РЕШЕНИЕ
№ 1566
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502613 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Сити кеш“ ООД против Решение №
260404/11.07.2022г., пост. по гр.д.№ 13810/2020, ПРС, с което жалбоподателят е
осъден да заплати на Б. Д. И. следните суми: 1878,12лв., получена без основание за
неустойка по договор за паричен заем от 17.11.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от постъпване на исковата молба в съда – 23.10.2020 г. до окончателното
погасяване, както и общо 75,13лв., разноски за настоящото производство.
При образуване на въззивното производство съдът е констатирал, че ищецът Б.
И. е починал на ***г., поради което по реда на чл.227 от ГПК са конституирани
законните му наследници - Д. И. И. и М. К. И..
Жалбоподателят „Сити кеш“ ЕООД е обжалвал изцяло решението с мотиви, че
същото е неправилно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния
закони. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че ищецът е заплатил сумата по
клаузата за неустойка по договора. Сочи че липсват доказателства за заплащане на
сумата, както и за извършено рефинансиране с друг заем. Счита, че съдът неправилно е
приложил разпоредбата на чл.161 от ГПК, т.к. дружеството не може да представи
1
документи, които няма. Счита, че доколкото в доказателствена тежест на ищеца е да
установи извършено плащане, то по аргумент на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК погасяването
следва да се извърши с писмени документ. В случая по делото липсват каквито и да са
документи, удостоверяващи плащане. Поддържа, че съдът не може да презюмира
плащане. На следващо място поддържа, че клаузата за неустойка в процесния договор
не е нищожна. Развива доводи за същността на кредита и на обезпечението на
задължението. Счита, че при преценката за отпускане на кредит значение има и
даденото обезпечение,а ако кредитополучателят е договарял като знае , че не може да
осигури обезпечение, то той е действал недобросъвестно. Счита, че за да бъде
преценена като нищожна една неустойка , то тя трябва да излиза извън
обезпечителната й функция. Също така поддържа, че дори и да се приеме, че
неустойката е нищожна, то това не води автоматично до противоречие на договора с
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Отделно от това нищожността на отделни клаузи не влече
нищожност на целия договор. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови ново такова, с което отхвърли иска. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
При администриране на въззивната жалба е подаден отговор от процесуалния
представител на първоначалния ответник към момент, в който представителството е
било прекратено със смъртта на представлявания. Новоконституираната страна М. К.
И. е заявила, че поддържа този отговор. Така в подадения отговор се оспорва
въззивната жалба. По отношение на въпроса за доказване на извършеното плащане, се
сочи, че в осем заседания не е било възможно приемането на ССЕ, т.к. е бил отказван
достъп на вещото лице до първична счетоводна документация. Освен това от
извлечението от банкова сметка се установява, че е заплатена сума с основание –
окончателно погасяване . При тези данни правилно съдът е приложил нормата на
чл.161 от ГПК. При доказаност на основанието, счита, че е доказан и размерът,
доколкото поради поведението на ответника не се е достигнало до точно определяне
на дължимото. В този случай съдът правилно е процедирал като е приел че е
извършено плащане на цялото спорно задължение. Моли за потвърждаване на
решението.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник по делото, останал недоволен от постановеното съдебното решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
2
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с осъдителен иск за връщане на даденото без основание, като се поддържа че
клаузата в потребителския договор за предоставяне на кредит е нищожна.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните е
налице сключен договор за кредит, че в същия има клауза за заплащане на неустойка,
която клауза е недействителна като противоречаща на добрите нрави поради това че
излиза извън присъщата си обезпечителна и обезщетителна функция. Постановил е и
осъждане на кредитора да върне получените суми по тази клауза като недължимо
платени при начална липса на основание. Присъдил е и разноски.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който е допустим и подсъден е на този съд, произнесъл се е в законен състав и в
рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
По отношение на установяване на легитимацията на конституираните
наследници на починалия ищец се установява във въззивното производство от
представено удостоверение от ПдРС, че е вписан надлежно извършен отказ от
наследство в особената книга на съда под №***/*** от страна на единия наследник –
Д. И. И.. С това волеизявляние той е загубил качеството си на наследник на оставеното
в наследство имущество, поради което същият губи легитимацията си в процеса.
Производството по отношение на тази страна следва да бъде прекратено. Съгл.
нормата на чл.53 от ЗН при отказ от наследство дела на отказалия се уголемява дела на
останалите наследници. Следователно в случая единствен наследник остава М. К. И.,
респ. тя остава и единствен правоприемник на ищеца.
Настоящата инстанция намира, че решението е правилно и законосъобразно по
следните съображения:
От фактическа страна е категорично установено, че е налице сключен между
Сити кеш ООД и Б. И. договор за заем №***/***. Условията по договора за заем са
заемодателят да предостави на заемополучателя сумата от 5000лв. в заем за срок от 36
месеца, като погасителните вноски следва да се в размер на 240,43лв., договорен
лихвен процент - 39,96%, а ГПР – 48,049%. В чл.6 от договора е посочено задължение
на заемателя в тридневен срок да осигури поне две обезпечения – запис на заповед и
бавкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.9, ал.2 от ОУ към
договора за заем. Съгл чл.8 от договора при неизпълнение на горепосоченото
задължение се дължи неустойка в размер на 1878,12лв., като същата се дължи на части,
платими на 36 вноски,съобразно погасителния план. По делото е допуснато
извършване на ССЕ със задача да установи какво е движението по сметката на ищеца,
но поради отказ на дружеството заемател да допусне вещото лице да провери
3
счетоводните отразявания, такава не е изготвена.
Прието като доказателство е извлечение от разплащателна сметка на ищеца в
Банка ДСК, от което е видно, че на 03.07.2017г. е превел сумата4685,54лв. на Сити
кеш на основание окончателно погасяване ***.
При така установените факти по делото се правят следните изводи: На първо
място следва да се приеме, че всички задължения по процесния договор за заем ***
между Б.И. и Сити кеш ООД са изплатени през 2017г. Доколкото кредиторът е създал
пречки през извършване на счетоводна експертиза, която са установи в какви
плащания са постъпвали в неговото счетоводство, то на осн. чл.161 от ГПК следва да
се приеме за доказано твърдението, че е изплатено и задължението за неустойка.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че кредиторът не е представил
документи, защото такива не съществуват. При осигуряване на достъп на вещото лице
до сметката на ищеца, същото би могло да установи постъпвали ли са плащания или
не, респ. да отговори на въпросите погасявано ли е задължението и ако да в какъв
размер и кое точно. При данни от друга банка, в която длъжникът е имал сметка , че е
извършено нареждане за плащане и сумата е преведена, то съдът намира, че се
опровергават твърденията на жалбоподателя, че не са постъпвали никакви суми от
длъжника.
На следващо място е необходимо да се изследва задължението в договора за
неустойка. Видно от самия договор заемополучателят е задължен в срок от три дни от
подписване на договора да предостави поне две обезпечения на кредитора и то да
отговаря на посочени параметри. Уговорена е неустойка не при неизпълнение на
задължението за връщане на наемната сума, а за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. При това положение не може да се приеме, че
договореното има обезпечителна и обезщетителна функции по отношение на главното
задължение по договора. Отделно от това размерът на това обезщетение е
необосновано висок при съпоставяне с главното задължение, т.к. не е съизмерим с
евентуални вреди за кредитора. По своята същност това обезщетение представлява
скрито възнаграждение , което ще облагодетелства неоснователно търговеца. Така
кредитополучателят като потребител е поставен в неравноправно положение спрямо
търговеца, договорен е необосновано висок размер на неустойка, която не цели да
гарантира изпълнение на задължението , а да доведе до допълнително възнаграждение
за кредитора. Посочената договорка съставлява неравноправна клауза, която е
нищожна на осн. чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Нищожността на процесната договорка се извлича и от противоречието й с
добрите нрави, съгл. чл.26, ал.1 от ЗЗД. Съгл. разясненията, дадени в ТР№
1/15.06.2010г.,т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС, добрите нрави са морални норми, които не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
4
принципи или следват от тях. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай, като се
преценява характерът и размерът на задълженията, обезпечени с нея. Преценява се и
дали изпълнението на задължението е обезпечено е други правни способи, както и
вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнението на задължението (съществено или за незначителна негова част),
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и др. Процесната неустойка излиза извън своите
обезпечителни функции, т.к. неизпълнението на задълженията с оглед на което е
договорена / осигуряване на поръчител/, само по себе си не води до вреди за кредитора.
Същността й, както вече бе коментирано, е да му осигури допълнително
възнаграждение, което при това е прекомерно с оглед размера на предоставения
кредит.
Така, предвид изложеното съдът намира, че договорката в чл.6 от сключения
между страните договор за заем е нищожна.
Плащането по нищожна клауза в договора съставлява платено без основание,
при начална липса на такова / на осн. чл.55, ал.1, предл първо от ЗЗД/. Платеното
подлежи на връщане. Така предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд
в обжалваното решение, поради което и същото следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати наМ. И., сумата от
250лв., платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ даденият ход на делото по същество по отношение на страната Д. И.
И., ЕГН ********** с адрес – *** и ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на
него. В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба през ПАС в седмичен срок от съобщението до страните.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260404/11.07.2022г., пост. по гр.д.№ 13810/2020,
ПРС, с което Сити кеш ООД, ЕИК *********, е осъден да заплати на М. К. И., ЕГН
**********, с адрес *** / коституирана на мястото на починалия Б. Д. И., ЕГН
**********/ следните суми: 1878,12лв., получена без основание за неустойка по
договор за паричен заем от 17.11.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
5
постъпване на исковата молба в съда – 23.10.2020 г. до окончателното погасяване,
както и общо 75,13лв., разноски.
ОСЪЖДА Сити кеш ООД, ЕИК *********, е осъден да заплати на М. К. И.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 250лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6