Решение по дело №52194/2008 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 29.03.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, в открито съдебно заседА.е на четиринадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 2194 по описа за 2008г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по реда на чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 12 от 08.02.1952 г., отм. с ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008г.), във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.

Образувано е по молба на Сдружение с нестопанска цел „А.У.В.Б.“ – въззиваема страна по делото, чрез надлежно упълномощен представител – адв. П.Б.П. от САК, с която се иска да бъде допълнено решение № 5731 от 30.08.2018г. по в. гр. д. № 2194/2008г. по описа на СГС, ГО, ІІ-А състав, като в диспозитива на решението съдът изрично да се произнесе по откритото производство по реда на чл. 154 от ГПК (отм.) за оспорване истинността на саморъчно завещА.е на А. Ч. от 25.07.2006г. в полза на Г.Д.П. и да приеме за установено, че документът е неистински. Излага съображения, че с определение от 13.10.2016 г. въззивният съд е открил производство по оспорване на саморъчно завещА.е на А. Ч. от 25.07.2006 г. по реда на чл. 154 от ГПК (отм.), като е указал на коституирА.я като страна във въззивното производство Г.Д.П., че носи доказателствената тежест да установи, че завещА.ето е написано и подписано от А. Ч.. По делото е изготвена и приета съдебно-почеркова експертиза, от която се установява, че текстът и подписът под „завещател” в саморъчното завещА.е от 25.07.2006 г., от името на А.К.Ч. в полза на Г.Д.П., не са изпълнени от А.К.Ч.. Поддържа, че съдът е посочил в мотивите си, че кредитира заключението по почерковата експертиза като обективно, компетентно, пълно и ясно, т.е. в хода на производството се установило, че оспореният документ е неистински. В мотивите си въззивният съд е приел за установено, че Г.Д.П. не е универсален правоприемник на първоначалната ищца по делото А. Ч. и е прекратил производството по отношение на него. Поддържа още, че в настоящия случай съдът не се е произнесъл изрично по истинността на документа във връзка с откритото производство по оспорването му, а само е приел, че страната, която черпи права от него е ненадлежна страна и е конституирана неправилно като страна по делото. С оглед на изложеното иска решението да бъде допълнено, като съдът изрично се произнесе с диспозитива на решението си по откритото производство по оспорване на завещА.ето, като приеме, че същото е неистински документ. Молителят се позовава на разпоредбата на чл. 156 от ГПК (отм.), както и цитира решение № 66 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 807/2012 г. на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В открито съдебно заседА.е, чрез представителите си по пълномощие, поддържа искането си за допълване на решението в изложения смисъл. Не сочи доказателства и не претендира разноски.

Въззивниците В. А. П. и М.Л.П., чрез повереника си адв. М.С. от САК, с писмена молба от 12.03.2019г. заявяват, че ако съдът приеме искането за основателно не се противопоставят решението да бъде допълнено с произнасяне по установяване истинността на саморъчното завещА.е на А. Ч. от 25.07.2006 г. направено в полза на Г.Д.П.. Не сочат доказателства и не претендират разноски. В открито съдебно заседА.е, въззивниците П., редовно призовА., не се явяват и не се представляват.

Въззиваемият-ищец Г.Д.П., не изразява становище по искането за допълване на решението. В открито съдебно заседА.е, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не сочи доказателства.

Въззиваемата страна по делото С.О., редовно призавана в открито съдебно заседА.е, чрез представителя си по пълномощие, поддържа становище за основателност на молбата за допълване на решението, в изложения в нея смисъл. Не сочи доказателства.

Третото лице-помагач на страната на ответниците – Г.К.Ц., също не е изразила становище по искането за допълване на решението, а в насроченото открито съдебно заседА.е, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Не сочи доказателства.

В настоящото производство стрА.те не са направили доказателствени искА.я и съдът не е събрал доказателства.

Настоящият съдебен състав приема, че е сезиран с искане за допълване на решението на съда във връзка с направено оспорване в открито съдебно заседА.е и постановено определение от 13.10.2016 г. (лист 212 от делото), с което въззивният съд е открил производство по оспорване на саморъчно завещА.е на А. Ч. от 25.07.2006 г. по реда на чл. 154 от ГПК (отм.). С решението си съдът е приел, че за оспорения документ, за който е открито производство по оспорване е саморъчното завещА.е, на основА.е чл. 154, ал. 3, изр. 2 от ГПК (отм.) доказателствената тежест да установи неговата автентичност е на ползващото се от завещА.ето лице. Такова доказване от страна на Г.Д.П. не е проведено, а напротив, от заключението на съдебно-почерковата експертиза е установено, че завещА.ето от 25.07.2006г. не е написано, нито е подписано от лицето А.К.Ч.. Следва, че не е налице твърдяното от Г.Д.П. материално правоприемство по отношение на първоначалната ищца А.К.Ч., а след като П. не е универсален правоприемник на първоначалната ищца, което качество е предпоставка за наличието на процесуалната му легитимация за участие в производството, то същият е ненадлежна страна и неправилно е конституиран като страна по делото. Поради това производството по делото досежно конституирА.ят във въззивното производство Г.Д.П. е прекратено, за което съдът е постановил изричен диспозитив в решението си, но не се е произнесъл по направеното оспорване авторството на саморъчно завещА.е на А. Ч. от 25.07.2006 г.

 

При тази фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

Съдебното решение е непълно, когато съдът е пропуснал да изрази в решението си част от напълно формираната си воля, както и когато не се е произнесъл по целия предмет на делото. Съдът е длъжен да се произнесе по надлежно предявените искове, но не е налице непълно решение, когато съдът е пропуснал да се произнесе по доказателства по делото. В случая, не се установява пропуск на съда, тъй като в мотивите към решението си е обсъдил и оспореното доказателство, като е приел, че не е проведено доказване неговата автентичност от страна на Г.Д.П., т.е. съдът е коментирал оспореният документ в мотивите на решението си. Доколкото по делото не е бил предявен инцидентен установителен иск с предмет саморъчното завещА.е на А. Ч. от 25.07.2006 г., то настоящият съдебен състав приема, че следва да остави без уважение искането за допълване на решението, тъй като съдът се е произнесъл изцяло по очертА.я с исковата молба, предмет на спора.

Неоснователно е възражението на молителя, че в случая следва да бъде съобразено приетото в цитирА.те решение № 66 от 25.04.2013 г. по гр.д. № 807/2012 г. на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящото производство се развива по правилата на ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК, поради което и разпоредбата на чл. 290 от ГПК (Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008г.) не намира приложение. Отделно от изложеното, с въведената нова ал. 3 на чл. 290 от ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017 г.) законодателят изрично е постановил, че решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика.

Настоящият съдебен състав приема, че молителят неоснователно се позовава и на Тълкувателно решение (ТР) № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК. По делото не е предявен инцидентен установителен иск, а оспорването на саморъчното завещА.е на А. Ч. от 25.07.2006 г. е направено инцидентно и само във връзка с установяване материалната легитимация на новоконституиран при условията на чл. 120 от ГПК (отм.) въззиваем ищец, която легитимация обуславя наличието или не на процесуалната легитимация на Г.Д.П. в производството.

Според съдебната практика на ВКС в решението си съдът може да се произнесе по истинността на представен частен документ и това произнасяне е допустимо, по силата на изрично разпореденото от чл. 156, ал. 2 от ГПК (отм.), респ. чл. 194, ал. 3 от ГПК. В този смисъл е определение № 325 от 28.05.2018 г. по т. д. № 2946/2017 г. на ВКС, II т. о., ТК. В цитираното определение ВКС е приел, което се споделя напълно и от настоящия съдебен състав, че: „По своя правен характер актът е определение и е от значение за доказването, тъй като целта на производството по чл. 154 от ГПК (отм.), респ. чл. 193 от ГПК е във висящия исков процес да се определи доказателствената стойност на съответното представено писмено доказателство при изграждането на фактическите и правни изводи на решаващия съд. Затова ако съдът не се е произнесъл с него преди даване ход на устните прения, той коментира този въпрос в мотивите на решението. Липсата или наличието на отделен диспозитив в решението в този смисъл не представлява допуснато процесуално нарушение“. В случая се установи, че макар с диспозитива на решението си въззивната инстанция да не се е произнесла по установяване неистинността на оспорения документ, то решаващият съд се е произнесъл в мотивите на решението си, излагайки подробни съображения, което е в пълно съответствие с практика на ВКС.

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не е налице непълно решение, тъй като не е бил предявен по установения ред инцидентен установителен иск, по който съдът дължи произнасяне в дипспозитива на решението си, поради което следва да бъде оставена без уважение молбата за допълването му.

Разноски по настоящото производство не се претендират и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІ-А въззивен състав

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Сдружение с нестопанска цел „А.У.В.Б.“, БУЛСТАТ *******, действащо чрез упълномощения адв. П.Б.П. от САК, за допълване на съдебно решение № 5731 от 30.08.2018г. по въззивно гражданско дело № 2194/2008г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен състав, като в диспозитива на решението съдът изрично да се произнесе по откритото производство по реда на чл. 154 от ГПК (отм.) за оспорване истинността на саморъчно завещА.е на А. Ч. от 25.07.2006г. в полза на Г.Д.П. и да приеме за установено, че документът е неистински.

Решението е постановено при участието на Г.К.Ц., ЕГН **********, като трето лице помагач на страната на ответниците.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България с касационна жалба, в едномесечен срок от връчване препис на стрА.те, по правилата на чл. 280 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

                   2.