№ 832
гр. София, 20.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100601397 по описа за 2022 година
Постъпил е Частен Протест/ЧП/ от СРП срещу Определение на СРС,НО,3 - ти състав по НОХД№
11348/21 г.,постановено в открито разпоредително заседание/РЗ/ ,с което е било прекратено
съдебното производство , а делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати на досъдебната
фаза съществени отстраними процесуални нарушения.
В ЧП прокурорът намира ,че протестираното Определение е неправилно и
незаконосъобразно.Предвид горното се иска отмяната му от въззивния съд и връщане на делото на
СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.В конкретика, прокурорът счита ,че няма
грешки при повдигане на обвинението на обвиняемото лице/кактпо в Постановлението за
привличане , така и в обв.акт/,тъй като е съобразена нормата на чл.2,ал.1 от НК.Поддържа
позицията си , която е била изразена и в самото РЗ, а именно че обвинението е за извършено
престъпление по чл.201,вр.чл.26 от НК , тъй като към момента на осъществяване на деянието
чл.201 от НК е бил без алинеи.Такива се създават през 2019 г. със ЗИДНК/ДВ,бр.83 от 2019
г.Предвид тези доводи ,прокурорът не намира да са налице пороци в прокурорския акт.
Досъдебното производство е било образувано на 13.12.2016 г. от прокурор от СРП за
извършено през 2016 г. престъпление по чл.206,ал.1 от НК /”Обсебване”/.До април 2021 г.
нямало привлечено лице към наказателна отговорност ,но на 05.04.2021г. прокурор повдигнал
обвинение на Д. П. П. за извършено престъпление по чл.201,вр.чл.26,ал.1 от НК.Това
Постановление било предявено на П. на 28.07.2021 г.,когато той се явил лично ,без защитник и
заявил че не желае адвокатска защита.Бил разпитан като обвиняем без защитник.Към момента на
повдигане на това обвинение чл.201 от НК имал две алинеи, създадени със ЗИДНК/Дв.бр.83/2019
г./, като първата алинея възпроизвеждала изцяло текста на чл.201 от НК , който бил действащ
преди това изменение на НК и по време на твърдяното продължавано престъпление с 15 деяния/в
периода от 05.08. до 21.09.2016 г./.Втората алинея предвижда нов състав на деяние , извършена от
чуждестранно длъжностно лице.
В откритото РЗ на 15.03.2022 г. прокурорът изразил становище ,че на досъдебното
производство не е допуснато отстранимо съществено проц.нарушение , което е накърнило правото
на защита на подсъдимия или защитата,респ. на пострадалия или неговите наследници.
Защитникът на подсъдимия изразил обратното становище,тъй като към момента на повдигане на
обвинението нормата на чл.201 от НК има две алинеи и за подсъдимиа не е било ясно по коя
алинея е обвинен.
СРС се е солидаризирал с мнението на защитата и е споделил това виждане ,като е приел,че
1
непосочването на алинеята в диспозитива на обвинението и в текста на внесения обв.акт е
съществено проц.нарушение и накърнява правото на защита на подсъдимия и защитата му.СРС е
приел още ,че неяснотата за подсъдимия се поражда и с новата ал.2 на чл.201/създадена през
2019г./, като поради липсата на конкретизация не било ясно коя алинея е предявена на
подсъдимия.Поради това е прекратил съдебното производство и върнал делото на СРП за
прецизиране на обвинението.
Софийският Градски съд ,като прецени доводите и аргументите в депозирания ЧП ,намира
че последният е ОСНОВАТЕЛЕН,като следва да се отмени протестираното Определение на СРС.
Не е налице съществено процесуално нарушение, което да е накърнило правото на защита на
подсъдимия и защитата му.Ако има някаква непрецизност ,то става въпрос за специфична
законодателна техника при самото изменение на НК с ДВ,бр.83 от 2019г.С това изменение
всъщност бившият чл.201 от НК става чл.201,ал.1 от НК ,доколкото е видно ,че няма
изменение в редакцията на основния състав на престъплението “Длъжностно
присвояване”.Новото е добавянето на отговорност и за чуждо длъжностно лице, но наказанието е
същото и това от своя страна поражда дискусии какво всъщност е изменено и дали изобщо се
променя нещо след изменението .Следва да се уточни че според чл.50 от действащият
УПЗНА/Указ за приложение на Закона за нормативните актове/ “ Изменението на член или на
негови подразделения става с нова редакция на изменения текст и се формулира в отделен
параграф за всеки член”.Следователно ,когато тези условия не са налице ,не може да се говори за
изменение на закон или на друг нормативен акт от подзаконов характер.В случая, НЯМА НОВА
РЕДАКЦИЯ ,тъй като чл.201 ,ал.1 от НК е идентична с целия стар чл.201 от НК/като в миналото
при повече прецизност от законодателя това се посочваше изрично в скоби/тоест в нашия случай :
чл.201,ал.1 - бивш член 201 /.Отделно от това , каква е изискуемата законодателна техника при
нови алинеи ,ни изяснява чл.52,ал.3 от УПЗНА.Независимо дали при изменението на чл.201 с
ДВ,бр.83/2019г. законодателната техника е била на нужната висота ,или това не е било така ,
следва да се отговори дали има непрецизност при повдигане на обвинението, това води ли до
повече усилия на защитата, както и дали и как това може да се отстрани , ако накърнява нечии
субективни права в процеса.
Принципът на чл.2,ал.1 от НК важи при всички случаи на правоприлагане и реализиране
на наказателна отговорност,независимо дали има или няма последващо изменение на закона, което
може да бъде преценявано като “по-благоприятно” или не, за дееца.
Принципът на чл.2,ал.2 от НК се прилага ,но само когато има действително изменение на
закона и новият или старият са “по-благоприятни” за извършителя.Настоящият съд. състав смята
,че въпреки нормативната промяна с ДВ,бр.83 от 2019г. ,по същество няма изменение на закона ,
защото не се променя нито наказанието , нито състава на престъплението , нито други
обстоятелства , които имат значение за носенето на наказателна отговорност или за обема на
последната. Следователно ,не може да става въпрос за по-благоприятен закон.Въпросът е
чисто технически , дали може да се игнорира принципът на чл.2,ал.1 от НК /”За всяко
престъпление се прилага законът , който е в сила по време на извършването му”/.В конкретния
случай през 2016 г. нормата на осн.състав на длъжностното присвояване е чл.201 от НК.Малко
повече прецизност би довело посочването в скоби ,че става въпрос за редакцията на текста преди
изменението със ЗИДНК,дв.бр.83/2019г.Липсата на тази малка прецизност/което е пропуск на
законодателя/ обаче не е съществено проц.нарушение.Няма никаква неяснота нито за подсъдимия
, нито за защитата какво обвинение се повдига, нито по някакъв начин е накърнено правото на
защита.Все пак не се дискутира подс.П. дали е бил чуждестранно длъжностно лице, доколкото
няма спор че не е притежавал подобен профил.Нищо не е пречело по реда на чл.248А от НПК
въпросът с алинеята да се коригира от прокурора,след като някой настоява.Въпросът обаче има и
друга страна, ако се приеме ,че следва обвинението да е с правна квалификация
чл.201,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК как се съблюдава принципът на чл.2,ал.1 от НК , при положение
,че няма нов “по-благоприятен закон” след 2016 г.
Предвид всички горепосочени съображения ,следва да се отмени Определението на СРС , с
което е прекратено съдебното производство, тъй като обвинението е в съответствие с
процесуалните изисквания, същото е достатъчно ясно и има възможност за пълноценно
упражняване на правото на защита.
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определението на СРС,НО,3-ти състав по НОХД 11348/2021г., с което е
прекратено съдебното производство , тъй като същото е неправилно и законосъобразно, тъй като
не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело да
накърняване на правото на защита на подсъдимия или защитника му.
Връща делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3