Р
Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 15.02.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Цвета
Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 780 по описа за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0351-001079
от 18.11.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с
което на Д.Л.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.Г.,
за нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
Жалбоподателят Д.Л.Д.
чрез процесуалния си представител – адвокат Г.Г., моли за пълна отмяна на
обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен – издаден в
противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални
нарушения и липсвали субективният и обективният елементи от състава на
нарушението. Сочи, че не бил извършил процесното нарушение и че наложеното
наказание било незаконосъобразно и несправедливо.
В съдебната
фаза, редовно призован, жалбоподателят Д.Л.Д., не се явява.
За него се явява адвокат Антон Георгиев, преупълномощен от адвокат Г.Г., който
пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като били допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването му – Актът за установяване на административно
нарушение (АУАН) бил съставен неправомерно в отсъствието на нарушителя Д., налице
било различие в описанието на нарушението, направено в АУАН и в НП, с НП се
въвеждали нови обстоятелства и мястото на нарушението било некоректно,
неправилно посочено (в документите по делото било посочено, че нарушението било
извършено на територията на Община – Свиленград, а според свидетелските
показания – на територията на Община – Любимец) и т.н. Претендират се разноски
по делото. Представен е Списък на разноските.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства
(направените доказателствени искания не са уважени от Съда по съображения,
изложени в открито съдебно заседание на 09.02.2021 година).
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От
Съда се иска да потвърди обжалваното НП. Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Съгласно чл. 61
от ЗАНН ход на делото е даден, тъй
като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 22.10.2020 година около 09.30 часа свидетелите
полицейският служител В.И.С. и служителя на Областно пътно управление (ОПУ) –
Хасково – В.М.К., са изпратени да извършат проверка на първокласен път № 8 в
участъка от 357+700 км. до 354+136 км. На место в участъка от 356+500 км. до
356+000 км. установяват че около 10-12 работници с жилетки на „Пътната агенция”
са навлезли в банкета и на пътното платно в дясно по посоката на движението към
град Любимец, област Хасково, като има поставени на 5-10 м. от тях 2 броя
конуси.
За посоченото е съставена Докладна записка
от свидетеля С. от дата 23.10.2020 година, входирана с рег.№ 351р-26098.
На 27.10.2020 година в РУ – Свиленград се явява
жалбоподателя Д., който представя Заповед № 6 от 01.10.2020 година, с която е
назначен за ръководител на обект „Пътна мрежа ОПУ – Хасково” от работодателя
„Битекс енерджи” ЕООД, Заповед № 4 от 01.10.2020 година, с която е наредено от
дружеството-работодател определени документи да бъдат налични в определените за
това места, Договор от 01.10.2020 година, с който се възлага от „АБ” АД (възложител)
извършване на дейности, включително изсичане на храсти и млада гора и т.н. на
„Битекс енерджи” ЕООД (изпълнител) и Трудов договор № 011 от 01.10.2020 година,
с който жалбоподателят Д. е назначен в дружеството, което е изпълнител по
посочения Договор от 01.10.2020 година.
На същата дата - 27.10.2020 година, жалбоподателят Д.
е уведомен от свидетеля В.С., че ще му бъде съставен в РУ – Свиленград АУАН за
нарушение на ЗДвП, поради което да изчака, за да може С. да се запознае с
представените документи. Поради лични причини Д. напуща територията на РУ –
Свиленград.
На посочената дата – 27.10.2020 година, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата
си, свидетелят В.И.С. – Полицейски инспектор, ІІІ степен в отдел „Пътен
контрол” в Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково
(длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП),
съставя против жалбоподателя в присъствието на свидетеля К. и в отсъствие на
нарушителя АУАН със серия АА и с
бланков № 313806. В изготвения АУАН
актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с
нареждане от страна на жалбоподателя в качеството на ръководител на
обект „Пътна мрежа ОПУ – Хасково” на извършване
на дейности по посочения първокласен път
без да са взети мерки за безопасността на движението, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбите на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е
връчен на Д.Л.Д. на дата 30.12.2020 година, който не сочи възражения
против констатациите в Акта.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към
ОДМВР – Хасково,
издава процесното НП № 20-0351-001079 на 18.11.2020 година. В
издадения санкционен акт, АНО приема за установено, че
жалбоподателят в качеството на ръководител на обект „Пътна мрежа ОПУ –
Хасково” е
извършил нарушение по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, тъй като е наредил да се извършване на
дейности по посочения първокласен път без да са взети мерки за безопасността на
движението.
За това нарушение на основание чл. 178, ал. 1,
т. 3
от ЗДвП на нарушителя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
На 20.11.2020 година постъпва Молба от адвокат Г.Г. –
процесуален представител на Д.Л.Д. (видно от приложеното към Молбата
Пълномощно), в която сочи, че желае НП да бъде връчено на нея на служебния й
адрес, посочен в Молбата.
НП
е редовно връчено - лично на процесуалния представител на жалбоподателя,
на 02.12.2020
година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана лично от процесуалния представител на нарушителя. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя
и на Началника на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да
издават съответно АУАН и НП
за нарушения по ЗДвП, се
доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че В.И.С. заема
длъжността
в Полицейски
инспектор, ІІІ степен в отдел „Пътен контрол” в Група „Охранителна полиция” при
РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от
Писмо с рег.№ 351000-7310
от 11.12.2020 година, видно от което
Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от
наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР
по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е Справка относно нарушенията на жалбоподателя,
в която е отбелязано че Д. има наложени санкции с НП и Фиш за различни
административни нарушения на ЗДвП, както и не са му налагани принудителни
административни мерки с влезли в сила Актове, към датата на деянието.
В кориците на делото са налични актуални Справки от
Търговския регистър относно състоянието на дружеството-работодател на
жалбоподателя, респ. изпълнител и дружеството-възложител.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на депозиране в
Регистратурата на Районен съд - Свиленград,
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с
Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение – за пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че този извод
на Съда не се променя предвид обстоятелството че е възможно км. 365.500 от
първокласен път № 8 да се намира на територията на Община – Любимец, тъй като
деяние, извършено на посочената територия са подсъдни на Районен съд -
Свиленград)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на
НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”,
вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно
чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3
от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година е налице и изрично оправомощаване в
полза на полицейски органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 27.10.2020
година актосъставителят В.И.С. е заемал длъжността
„Полицейски инспектор, ІІІ степен в отдел „Пътен контрол” в Група „Охранителна
полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково” (в тази насока е и изявлението на свидетеля С., направено
в открито съдебно заседание, проведено на 09.02.2021 година),
т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното
актосъставителят В.И.С. безспорно се явява
длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има
правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се
установяват нарушения по ЗДвП (в този ред на мисли е ирелевантно на територията
на коя Община е извършено деянието, тъй като полицейският служител С. има право
да съставя АУАН за констатирани нарушения по ЗДвП на територията на цялата
страна). Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково”. Деянието е извършено в
зоната на отговорност на РУ – Свиленград, към която попада както територията на
Община – Свиленград, така и тази на Община - Любимец.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни
съображения:
1. Видно от обжалваното НП, като норма, обуславяща наказание за административно нарушение
е посочена
разпоредбата
на чл. 178,
ал. 1, т. 3
от ЗДвП
без точно и ясно да се посочи коя от хипотезите от закона АНО е приел, че е
нарушена (в този ред на мисли е
основателно възражението в този смисъл, наведено от адвокат Георгиев).
Така посочената нормативната уредба съдържа три
хипотези на отделни сами по себе си административни нарушения и при реализиране
на административното отговорност те следва да бъдат конкретно посочени.
Естествено при прочит на обстоятелствената част на обжалваното НП, това би могло да се
извлече, но следва да се има предвид, че наказателните процес и право са строго формални и липсата на ясна конкретизация на
реализираната административнонаказателна отговорност несъмнено води до
съществено нарушение на процесуалните правила, а и оттам и до нарушаване правото на защита на
обвиненото лице и съответно до незаконосъобразност на съответния акт, в случай
НП. В тази насока Съдът
приема, че при определяне на отговорността е следвало АНО да посочи коя от
хипотезите приема, че е налице. Посоченото е
неизменно свързано с изложеното в т. 2 от настоящото изложение.
2. При
издаване на обжалваното НП
са нарушени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. За Съда
така описаното не съставлява административно нарушение по цитираната правна
норма –
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП разписва три форми на
изпълнителното деяние (както вече бе
посочено): 1. нареди да се ремонтира път; 2. нареди да се
постави съоръжение или 3. нареди да се постави препятствие. От така направеното
описание в НП е
неясно коя от тези три форми или всички се вменяват да са реализирани от
жалбоподателя Д.. В случая
се сочи че се извършват дейности като не
е посочени точни какви, което не дава възможност на Съда да прецени дали
подадат под хипотезите на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Липсата
на съставомерни признаци на нарушението и на относимите към тях факти
ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като не са очертани
фактическите рамки на повдигнатото му административно
обвинение,
срещу което то трябва да организира защитата си, а от там е неясно и за какво точно е санкционирано
то. Освен това и Съдът
е лишен от възможността да осъществи ефективен съдебен контрол относно
спазването на материалния закон при издаване на НП.
Всяко от констатираното в т. 1 и
т. 2 нарушение съставлява самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно.
3. На следващо
място е налице още едно процесуално нарушение - не става ясно по категоричен и
безспорен начин дали АУАН е връчен на нарушителя, което също представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като са нарушени правата на жалбоподателя
Д.. Прави впечатление, че АУАН е връчен на лице с имена Д.Л.Д.; което навежда
на извода, че АУАН може би не е връчен на Д. и че той може би не е запознат със
съдържанието му.
В
случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за
отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:
Съдът би приел, че е спазена е предвидената форма като
констатиращият и санкционният актове биха имали необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Действително е налице
несъответствие в АУАН и в НП по отношение на участъка от пътя, където е
извършено нарушението, но в случая Съдът би счел, че мястото е точно и коректно
посочено, а именно: първокласен път № 8, което би било достатъчно, за да
изпълни изискването на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посоченото в
предходното изречение не би представлавало съществено процесуално нарушение,
тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или
е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения
пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не би било налице. По същите съображение Съдът би приел, че
не е наличен проблем и по отношение на това на територията на коя Община –
Любимец или Свиленград, е извършено нарушението, както и предвид факта, че
териториите и на двете Общини се обслужват от Районен съд – Свиленград. Съдът
би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които
да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания
за неговата незаконосъобразност и отмяна. Съдът би
приел, че правилно АУАН е бил
съставен в отсъствие на нарушителя, т.е. същият е съставен при условията на чл.
40, ал. 2, предложение второ от ЗАНН, тъй като свидетелят С. е уведомил нарушителя Д., че ще му бъде съставен АУАН,
т.е. да изчака, но същият е напуснал територията на РУ – Свиленград – ето защо Съдът би приел наведеното от
адвокат Георгиев възражение за неспазена процедура по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за
неоснователно. Предвид изложеното биха липсвали
предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата
на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на
съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното
лице.
Правилна
би била
и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Нормата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП няма бланкетен характер. Тя има не само
санкционен характер, а определя и състава на административното нарушение, за
което се налага предвидената в нормата санкция, т.е. определя всички
съставомерни признаци на административното нарушение, което е определено като
наказуемо по закон. От фактическа страна, за да е налице административно
нарушение по чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е необходимо по несъмнен начин да
бъде установено наличието на деянието. Безопасността на движението е система от
мерки, свързани с опазването на живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, улесняване на тяхното придвижване и опазване на имуществото на
юридическите и физическите лица. Предприемането на такива мерки винаги е
свързано с конкретните условия на времето, мястото и обстановката, при която е
разположено съоръжението/препятствието. В настоящия случай по делото Съдът би
приел, че липсват
каквито и да е достоверни доказателства, че лицето, наредило извършването
на дейности по първокласния път, е предприело конкретни мерки по осигуряване на
безопасността на движението в района на посочения път. Т.е. Съдът би приел, че в обстоятелствената част на АУАН и
на НП са описани фактически обстоятелства, които отговарят на цитирания
фактически състав. В този ред на мисли Съдът не би възприел наведените от адвокат
Георгиев възражения, касаещи различно описание на нарушението в АУАН и в НП и
за въвеждане на нови обстоятелства в НП, като основателни.
Налице
би бил и
субективният
елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е.
жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.
Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно
относно факта, че е наредил да се извършват
дейности по посочения първокласен път без да са взети мерки за безопасността на
движението.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай
като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкцияна извършителя на
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не би
съставлявало процесуално нарушение.
Извод, следващ по аргумент от
чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП.
От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние
не би разкрило обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради
което не би съставлявало маловажен случай.
И това е така, както поради неговия
формален характер – за съставомерността му
не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това биха липсвали предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН
и в този смисъл Съдът би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че описанието на
нарушението в НП съответства на правната му квалификация, така и наказанието би приел,
че е законосъобразно
наложено на посоченото правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Т.е.
обосновано
и в съответствие с материалния закон би била ангажирана
отговорността за нарушението по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Така
проведената индивидуализация на наказанието, според Съда би
била
правилна и законосъобразна, тъй като би била съобразена
с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието. Не
би се констатирало конкретната обществена опасност на деянието и на дееца да са
завишени.
Предвид така установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени
в съвкупност и съобразно относителната им тежест, законосъобразно, както и
справедливо - съответно по тежестта си на извършеното, би било
индивидуализиране на наказанието в минимален размер, в който
именно е и наложената Глоба. Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът би намерил за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
С оглед на изложеното при този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че
обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
За да достигне до този
извод, Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 09.02.2021 година свидетели – В.И.С.
и В.М.К.. Писмените доказателствени източници
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и
Съдът би ги кредитирал за достоверни, като би ценил същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха
се възприели и свидетелските показания на В.И.С. и В.М.К.. С правна
преценка за достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства,
приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които
не се оспориха от която и да е от страните в процеса (както вече бе посочено).
Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство.
По разноските:
По
делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 500
лв. за адвокатски хонорар съобразно представените Договор за правна защита и съдействие от дата 30.11.2020 година и Списък на разноските. Съдът
не следва да коментира сумата в размер на 20 лв. по Договора за правна защита и
съдействие от дата 05.11.2020 година, тъй като в графата, касаеща плащането й
не е отразено че е платена, поради което не подлежи по принцип на присъждане, а
и тази сума не е включена в представения Списък на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от
Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в
полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. В този размер е и претенцията съобразно представения
Списък на разноските.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда
до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на
АНО (в лицето
на Началника на РУ – Свиленград, под чието пряко ръководство и контрол попада и
Група „Охранителна полиция”), направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне
размера на адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Посочената
разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл.
36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл.
18,
ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 2 е 370 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвокатите по това дело се
състои в явяване в едно съдебно заседание и написване на Жалба, т.е. налице е несъответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в
съответствие с т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 година, постановено по тълкувателно
дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да
намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 370 лв. Фактът,
че по делото са участвали двама процесуални представители на жалбоподателя не
променя горните изводи на Съда.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал
чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла Дирекцията, а не поделението й
(доколкото само Дирекцията
е юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати
сторените в настоящото производство разноски.
В случай на потвърждаване на НП искането
за разноски, направено от
жалбоподателя, би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.
1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 20-0351-001079 от 18.11.2020 година на
Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на Д.Л.Д. с ЕГН **********
***, за нарушение на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 2 000 лв.
На основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР
- Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.Д. с
ЕГН ********** ***, сумата от 370 лв., представляваща
част от извършени от последния разноски за адвокатско възнаграждение по АНД
№ 780/2020 година по описа на Районен съд - Свиленград, като ОТХВЪРЛЯ искането
за разликата от 370 до 500 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)