Определение по дело №1405/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260386
Дата: 15 септември 2020 г.
Съдия: Диана Иванова Асеникова-Лефтерова
Дело: 20202100501405
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  260386

 

15.09.2020 г., гр. Бургас

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, въззивен граждански състав, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско дело № 1405 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 294 ГПК.

            С Решение № 24 от 11.06.2020 г. по гр. д. № 3108/2019 г. на ВКС, II г. о. е обезсилено Решение № 34 от 25.04.2019 г. по гр. д. № 213/2019 г. на Окръжен съд – Бургас и делото е върнато на друг състав на Окръжен съд – Бургас за ново разглеждане, което да започне с даването на указания за отстраняване на нередовност на исковата молба. Прието е, че непосочването на фактите относно собствеността на имота преди отнемането му в полза на държавата, както и на фактите, обуславящи възстановяването на собствеността по някой от реституционните закони, представлява нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като тези факти формират основанието на иска.

            С Разпореждане № 2758 от 26.06.2020 г. исковата молба е оставена без движение като нередовна, а на ищците-въззиваеми са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да посочат фактите, от които произтича правото на собственост върху процесния имот преди отнемането му в полза на държавата, както и фактите, обуславящи възстановяването на правото на собственост върху процесния имот по някой от реституционните закони.

            С молба вх. № 13195/31.07.2020 г. ищците-въззиваеми И.И.Я., П.И.С., Д.И.П. и Т.И.Ц., чрез пълномощника им адвокат М.П., са направили уточнения, както следва.

            Претендират да са собственици на процесния недвижим имот в качеството им на наследници на Пеньо И. Дончев, починал на 14.06.1968г., оставил законен наследник сина си Иван П. Дончев, който от своя страна, след смъртта си на 19.10.2007г. е оставил за наследници ищците по делото. Твърди се, че Пеньо И. Дончев е придобил процесния имот по давност, тъй като го е владял в продължение на повече от десет години преди 1961 г., като владението му не е оспорвано и прекъсвано. Поддържа се, че Пеньо И. Дончев е упражнявал фактическата власт върху имота с намерението да държи вещта като своя несъмнено, спокойно и явно в продължение на повече от 10 години, поради което е станал собственик на основание изтекъл давностен срок. Излагат се твърдения, че правото му на собственост на това основание е признато с Решение №1480/08.12.2008г. по гр. д. №1326/2007г. на Бургаския районен съд, който е приел, че към 1961 г. наследодателят на ищците Пеньо И. Дончев е бил собственик на основание давностно владение на процесния имот. На това обстоятелството се позовават ищците, че произтича правото им на собственост преди отнемането му от държавата.

            Ищците посочват, че с цитираното решение е прието, че са налице предпоставките на чл. 2 от ЗВСОНИ за възстановяването на собствеността им по силата на този закон, а именно: имотът е бил собственост на наследодателя на страните преди отнемането му; същият е съществувал към датата на постановяване на съдебното решение като обект на собственост във вида, в който е бил отчужден; наследодателя на ищците не е бил обезщетен при отчуждаването; към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ и на постановяване на съдебното решение имотът не е бил лична или кооперативна собственост, а е бил собственост на държавата, общината, обществена организация или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл. 61 от ТЗ. Поддържа се, че при наличието на посочените предпоставки ищците са признати за собственици на процесния имот на осн. чл. 97 от ГПК (отм.) във връзка с чл. 2 от ЗВСОНИ. Това са обстоятелствата, на които ищците се позовават, за да обосноват правото си на собственост върху процесния имот по някой от реституционните закони, а именно ЗВСОНИ.

            С молба вх. № 260949/31.08.2020 г. ответниците-въззивници Т.А.Р. и В.П.Р., чрез пълномощника им адвокат Н.Д., са заявили следното становище по повод направеното от ищците уточнение на фактите, от които произтича правото им на собственост.

            Поддържат, че изложените твърдения и доводи за придобиване на собствеността от ищците върху процесният имот повтарят изцяло заявеното в исковата молба, като не се сочат нови факти и обстоятелства. Твърдят, че по тях са взели отношение с отговора на исковата молба, като са ги оспорили своевременно и обосновано. Заявяват, че поддържат изцяло заявеното в отговора на исковата молба и относно изложеното в допълнителната молба уточнение.

            Съгласно Решение № 24 от 11.06.2020 г. по гр. д. № 3108/2019 г. на ВКС, II г. о.  едва след посочване на поддържаното от ищците придобивно основание ще е възможно съдът коректно да даде указания по подлежащите на доказване обстоятелства и да разпредели доказателствената тежест между страните. Ето защо на ищците следва да се укаже, че носят доказателствената тежест да установят при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния поземлен имот, което включва доказване на обстоятелствата, че техен праводател е придобил имота по давност и че са налице предпоставките за реституиране на имота по реда на ЗВСОНИ. На ответниците  следва да се укаже, че могат при условията на насрещно непълно доказване да докажат правоизключващите си възражения, че ищците не са собствениците на процесния поземлен имот поради това, че праводателят им не е бил собственик на одържавен имот, който да подлежи на реституция по ЗВСОНИ. Между страните не се спори, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесната реална част от поземления имот, поради което това обстоятелство следва да бъде обявено за безспорно. На ответниците следва да се укаже, че носят доказателствената тежест да установят при условията на пълно и главно доказване наличието на основание, въз основа на което упражняват фактическа власт върху имота.   

            Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2020 г., от 11:30 часа.

            Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.10.2020 г., от 11:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

            УКАЗВА на ищците-въззиваеми, че носят доказателствената тежест да установят при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на процесния поземлен имот, което включва доказване на обстоятелствата, че техен праводател е придобил имота по давност и че са налице предпоставките за реституиране на имота по реда на ЗВСОНИ.

            УКАЗВА на ответниците-въззивници, че могат при условията на насрещно непълно доказване да докажат правоизключващите си възражения, че ищците не са собствениците на процесния поземлен имот поради това, че праводателят им не е бил собственик на одържавен имот, който да подлежи на реституция по ЗВСОНИ.

УКАЗВА на ответниците-въззивници, че носят доказателствената тежест да установят при условията на пълно и главно доказване наличието на основание, въз основа на което упражняват фактическа власт върху имота.  

            ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО обстоятелството, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесната реална част от поземления имот.

Определението е окончателно.

Определението да се съобщи на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.                              

 

 

 

 

 2.