месец декември 1998г. фактическа власт върху сградата,
упражнявана необезпокоявано е продължила до смъртта му през 2016г., като след
този момент до деня на подаване на исковата молба - 09.07.2020г. владението е
продължило в лицето на неговите наследници.
След като праводателят ПК
„В.” не е придобил собствеността върху сградата при образуването си от ПК
„Варна – юг“, чиито праводател е ПК „Н.“, то вещно - прехварлителният
ефект на възмездния договор за покупко – продажба от 30.06.2020г., за който е съставен НА №
***, том I, рег. № ****, дело № **/2020г., не е настъпил и не легитимира купувача „О.И.“
ООД, като носител на вещното право на собственост върху сграда с идентификатор
№ ***************.6.
Предвид изложеното,
предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъдат уважени в обема на
правата, заявени от ищците В.К., М.Н. и Н.Н..
При този изход на спора
в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 795 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
В.Й.К., ЕГН **********,*** срещу „О.И.“
ООД, *** иск, че В.Й.К., ЕГН **********,***, е собственик на
1/3 идеална част от склад с идентификатор № ***************.6 с площ от 16
кв.м. по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в гр. Варна, ***************,
разположен в ПИ с идентификатор № ***************, състоящ се от едно
помещение, в което допълнително са изградени две преградни стени, а съобразно
заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице Д.К. сграда с площ от 18 кв.м.,
състояща се от три помещения, както следва: помещение № 1 със застроена площ от
5, 3 кв.м., в което е монтирана мивка с отвор обособен за врата от помещение №
2, помещение № 2 с площ от 8, 7 кв.м. с вход от ********, чиято западна стена е
изградена от метални пана и помещение № 3 с вход от ********, със застроена
площ от 4, 5 кв.м. с отвор обособен за врата от помещение № 2, придобито по давностно владение, осъществено в периода от 11.11.2016г.
до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 08.07.2020г. /вкл./,
присъединявайки владението на наследодателя К. К., починал на 10.11.2016г. за
периода от 1999г. до смъртта му, на осн. чл. 124, ал.
1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
М.К.Н., ЕГН **********,*** срещу „О.И.“
ООД, *** иск, че М.К.Н., ЕГН **********,***, е собственик на 1/3
идеална част от склад с идентификатор № ***************.6 с площ от 16 кв.м. по
КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находяща се в гр. Варна, ***************,
разположен в ПИ с идентификатор № ***************, състоящ се от едно
помещение, в което допълнително са изградени две преградни стени, а съобразно
заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице Д.К. сграда с площ от 18 кв.м.,
състояща се от три помещения, както следва: помещение № 1 със застроена площ от
5, 3 кв.м., в което е монтирана мивка с отвор обособен за врата от помещение №
2, помещение № 2 с площ от 8, 7 кв.м. с вход от ********, чиято западна стена е
изградена от метални пана и помещение № 3 с вход от ********, със застроена
площ от 4, 5 кв.м. с отвор обособен за врата от помещение № 2, придобито по давностно владение, осъществено в периода от 11.11.2016г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба –
08.07.2020г. /вкл./, присъединявайки владението на наследодателя К. К., починал
на 10.11.2016г. за периода от 1999г. до смъртта му, на осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от
Н.К.Н., ЕГН **********,*** срещу „О.И.“
ООД, *** иск, че Н.К.Н., ЕГН **********,***, е собственик на 1/3
идеална част от склад с идентификатор № ***************.6 с площ от 16 кв.м. по
КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находяща се в гр. Варна, ***************,
разположен в ПИ с идентификатор № ***************, състоящ се от едно
помещение, в което допълнително са изградени две преградни стени, а съобразно
заключението на СТЕ, изготвена от вещото лице Д.К. сграда с площ от 18 кв.м.,
състояща се от три помещения, както следва: помещение № 1 със застроена площ от
5, 3 кв.м., в което е монтирана мивка с отвор обособен за врата от помещение №
2, помещение № 2 с площ от 8, 7 кв.м. с вход от ********, чиято западна стена е
изградена от метални пана и помещение № 3 с вход от ********, със застроена
площ от 4, 5 кв.м. с отвор обособен за врата от помещение № 2, придобито по давностно владение, осъществено в периода от 11.11.2016г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба –
08.07.2020г. /вкл./, присъединявайки владението на наследодателя К. К., починал
на 10.11.2016г. за периода от 1999г. до смъртта му, на осн.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „О.И.“ ООД, *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.К., ЕГН **********, М.К.Н.,
ЕГН ********** и Н.К.Н., ЕГН ********** *** сумата от 795 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева/, представляваща сторени
по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: