Решение по дело №2553/2017 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 325
Дата: 27 юни 2018 г. (в сила от 8 ноември 2018 г.)
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20171510102553
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

27.06.2018
 

 
 

Дупница
 
 


Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

II гр. отделение
 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

22.06.
 

2018
 
 


на                                                                                      Година

 

Иван Димитров
 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

 
 
Съдебни заседатели:

      1.

Светлана Стефанова
 

 
 
       2.

 
 
Секретар:

Председателя на състава
 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско
 

2553
 

2017
 
 


                                дело №                          по описа за                    г.

 

„Смарт кълект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощник - юрисконсулт Б.Р., със съдебен адрес:***, е предявило срещу Д.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.422 от ГПК. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1439, 64 лв. /хиляда четиристотин тридесет и девет лева и 64 стотинки/, представляваща главница по фактури с № ********** от 08.07.2015 г., № ********** от 08.08.2015 г., № ********** от 08.09.2015 г. и № ********** от 08.10.2015 г. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че на 23.12.2014 г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Д.П.А. е сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № 840501286823122014-32570801, със срок 24 месеца, за телефонен номер **********. Във връзка с договора на ответника е открит акаунт № 15129470001. Съгласно Общите условия по договора ползваните услуги се отчитат месечно и се заплащат въз основа на фактура, издавана ежемесечно на дата, за която потребителят е информиран при сключването на индивидуалния договор. Неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението за заплащане на дължимите суми в 14 - дневен срок от издаване на фактурата, като при неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите суми в срок, потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва.

„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е издала по договора следните фактури:

-   фактура №**********/08.07.2015 г. на стойност 189.71 лв., за отчетен период от 08.06.2015 г. до 07.07.2015 г.;

- фактура №**********/08.08.2015г., на стойност 65.65 лв., за отчетен период от 08.07.2015 г. до 07.08.2015 г.;

- фактура №**********/08.09.2015г., на стойност 84.65 лв., за отчетен период от 08.08.2015 г. до 07.09.2015 г.;

- фактура №**********/08.10.2015 г., на стойност 1173.63 лв., за отчетен период от 08.09.2015 г. до 07.10.2015 г.

Срокът за заплащане на сумите по фактурите е изтекъл. Длъжникът е заплатил сума в размер на 74 лв. по фактура №**********/08.07.2015 г.; по останалите фактури не е извършено плащане.

 На 05.05.2016 г. всички вземания по описания договор били прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД – цедент, на „Смарт кълект“ ЕООД – цесионер, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви.

На длъжника било изпратено уведомление за извършената цесия от цедента /посредством упълномощаване на цесионера/, което не е получено. С исковата молба е депозирано уведомление за извършената цесия, връчено на ответника с останалите приложения.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. № 1457/2017 г. по описа на ДРС и е издадена заповед за изпълнение за посочените суми. Впоследствие на заявителя са дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В постъпилия писмен отговор от назначения особен представител на ответника се оспорва уведомяването за извършената цесия; договора за цесия, предвид липсата на конкретизиране на прехвърляните вземания; оспорват се по съдържание представените фактури, тъй като в тях са посочени и други основания, от които произтичат част от претендираните по делото суми /други договори за услуги, договор за лизинг/.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

С доклада по делото е прието за безспорно сключването между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Д.П.А. на представения с исковата молба договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги /мобилни телефонни разговори и мобилен интернет/ № 840501286823122014-32570801 от 23.12.2014 г. със срок на действие 24 месеца и с включен лизинг на устройство – GSM Lenovo A328; клиентският номер на ответника съгласно договора е 15129470001. С представения договор за цесия от 05.05.2016 г. вземанията на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД срещу ответника /видно от представеното уведомление с посочен клиентски номер/ са придобити от ищеца. Представено е и уведомление до ответника за извършената цесия от цедента, чрез упълномощения за това цесионер.

Видно от описаните в исковата молба фактури, посочената в тях сума за плащане е формирана и от други ползвани услуги – фиксирани гласови услуги, TV услуги, а във фактура №**********/08.10.2015 г. са включени и неустойки и лихва за забава.

Приложено е ч.гр.дело № 1457/2017 г. по описа на ДРС, по което е издадена заповед за изпълнение срещу Д.П.А. за сума в размер на 1439, 64  лв. - задължение по договор за телекомуникационни услуги с акаунт 15129470001.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че освен процесния договор, между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД са сключени и още 10 /десет/ други договора за предоставяне на услуги, към които са сключени и договори за лизинг на устройства /мобилни телефони и таблети/. В процесните фактури са включени и суми, дължими по тези договори. По договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги № 840501286823122014-32570801 от 23.12.2014 г. общо дължими съгласно процесните фактури са 4, 18 лв. – абонаментна такса и 110, 16 лв. – неплатени лизингови вноски за GSM Lenovo A328, т.е. сума в общ размер на 114, 34 лв.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК – за установяване на вземането на ищеца срещу ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1457/2017 г. по описа на РС – Дупница. Съгласно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че вземането е съществувало в полза на цедента за претендирания период: сключването на договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги № 840501286823122014-32570801, изпълнението на задължението за предоставяне на съобщителни услуги; размера на дължимите суми за предоставени, но незаплатени съобщителни услуги.

Между страните не е спорно сключването на описания в исковата молба договор за предоставяне на мобилни услуги и за лизинг на описаното в него устройство. С подписването на договора ответникът е поел задължение да заплаща абонаментна такса съгласно избрания план, както и вноските за предоставеното на изплащане устройство. Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза, общата дължима от ответника сума по процесния договор възлиза на 114, 34 лв.

Изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането цели да предотврати погрешно извършване на плащания на цедента. В конкретния случай такива плащания не са налице, поради което е ирелевантно неуведомяването на ответника за цесията преди завеждане на иска. Към исковата молба е приложено уведомление до него, като с връчването на исковата молба и приложенията уведомяването за цесията е извършено надлежно - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Цесията легитимира ищеца като носител на претендираното вземане.

По делото се установи, че в процесните фактури са включени вземания и по други договори, за които в исковата молба не са изложени каквито и да е обстоятелства, както и вземания за неустойки, за които също не са изложени твърдения /налице ли са договорни клаузи за неустойка, за неизпълнение на какви задължения, респ. – налице ли са предпоставките за начисляване на неустойка/; в искането също не е посочена претенция за неустойка.

Основание да се претендира изпълнение /плащане/ е наличието на поето със сключен между страните договор конкретно задължение. Липсата на изложени обстоятелства и представени доказателства за останалите сключени договори между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД не позволява да бъде преценена основателността на претенцията за плащане на суми въз основа на тези договори, въпреки че са включени в процесните фактури.

Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен частично чрез признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за 114, 34 лв. - задължения по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № 840501286823122014-32570801 от 23.12.2014 г., съгласно фактури с № ********** от 08.07.2015 г., № ********** от 08.08.2015 г., № ********** от 08.09.2015 г. и № ********** от 08.10.2015 г. За разликата до претендираната сума в размер на 1439, 64 лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /за държавна такса, възнаграждение за особен представител, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение – 100 лв. съгласно чл.78, ал.8 ГПК/ съразмерно с уважената част от иска в размер на 64, 87 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 1457/2017 г. по описа на ДРС /в размер на 28, 79 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК/ съразмерно с уважената част от иска в размер на 6, 30 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.А., ЕГН **********, че дължи на „Смарт кълект“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 114, 34 лв. - задължения по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № 840501286823122014-32570801 от 23.12.2014 г., съгласно фактури с № ********** от 08.07.2015 г., № ********** от 08.08.2015 г., № ********** от 08.09.2015 г. и № ********** от 08.10.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумата над 114, 34 лв. до претендираните 1439, 64 лв.

ОСЪЖДА Д.П.А., ЕГН **********, да заплати на „Смарт кълект“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 64, 87 лв. - разноски по водене на делото, както и разноски по ч.гр.д. № 1457/2017 г. по описа на ДРС в размер на 6, 30 лв., съразмерно с уважената част от иска.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: