Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.03.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т.д.
№ 2345/2018 г., взе предвид следното:
СГС
е сезиран с искова молба от „И.“ ЕООД, с която са предявени срещу Агенция по
заетостта искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от
ищеца, че е сключил с ответника договор за финансова помощ по договор от
01.07.2013 г., по който ищецът е поел задължението да изпълни проект с
наименование „подобряване на безопасността на труда“, а ответникът е поел
задължението да предостави безвъзмездна финансова помощ в размер на
155 063,43 лв. Сочи се от ищеца, че е изпълнил възложените по договора
дейности и е направил разходи на обща
стойност 151 589,01 лв., но е получил
плащане на сумата от общо 108 333,34 лв., поради което има вземане в
размер на разликата от 43 255,67 лв. Ищецът е поискал окончателно плащане
с формуляр от 31.10.2014 г., а на 17.12.2014 г. договарящият орган е извършил
проверка и е изготвил Лист за извършена проверка за периода 01.10.2013 г. –
21.08.2014 г., в който липсват констатации за пропуски и неточности, но с писмо
от 14.01.2015 г. е отказал да верифицира разходи в размер на 71 554,67 лв. Според ищеца този
отказ е незаконосъобразен, защото ответникът е пропуснал да се произнесе в
срока по чл.13.2 от договора по възражението на ищеца. Иска се от ищеца
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 43 255,67 лв. – главница,
както и сумата от 14 871,87 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 04.04.2015 г. – 22.08.2018 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове с възражението, че по договора е платил сумата
от 31 012,69 лв. - аванс и сумата от 77 320,65 лв. – междинно
плащане, а на 17.12.2014 г. е била извършена проверка, по която са изискани от
ищеца допълнителни документи и с писмо от 14.01.2015 г. ищецът е уведомен за
отказа да се одобрят разходи в размер на 71 554,67 лв. Сочи се, че на
ищеца е платена сумата от 108 33,34 лв., но са одобрени разходи в размер на
80 034,34 лв., поради което ищецът дължи връщане на сумата от 28 299
лв. По възражението на ищеца срещу отказа е изпратено писмо от 15.04.2015 г., с
което е потвърден отказът. Поддържа се, че не са изпълнени задълженията за
провеждане на подходящо обучение за ползване на предпазни средства, защото
проведено от ищеца не отговаря на изискванията на стр.23 б.“а“ и б „б“ на
стр.23 от Насоките за кандидатстване, а неверифицираните средства по т.1 от
писмо от 14.01.2015 г. са за несъответствие на изготвените брошури и диплянки с
Ръководството за публичност и визуализация, по т.3 неверифицираните разходи са
поради разминаване на отчетени часове на екипа по проекта, поради което не може
да се установи колко са реално отработените часове. Сочи се, че изтичането на
срока за становище по възражението на ищеца не лишава договарящия орган от
правото да релевира възражение за лошо изпълнение.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с
която поддържа предявените искове с довода, че с оглед техническата и финансова
оценка на проектното му предложение още към сключване на договора ответникът е
могъл да прецени дали разход за дадена дейност е допустим или не, но ответникът
не е направил никакви корекции. Поддържа се възражението за неспазен срок от
страна на ответника по отношение на възражението.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с
който поддържа оспорванията и възраженията срещу предявените искове. Прави
възражение за погасителна давност.
Представен е договор за безвъзмездна
финансова помощ по оперативна програма „развитие на човешките ресурси“ от
01.07.2013 г., от който се установява, че между Агенция по заетостта и
ответника е възникнало облигационно правоотношение, по което ответникът е поел
задължението да изпълни проект „подобряване на безопасността на труда, а
Агенция по заетостта е поела задължението да предостави безвъзмездна финансова
помощ от 155 063,43 лв. Уговорен е срок на изпълнение от 11 месеца.
Представени са насоки за кандидатстване по
схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, чрез открита процедура
за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване.
Представено е ръководство за изпълнение на
дейности за информиране и публичностт по оперативна програма „развитие на
човешките ресурси“.
Представено е платежно нареждане от
20.09.2013 г., в което се сочи, че Агенция по заетостта е превела по сметка на
ответника сумата от 31012,69 лв.
Представено е платежно нареждане от
07.11.2014 г., в което се сочи, че Агенция по заетостта е превела по сметка на
ответника сумата от 77320,65 лв.
Представено е известие за изпращане на
документ от 31.10.2014 г., с което ответникът е направил искане за балансово
плащане.
Представено е известие за изпращане на
документ от 23.12.2014 г., с което ответникът е изпратил на Агенция по
заетостта допълнителни документи по препоръки, вписани в лист за извършване на
проверка на място от 17.12.2014 г.
С възражение от 23.01.2015 г. ответникът е
оспорил наличието на основание за неодобрение на направени от него разходи.
Представен е лист за извършване на проверка
на място от ДО от 17.12.2014 г., в който са направени констатации за това, че в
изработени от ответника табели, брошури и диплянки не се съдържа изречението
„проектът се осъществява с финансовата подкрепа на оперативна програма
„развитие на човешките ресурси“.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд са искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По допустимостта. Спорът по предявените
искове за вземания, които произтичат от договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по оперативна програма „развитие на човешките ресурси“, който е
сключен преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на
25.12.2015 г., е подведомствен на гражданските съдилища.
Приложимият ред за защита на правата и на двете страни по договор, сключен преди влизане в сила на
ЗУСЕСИФ, е редът на ГПК, защото този договор поражда гражданскоправни последици, а претендираното от ищеца спорно материално право
е свързано именно с изпълнението/неизпълнението на задълженията
му по облигационната връзка /в този смисъл са решение № 246 от 23.02.2018 г. по т.д. № 571/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 228 от 07.02.2018 г. по т.д. № 424/17 г. на
ВКС, І т.о., определение № 304 от 02.07.2018 г. по ч.т.д. № 935/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, както и решение № 245 от
23.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 93/2017 г., II т. о., ТК/.
По същество на спора. На първо място следва
се отбележи, че ответникът по иска е бил конституиран на основание чл.219 ГПК като трето лице на страната на ищеца Национална
агенция по приходите по т. дело № 1535/18 г. на СГС, по което ищецът по настоящето е бил
ответник. В този случай постановеното по т.д. N 1535/18 г. на
СГС решение има на основание чл.223 ал.1 ГПК установително действие в
отношенията между третото лице – настоящия ответник и насрещната страна –
ищеца по настоящето дело.
Установителното действие на
решението по т. дело № 1535/18 г. на СГС по правни последици се приравнява на сила на пресъдено нещо / в този смисъл
Сталев, Ж. "Сила на
пресъдено нещо", 2007 г., стр.
295/. Следователно съдът по настоящето дело е длъжен да
приеме, че ищецът в качеството на бенефициент по процесния договор е неизправна
по него страна, която не е изпълнила точно задълженията си и дължи
възстановяване на сумата от 28 299 лв.
Сумата от 28 299 лв. е част от вземане
в размер на 71 554,67 лв., на колкото според твърдения на ищеца възлизат
неверифицираните разходи, а претендираната сума от 43 255,67 лв. е
разликата между 71 554,67 лв. и получената сума от 28 299 лв., която
с решението по т. дело № 1535/18 г. на
СГС е прието, че подлежи на възстановяване. В този смисъл
съдът приема, че приложение следва да намери и т. 2 на ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.
Не се спори, че по процесния договор
получената от ответника бенефициент финансова помощ възлиза общо на
108 333,34 лв., както и че Агенцията в качеството на договарящ орган и
възложител е верифицирала /“одобрила“/ разходи в размер на 80 034,34 лв.
На лист 216 и 217 по приложеното т. дело № 1535/18 г. на СГС е представено извлечение от сметка, в което детайлно се сочат размерите на
одобрените разходи и на отказаните да се одобрят – одобрените разходи на
стойност 80 034,34 лв. включват
сумата от 72 458,49 лв. – разходи по група А /за закупуване на материали,
консумативи и т.н./, както и сумата от 7275,84 лв. – разходи за организация и
управление по ПМС N 180/27.07.2007 г.
Спорен се явява въпросът налице ли е точно
изпълнение на задълженията на ищеца бенефициент и има ли право да получи
финансова помощ в размер над верифицираните/одобрените от ответника разходи.
С решението от по т.д. N 1535/18 г. на СГС е прието,
че ищецът по настоящето дело дължи възстановяване на сумата от 28 299 лв., която е част от
неверифицираните разходи в размер на 71 554,67 лв., както и че в размер на
80 034,34 лв. възлиза стойността на разходите, които поради точно
изпълнение на договорните задължения подлежат на одобрение/верифициране, а за
горницата над тази сума не е налице основание да се одобряват/верифицират
разходите; разликата между получената от ответника сума за финансиране от
108 333,34 лв. и стойността на одобрените разходи от 80 034,34 лв.
възлиза на 28 299 лв., която сума подлежи на възстановяване.
След като е установено, че ищецът дължи възстановяване на сумата от
28 299 лв., която представлява част от неверифицираните/неодобрени разходи
в размер на 71 554,67 лв., съдът
приема, че ищецът няма право и на претендирата по настоящето дело сума от 43 255,67 лв. /сборът между сумата от 28 299 лв., която е предмет на другото дело, и претендираната с иска
сума от 43 355,67 лв. е равен на 71 554,67 лв./.
Сумата
от 28 299 лв., за която е прието,
че подлежи на възстановяване, представлява част от цялото вземане на ищеца по
процесния договор. Тъй като е установено, че ищецът няма право да получи сумата
от 28 299 лв. и дължи нейното възстановяване, съдът приема, че той няма
право да получи и претендираната от него сума от 43 355,67 лв., която е разликата
между подлежащата на възстановяване сума от 28 299 лв. и сумата от 71 554,67 лв. – на колкото възлизат всички
неверифицираните/неодобрени разходи.
Претендираната по настоящето дело сума
представлява част от вземането в размер на 71 554,67 лв., а тази сума се
формира от сбора на сумата от 5 306 лв.
– разходи за закупени 1500 брошури и диплянки; сумата от 59 428 лв. - разходи за проведеното обучение, сумата от 6820,67 лв. - разходи за организация и
управление по ПМС N 180/27.07.2007 г. По отношение на разходите в размер на 71 554,57 лв. ответникът с
писмо рег.N 2303 00-633 -1/14.01.2015 г. е отказал да ги верифицира/одобри,
а с решението по т. дело № 1535/18 г. на
СГС са формирани изводи за недължимост на разходи в размер на 71 554,67
лв. поради неточно изпълнение на: задължение за провеждане на обучение - 59 428
лв., на задължение за изработка на брошури и диплянки - 5 306 лв.,
както и на „разходи за организация и управление“ - 6820,67 лв.
Съдът по настоящето дело не
може да пререшава въпроса за точното изпълнение на задълженията на ищеца по
процесния договор с оглед установителното действие на решението по т. дело № 1535/18 г. на
СГС, поради което е длъжен да приеме, че ищецът няма право да получи повече от
сумата в размер на 80 034,34 лв., която е платена, т.е. че няма право на
вземане в размер на 71 554,67 лв. Сумата от 151 589,01 лв., на колкото ищецът твърди
да възлиза стойността на всички изпълнени по договора работи, се получава от
сбора на одобрените разходи в размер на 80 034,34 лв. и от сумата от 71 554,67
лв. – неодобрени разходи по писмо от рег.N 2303 00-633 -1/14.01.2015
г., а за тази сума е прието с
решението, че ищецът няма право да получи финансова помощ и е постановено
възстановяване на сумата от 28 299 лв., която е част от 71554,67 лв.
Като краен извод – съдът приема
на основание чл.223 ал.1 ГПК, че направените от ищеца разходи за изпълнените по
договора работи, за които има право да получи финансова помощ, възлизат на 80 034,34
лв., която сума е получена, както и че няма право да получи финансова помощ в
размер на 71 554,67 лв. – неверифицирани/неодобрени разходи по писмо от
рег.N 2303 00-633 -1/14.01.2015 г. Сумата на неодобрени разходи от 71 554,67 лв. е разликата между
одобрената помощ от 80 034,34 лв. и стойността на всички изпълнени по
твърдения работи в размер на 151 589,01 лв., а претендираната с иска сума от 43 255,67 лв. е част от
вземане в размер на 71 554,67 лв., за което е формирана сила на присъдено
нещо, че не се дължи на ищеца, защото е постановено възстановяване на сумата от
28 299 лв., която е част от неодобрените разходи от 71 554,67 лв.
С оглед на изложеното съдът
намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „И.“ ЕООД срещу Агенция по заетостта искове с правно
основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 43 255,67 лв. – главница по договор
от 01.07.2013 г. за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси по схема за безвъзмездна финансова помощ BG051РО001-2.3.03 „Безопасен труд“, както и по чл.86 ЗЗД за сумата от 14 871,87 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 04.04.2015 г. – 22.08.2018 г.
ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ***, сграда „A“, ет.1, офис 1, да заплати на Агенция по заетостта, гр.София, бул.“*********съдебни
разноски в размер на 300 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: