Р
Е Ш Е Н
И Е
Гр. Лом, 13.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, четвърти състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Йорданов
при секретаря М. Здравкова, като се запозна
с докладваното от съдията Йорданов АНД № 102/21 г. по описа на ЛРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят Н.Г.И. ***,
с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно
постановление № Л-3/ЗМВР от 05.02.2021
г., с което на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 200.00
/двеста/ лева.
В с.з. жалбоподателят се явява лично,
поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган не се явява,
не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и
гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № Л-3/ЗМВР от 05.02.2021
г., на жалбоподателя Н.И. на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е наложена „Глоба”
от 200.00 лв. за това, че на 01.02.2021 г.
в с. Медковец, след многократно отправени устни разпореждания да не пречи
на проверката, не изпълнява разпореденото му и продължава с тези действия.
Депозираната
жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в
предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.
По същество се явява неоснователна.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:
На 01.02.2021 г. св. Д.Л. и К. Ц. *** се намирали в с. Медковец, на ул. „Дано
Опинчев“ и извършвали контрол на пътното движение. Лек автомобил „Ауди А4“,
управляван от жалбоподателя Н.И. *** по ул. „Дано Опинчев“, като не подал
светлинен пътепоказател. По тази причина служителите на РУ – Лом го спрели за
проверка. Предприели действия по съставяне на АУАН, като обяснили
на И., че трябва да изчака в автомобила си. Същият обаче започнал да
възпрепятства проверката, да се държи грубо с проверяващите. Полицейският
служител К. Ц. му разпоредил да отиде в автомобила си до приключване на
проверката и да не възпрепятства същата. И. обаче продължил с арогантното си
поведение и започнал дори да употребява обидни думи спрямо органите на реда.
Отново му било разпоредено да не пречи на проверката и съставянето на АУАН, но
жалбоподателят пак не се вслушал в указанията. Затова св. Д.Л. слязъл от
служебния автомобил и заявил на И., че ако не изпълни отправеното му
разпореждане, ще му бъде съставен друг АУАН. И. обаче не изпълнил
разпореждането, а продължил с грубото си държане. Това накарало полицейските
служители да използват помощни средства – белезници, задържали жалбоподателя и
го отвели в РУ – Лом, където св. Л. му съставил АУАН за нарушение на чл. 64,
ал. 2 от ЗМВР. В законоустановения срок И. подал възражение. Същото е оставено
без уважение и въз основа на съставения акт, на 05.02.2021 г. АНО издал атакуваното
наказателно постановление.
Както АУАН, така и НП са издадени от
компетентни органи, в предвидените от закона срокове и съдържат необходимите
реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В случая, с оглед на
събраните гласни и писмени доказателства, проверени по отделно и в съвкупност,
съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението, описано в АУАН и НП.
Според чл. 64, ал. 1 от ЗМВР: „Полицейските органи могат да издават
разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани,
когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.
Разпорежданията се издават писмено.“
Ал. 2 на чл. 64 допълва, че „При
невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно
или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят“.
В случая е налице издадено устно разпореждане от полицейски орган, с което се указва
на Н.И. да отиде в автомобила си и да изчака до приключване на извършваната му
проверка по ЗДвП. Въпреки това разпореждане, И. е продължил да пречи на
проверката с арогантното си поведение. В тази насока са събраните по делото
писмени доказателства, както и показанията на разпитания в съдебно заседание
свидетел Д.Л., които съдът кредитира изцяло. Дори св. М. Г. в разпита си
заявява, че е възможно на
жалбоподателя (неин баща) да му е дадено разпореждане, потвърждава, че същият
не е останал в автомобила, както и че не е бил спокоен по време на проверката.
Ето защо се налага изводът, че действително от органите на МВР са дали устно
разпореждане, което не е изпълнено от Н.И.. Съгласно чл. 257, ал. 1 от ЗМВР „Който не изпълни разпореждане на орган на
МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.“ Жалбоподателят не е
изпълнил конкретно (в случая устно) разпореждане на орган на МВР, при това -
отправено му многократно. Условието, за да бъде реализирана
административнонаказателна отговорност, е извършеното да не съставлява
престъпление. В случая е налице и това условие. Извършеното от И. не се
припокрива с признаците на престъпен състав по НК. Ето защо съдът намира, че от
И. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състав на административно
нарушение по чл. 257, ал. 1 от ЗМВР.
Жалбоподателят правилно е
санкциониран, но при определяне на наказанието (което в тази разпоредба не е
абсолютно, а относително определено - „от-до“) АНО е допуснал нарушение на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за
неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и
обществената опасност на този вид административно нарушение.
Административнонаказващият орган е определил глобата в размер на 200.00 лв. В
нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР законодателят е предвидил „глоба“ от 100.00
лв. до 500.00 лв. Това означава, всяко наказание да бъде конкретно определено и
съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, довели до извършване на нарушението. При така определеното
наказание, по мнение на съда, наказващият орган не е отчел здравословното
състояние и материалното положение на жалбоподателя, нито факта, че същият не е
санкциониран за други подобни нарушения (поне доказателства в такава насока не
са представени). АНО е определил глобата да бъде от 200.00 лв., без да изложи
аргументи кое налага това административно наказание да бъде в размер около средния.
Действително, извършеното от Н.И. нарушава реда на държавно управление. Същият
е предупреден не само веднъж, а многократно от проверяващите да не пречи на
извършваната му проверка, но въпреки това той не се е съобразил. Това
обстоятелство изключва възможността спрямо конкретното нарушение да бъде
приложен чл. 28 от ЗАНН, уреждащ хипотезите на „маловажен случай“. В същото
време обаче, предвид изложените по-горе аргументи, не е оправдано
административното наказание „глоба“ да бъде налагано в размер на 200.00 лв. Ето защо същият се явява
необосновано завишен и следва да се намали до минималния такъв - от 100.00 лв.,
в каквато и насока следва да се измени издаденото наказателно постановление.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-3/ЗМВР от 05.02.2021
г., с което на Н.Г.И. ***, с ЕГН ********** на осн. чл. 257, ал. 1 от ЗМВР му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева,
като намалява размера на глобата от 200.00
/двеста/ лева на 100.00 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр. Монтана,
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото
изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от
него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :