№ 41
гр. Стара Загора , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20215501001128 по описа за 2021 година
С постановеното Решение № 260122/11.02.2021г., по гр.д. №
2953/2020г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора,
първоинстанционният съд е отхвърллил като неоснователни предявените от
„П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ***,
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на Н.
Т. СТ., с ЕГН **********, с адрес гр. ***, че му дължи сумата от 2917.47 лева
за главница от невърнат кредит по договор за потребителски кредит №
**********/05.02.2018 г., с 1245.21 лева договорно възнаграждение от
10.04.2018 г. до 27.08.2019 г., с 2619.06 лева възнаграждение по
споразумение от 05.02.2018 г. за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, с 852.95 лева лихви за забава от 11.03.2018 г. до 01.05.2018 г., и
законна лихва върху главницата от 25.11.2019 г. до изплащането й, за
изпълнение на които парични задължения е издадена заповед №
3185/27.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по
ч.гр.д. № 6154 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба от „П.К.Б.”
1
ЕООД срещу горепосоченото решение, но само в частта му, с която се
отхвърля иска на дружеството за установяване съществуването на вземането
му за главница в размер на 2917.47 лв., ведно със законна лихва до изплащане
на вземането и договорно възнаграждение в размер на 1245.21 лв., дължими
на основание договор за потребителски кредит № **********/05.02.2018 г.
Изрично е посочено, че решението не се обжалва в частта му, с която е
отхвърлен иска за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 2619.06 лева и за лихва за забава в размер на 852.95 лева, поради
което в тази му част, първоинстанционното решение е влязло в сила.
В жалбата се излагат подробни съображения относно неправилността
и незаконосъобразността на решението в обжалваната част, като се иска
отмяната му в същата и уважаване на исковата претенция за посочените суми.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на ответника
Н. Т. СТ., чрез особения й представител адв.Шенкова, с който се взема
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са
съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като
законосъобразно и правилно.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415 и чл.124 ГПК, вр .чл.9 ЗПК.
Предмет на иска, който ще се разглежда във въззивното производство,
е установяване съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.” ЕООД срещу
длъжника П.Н.М., произтичащо от сключен помежду им договор за
потребителски кредит № **********/05.02.2018г., за главница в размер на
2917.47 лева и договорно възнаграждение 1245.21 лева от 10.04.2018 г. до
27.08.2019 г..
Видно е от приложеното ч.гр.д. № 6154/2019 г. на СтРС, че ищецът е
подал на 25.11.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, по което е образувано въпросното дело, а на 27.11.2019 г. е издадена
2
исканата заповед. Срещу същата, на 08.07.2020 г., в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК, ответницата е подала възражение по чл. 414 ГПК, а на 11.08.2020 г., в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил процесните искове по чл. 422,
ал. 1 ГПК.
Установява се, че на 05.02.2018 г., страните са сключили в писмена
форма договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №
**********, както и отделно споразумение към него за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги. Според уговореното, неразделна част от договора са
и Общи условия на П.К.Б. към договор за потребителски кредит, също
представени по делото.
Видно от съдържанието му, с договора, ищецът се задължил да
предостави на ответницата 3000 лева кредит, а тя се задължила да му го върне
в срок от 24 месеца, заедно с 1451.04 лева възнаградителна лихва и 2786.40
лева възнаграждение за пакет допълнителни услуги, или общо 7237.44 лева -
разсрочено, на равни месечни погасителни анюитетни вноски, всяка по 301.56
лева, платими на 10-то число на месеца, съгласно погасителен план, като
падежът на първата вноска е 10.03.2018 г., а на последната - 10.02.2020 г..
Както договора, така и допълнителното споразумение и общите
условия към договора са подписани и от двете страни.
Установява се, че сумата от 3000 лв е преведена от ищеца по банкова
сметка на ответницата в Алианц Банк България на 05.02.2018г., за което е
представено преводно нареждане за кредитен превод, с посочено основание
********** (№ на процесния договор).
Горното обстоятелство се потвърждава и от заключението на
допуснатата по делото ССЕ. Според същото, за погасяване на отпуснатия
кредит, ответницата е извършила две вноски на обща стойност 402,60 лв,
както следва – 303,80 лв на 13.03.2018г. и 98,80 лв на 15.06.2018г. С
посочените суми са погасени следните задължения по договора: 82,53 лв
главница, 102,93 лв договорна лихва, 167,34 лв допълнителни услуги, 30 лв
такси по чл.17.4 от Общите условия, 19,80 лв лихви за забава. Според ССЕ,
ответницата е спряла плащанията по кредита на 15.06.2018г. На вещото лице
не са представени документи за обявяване на кредита за предсрочно
3
изискуем.
Съгласно изготвената към ССЕ справка за задълженията по договора,
последната падежна вноска е на 18.01.2021г., поради което, следва да се
приеме, че към датата на устните състезания пред настоящата инстанция,
цялото задължение по договора е станало изискуемо, респ. фактът дали е
обявена предсрочната изискуемост на кредита е без значение.
Заключението не е оспорено от страните, а съдът го кредитира като
компетентно и обосновано.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен, като на основание чл. 23 от ЗПК
потребителят дължи връщане само чистата стойност на кредита, но не и на
лихва или други разходи по кредита. Доколкото се касае за императивни
разпоредби, нарушението на които влече нищожност на целия договор за
потребителски кредит и тъй като самия ответник е релевирал възражения за
нищожност в тази връзка, съдът следва служебно да провери съответствието
на договора със същите.
Съдът констатира, че в нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, в съдържанието на договора за кредит относно ГПР, не са посочени, и
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите, по определения в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2
ЗПК начин. Такива действително са посочени само в т. 5 на общите му
условия, но те не са част от задължителното съдържание на договора за
кредит съгласно чл.11, ал.1 ЗПК, независимо че съгласно чл.11, ал.2 ЗПК,
общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и
всяка страница се подписва от страните по договора. В крайна сметка,
очевидно законодателят е предвидил императивно едно задължително
съдържание на договора за потребителския кредит, което следва да е налице в
самия него, съответно и да касае конкретния договор с конкретния
потребител на тази услуга. Колкото до общите условия, те по дефиниция са
приложими към всички договори от този тип и не би следвало клаузи и
условия, касаещи конкретния потребител, да се съдържат в тях, вместо в
самия договор. В тази връзка, в съдържанието на процесния договор за кредит
4
не е посочено и наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срокът, в който това право може да бъде упражнено, както и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както императивно изисква нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 20 ЗПК. Такова право е посочено само в т. 7 от общите условия (л.
18), но последните, макар и да са неразделна част от договора съгласно чл. 11,
ал. 2 ЗПК, в случая не са част от съдържанието му по чл. 11, ал. 1 ЗПК.
С оглед горните констатации, съдът намира, че на основание чл.22
ЗПК, процесният договор е недействителен, защото при сключването му не са
спазени горепосочените императивни изисквания на чл. 11, ал. 1,т. 10 и 20
ЗПК (чл. 22 ЗПК).
На основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно, в
настоящия случай, ответникът дължи на ищеца само непогасената главница
по договора. Но за да се определи тя, следва всички плащания, извършени от
потребителя за погасяване на задължения по договора за кредит, да се вземат
предвид в случая като погашения на дължимата главница, след като
останалите задължения по договора не са дължими, поради недействителност
на същия. С други думи, установените по делото чрез заключението на ССЕ
плащания от ответницата - две вноски на обща стойност 402,60 лв, следва да
се приспаднат от главницата от 3000 лв и да се върне от ответницата само
остатъкът в размер на 2597,40 лв, ведно със законна лихва от датата на
подаване на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 25.11.2019г., до
окончателното изплащане на вземането, без претендираното договорно
възнаграждение (възнаградителна лихва) в размер на 1245.21 лв.
Съдът намира за необходимо да посочи разбирането си, че в
хипотезата на чл.22, във вр. с чл. 23 ЗПК следва да се приложи разпоредбата
на чл. 26, ал. 4, пр.1 ЗЗД, тъй като, в случая се касае за частичната
недействителност, уредена с изрична императивна норма, която води до
извода, че след като е предвидено, че потребителят връща само главницата,
договорът е недействителен само в частта за лихвите и таксите, но не и в
5
частта за главницата, която продължава да се дължи.
Ето защо, съдът намира, че предявеният от „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК
*****, иск се явява основателен само по отношение на главницата по договор
за потребителски кредит № **********/05.02.2018 г., да размер на сумата от
2597,40 лв, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, до изплащане на вземането. В останалата обжалвана част,
досежно вземането на ищеца за договорно възнаграждение (възнаградителна
лихва) в размер на 1245.21 лв за периода 10.04.2018г. – 27.08.2019г., искът се
явява неоснователен и ще се отхвърли.
Тъй като изводите на настоящата инстанция частично съвпадат с тези
на първоинстанционния съд, решението му ще се отмени в частта, с която е
отхвърлен иска за главницата до размер на сумата от 2597,40 лв, ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до
изплащане на вземането, като вместо това се признае по отношение на
ответницата съществуването на вземането на ищеца за сумата от 2597,40 лева
главница по кредит по договор за потребителски кредит №
**********/05.02.2018 г., за което вземане е издадена заповед №
3185/27.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по
ч.гр.д. № 6154 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. В
останалата обжалвана част, с която се отхвърля като неоснователен
предявения от „П.К.Б.” ЕООД иск за установяване по отношение на Н. Т. СТ.,
че съществува вземането му за главница по кредит по договор за
потребителски кредит № **********/05.02.2018 г., за разликата над сумата от
2597,40 лв, до пълния предявен размер от 2917,47 лв, както и за сумата от
1245.21 лева договорно възнаграждение за периода от 10.04.2018 г. до
27.08.2019г., първоинстанционното решение ще се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца се следват разноските съразмерно с
уважената част от исковете, а на ответника – с оглед отхвърлената. При това
положение, на ищеца следва да му се присъдят разноски пред първата
инстанция с оглед уважения размер на иска, като при направени такива за
държавна такса от 159,60 лв, 410 лв за експертиза и 150 лв юрисконсултско
6
възнаграждение, ще му се присъдят по съразмерност общо 244,69 лв за
посочените разноски, както и 102,91 лв разноски по заповедното
производство, също по съразмерност, при сторени такива от 152,69 лв за
държавна такса и 150 лв юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на
спора, на ответника пред първата инстанция, при направени разноски от 710
лв за адвокат, в действителност се следват 468,60 лв, което налага
първоинстанционното решение да бъде отменено в частта за разноските,
където на ответника са присъдени такива над сумата от 468,10 лв.
По отношение разноските пред настоящата инстанция, ищецът
(въззивник) е сторил такива от 83,25 лв, както и има право 100 лв
юрисконсултско възнаграждение, с оглед по-малкия размер на интереса в
това производство. Ето защо, с оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция, на ищеца ще се присъдят по съразмерност общо 113,65 лв
разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. По
отношение на разноските на ответника (въззиваем), при сторени такива в
настоящото производство от 710 лв за адв. хонорар, по съразмерност ще му се
присъдят 269,80 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260122/11.02.2021г., постановено по гр.д. №
2953/2020г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която се отхвърля като неоснователен предявения от „П.К.Б.” ЕООД,
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ***, иск по чл. 422, ал. 1
ГПК за признаване за установено по отношение на Н. Т. СТ., с ЕГН
**********, с адрес гр. ***, че му дължи сумата от 2597,40 лева за главница
от невърнат кредит по договор за потребителски кредит №
**********/05.02.2018 г., както и в частта му за разноските, относно
присъдените такива в полза на ответника Н. Т. СТ., за разликата над сумата от
над сумата от 468,10 лв, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Т. СТ., с ЕГН
**********, с адрес гр. ***, че съществува вземането на „П.К.Б.” ЕООД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *** за сумата от 2597,40
7
лева за главница по кредит по договор за потребителски кредит №
**********/05.02.2018 г., за което вземане е издадена заповед №
3185/27.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по
ч.гр.д. № 6154 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260122/11.02.2021г., постановено по
гр.д. № 2953/2020г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която се отхвърля като
неоснователен предявения от „П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр. ***, иск за установяване по отношение на Н. Т. СТ., с
ЕГН **********, с адрес гр. ***, че съществува вземането на „П.К.Б.” ЕООД,
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *** за главница по
кредит по договор за потребителски кредит № **********/05.02.2018 г., за
разликата над сумата от 2597,40 лв, до пълния предявен размер от 2917,47 лв,
както и за сумата от 1245.21 лева договорно възнаграждение за периода от
10.04.2018 г. до 27.08.2019г.
ОСЪЖДА Н. Т. СТ., с ЕГН **********, с адрес гр. ***, да заплати на
„П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. ***,
общо 244,69 лв разноски пред първата инстанция за държавна такса,
експертиза и юрисконсултско възнаграждение, 102,91 лв разноски за
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство, както и 113,65 лв разноски за държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА П.К.Б.” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр. *** да заплати на Н. Т. СТ., с ЕГН **********, с адрес гр. ***,
сумата от 269,80 лв разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9