Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 15.12.2017 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело №865 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от Х.С.И., ЕГН: **********,***, чрез пълномощниците си адв. Б.З. и адв. П.К., със съдебен адрес:***, офис .против К.В.Ш., ЕГН:
**********,***, представляван от пълномощника си адв.
И.Д..
Ищецът твърди, че на 24.08.2015 г. ответникът К. В.Ш. подал жалба
до Окръжна прокуратура - Пловдив, регистрирана под № ..г.
от същата дата, с която го обвинявал, в различни позорящи го деяния. В жалбата
се съдържали твърдения, че ищецът извършвал кражба на електрическа енергия, а
също така че в качеството си на Кмет на село П. не бил уведомил органите на РУ
на МВР гр. К. за извършено престъпление от С.П.и сина му С. И., независимо, че
бил уведомен от собственика на отнетите вещи. В резултат на горепосочената
жалба била образувана прокурорска преписка № 1499/2015 по описа на Районна
прокуратура К. и била извършена проверка по случая. Ищецът бил викан в РУМВР – К.,
за да дава обяснения. Домът му бил посетен от служители на „ЕВН“, които
извършили проверка относно наведените в жалбата твърдения. Бил подложен на
стрес и унижения във връзка с извършената проверка. От извършената проверка се
установило, че няма каквито и да е данни за извършено престъпление от негова
страна и същата приключила с постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство и прекратяване преписка № 1499/2015 г. по описа на Районна
прокуратура К.. Впоследствие ищецът подал жалба срещу действията на ответника в
Районна прокуратура К., която с прокурорско постановление от 31.03.2016 г. била
изпратена по компетентност в Районна прокуратура Пловдив. Проверката завършила
с прокурорско постановление от 08.10.2016 г. за отказ за образуване на
досъдебно производство и прекратяване на преписка вх. № 3268/2016 г. по описа
на Районна прокуратура Пловдив.
В резултат на извършеното от К. В.Ш.
бил накърнен социалния живот на ищеца в и извън семейството – станал
раздразнителен и напрегнат, в резултат на което отношенията му с неговите
близки и отношенията му с колегите се влошили.
Пострадало доброто му име в
обществото, тежко били засегнати неговата чест и достойнство.
В резултат на противоправното
поведение на К. В.Ш., изразяващо се в разпространение на клевети – приписване
на престъпление, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживени
унижение, влошаване на личния му и социален живот, тежко били накърнени
неговите чест и достойнство.
Извършеното от К. В.Ш. деяние
осъществявало състава на чл.147 вр. чл.148, ал.2 от НК, но предвиденият в чл.81 НПК шест месечен срок от извършване на деянието бил
изтекъл и единствения начин за репариране на причинените му неимуществени вреди
била искова защита по гражданскоправен ред.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнство и доброто име на ищеца в обществото. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът, с отговора на
исковата молба оспорва иска. Твърди, че по никакъв начин неговото деяние,
свързано с подаване на жалба до Окръжна прокуратура, не можело да се окачестви
като противоправно. В жалбата до Окръжна прокуратура
гр. Пловдив бил сезирал компетентните органи да извършат проверка, а в края на
самата жалба изрично бил помолил Окръжна прокуратура да извърши проверка на
изложеното от него и ако събере доказателства, да образува досъдебно
производство. Твърди, че по никакъв начин не бил приписал на ищеца, че е
извършил престъпление – че той извършил кражба на електроенергия и за това, че
не е сезирал компетентните органи за извършена кражба от сина му. В този смисъл
не бил налице един от елементите от фактическия състав на деликта,
а именно – противоправно поведение.
Ответникът оспорва и размера от
10 000 лв. на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, тъй като бил
прекалено завишен по размери, сравнен с аналогични искове.
Не оспорва твърдението в исковата
молба, че подал жалба, сигнал до Окръжна прокуратура гр.Пловдив.
Оспорва твърдението, че в
резултат на неговата жалба и образуваната преписка 1499/2015 г. по описа на РП К.,
в дома на ищеца е била извършена проверка от „ЕВН“ с оглед изясняване на
обстоятелството дали там се извършва кражба на ел.енергия.
Твърди, че жалбата до Окръжна
прокуратура я изпратил, след като в дома на ищеца била извършена проверка от
„ЕВН“ и служители на МВР, впоследствие ел. таблото било изнесено извън дома му
и поставено на улицата. Ответникът твърди, че нямал представа кой е подал тази
жалба, в резултат на което е била назначена и извършена проверка от служители
на „ЕВН“ и МВР в дома на ищеца. На ответника му станало известно от хора от
селото, че тази проверка не била констатирала нередности, вследствие на което у
него се породило чувството, че самата проверка не е извършена всестранно, пълно
и задълбочено. Тази увереност у него идвала и от това, че той самият 28 години
бил служител в криминална полиция в РУ МВР гр. К. и имал представа какви са
необходимите действия, които следва да бъдат извършени от компетентните органи
за разкриване на съответни видове престъпления. Поради тази причина подал жалба
до Окръжна прокуратура. Сезирал именно за това Окръжна прокуратура, защото
според него РУ К. и РП К. не неправили необходимото за изясняването на случая.
В подадената от ответника жалба до Окръжна прокуратура той изразил в тази
насока мнение, че било необходимо да засекат помесечно
разходите на ел. енергия в дома на ищеца преди изнасянето електромера от
къщата, и след изнасянето му на улицата, като по този начин да бъдело
установено дали има някаква драстична разлика в консумацията на ел. енергия
преди и след изнасянето на електромера навън.
В самата жалба накрая ответникът
помолил Окръжна прокуратура да назначи проверка с оглед установяването на данни
за извършено престъпление и евентуалното образуване на дознание. В снетите от
него обяснения по тази преписка изрично бил посочил, че тези сигнали, които ги
получавал от хората, чувствал задължение да ги доведе до знанието на
компетентните органи и че това бил негов граждански дълг, тъй като 28 г. бил
служил в системата на МВР в криминална служба и че всичко това, което правел,
било за благото на хората от селото.
Оспорва твърдението в жалбата, че
бил обвинил ищеца в извършването на кражба на електроенергия. Написаното от в
жалбата до Окръжна прокуратура: „С домът си кмета извършва кражба на
електроенергия” не може да обоснове това твърдение, защото то няма смисъл, а
освен това съпоставено с изложеното по-долу в жалбата, а именно, че моли да
бъде назначено извършване на проверка в тази насока, обосновавало извода, че не
бил обвинил ищеца в извършването на кражба, а просто сигнализирал компетентните
органи да извършат проверка.
Ответникът оспорва твърдението в
исковата молба, че жалбата си до Окръжна прокуратура бил написал, че в
качеството си на Кмет на село П. ищецът И. не бил уведомил органите на РУ МВР
гр. К. за извършено престъпление от С.П.и сина му С. И., независимо от това, че
собственикът на откраднатите вещи уведомил за това кмета. Всъщност в жалбата
бил записал: „Съвсем скоро край вила от селото е извършена кражба. Собственикът
сам е разкрил кражбата и отишъл в кмета да си вземе откраднатото. Кражбата е
извършена от сина на кмета С. И. и С.П.. За горното не са уведомени органите на
МВР, което е укриване на престъпление”. Тези негови думи, обективирани
във жалбата до Окръжна прокуратура, били цитирани в приложеното от ищеца като
доказателство Постановление на РП гр. Пловдив от 18.10.2016 г., с което е
отказано да бъде образувано досъдебно производство срещу ответника и е
прекратена преписка № 3268/2016 г. по описа на РП гр.К.. Освен това, хората
които му казали за това, че е извършена кражба от вила и вещите са взети от
кмета, били разпитани по гореописаната преписка. Ответникът никъде не бил
споменал, нито твърдял, че кметът на с. П. не е уведомил органите на РУ на МВР
гр. К. за тази кражба и че той бил извърши престъпление в тази насока.
С оглед изложеното моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и да му присъди направените разноски по
делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Приложена е по делото прокурорска
преписка № 3268/2016 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив и съдържащите
се в нея материали по прокурорска преписка № 1499/2015 г. по описа на Районна
прокуратура К..
От тези писмени доказателства се
установява, че по жалба на К.Ш. от 24.08.2015 г. до Окръжна прокуратура – гр.
Пловдив е била образувана пр. пр. № 1499/2015 г. по описа на РП К. за
престъпления по чл.194, ал.1, чл.201, чл.235в, чл.294 НК. В жалбата се съдържат
следните твърдения, относими към премета на настоящия
иск: „С домът си г-н И. извършва кражба
на електроенергия, при проверката на EVN – К. не е констатирана такава, тъй като същият е бил предупреден за тази
проверка” и „Съвсем скоро край вила от селото е
извършена кражба. Собственикът на вилата сам е разкрил кражбата и отишъл в
кмета да си вземе откраднатото. Кражбата е извършена от сина на кмета С. И. и С.П..
За горното не са уведомени органите на МВР, което е укриване на престъпление.
Надявам се, че ще бъде извършена проверка и бъде образувано следствие и да
бъдат показани всички престъпления на г-н И..”. По пр. пр. № 1499/2015 г.
по описа на РП К. е приложено писмо от „Евн.., от
което е видно, че на 24.10.2014 г. е извършена техническа проверка на
електромерите на Х.С.И. ***. При проверката не е била констатирана
нерегламентирана консумация на ел. енергия или неточност в измерванията на
електромерите. Проверката по пр. пр. № 1499/2015 г. по описа на РП К. е приключила
с постановление от 22.06.2017 г. за отказ да се образува досъдебно производство,
поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.
Пр. пр. № 3268/2016 г. по описа
на РП Пловдив е била образувана по материали, изпратени по компетентност от РП К.,
във връзка с молба от Х.С.И., в която се съдържат данни за евентуално извършено
престъпление по чл.286 НК. В молбата си Х.С.И. твърди, че престъплението е
извършено, тъй като самият той е бил набеден от К.В.Ш. в извършване на
престъпление, за което е била образувана и прекратена пр. пр. № 1499/2015 г. по
описа на РП К.. Пр. пр. № 3268/2016 г. по описа на РП Пловдив е прекратена с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 18.10.2016 г.,
като наблюдаващият прокурор е приел, че липсват достатъчно данни по смисъла на
чл.207, ал.1 НПК за извършено престъпление от общ характер.
По делото е назначена
съдебно-психологична експертиза със задача: как се е отразила на ищеца във
всички сфери на живота му подадената от ответника жалба и водената в тази
връзка проверка от прокуратурата.
От заключението на вещото лице,
което съдът е приел като обективно и компетентно изготвено, се установява, че подадената
жалба срещу Х.С.И. и водената от прокуратурата предварителна проверка са довели
до неудоволствени преживявания, в рамките на ситуативно обусловено тревожно състояние. Негативните
преживявания при подекспертния се отразяват в
различни сфери от неговия живот. На ниво личност са налице невротични
оплаквания, нестабилна самооценка, преживява интензивни чувства на срам, позор,
обида /потвърдени и от проведеното психометрично
изследване/. На професионално ниво преживява чувство на унижение и уронване на
престижа на името му, злепоставяне и накърняване на усещането му за чест и
достойнство, като обществена личност на висок държавен пост. На социално и
семейно ниво се е чувствал по-затворен и дистанциран във вътрешните си
психологични преживявания, воден от чувство на срам и неудобство пред
съграждани, близки и семейство.
От разпита на свидетеля П.. А.. Д…
се установява, че познава само ответника по делото. С него се запознали във
връзка с работата на свидетеля като бивш военен журналист. К.Ш. бил в списъка
на отличниците на МВР и свидетелят му взел интервю. Оттогава били много близки.
Ш. бил изключително съвестен и принципен. Казал на свидетеля, че сега, като
пенсионер, бил като „Бюро жалби“. Хората в селото го знаели, че е бивш полицай
и непрекъснато го търсели да му се оплакват и сигнализират по всевъзможни
поводи. През 2015 г. Ш. споделил на свидетеля, че предал до прокуратурата
някакви сигнали. Такъв му бил характера, не можел да търпи нередности.
Подробности за тези сигнали не били известни на свидетеля, а името Х.С.И. не му
говорело абсолютно нищо.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение,
прави следните изводи от правна страна:
Съдът квалифицира исковата
претенция по чл. 45 ЗЗД.
Предявеният иск е допустим, тъй
като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото
производство.
Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само
физическите лица, които са причинили вредата, чрез своите виновни действия или
бездействия.
В случая съдът е сезиран с иск за
обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от твърдяно неправомерно
поведение. Наличието на предвиден в наказателния закон престъпен състав и
възможността определен субект да понесе наказателна отговорност за осъществено
деяние не изключва, включително и в случай че наказателна отговорност не е
реализирана по една или друга причина, да бъде ангажирана гражданската извъндоговорна отговорност за репариране на причинени вреди
от реализиран деликт, който да бъде самостоятелно
доказван с всичките елементи на фактическия му състав в гражданското
съдопроизводство /в този смисъл Решение на ВКС по гр. Д. № 449/2012 г., III г.
о., постановено по реда на чл.290 ГПК/.
За успешното провеждане на
предявения иск, в тежест на ищеца е да установи извършени от ответника неправомерни
деяния /действия или бездействия/, в резултат на които са причинени посочените
в исковата молба неимуществени вреди; причинно – следствената връзка между
деянието и вредите; размерът на претърпените вреди.
В случай на установяване на
горните предпоставки, в тежест на ответника е да обори презумпцията за
виновност, визирана в чл.45, ал.2 ЗЗД или изпълнение на задължението си да
репарира причинените вреди.
Ищецът твърди, че извършеното от К.В.Ш.
деяние осъществява състава на престъплението клевета по чл.147, вр.чл.148, ал.2 от НК, но предвиденият в чл.81 НПК шест
месечен срок от извършване на деянието е изтекъл и единственият начин за
репариране на причинените му неимуществени вреди е искова защита по гражданско-правен
ред.
За да се приеме, че е извършена
клевета чрез приписване на престъпление, както се твърди в исковата молба, е
необходимо твърдяното деяние да е конкретизирано за дееца по време, място и
обективни признаци на извършването му, т. е. необходимо е в клеветата да са посочени
конкретни данни за основни характеристики на престъплението. В разглеждания
случай такива данни не са изложени. Изразът „С
домът си г-н И. извършва кражба на електроенергия, при проверката на EVN – К. не е констатирана такава,
тъй като същият е бил предупреден за тази проверка” не вменяват на К.Ш., по начин
категоричен и недвусмислен, какъвто се изисква от законодателя, с конкретни
факти и обстоятелства, извършването на престъпление по чл.234в НК –
неправомерно присъединяване към електропреносната или
електроразпределителната мрежа на „ЕВН“. Освен това, доказателствата по делото опровергават
твърденията на ищеца, че в резултат на жалбата, домът му е бил посетен от
служители на „ЕВН“, които са извършили проверка. Видно от приложеното по пр.
пр. № 3268/2016 г. по описа на РП Пловдив писмо на „ЕВН“, КЕЦ – К.. (л.21),
техническата проверка на електромерите на Х.С.И. *** е била извършена на
24.10.2014 г., а жалбата на К.Ш. е била след това – на 24.08.2015 г..
Изразът „Съвсем скоро край вила от селото е извършена кражба. Собственикът на
вилата сам е разкрил кражбата и отишъл в кмета да си вземе откраднатото.
Кражбата е извършена от сина на кмета С. И. и С.П.. За горното не са уведомени
органите на МВР, което е укриване на престъпление“ също не съдържа в себе
си обстоятелства, с които да се приписва престъпление, така както се твърди в
исковата молба. Липсват посочени конкретни данни за основните характеристики на
престъплението. Същото не е конкретизирано по време, място и обективни признаци
на извършването му. Нещо повече престъплението лично укривателство по чл.294,
ал.1 НК е несъставомерно, ако укриваното лице е
низходящ на извършителя (ал.3).
На следващо място, следва да се
прави разграничение между деяние, с което се упражнява правото да се
сигнализира за извършено престъпление, и деяние, съставляващо клевета (чрез
приписване на престъпление). В първия случай, деецът не съзнава, че липсва
извършено престъпление, докато, във втория случай, съзнателно приписва другиму
престъпление, за което знае, че не е извършено. По настоящото дело не се доказа
ответникът-жалбоподател Ш. да е съзнавал, че ищецът не е извършил твърдените
деяния, но въпреки това, му е приписал престъпления по чл.234в и чл.294 НК.
Напротив, в заключителната част на жалбата същият моли да бъде извършена
проверка от компетентните органи, която да докаже твърденията му. Показанията
на св. Д…., които съдът кредитира като обективни, последователни и
кореспондиращи с другите доказателства по делото, също сочат на този извод, а
именно – ответникът, като бивш полицейски служител и личност нетърпяща
несправедливост и нередности, е сезирал прокуратурата с твърдото убеждение, че
изпълнява свой граждански дълг.
С депозиране
на жалбата си К.Ш. не е преписал
престъпление на Х.И., а е упражнил
конституционно гарантираното му
право да сезира компетентните
органи да извършат
проверка. Ето защо съдът намира, че не е установено противоправно поведение от
страна на ответника, поради
което не може да бъде ангажирана неговата деликтна отговорност и предявения иск по
чл. 45 от ЗЗД следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника
ще следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 28.08.2017 г. в размер на 700.00 лева.
Съдът констатира,
че е пропуснал да събере дължимата за разглеждане на спора държавна такса, възлизаща на 400.00 лева. Предвид
отхвърлянето на иска и на осн. чл.77 ГПК същата следва да бъде
събрана от ищеца с настоящото решение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.С.И., ЕГН: **********,*** против К.В.Ш.,
ЕГН: **********,***
осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата
от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта,
достойнство и доброто име на ищеца в обществото, в резултат на извършено от ответника с жалба от
24.08.2015 г. до Окръжна прокуратура – гр. Пловдив приписване на престъпление
по чл.234в НК – неправомерно присъединяване към електропреносната
или електроразпределителната мрежа на „ЕВН“, и на престъпление по чл.294, ал.1 НК – лично укривателство, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х.С.И., ЕГН: **********,*** да заплати на К.В.Ш.,
ЕГН: **********,*** сумата от 700.00 лв. /седемстотин лева/,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Х.С.И., ЕГН: **********,***
да заплати по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 400.00 лв. /четиристотин лева/.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.