РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. гр. Димитровград, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20225610200074 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.58д, т.1 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – В. А К. с адрес гр.Димитровград, бул.„Хр. Ботев"****, ЕГН
**********, е депозирал жалба против Наказателно Постановление №254р-149/08.09.2020г.
на Директор ОД-МВР-Хасково, с което за това, че на 29.04.2020г. около 18:45 часа в
гр.Димитровград, до спортна площадка южно от стадион „Миньор", при наличие на
обявеното в Р.България извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното
събрание и въведена на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето, вр. с I т.1 от Заповедта,
със заповед №РД-01-143/20.03.2020г., т.I.1. на Министъра на здравеопазването-
противоепидемична мярка, изразяваща се в забрана за посещения на паркове, градски
градини, спортни и детски съоръжения на открити и закрити обществени места, „г-н К.“ е
посетил спортна площадка, с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
Излага доводи за необоснованост на наказателното постановление, неустановеност на
нарушението. Излага и несъгласие с констатираното и описано нарушение, моли същото да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата си, счита, че не е нарушил
задълженията си, тъй като не бил на спортната площадка, а до нея. Описва, че се видели с
познат, който спортувал и си говорели в близост до спортната площадка. Пледира за отмяна
на наказателното постановление и присъждане на направените по делото разноски.
1
Упълномощеният процесуален представител счита издаденото наказателно постановление
за незаконосъобразно, представя допълнителни доказателства чрез показанията на водени
свидетели. С писмена молба излага съображения по същество за отмяна на наказателното
постановление.
ОТВЕТНИКА по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител
и не взема становище по депозираната жалба.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград – също редовно призовани, не изпраща
представител и не взема становище по депозираната жалба.
С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива,
съдът намира следното:
На 29.04.2020г. полицейските служители при РУ-МВР-Димитровград- Л.Д. и Р.П.
изпълнявали служебните си задължения, като около 18,00 часа извършвали обход из
улиците на гр.Димитровград и извършвали контрол по спазване на въведените в страната
противоепидемични мерки. Действията им били продиктувани от Решение от 13.03.2020г.
на Народното събрание на Р.България, с което било обявено извънредно положение заради
усложняваща се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на
територията на страната. По този повод съответно били въведени и противоепидемични
мерки, една от които била регламентирана в Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването. С т.І -1 от заповедта, считано от 00,00ч. на 21.03.2020г. се
преустановяват посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места.
Извършвайки обход на 29.04.2020г., около 18,45 часа полицейските служители били в
района на стадион „Миньор“ в гр.Димитровград. На разположена от южната страна на
стадиона спортна площадка- на открито, без огради, със свободен достъп до спортните
съоръжения, полицаите заварили няколко лица, сред които и настоящият жалбоподател В.К.
от гр.Димитровград.
След проведен разговор полицейските служители съставили акт за установяване на
административно нарушение №254р-149/29.04.2020г., в който актосъставителят описал, че
г-н К. посещава (тренира) на спортна площадка южно от стадион „Миньор“, с което
нарушава описаната заповед на Министъра на здравеопазването.
Като нарушение е описана разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗдравето.
Акта е връчен и подписан от актосъставителя Л.Д. и свидетеля по установяване на
нарушението- Р.П. на същата дата, като нарушителят К. е отказал да го подпише, което е
удостоверено с подписа на св.А.Г.Й.
Възражения против акта не са постъпили, материалите били изпратени до прокурора, като
след постановен от прокурора отказ да се образува досъдебно производство- от 26.06.2020г.,
са върнати за реализиране на адм.-наказателната отговорност в ОД-МВР-Хасково.
Така адм.-наказващият орган е пристъпил към издаването на процесното наказателно
2
постановление №254р-149/08.09.2020г., с което за описано нарушение на чл.209а, ал.1 от
ЗЗдравето, на основание същия текст от закона на В.К. му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
Постановлението било връчено на жалбоподателя на 22.10.2020г., видно от неразделна
разписка към него. Съобразно датата на подаване на жалбата, изчисляване на срока за
подаването й и просрочието, е налице произнасяне на Адм.съд- Хасково, който е приел, че
жалбата е в срок.
Горните факти се установяват от акта за установяване на административно нарушение
№254р-149/29.04.2020г., НП №254р-149/08.09.2020г. на Директора на ОД-МВР-Хасково,
показанията на актосъставителя Л.Д. и на свидетеля по установяване на нарушението и по
съставянето на акта Р.П., от показанията на доведените свидетели К. В. и И.И., както и от
приетите като доказателства писмени документи- приложени по делото, които доказателства
са кредитирани от съда по начин и в обем- описан по-долу.
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по
реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на
ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на
обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното
наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №254р-
149/29.04.2020г., като цяло са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Действително, в случая описанието на извършеното нарушение е твърде кратко и
ограничено, но в същото време е достатъчно ясно и конкретно, съдържащо всички
изискуеми елементи, за да бъде конкретизирано едно административно нарушение. Също
така описанието на нарушението в АУАН дава възможност за конкретното му разбиране,
без възможност за объркване или неразбиране. Текста като цяло е относим с текста на
нарушената законова разпоредба. Тук обаче също е допуснато нарушение при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение, доколкото като нарушена е описана
разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето, във връзка с описаните заповеди на
здравния министър. Видно от разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗдравето обаче, същата към
момента на извършване на деянието установява правомощията на Министъра на
здравеопазването при извънредна епидемична обстановка за въвеждането на
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. В тази връзка
няма как тази разпоредба да бъде нарушена от отделни граждани. Въпреки това обаче,
разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност за издаване на наказателно
постановление дори когато е допусната нередовност в акта, стига нарушението да е
установено по безспорен начин като извършител, вина и начин на извършване. В случая
адм.-наказващият орган се е възползвал от възможността на цитираната разпоредба,
3
доколкото нарушението е установено по безспорен начин като време, място и начина на
извършването, като е установен и нарушителят. Описването цифрово на друга разпоредба
като нарушена в случая не влияе съществено върху правото на нарушителя, доколкото
текстовата част на описаното нарушение е достатъчно ясна и конкретна, без възможност за
неразбиране или превратно тълкуване.
При издаването на обжалваното наказателно постановление, също като цяло също са
спазени правилата на ЗАНН.
С Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република България е въведено
извънредно положение от 13 март 2020г. до 13 април 2020г. С Решение за удължаване на
срока на обявеното извънредно положение от 02.04.2020г., Народното събрание на
РБългария е удължило срока на извънредното положение до 13.05.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗдравето (в сила към датата на извършване на
деянието): „При възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на
отделен регион.“. В тази връзка е издадена Заповед № РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра
на здравеопазването, с които са били въведени противоепидемични мерки на територията на
Р.България. В цитираната т.І-1 от заповедта е посочено, че считано от 00,00ч. на 21.03.2020г.
се преустановяват посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места.
Посочената заповед представлява общ административен акт, издаден в неотложен случай,
съобразно разпоредбата на чл.73 от АПК и доколкото целта му е била осигуряване на
живота и здравето на гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да
бъдат спазени някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в
хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени
съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че
посочената заповед е била влязла в сила и е действала по време на извършване на
настоящото деяние (29.04.2020г.) Тази заповед е била изменена със Заповед № РД-01-
236/24.04.2020г., като действието на Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. е удължено до
13.05.2020г. включително.
Едва със Заповед №РД-01-263/14.05.2020г., считано от 14.05.2020г. са отменени така
описаните мерки, свързани посещение на обществени места.
В случая се установи от разпита на актосъставителя Л.Д. и на свидетеля по установяване на
нарушението и по съставянето на акта- Р.П., че настоящият жалбоподател В.К. е бил на
процесната дата на обществено място. Това обществено място представлявало спортна
площадка- със спортни уреди, която се намирала на открито, в близост до входа за стадион
„Миньор“ в гр.Димитровград, без да има ограждения или пропускателен режим. Двамата
разпитани свидетели- полицейски служители са категорични, че са видели жалбоподателя на
спортната площадка, а не в близост до нея, като актосъставителя Д. заявява в показанията
4
си, че жалбоподателят е тренирал на спортните уреди.
Тези показания не са опровергани от останалите събрани по делото доказателства, дори от
показанията на водените от жалбоподателя свидетели- К. В. и И.И.. Последните заявяват, че
са се движили заедно със жалбоподателя, когато той е спрял до спортната площадка, за да
говори с някой и се е забавил над 10 минути, като не са гледали през цялото време
действията му. В тази връзка тези показания не отричат и не се противопоставят на
заявеното от полицейските служители.
Съдът кредитира показанията на така описаните актосъставител и свидетел по установяване
на нарушението и по съставянето на акта- като обективни и безпристрастни, дадени от
длъжностни лица в рамките на техните служебни задължения и правомощия, чието
внимание е било насочено именно към подобен вид прояви. Освен това, техните показания
са последователни и безпротиворечиви, с оглед на което възприе и кредитира същите като
достоверни.
Като такива прие като цяло и показанията на доведените от жалбоподателя свидетели В. и
И., като се вземе предвид, че в продължение на над 10 минути същите не са били заедно със
жалбоподателя, нито са виждали действията му и местонахождението му.
В случая следва да се отбележи, че законодателят е определил достатъчно ясно кои са
местата, които гражданите не следва да посещават след посочената дата, като е определил,
че това са обществени места и пространства, които са свободно достъпни и/или
предназначени за обществено ползване. В случая безспорно се установи, че жалб.К. е бил
заварен от контролните органи на спортна площадка- незаградено място, оборудвано със
спортни съоръжения. Т.е. обществено място, свободно достъпно за всички, предназначено за
обществено ползване. Без значение е колко хора е имало на това обществено място, дали са
били с предпазни маски или не. Към 29.04.2020г. е била издадена горецитираната заповед на
Министъра на здравеопазването, въвеждаща забрана за посещение на описаните обществени
места, сред които и спортни площадки на открито. В случая е без значение дори дали са
били използвани спортните уреди или жалбоподателят просто е разговарял с някой от
спортуващите. Горецитираната заповед е ясна, като въвежда забрана за посещение на
описаните обществени места, без значение дали тези обществени места се ползват по
предназначение или не. Заповедта на здравния министър е категорична и не са предвидени
изключения от задълженията за непосещение на открити обществени места като спортни
площадки на открито, краткотрайност на пребиваването на такова място, наличието или
липсата на други хора наоколо или наличието на маска.
Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалб.К. не е изпълнил. На 29.04.2020г.
той се е намирал на открито обществено място- спортна площадка, при наличието на
забрана за посещаване на такъв тип обекти. С което е осъществил състав на вмененото му
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето. В тази връзка съдът не намира нарушения на
правото на жалбоподателя, които съществено да накърняват правото му на защита.
Поради което правилно е реализирана административно-наказателната му отговорност на
5
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, съдържаща в себе си материална норма, която може да
бъде нарушена, и санкционна такава, въз основа на която е наложено съответното
административно наказание.
Също така съдът съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага извода, че
същото представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла на чл.355
от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените отношения,
които охранява ЗЗдравето и по-конкретно посочените разпоредби по време на обявеното
извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и опазване живота и
здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че правилно е
било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28
от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен
риск за останалите граждани, свързана с разпространение на вируса и обявената на практика
глобална пандемия, свързано е със създаване опасност за здравето на неограничен кръг от
лица. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други административни нарушения от същия вид, поради което и същото не може да бъде
квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН.
Нарушението е формално, на просто извършване и за да са осъществени елементите от
фактическия му състав не е необходимо да са причинени реални вреди.
По отношение на името на жалбоподателя, действително е налице разминаване на
фамилното му име – описано в АУАН и това в наказателното постановление. Докато в
АУАН е описано като К., в НП е описано като К..
Няма спор, че фактът на авторството на административното нарушение следва да е доказан
по несъмнен и безспорен начин. В случая не са налице съмнения относно авторството на
адм.нарушение. Допуснатото нарушение в наказателното постановление не е съществено,
тъй като личността на нарушителя е достатъчно ясно индивидуализирана чрез посочване на
другите две имена, местоживеене и единен граждански номер. При положение, че е
възможно дублиране на имена на различни лица, то именно единният граждански номер на
всеки от тях обуславя пълната и правилната идентификацията като физически лица,
носители на права и задължения (арг. от разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗГР). А в случая
единният граждански номер на жалбоподателя е правилно описан и чрез него се
индивидуализира като нарушител именно жалб.В. А К.. Ето защо съдът приема, че при
издаване на наказателното-постановление има допуснато нарушение на процесуалните
правила, което нарушение обаче не е съществено, доколкото не се отразява върху
процесуалното право на защита на жалбоподателя.
Съдът при преценка на обжалваното наказателно постановление намира, че същото е
законосъобразно, обосновано и доказано, като в хода на административно-наказателното
6
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност същия да
реализира правата си по един адекватен начин.
Посочената разпоредба чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, в редакцията към датата на деянието
предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл.63, ал.1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба
от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000лв. Наложената санкция е
минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27,
ал.5 от ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №254р-149/08.09.2020г. на Директора на
ОД-МВР-Хасково, с което на В. А К. с адрес гр.Димитровград, бул.„Хр. Ботев"****, ЕГН
**********, за това, че на 29.04.2020г. около 18:45 часа в гр.Димитровград, до спортна
площадка южно от стадион „Миньор", при наличие на обявеното в Р.България извънредно
положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание и въведена на основание чл.63,
ал.1 от Закона за здравето, вр. с I т.1 от Заповедта, със заповед №РД-01-143/20.03.2020г.,
т.I.1. на Министъра на здравеопазването- противоепидемична мярка, изразяваща се в
забрана за посещения на паркове, градски градини, спортни и детски съоръжения на открити
и закрити обществени места, „г-н К.“ е посетил спортна площадка, с което за виновното
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 300 /триста/ лева – като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
7