№ 1225
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000500559 по описа за 2023 година
С решение № 263034 от 28.09.2022 г. по гр. д. № 6994/2020 г., СГС, І-27
с-в, отхвърля предявения от Л. Г. П. срещу И. Г. З., „Изамет 1991“ ООД,
„Изамет 01“ ЕООД, „Изамет 05“ ЕООД и „Изамет Транс“ ЕООД иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по
отношение на ответниците, че същите дължат на ищцата сумата от 2 816 395
лв., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. №
17024/2020 г. на СРС, 171 състав, представляващо парично задължение по
издаден от ответниците запис на заповед от 15.07.2019 г., с падеж 30.11.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 417 от ГПК - 08.05.2020 г., до окончателното изплащане
на сумата.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Л. Г. П., с изложени
подробни оплаквания относно допуснати процесуални нарушения в
първоинстанционното производство и незаконосъобразност на постановеното
решение. Твърди, че отговорът на исковата молба не е надлежно подписан.
Сочи, че ответниците са заявили становище, че между тях и ищцата П. няма
каузална сделка, което е общо оспорване и кредиторът не следва да доказва
1
съществуването на такова правоотношение (като се позовава на практика – л.
7 от жалбата). Счита, че с молба от 1.04.2021 г. (л. 340) ответниците са
твърдели нови факти (за наличие на представен пред следствените органи
договор от 15.07.2019 г., сключен между „Би Енд Ди – Билд Ню Дей“ ЕООД,
представлявано от Л. П., и ответниците), които твърдения са преклудирани.
Подчертава още, че ответниците са въвели едва в третото заседание (л. 442)
твърдението, че каузалното правоотношение по процесния запис на заповед е
договор за поръчка от 15.07.2019 г. Счита, че съдът е дал непълни указания в
доклада, като е указал на ищцата П. само да установи редовност и падеж на
записа на заповед, но не и да докаже основанието, на което е издаден
менителничния ефект. Претендира да се приеме за установено, че записът на
заповед е издаден въз основа на договор за цесия, сключен на 15.07.2019 г.
между „Би Ен Ди – Билд Ню Дей“ ЕООД и ищцата Л. П., като представя и
моли да се приеме като писмено доказателство процесния договор. Намира
решението за немотивирано. Излага отново аргументите си по съществото на
спора, които поддържа пред първата инстанция. Подчертава, че ответниците
не твърдят, че са погасили задължението си по договор за поръчка, сключен с
П. П., нито че не са получили изпълнение по него.
Ответниците по жалбата И. Г. З., „Изамет 1991“ ООД, „Изамет 05“
ЕООД, „Изамет 01“ ЕООД и „Изамет Транс“ ЕООД оспорват същата. Сочи
се, че всички аргументи са въведени за първи път във въззивната жалба.
Потвърдено е, че отговорът на исковата молба е подаден от ответниците.
Изтъква се, че докладът на съда е надлежно изготвен с оглед твърденията на
ответниците, че между тях и ищцата няма каузално отношение, а такова е
налично с трето лице. Намират, че всички доказателствени искания, които са
въвели не са преклудирани, а са своевременно направени в първият възможен
момент. Посочено е още, че твърденията за цесия (за която се представя
договор, оспорен от ответниците като новосъздаден и антидатиран) е
направено едва с въззивната жалба. Поддържат тезата си, че договорът за
правна услуга е нищожен, поради което не може да се прехвърли нещо, което
не съществува. Оспорват доказателствените искания на жалбоподателката,
като в случай, че те бъдат уважени правят свои такива.
В допълнителни становища от 12.06.2023 г. и съответно от 14.06.2023 г.
страните са доразвили тезите си.
2
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Ищцата Л. Г. П. твърди, че ответниците й дължат 2 816 395 лв. въз
основа на запис на заповед от 15.07.2019 г., по който била издадена заповед за
изпълнение, но било подадено възражение. Твърди, че претенцията е
основана единствено на ценната книга, представляваща самостоятелно
основание за възникване на паричното задължение, като се поддържа, че
ответниците са въвели само общо възражение. Претендира да се признае за
установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищцата
исковата сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК - 08.05.2020 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ответниците И. Г. З. и представляваните от него дружества „Изамет
1991“ ООД, „Изамет 05“ ЕООД, „Изамет 01“ ЕООД и „Изамет Транс“ ЕООД
оспорват иска. Твърдят, че нямат каузално правоотношение с ищцата, а
такова е съществувало със съпруга на същата – П. В. П., с който И. З. имал
договорка за правна помощ и съдействие. Изтъква се, че процесния запис на
заповед е издаден като обезпечение на сделка, по силата на която П. приел да
съдейства за уреждане на отношенията между И. З. и Я. З., за които се
дължало възнаграждение в размер на 50 % от върната по сметка на И. З. сума,
и 20 % ДДС върху нея. Твърди се, че плащане по този договор не се дължи,
тъй като по него няма изпълнение. П. поискал записът да се издаде на името
на съпругата му с дарствено спрямо нея намерение. Твърди се, че ищцата П.
прикривала страната по действителното каузално правоотношение. Посочено
е още, че такова отношение не е възникнало с юридическите лица, а ако има
такова с ищцата, то е нищожно. В първото по делото заседание е пояснено, че
съществува договор между И. З. и дружество, представлявано от ищцата –
„Би Енд Ди – Билд Ню Дей“ ЕООД, като отново е изтъкнато, че отношенията
за правна помощ са възникнали между З. и П., а ответника З. е подписвал
договори с други лица, посочени от П., без да запази за себе си екземпляри от
тях, както и че тези последващи съглашения са прикривали основното
каузално отношение със съпруга на ищцата. Именно то било обезпечено със
записа.
3
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
По делото е представен (л. 10) нотариално заверен запис на заповед от
15.07.2020 г., издаден от И. З. като физическо лице и управител и собственик
на ответните дружества, с безусловното задължение и без право на протест да
се заплати на ищцата П. сумата от 2 816 395 лв., и при падеж 30.11.2019 г.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, респ. изпълнителен лист,
но от ответниците е постъпило възражение в срок, поради което е предявен
установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Представен е и Договор за поръчка от 15.07.2019 г., подписан от
ищцата, в качеството й на управител на "Би Енд Ди – Билд Ню Дей“ ЕООД, и
от И. З., лично и като собственик на ответните дружества. С това съглашение
"Би Енд Ди – Билд Ню Дей“ ЕООД е приело да предоставя устни и писмени
консултации и правни становища по въпроси, поставяни от доверителите,
свързани с освобождаване на парични суми, неправомерно изтеглени и
прехвърлени от банкова сметка в швейцарска банка. Уговорено е
възнаграждение от 2 346 996 лв. без ДДС, платимо до 30.11.2019 г.,
представляващо пълно плащане по договора, при издаване на фактура.
Отразено е, че доверителят издава на довереника, като обезпечение на
възнаграждението, запис на заповед за сумата по договора.
Разпитаната свидетелка Ц. П. Ц. сочи, че З. видяла за първи път в офиса,
където работела и той бил доведен от П. П. и Л. П., като й била възложената
задача от П. да напиша под диктовка от З. сигнал до прокуратурата. З. бил
клиент на П.и, които й възлагали работа, заедно с адв. М.. За процесния запис
на заповед разбрала от интернет, но не е виждала документа. Отказала самата
тя да подпише договор със З., за което имала предложение от П.и.
Втората св. М. Л. М. разказва, че П. П. й бил ръководител, когато
работела в столичното следствие. Твърди, че ищцата П. имала сключен
някакъв консултантски договор със З. и по силата на същия св. М. му била
пълномощник по една преписка на Специализираната прокуратура.
Свидетелката не е виждала консултантския договор между З. и П., но знаела
за него. Самата М. станала пълномощник на З. по една преписка на
Специализираната прокуратура, свързана с някакви златни монети.
По реда на чл. 176 от ГПК са изискани и дадени обяснения от ищцата
4
П. в последното по делото съдебно заседание.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Ищцата Л. П., въззивен жалбоподател, е поддържала, че има вземане
срещу ответниците въз основа на запис на заповед, като на свой ред
ответниците са се бранили с възражения, че не съществува каузално
отношение тях и ищцата като физическо лице, както и че абстрактната сделка
обезпечава други отношения, а именно договор за поръчка с нейния съпруг,
които са били прикрити от други сделки с трети лица.
Ищцата се домогва да установи, че в първоинстанционното
производство са допуснати съществени нарушения на правилата, касаещи
доклада на делото и разпределянето на доказателствената тежест. По своето
естество тезата на ищцата се свежда до изискване към съда да й бъде указано
какви свои защитни твърдения да въведе в процеса за да обори защитата на
ответника. Подобно задължение за съда не е регламентирано в процесуалните
норми. Съгласно чл. 146 ГПК в доклада си съдът следва да посочи,
обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения,
което е било надлежно сторено в първото по делото заседание на 19.04.2021
г., където съдът е възпроизвел твърденията на страните, а именно – че
вземането на ищцата произтича от абстрактна сделка, а относно защитата на
ответника – че тази абстрактна сделка обезпечава отношения, които не са
възникнали с ищцата. С оглед тези твърдения съдът надлежно и
законосъобразно е указал изрично, че всяка страна следва да докаже
положителните факти, на които основава благоприятните за нея последици,
като е възложил на ищцата да докаже наличието на редовен от външна страна
менителничен ефект, а на ответника – че съществуват каузални отношения
между други страни, различни от страните по ефекта (договор между И. З. и
П. П.), за обезпечаването на които е издаден процесния запис на заповед. В
съответствие с мотивите към т. 17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на
заповед. Интерес, но не и задължение, от установяване на кауза за издаване
записа на заповед, ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на
ответника, в случай, че същият би твърдял и доказвал различна от считаната
за действителна от ищеца причина за издаване на менителничния ефект.
5
(Решение № 50138 от 13.01.2023г. по т.д. № 537/2022 г., ІІ ТО, ВКС).
Доказването на каузата на ищеца в този случай обаче се обуславя не от
основанието на иска, а от осъществяваната от ответника защита и цели да
обори доказвана от последния, различна от действителната (според ищеца),
каузална причина за издаването на ефекта, съответно недължимост на
вземането на това основание, предвид правопогасяващи, правоизключващи
или правоунищожаващи възражения, в който смисъл са мотивите на т. 17 от
соченото ТР.
В обобщение - първоинстанционният съд е разпределил надлежно
доказателствената тежест, като е указал на всяка страна какво е нейното
задължение в процеса по доказване, с оглед въведените твърдения, и не се
констатират нарушения, които да обосноват преодоляване на преклузията и
приемане на нови доказателства пред въззивната инстанция, в какъвто смисъл
и същите са били отхвърлени в проведеното заседание пред САС на
24.10.2023 г. Пропуск на страната-ищец е било, че не е въвела свои контра-
твърдения на тезата на ответника в процеса, респ. не е събирала в
преклузивните срокове доказателства, за да обори същите.
С оглед казаното и събраните доказателства следва да се приеме, че в
хода на делото е установен валиден от външна страна менителничен ефект.
Дори и ищцата да е била въвела своевременно твърдение в процеса, че този
ефект е създаден във връзка и за обезпечаване на изпълнението на договор за
поръчка между представлявано от нея дружество и ответниците, и това да
е било доказано, искът отново би подлежал на отхвърляне по следните
съображения:
Ако се приеме, че договорът за поръчка от 15.07.2019 г. (л. 511)
установява каузални отношения между И. З. и юридическите лица,
представлявани от него, от една страна, и „Би ен Ди – Билд Ню Дей“ ЕООД,
само на това основание искът не може да бъде уважен, тъй като няма
идентичност между страните по каузалната сделка и записа на заповед. Както
е посочено в първоинстанционното решение, основано на решение № 127 от
12.07.2013 г., по т.д. 274/12 г., ІІ ТО на ВКС, „менителнично правоотношение
между две лица не може да обезпечава вземане по каузално правоотношение
между други две лица. При надлежно въведени от страните в производството
по чл. 422, ал. 1 ГПК твърдения и възражения за връзка между записа на
6
заповед и каузалното правоотношение, съдът е длъжен да изследва наличието
на такава връзка, а при доказването й - наличието на неизпълнено задължение
по каузалната сделка. Правно значима обаче е не всяка връзка между двете
правоотношения /менителничното и каузалното/, а само онази връзка, при
която погасяването на задълженията по едното правоотношение има за
последица погасяване на задълженията и по другото правоотношение. такава
връзка е налице единствено, когато страните по двете правоотношения
съвпадат - страните по ефекта са страни и по каузалната сделка, т.е. издателя
на записа на заповед е длъжник на поемателя по него по силата на
съществуващото между тях каузално правоотношение. Само в посочената
хипотеза записът на заповед изпълнява гаранционно-обезпечителна функция,
като чрез реализиране на вземането по него се постига погасителен ефект и по
отношение на обезпеченото вземане по каузалното правоотношение. При
липса на идентичност между страните по двете сделки погасяването на
задължението по едното правоотношение е правно ирелевантно за вземането
по другото правоотношение.“ Очевидно е, че в случая такова съвпадение на
страни по сделките не е налице. В записа като страни фигурират ответниците
и ищцата, но той обезпечава каузалното отношение между ответниците и П.
П., а не каузалното отношение по дарение на вземане, което е възникнало
между ищцата и съпругът й. Както се сочи в цитираното по-горе решение на
ВКС (възпроизведено в мотивите и на първата инстанция) установеното
основание за менителничното задължаване на ответниците да бъде
гарантирано удоволетворяването на вземане, произтичащо от каузално
правоотношение с друго лице, а не вземането на ищцата към съпруга й (по
дарствената сделка) изключва самостоятелния характер на процесния запис на
заповед като правна сделка и го лишава от спецификата му на абстрактен
източник на безусловно задължение за плащане на посочената в ефекта сума.
„Именно разкриването на основанието за менителничното задължаване налага
извода, че вземането по записа на заповед не съществува, тъй като волята на
ответника-издател не е била да се задължи към ищеца-поемател, а да
гарантира вземане, произтичащо от каузално правоотношение между други
правни субекти. Доколкото гаранционно-обезпечителната цел, с която е
издаден записът на заповед, не може да бъде реализирана, задължението по
него се явява лишено от основание - т. е. лишено от основанието, заради
което е поето. Ето защо, ищецът не може да претендира изпълнение на това
7
задължение.“.
Необходимо е да се изтъкне, че искането да се приеме като
доказателство договорът за цесия от 15.07.2019 г. (л. 17 от делото на САС) на
вземането на „Би ен Ди – Билд Ню Дей“ ЕООД в полза на ищцата П. е
преклудирано, тъй като тя не е твърдяла в нито един момент пред първата
инстанция, че е титуляр на това вземане по силата на цесия. Дори и да е
твърдяла това и да е удостоверила тезата си с процесния договор (който не е
приет от въззивния съд), отново приложение намира извода и практиката,
отразени по-горе, че менителничният ефект следва да обезпечава отношения
възникнали между същите страни, които са и страни и по каузата. Доколкото
такава идентичност не се установява (както е визирано по-горе), то искът (и
при приемането на тези писмени доказателства), не може да бъде уважен.
Предвид казаното решението, с което исковата претенция по чл. 422
ГПК вр. чл. 415 ГПК е отхвърлена следва да се потвърди. Разноски на
ответниците не следва да се присъждат, тъй като няма данни такива да са
сторени пред въззивния съд.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263034 от 28.09.2022 г. по гр. д. №
6994/2020 г., СГС, І-27 с-в.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8