Решение по дело №207/2023 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 март 2024 г.
Съдия: Маргарита Русева Славова
Дело: 20237210700207
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е     №259

гр.Силистра, 15.03.2024 година

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

            Административният съд гр.Силистра, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурор……..….…..,като разгледа докладваното от съдия М.Славова адм.дело №207 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по жалба на “НОВА 2009“ЕООД,с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр.Дулово, улица ******************, представлявано от управителя Г.Р.И., подадена чрез представител по пълномощие адв.А.Д. ***, срещу Ревизионен акт №Р-03 001923000417-091-001/01.08.2023г.,издаден от органи по приходите, поправен с РА №П-03001923150094-003-001/07.08.2023г., потвърден с Решение №215/23.10.23г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП,с който е установено задължение за данък върху добавената стойност, индивидуализирано по  данъчен период и размер - м.септември.2019г., от 6 166.67 лева, както и лихва по чл.1 ЗЛВДТДПДВ,във връзка с чл.175 ДОПК, от 2 437.14 лева. Със същия РА е установено и задължение за корпоративен данък по ЗКПО, след извършено преобразуване на счетоводния резултат за 2019 година чрез увеличаването му с 89 184.73 лв., съобразно с декларираните от дружеството увеличения и намаления на финансовия резултат, общата печалба е определена в размер на 322 758.56 лева и съответно корпоративен данък от 32 275.86 лева, като предвид на внесения такъв от ДЗЛ, е установен за довнасяне данък от 8 918.48 лева, ведно с лихва от 2 880.52 лева. 

            С жалбата се твърди, че оспореният акт бил нищожен като издаден от лица без нужната компетентност за това. В същия ракурс е поставено и възражение за опорочаване на ревизионната процедура поради нередовно връчване на заповедта за възлагане на ревизията на управителя на дружеството или на упълномощено от него лице.Оспорват се констатациите от Ревизионния доклад и съответно, от процесния РА, с твърдение за превратна (необективна) преценка на доказателствата от ревизионното производство, както и за игнориране на възраженията на оспорващото ЕООД срещу РД и представените с него писмени доказателства, което се родее с довод за допуснато нарушение на данъчнопроизводствените правила (арг. чл.37 ал.1 ДОПК). В писмени бележки по делото допълнително се твърди, че не била спазена и формата на процесния акт съгласно регламентацията от чл.59 ал.2 АПК, но се акцентира върху твърдение, че никъде в преписката не се намира документ,вкл. електронен,подписан с КЕП от управителя на ЕООД, който да съдържа изявление, че посочва електронен адрес във връзка с извършването на ревизията, или в общия контекст на чл.28 ал.2 ДОПК - посочване на електронен адрес пред приходната администрация за получаване на съобщения.

         Независимо от доминиращите оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения,които извън доводите за нищожност, са ирелевантни за спора, защото съдът дължи произнасяне по същество (дори и да са налице  процесуални нарушения, допуснати в хода на данъчната ревизия, същите не са основание за отмяна на оспорения акт), с оглед на което и детерминиране на спорния предмет в процеса, в изпълнение на регулацията от чл.172а ал.2 АПК,следва да се има предвид още и следното: Настоящата жалба е крайно лаконична, но от възражението по чл.117 ал.5 ДОПК (л.41-л.43) може да се изведе заключение, че се оспорват изводите на приходните органи, че доставчикът на процесните услуги „Ландерелектрик БГ“ЕООД е нямал нужния ресурс (назначен персонал, активи, техника) за да ги извърши, както и за липсата на убедителни доказателства, че реално са предоставени такива, като например: отсъствие на документ за вложените материали в договорените строително-монтажни работи (СМР); представеният приемо-предавателен протокол по Договор за изработка от 02.09.2019г. не променял извода им, защото в него не било посочено каква работа е извършена, не били посочени количеството, вида и стойността на СМР, нито мястото им на извършване (на доставката), като самият протокол е с дата 03.12.2019г.,т.е. 3 месеца след издаването на процесната фактура (№5/03.09.2019г. с данъчна основа от 30 833.33лв. и ДДС - 6 166.67 лева), в която не е и посочено, че е за авансово плащане. Отделно от това, в представените от жалбоподателя документи, като представляващ „Ланделектрик БГ“ЕООД е вписан Г.Г., какъвто представител е нямало регистриран в Търговския регистър към релевирания период и, за когото е представено нотариално заверено пълномощно, но с дата на заверката от 02.01.2020г., което го ирелевирало за ревизионното производство. Оспорващият настоява, че е представил убедителни доказателства за реалното извършване на процесната доставка съобразно изискванията от чл.9 и чл.6 ЗДДС,респ. за вярно отразяване на стопанската операция по чл.10 ЗКПО, представляваща изграждане на външна ВиК система в обект Птицеферма за бройлери на „Ем Би Чикън-E.У.“ ЕТ в гр.В., Русенска област.За изграждането на обекта жалбоподателят бил представил предварително предложените му оферти, сключените договори, съставените констативни актове по време на строителството, приемателно-предавателни протоколи, вкл. акт за въвеждане в експлоатация на обекта (птицеферма). В контекста на горните фактически оспорвания, с коментираното възражение по чл.117 ал.5 ДОПК, е заявено искане -увеличаването на финансовия резултат за 2019г. да е вместо с 89 184.73 лева с 58 351.40 лева (89 184.73 лв. - 30 833.33 лв. от процесната фактура), което да промени извода за размера на дължимия за довнасяне корпоративен данък, като за приложението на ЗДДС по отношение на същата, настоява да му бъде признато правото на приспадане на косвения данък, поради установеност на доставката от „Ланделектрик БГ“ЕООД.

            В обобщение на горните оплаквания,с жалбата се твърди наличие на отменителните основания от чл.160 ал.2 пр.3 ДОПК,вр. с чл.146 т.1-т.3 и т.4 АПК и във връзка с §2 ДР ДОПК, като акцентът е поставен върху довод за допуснати съществени нарушения на данъчнопроизводствените правила. Жалбоподателят настоява за прогласяване на нищожността и, алтернативно, за пълна отмяна на процесния Ревизионен акт, потвърден с решението на ответния орган. Претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК (л.388).

            Ответникът - Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез представител по пълномощие ст.юрисконсулт П.Г. (л.386), оспорва изцяло жалбата в писмена молба (л.413). Поддържа главните решаващи изводи на приходните органи,като счита,че не са допуснати твърдените нарушения на процесуалния и материалните данъчни закони.Придържа се към мотивите, изложени в Решение №215/23.10. 23г. на ответния орган, потвърждаващо оспорения РА, както относно дадения отговор за процесуалната му изрядност (възражението за нищожност е било релевирано с административната жалба и било получило законосъобразен отговор), така и относно материалната законосъобразност на изводите на приходните органи,установяващи допълнителни задължения за оспорващото дружество по ЗДДС и по ЗКПО,ведно с лихви на основание чл.175 ал.1 ДОПК, във връзка с чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ).Поддържа изводите,че не е била извършена реално доставка по фактура №5/03.09.2019г.,издадена от „Ланделектрик БГ“ ЕООД,с предмет „Изграждане на външна ВиК система“,по която „НОВА 2009“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Въпросът с приспаднатия данък по три други фактури, издадени от същия доставчик, през данъчни периоди: м.април.19г.; м.май.19г. и м.юни.19г., бил разрешен от жалбоподателя, извършвайки сам корекция на неправилно ползвания данъчен кредит,с подаването на коригиращи Справки-декларации по ЗДДС, което ги ирелевира за настоящия процес в контекста на приложението на ЗДДС. След анализ на доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, правилно било прието,че неправомерно жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, по фактура №5/03.09.19г., както и съгласно регламентацията от чл.26 т.2 ЗКПО, не са признати отчетените от него разходи за 2019г. в размер общо на 89 184.73 лева, документирани освен с последно посочената фактура, още и с: фактура №1/01.04.19г. с ДО 36 557.50 лева и ДДС 7 311.50 лева;фактура №2/14.05. 2019г. с ДО 9 402.00 лева и ДДС 1 880.40 лева и фактура №3/26.06.2019г. с ДО 2 666.67 лева и ДДС 533.33 лева - всички издадени от „Ленделектрик БГ“ ЕООД. Последното е обосновало преобразуване на годишния финансов резултат на оспорващото дружество в посока на неговото увеличаване, довело до определяне на корпоративен данък за довнасяне в размер на 8 918.48 лева и лихва от 2 880.52 лева.С оглед на изложените по-горе доводи настоява жалбата да бъде отхвърлена, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл.161 ал.1 ДОПК,вр.с чл.8 и чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при уточнен материален интерес по делото от 20 402.72 лева, доколкото се иска пълна отмяна на оспорения РА, поправен с РА №П-03001923150094-003-001/07.08.2023г.

            Производството е по реда на чл.156-чл.161 ДОПК,във връзка с §2 ДР ДОПК, чл.145 и сл. АПК. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и становищата на страните,след преценка на доказателствата по делото, прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима,като подадена от адресата на оспорения РА; при спазване на срока по чл.156 ал.1 ДОПК,след изчерпване на процедурата по Глава осемнадесета,вр. с чл.156 ал.2 ДОПК и е насочена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт. Разгледана по същество е основателна.

          Предмет на съдебния контрол за законосъобразност е Ревизионен акт №Р-03001923000417-091-001/01.08.2023г.,издаден от органи по приходите, поправен с РА №П-03001923150094-003-001/07.08.23г.,потвърден с Решение №215/23.10.2023г. на директора на дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП,с който са установени публични задължения, както следва:

- за данък върху добавената стойност по ЗДДС,за данъчен период:м.09.19г., от 6 166.67лв.,ведно с лихва от 2437.14лв.;

- за корпоративен данък (КД) по ЗКПО за довнасяне,вследствие на извършено преобразуване на счетоводния резултат за 2019г. чрез увеличаването му с 89 184.73 лева, като общата печалба е определена в размер на 322 758.56лв. и съответно корпоративен данък от 32 275.86 лева. Предвид внесения такъв от ДЗЛ, е установен за довнасяне данък от 8 918.48 лева, ведно с лихва от 2 880.52 лева.

          „НОВА 2009“ЕООД е вписано в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел  на 18.09.2008г. с управител Г.Р.И.. През ревизирания период дружеството е извършвало строително-монтажни дейности и ремонти на сгради и строителни съоръжения. Регистрирано е по ЗДДС, считано от 29.09.2008г. на основание чл.100 ал.1 с.з. и е вписано като член на Камарата на строителите в България с данни: Булстат:*********, седалище в ********************************, управител Г.Р.И. и Е-mail:****************,на който са връчвани всички документи от процесната ревизия. Във връзка с извършвана проверка по чл.103 ДОПК е връчена (електронно) покана на жалбоподателя (л.202-л.203) за отстраняване на установени несъответствия в подадени от него справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди:м.04.19г.-м.06.2019г., свързани с неправомерно ползван данъчен кредит по фактури, издадени от „Ланделектрик БГ“ЕООД. Постъпили са писмени обяснения (л.168), събрани са доказателства и видно от Протокол №П-03001919150281-073-001/03.12. 19г. (л.205-л.210),същата е приключила с изводи за неустановеност на реално извършени доставки по проверените три доставки през релевираните данъчни периоди.

           Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-03001923000417-020-001/ 31.01.2023г. на началник сектор „Ревизии“ при ТД НАП Варна О.Й.Г., е разпоредено извършване на данъчна ревизия на оспорващото дружество с предметен обхват: задължения за корпоративен данък и за данък върху добавената стойност, за периода:01.01.2019г.-31.12.2020г., като за ръководител на ревизията е определена Н.К.И.- главен инспектор по приходите и член на ревизионния екип- Н.И.Г., също главен инспектор по приходите. ЗВР е връчена електронно на 03.02. 2023г. (л.358) на посочения по-горе електронен адрес (вписан от дружеството жалбоподател в регистъра на Камарата на строителите в България, съгласно изричното записване в РД- л.59 последен и ред и л.59-гръб първи абз.) заедно с Искане за представяне на документи и писмени обяснения. Такива са представени (л.360) и е извършена насрещна проверка на „Ланделектрик БГ“ ЕООД с посочен адрес по чл.8 ДОПК в *********************************(л.76-л.78). Видно от Договор за изпълнение на СМР от 21.03.2019г., сключен между ЕТ“Ем Би Чикън - E.У.“ и „НОВА 2009“ЕООД (л.126-л.128) е, че жалбоподателят е поел задължение за извършване на строителството на обект „Птицеферма за 38 400 броя бройлери в ПИ:10803.163.5 в землището на *********, област гр.Русе“,съгласно количествено-стойностна сметка, представляваща Приложение №1 към договора за изпълнение на СМР. С Протокол №Р-03001923000417-ППД-002/02.03.2023г. са присъединени към извършваната ревизия събраните в хода на проверката по чл.103 ДОПК писмени обяснения и счетоводни документи (л.161-л.162). От същите се установява, че констатациите на приходните органи за неправомерно ползван данъчен кредит по фактури,издадени от същия доставчик за данъчни периоди м.04.19г., м.05.19г. и м.06.19г., са приети от жалбоподателя за основателни, поради което е подал коригиращи Справки-декларации по ЗДДС (л.169-л.171).

         В хода на ревизията е установено, че през данъчен период м.септември. 2019г. оспорващото дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактура №5/03.09.2019г. с данъчна основа 30 833.33 лева и ДДС 6 166.67 лева (л.21),издадена от „Ланделектрик БГ“ЕООД, с посочен предмет: „Изграждане на външна ВиК система“. Приходните органи са приели, че не е доказано правото на данъчен кредит от ДЗЛ,тъй като от насрещните проверки на доставчика са установили, че същият няма ресурс да изпълни посочената във фактурата услуга, за опровергаване на което оспорващият е представил: Договор за изработка от 02.09.2019г. (л.43-гръб-л.44),сключен с „Ланделектрик БГ“ЕООД, представлявано от Г.Д.Г.(който не е бил вписан в ТРРЮЛНС към процесния период, като имащ каквато и да е връзка с това дружество); Приемо-предавателен протокол по същия договор от 03.12. 2019г. (л.45),който не съдържа данни относно обекта на предаване/приемане, нито негова стойност, вид, а и е подписан от същото лице Г.Г., на 03.12.19г.,т.е. три месеца след издаване на процесната фактура,включването ѝ в СД по ЗДДС и ползването на данъчен кредит.

              Жалбоподателят е представил Декларация от Г.Д.Г.от 28.04.2023г., в която като представляващ на „Ланделектрик БГ“ ЕООД е удостоверил, че лично, ползвайки багер, е извършил дейностите - предмет на фактура №5/03.09.2019г. от името на дружеството доставчик. Представено е и Пълномощно от Н.С.М., като управител на „Ланделектрик БГ“ЕООД (л.120-л.121), упълномощаващо Г.Д.Г.с широк кръг права по отношение на дружеството, чиято нотариална заверка, обаче, е от 02.01.2020г., което го ирелевира за процесните право отношения. Въпреки това, жалбоподателят твърди, че доставката е реално извършена, представяйки Акт образец №15 за установяване годността за приемане на строежа (птицефермата) от 15.12.2020г., както и Удостоверения от 06.01.2021г. за въвеждане в експлоатация на всички подобекти на същия строеж (л.52-л.54). Депозирал е и Потвърждение за плащане от „Про Кредит Банк“ (л.56-гръб), извършено на 05.09.2019г. по процесната фактура и за визираната в нея стойност, ведно с Отчет по журнал  на операциите (л.56), свидетелстващ за редовното осчетоводяване на плащането на доставката, което би било лишено от житейска и делова логика (според жалбоподателя), ако доставката не е била реално извършена. Вземайки повод от напълно приключилото строителство поддържа,че няма как да бъде въведен строежът в експлоатация, ако не е изпълнена „външната ВиК система“-предмет на конфликтната фактура. Поради това оспорва изводите на приходните органи, както в частта им за неправомерно ползван данъчен кредит по същата, така и относно преобразуването на годишния счетоводен резултат за 2019 година с непризнаване на въпросния разход.

    От извършена проверка (посещение) на декларирания адрес за кореспонденция от „Ланделектрик БГ“ЕООД с ЕИК:*********в гр.Русе, ул. *********************, приходните органи са установили, че на същия се намира офис на счетоводна къща и не е открит управител на дружеството или упълномощено лице. Изпратено е Искане за представяне на документи, каквито не са постъпили (л.157-л.158), а от информационната система на НАП за декларирани трудови договори и споразумения от същото дружество (като работодател) е установено, че такива никога не е имало (л.160).

          Със Заповед за изменение на ЗВР №Р-03001923000417-020-002/02.05. 2023г., издадена от същия приходен орган, е продължен срока на ревизията до 03.07.2023г., която е връчена също електронно на 03.05.23г. (л.94-л.96). С Протокол №1801009/13.06.23г. е документирано извършването на проверка на „Ланделектрик БГ“ЕООД в деловодната система на ТД НАП Варна, офис Русе относно изпълнение на Искането за представяне на доказателства, като е установено,че такива липсват. В рамките на продължения срок на ревизията са постъпили нови обяснения от управителя на „НОВА 2009“ЕООД от 02.05. 2023г. (л.111-л.112) и допълнителни такива от същата дата (л.102).

         В срока от чл.117 ал.1 ДОПК е съставен Ревизионен доклад №Р-03-001 *********-092-001/07.07.2023г. (л.59-л.72), връчен електронно посредством Информационната система „Контрол“ на НАП, на 10.07.2023г. на посочения по-горе Е-mail адрес. Жалбоподателят по реда на чл.117 ал.5 ДОПК е подал възражение (л.41-л.43), прилагайки коментираните по-горе документи, с което е потвърдил признанието си за неправомерност на ползвания данъчен кредит за данъчни периоди м.04.19г., м.05.19г. и м.06.19г. по фактури, издадени от същия доставчик, който ги е отразил в дневника за продажби през данъчен период м.08.19г.,заради което оспорващият е подал коригиращи СД по ЗДДС, но категорично е възразил срещу непризнаването на реалността на доставката по конфликтната фактура №5/03.09.2019г. Във връзка с това е формулирал искане и относно приложението на ЗКПО - увеличението на финансовия резултат за 2019г. да бъде намалено със стойността по тази фактура, като остане в размер на 58 351.40лв. (89 184.73лв. - 30 833.33лв.).

Независимо от гореното, приходните органи не са приели възражението на жалбоподателя за обосновано и са издали в срока от чл.119 ал.2 ДОПК процесния по делото Ревизионен акт №Р-03001923000417-091-001/01.08. 2023г., поправен с РА №П-03001923150094-003-001/07.08.2023г., потвърден с Решение №215/23.10.2023г. на директора на „ОДОП“ Варна. Приели са, че данъчната основа по фактурите (трите, по които са подадени коригиращи СД по ЗДДС и процесната) е отразена по дебита на сметка 602 „Разходи услуги“ Ем Би Чикън дог.21.03.2019г. и кредита на сметка 611 „Разходи за основна дейност“.Коригираният данъчен кредит по трите фактури (фактура №1/01.04. 2019г. с ДО 36 557.50 лв. и ДДС 7 311.50 лв.; фактура №2/14.05.2019г. с ДО 9 402.00 лв. и ДДС 1 880.40 лв. и фактура №3/26.06.2019г. с ДО 2 666.67 лв. и ДДС 533.33лв.- всички издадени от „Ленделектрик БГ“ЕООД),в общ размер 9 725.23лв. е осчетоводен по дебита на сметка 609 „Непризнат данъчен кредит „Ланделектрик БГ“ЕООД и по кредита на сметка 611 „Разходи за основна дейност“. В този контекст е установено,че общо отчетените разходи през 2019г. по фактурите с доставчик „Ланделектрик БГ“ЕООД са в размер на 89 184.73 лв.,за извършването на които доставки дружеството („Ланделектрик БГ“ЕООД) не е представило доказателства съгласно изискването от чл.9 и чл.6 ЗДДС, респ. за вярна стопанска операция по смисъла на чл.10 ЗКПО. Ето защо с РА е бил увеличен счетоводният финансов резултат на основание чл.23 ал.2 т.1 ЗКПО,във вр. с чл.26 т.2 и чл.10 ал.1 ЗКПО, вр. с чл.3 ал.3 ЗСч, с посочената по-горе сума, представляваща разходи,отчетени по въпросните фактури и не признати за данъчни цели. Декларираният счетоводен финансов резултат- печалба от 234 089 лв. и извършеното увеличение на положителния резултат със сумата от 89 184.73 лева, както и декларираните от дружеството увеличения и намаления, с РА е установена за 2019г. данъчна печалба в размер на 322 758.56 лв. и съответно корпоративен данък от 32 275.86 лв., от които при приспадане на внесения такъв, е определен за довнасяне данък в размер на 8 918.48 лева.

         При тези фактически установявания настоящият състав намира от правна страна следното:

Съгласно чл.113 ал.6 ДОПК, длъжностното качество на ръководителя на ревизията е удостоверено по делото,вкл. в контекста на чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП, съгласно електронната идентификация на документите, подписани с КЕП от главен инспектор по приходите Н.К.И.в приложен CD на л.6  Данъчната ревизия, в нейния предметен и времеви обхват е възложена от орган по приходите О.Й.Г.,изпълняващ длъжността „началник на сектор „Ревизии“, видно от Заповед №Д-150/01.02.2022г., издадена от Директора на ТД на НАП гр.Варна. Впоследствие така възложената ревизия е била изменена в частта ѝ за срока за нейното приключване (л.94-л.95), със заповед на същия орган - несъмнено включен в кръга на лицата от заповедта по чл.112 ал.2 т.1 ДОПК (л.409). Съгласно регламентацията от чл.7 ал.1 т.3 и т.4 ЗНАП, органи по приходите са както началниците на отдели и сектори, така и инспекторите по приходите, какъвто е ръководителят на ревизията Н.К.И., което сочи на неоснователност на оплакването на жалбоподателя за липса на компетентност на издателите на оспорения РА.

          При извършване на задължителната проверка по чл.160 ал.2 ДОПК, настоящият състав установи,че ревизията е възложена и проведена от компетентни приходни органи.Същата е приключила в определения срок, законосъобразно продължен в хипотезата на чл.114 ал.4 ДОПК.Процесният по делото РА също е издаден от компетентни органи съгласно регламента от чл.119 ал.2 ДОПК, в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният акт не е засегнат от пороци, свързани с нарушаване на изискуемата форма, обратно на допълнително релевираното оплакване на оспорващото дружество, основано на чл.59 ал.2 АПК, която обща регулация е неприложима,поради наличието на специална уредба за съдържанието и формата на ревизионния акт в чл.120 ал.1-ал.3 ДОПК. Същата е спазена, което налага отклоняване на оплакването за нарушение на нормативните изисквания за форма на процесния РА.

  Актовете, издавани в хода на настоящата ревизия, са подписани от посочените в тях длъжностни лица с квалифициран електронен подпис по чл. 13 ал.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (Обн.ДВ,бр.34/01г.,посл.изм.ДВ,бр.58/19г.), приравнен на саморъчен с чл.13 ал.4 ЗЕДЕУУ, в срока на действие на удостоверението по чл.25 ал.1 ЗЕДЕУУ,за всеки един от тях (диск на л.6), което е потвърдено като безспорно в съдебно заседание на 01.02.2024г. от адвоката на  жалбоподателя.

 В контекста на поддържаните доводи за допуснати особено съществени нарушения на данъчнопроизводствените правила, съдът дължи произнасяне и по твърдението за нередовно връчване на Заповедта за възлагане на ревизията, което по хипотеза означава липса на валидно образувано и проведено данъчно производство, засягащо и завършващия го акт. С оглед на представените документи на л.358-л.361 от делото, както и депозираните от управителя на оспорващото ЕООД писмени обяснения (12.02.2023г.) в темпоралния периметър на дадения му срок с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (л.355-л.356), връчено едновременно със ЗВР №Р-03001923000417-020-001/31.01.23г.- на 03.02.23г.  по електронен път, на имейл:****************, а документите са изтеглени от същия и, според ответния орган бил спазен редът от чл.29 ал.4 и чл.30 ал. 6 ДОПК, съдът е дал указания на страната с Разпореждане №606/11.12.23г., да конкретизира оплакването си.Такова е направено от упълномощения адвокат,вкл. доразвито в писмените бележки по делото, като се поддържа, че дружеството не е посочвало пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения в контекста на чл.28 ал.2 ДОПК.

Видно от изричното записване в РД (стр.1 последен ред и първи абзац на стр.2) е, че [] 9.Дружеството е вписано като член на Камарата на строителите в България, с данни:[] E-mail: ****************, Както в Ревизионния доклад, така и в никой друг документ на приходните органи, съставен в хода на процесната ревизия, няма установяване на заявен пред НАП от оспорващия на електронен адрес за получаване на съобщения. Съгласно Закона за Камарата на строителите, Глава трета „Централен професионален регистър на строителя“, вписването в същия се извършва съответно на регулацията от чл.14 и сл. ЗКС,а чл.16 регламентира този ЦПРС като публичен, публикуван на интернет страницата на камарата, съдържащ нормативно лимитираната информация за вписаните лица.

  При оспорване на приетото от ответника (в РА и потвърждаващото го Решение е посочено, че въпросният имейл бил деклариран електронен адрес за получаване на съобщения от жалбоподателя), следва да бъде обсъдена хипотезата от чл.82 ал.4 ДОПК, след като не са ангажирани никакви доказателства от ответния орган по релевирания спорен въпрос. Съгласно същата, служебно вписаните данни в регистъра, извън подлежащите на вписване данни по ал.3, се извършва с протокол по чл.50 въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри (какъвто е и ЦПРС) или извършени констатации след проверка на орган по приходите.Такъв протокол, обаче, също няма по делото, което в съвкупност сочи, че оспорващият не е посочвал пред приходните органи електронен адрес за получаване на съобщения и, последните не са спазили реда от чл.82 ал.4 ДОПК евентуално за ползване на такъв на ДЗЛ от друг публичен регистър.

         Съгласно чл.29 ал.11във вр. с чл.33 ДОПК, връчването на съобщенията в данъчното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Разпоредбата на чл.29 ал.4 ДОПК сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите, а според чл.28 ал.2 ДОПК- всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения.

        В настоящия случай заповедта за възлагане на ревизията не е изпратена на деклариран от ДЗЛ електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл.28 ал.2 ДОПК. Използването на електронния адрес за контакт с ревизирания жалбоподател, дори и да е регистриран като електронен адрес за кореспонденция според ИС (информационната система) на НАП, не обуславя извод, че същият е заявен по реда на чл.28 ал.2 ДОПК. Меродавно за приложимостта на последната норма е писмено изявление на задълженото лице с посочване на електронен адрес за кореспонденция с НАП конкретно, каквото липсва по делото, въпреки отначало повдигнатия довод с жалбата и даваните указания от съда (и независимо от възложената на ответния орган  доказателствена тежест по този въпрос). Наличието на данни за активиране на електронните препратки на съобщенията,респ. за изтегляне на имейлите, подадени от приходната администрация, вкл. и този, отнасящ се до връчване на първата ЗВР, не означава, че е налице надлежно според регламентацията от чл.28 и чл.29 ДОПК, връчване на същата заповед (ЗВР) на ревизираното лице. Приходните органи са били длъжни, съгласно чл.28 ал.1 т.2 ДОПК, да връчат стартовата за данъчната ревизия заповед на адреса на управление на „НОВА 2009“ЕООД, освен ако в регистър БУЛСТАТ, съответно в Търговския регистър не е вписан друг адрес за кореспонденция. След служебна справка в последно посочените публични регистри, не се установява да е вписан електронен адрес от дружеството.

  В настоящия случай нормативното изискване не е изпълнено, а релевираният процесуален пропуск накърнява процесуалните права на ДЗЛ. Нарушени са и принципите на обективност и служебно начало,прогласени с чл.3 и чл.5 ДОПК.При ненадлежното връчване, в съответствие с чл.30 ал.6, във връзка с чл.28 ал.2 ДОПК, на Заповедта за възлагане на ревизията, в нарушение на императивното правило от чл.113 ал.2 ДОПК, очевидно не е завършен фактическият състав, обуславящ законосъобразното образуване на ревизионното производство,а този пропуск рефлектира върху валидността на обжалвания Ревизионен акт, като издаден извън рамките на ревизионно производство, което обуславя извод за неговата нищожност.(Вж.Решение №4626/02.05.2023г.,адм.д.№8769/22г.;Решение №3042/22.03.23г.,адм.д.№71 30/22г.- двете на IО на ВАС, в които е посочена в обобщен вид предходна съдебна практика в същия смисъл).

         По преписката липсват и данни ревизираното лице да е посещавано на посочения от него, включително по чл.28 ал.1 т.2, във връзка с чл.8 ДОПК, адрес на управление/за кореспонденция. След като не е представена и декларация, с която е заявен електронния адрес, на който приходните органи са изпращали електронните документи, вкл. ЗВР, се стабилизира изведения по-горе извод за ненадлежно връчване на същата,което по хипотеза означава че не е започнало законосъобразно данъчно производство.

           В обобщение, настоящият състав приема,че е допуснато съществено нарушение на данъчнопроизводствените правила, в контекста на чл.160 ал.2 ДОПК,във връзка с чл.146 т.3 АПК, което е от значение за крайния резултат от ревизията, поради накърняване правото на защита на ДЗЛ и на базовите принципи от чл.3 и чл.5 ДОПК, водещи до нищожност на оспорения РА. Присъждане на съдебни разноски своевременно са поискали и двете страни, каквито с оглед изхода на процеса,следва да бъдат присъдени на „НОВА 2009“ЕООД. Видно от представения списък по чл.80 ГПК (л.388), същото е направило разноски в размер общо на 5050 лева,което се установява и от приложените документи на л.370 и л.371.Няма заявено възражение по реда на чл.78 ал.5 ГПК,вр. с §2 ДР ДОПК, поради което удостоверения размер на направените разноски следва да бъде присъден в пълнота.Същите следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, което е Националната агенция за приходите, съгласно чл.2 ал.2 ЗНАП, във връзка с §1т.6 ДР АПК, воден от което и на основание чл.160 ал.5 ДОПК,във връзка с чл.173 ал.2 АПК, Административният съд гр.Силистра

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ОБЯВЯВА нищожността на Ревизионен акт №Р-03001923000417-091-001/01.08.2023г.,издаден от органи по приходите,поправен с РА №П-0300192 3150094-003-001/07.08.2023г., потвърден с Решение №215/23.10.2023г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП, по жалба на „НОВА 2009“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление: гр.Дулово,*********************, представлявано от управителя Г.Р.И..

           ИЗПРАЩА административната преписка на началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП гр.Варна, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съгласно мотивите на настоящото решение.

 

 ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, с ЕИК:********* и административен адрес:*********************************, да заплати на „НОВА 2009“ЕООД, с ЕИК:********* и адрес на управление: гр.Дулово, **********************, представлявано от управителя Г.Р.И., с ЕГН:**********, сумата от 5050.00 (Пет хиляди и петдесет) лева - съдебни разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

        

                                                                                                       СЪДИЯ: