№ 475
гр. Видин, 30.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА М. ПЕТКОВА
Членове:ВАЛЯ Й. МЛАДЕНОВА
ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ
при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от АНЕТА М. ПЕТКОВА Въззивно
частно наказателно дело № 20251300600434 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА-Видин се явява прокурорът К.К..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ и обвиняем Г. Ц. Т. се явява лично, доведен от
ОЗ „Охрана“.
В залата се намира адв. Д. М. Г.-К., определена за служебен защитник
от АК-Видин.
Съдът намира, че следва да се назначи адв. Д. Г. за служебен
защитник на обвиняемия Г. Ц. Т. за нуждите на въззивното производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Желая да ме защитава адв. Г..
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на обвиняемия Г. Ц. Т. адв. Д. М.
Г.-К. от АК-Видин.
На страните се разясниха правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото. Нямам искания по
чл.274 от НПК.
1
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото. Нямам искания по чл.274 от
НПК. Имам искания по доказателствата. Разпит на свидетел – дъщерята на
обвиняемия.
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че искането е неоснователно, тъй като е
неотносимо към предмета на делото.
Съдът намира искането за неоснователно за посочените
обстоятелства, а именно за установяване на адрес за изтърпяване на мярка
домашен арест, за което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането за разпит на свидетел.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО, което се докладва от съдията Петкова.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата. Няма да представям
доказателства.
АДВ. Г.: Поддържам жалбата. Не поддържам доказателствените
искания, които съм направила в жалбата.
Тъй като няма искания за други доказателства
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-да окръжни съдии, моля, да не
уважавате жалбата за изменение на мярката. Считам, че жалбата следва да се
остави без уважени като неоснователна, като потвърдите определението на
първоинстанционния съд, с оглед изложените в него мотиви, както по
отношение на наличието на обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпленията, в които е обвинен, така и по отношение на
наличието на реалната опасност да се укрие или да извърши друго
престъпление, които са кумулативните предпоставки по чл.63 за определяне
на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
2
АДВ. Г.: Уважаеми окръжни съдии, аз ще ви моля, да уважите
жалбата на обвиняемия и да отмените взетата най тежка мярка за
неотклонение спрямо него на първоинстанционния съд, тъй като няма
събрани доказателства същият да е автор на деянията, за които е привлечен
като обвиняем. Пострадалата не потвърждава показанията си пред съдия,
отказва да дава такива. А за да се вземе най тежка мярка за неотклонение,
трябва да се съберат доказателства по делото, доказващи авторството на
деянието, извършеното престъпление или такива, които да установяват
предпоставки за укриване, както и възможността да извърши други
престъпления. Обвиняемият се е явил доброволно пред органите на властта,
не се е укривал, живее отделно от пострадалата – неговата съпруга, има деца в
същото село, които изявяват желание той да живее при тях. Към момента е
заявил, че живее в къща на свои приятели, които са в чужбина и са му я
предоставили да я пази. Така че дори да счетете, че са налице изискванията на
закона за вземане на мярка различна от „Подписка“ ще ви моля, да не
потвърждавате най-тежката, а да вземете мярка „Домашен арест“, която да се
търпи на адрес различен от този, на който живее съпругата му, а именно на
адрес в с. Бяло поле, ул. „Толбухин“ 25 при дъщеря му Ц.Г.Ц., с която са в
добри отношения и той няма нищо против да живее там.
Също така, по данни на пострадалата, същата ми заяви, че си е
оттеглила сигнала, така че фактическата обстановка тепърва ще се изяснява и
може би не е това, което на пръв прочит се вижда.
И не на последно място това, че обвиняемият е осъждан не би
следвало да се взема като единствено основание за вземане на най-тежка
мярка за неотклонение.
Моля, съгласно събраните доказателства и възможността същият да
търпи и мярка „Домашен арест“ до приключване на делото, да вземете по-
лека мярка, различна от „Задържане под стража“, която е най-тежка и не
считам, че е необходима в конкретния случай.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. Ц. Т. в лична защита: Нямам въпроси. Чух какво
каза адвокатът ми и аз искам да кажа това. Поддържам това, което каза
адвокатът ми. Това всичко е лъжа. Скандалът възникна по повод едно конче,
3
което купих и тя започна да го кълне и това конче умря след два дена. После
започна пак да кълне и посегна да ме удари с една метла и аз я ударих с
другата и, не съм бил пиян.
Искам по-лека мярка. Не мога да издържа в ареста. Гърбът ми е
пълен с рани. Всички полицаи знаят, че имам сърбеж и рани на гърба.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА на жалбоподателя и обвиняем Г. Ц. Т.:
ОБВИНЯЕМИЯТ Г. Ц. Т.: Моля, да ми определите по-лека мярка.
Съдът счете делото за изяснено и се оттегли на тайно съвещание,
след което обяви определението си на страните в 14:40ч.
С оглед становищата на страните, събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Образувано е по частна жалба от адв. Д. Г. от АК Видин, защитник на
обвиняемия Г. Ц. Т. срещу Протоколно определение по ЧНД № 178/2025 по
описа на РС-Белоградчик, с което взета на мярка за неотклонение „Задържане
под стража" на обвиняемия Т.. С подадената жалба се иска да се постанови
определение, с което се измени мярката за неотклонение с по-лека, като
се излагат подробни съображения за това. Твърди се, че не са предпоставките
на чл. 63 за взимане на най-тежката мярка, както и че не е налице
обоснованото предположение, че обвиняемият е извършил престъпление.
В съдебно заседание представителят на ОП оспорва жалбата.
В съдебно заседание, защитникът подържа подадената частна жалба.
За да се произнесе ВОС взе предвид следното:
С протоколно определение от съдебно заседание ЧНД 178/2025 по
описа на РС-Белоградчик, спрямо жалбоподателя Г. Ц. Т., с ЕГН **********,
роден на 30.12.1966 г. в гр. Белоградчик,осъждан, съдът е взел най-тежката
мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“ като е приел, че е
налице хипотезата на чл.63, ал.1 от НПК.
С постановление към наказателна отговорност е привлечено лицето
4
Г. Ц. Т. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 04.09.2025 г. в с.
Бело поле, общ. Ружинци, обл. Видин в дом, находящ се на ул. „Гаврил Генов“
№ 6, в условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удар с дърво в
областта на ръката причинил на А.И.Т., лека телесна повреда, изразяваща се в
оток на ръката, като това травматично увреждане й е причинило болка и
страдание – престъпление по чл. 131, ал.1, т.5а, вр. с чл. 130, ал.2 от НК, и за
това, че на 04.09.2025 г. в с. Бело поле, общ. Ружинци, обл. Видин в дом,
находящ се на ул. "Гаврил Генов" № 6 се заканил с убийство на А.И.Т. с
думите „Курво, ти не може да ме командваш, че те убием, че те застрелям, не
ме плаши никой" и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, като същото е извършено в условията на домашно
насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК – престъпление по чл. 144, ал. 3, т.1
и т.3, във вр. с ал. 1 от НК.
За да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ следва да е налице обосновано предположение, че именно
обвиняемият е извършил престъплението, което се наказва с „Лишаване от
свобода“ и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.
За посочените престъпления е предвидено наказание наказание
„Лишаване от свобода“ , като за по тежкото е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ до шест години.
За да постанови обжалваното определение БРС е приел, че в
материалите по ДП се съдържат достатъчно данни, от които да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил деянието,
за което му е повдигнато обвинение. Съдът се е позовал на събраните по
делото гласни доказателства, медицинската документация, с която са
установени хематони по тялото на пострадалата и началният етап на
разследването.
Първоинстанционния съд е взел предвид гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите Б.К.Б., В.О.Т. и Н.Д. Й., които са
възприели състоянието на пострадалата непосредствено след деяниято, както
и показнията на пострадалата Т.а в които се съдържат данни за
съпричастност на обвиняемия Т. с деянието, за което му е повдигнато
обвинение.
5
Настоящият съдебен състав намира, че от материалите на
досъдебното производство действително може да бъде направено обосновано
предположение, че обвиняемият Т. е извършил престъплението, за което е
обвинен, какъвто правилен извод в това отношение е направил
първоинстанционният съд.
Окръжният съд намира, че при вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража” следва да се прецени дали са налице предпоставките
на чл.63, ал.1 от НПК, а именно наличието на обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението, както и че „съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление”.
Двете опасности – да се укрие или да извърши ново престъпление,
очертани в разпоредбата на чл. 63 от НПК, са предвидени при условията на
алтернативност, а не кумулативно. Приема се, че наличието на която и да е от
тях е достатъчна за определяне на мярка за неотклонение „задържане под
стража". Поради това, в производството по чл. 64 от НПК за съда съществува
задължение да анализира доказателствения материал, съобразявайки
съществуването или липсата на двете опасности, но е достатъчно да прецени,
че е налице само една от тях, за да уважи искането за задържане.
Данните от ДП налагат извода, че на първоначалния етап от
процеса е достатъчно да се приеме, че са налице елементите, подкрепящи
обоснованото предположение за извършено престъпление.
Въззивната инстанция намира, че е налице опасност от укриване на
обвиняемия, която се аргументира от съдебното му минало.
Също от него може и да се аргументира и вероятността да извърши
ново престъпление, предвид многобройните му предходни осъждания, както и
наличието на данни за нанесени побои в миналото от обвиняемия Т. на
пострадалата Т.а.
Окръжен съд – Видин се съгласява с извода на контролирания съд по
отношение възражението на защитата, че са налице „дума“ срещу „дума“ на
двамата съпрузи. Правилно Районен съд – Белоградчик е отбелязал, че Дори и
между двамата да е възникнал семеен скандал, то противозаконно и
недопустимо е спрямо съпругата да бъде упражнено домашно насилие,
изразяващо се в нанесен побой и закани с убийство. В тази връзка следва да се
отбележи, че в дадените обяснения от обвиняемия Т. се съдържат данни за
6
нанесена вреда на пострадалата Т.а.
Окръжен съд – Видин се солидазира с направения точен анализ на
доказателствата и емоциалното състояние на пострадатала, която освен, че е
жертва на домашно насилие се страхува от нова саморазправа с обвиняемия.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, при определяне на мярката
за неотклонение, въззивната инстанция отчита високата степен на обществена
опасност на деянието, което налага вземането на мярка за неотклонение
задържане под стража.
По отношение на направените доказателствени искания, настоящият
съдебен състав, счита че същите са ирелевантни за настоящия процес по
вземане на мярка за неотклонение.
Следва да се отбележи, че мярката за неотклонение „ домашен арест“
би била неефективна в настоящия случай, дори и обвиняемия да живее в
съседна къща от пострадалата и носи гривна за електронно наблюдение. Този
извод на съда се аргументира от факта, че обвиняемият и пострадалата живеят
в с. Бело поле и поради географската отдалеченост на селото, органите на
реда няма да могат да осъществят ефективен и мигновен контрол върху
обвиняемия. Друга възможна хипотеза е евентуален нов опит за саморазправа
между двамата съпрузи.
Пред настоящата инстанция не се събраха доказателства за влошено
здравословно състояние на обвиняемия.
Налице са всички предпоставки по чл.63, ал.1 от НПК, за вземане
спрямо подсъдимия на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която
мярка единствено ще изпълни целите на чл.57 от НПК. Правилен е извода на
първоинстанционния съд в същата насока.
Всичко изложено по-горе мотивира въззивната инстанция да сподели
доводите на първоинстанционния съд, поради което атакуваното
първоинстанционно определение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед на горното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 61 от 22.09.2025 г. по ЧНД
№178/2025 г. по описа на РС-Белоградчик, с което по отношение на
обвиняемия Г. Ц. Т., с ЕГН **********, роден на 30.12.1966 г. в гр.
Белоградчик, обл. Видин, с постоянен адрес с. Бело поле, общ. Ружинци,
обл. Видин, ул. „Славчо Петров“ № 8, българин, български гражданин,
безработен, осъждан, женен е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража” по Досъдебно производство № 341/ 2025 г. по описа на РУ –
Белоградчик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
На адв. Д. Г. да се издаде препис от протокола, който да й послужи
пред НБПП.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:40ч.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8