Решение по дело №4043/2017 на Районен съд - Велико Търново

                                         Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                              9.5.2018 г.                        град Велико Търново

 

                                             В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на двадесет и трети април                                    две хиляди и осемнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Георгиев

при секретаря Милена Радкова

 

като разгледа гражданско дело № 4043 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на С.Й.И., действащ в качеството си на баща и законен представител на малолетните М. С. И.и Й. С. И., срещу Г.Г.И., с която се иска последната да бъде лишена от родителски права по отношение малолетните М. С. И.и Й. С. И., да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева за всяко от децата, считано от подаване на исковата молба, както и за осъждането й да заплати издръжка за минало време - за една година преди подаване на исковата молба, в размер на 250 лева за всяко дете или общо в размер на 6 000 лева за процесния период.

В молбата се твърди, че децата са родени от съвместното съжителство на страните, като бащата и майката са във фактическа раздяла от м. юни 2016 г., когато последната е напуснала семейното жилище и оставила децата при баща им. Въпреки опитите на последния да убеди майката да се върне при децата, от страна на същата е последвал категоричен отказ, както и отказ да им дава издръжка. Твърди се, че в периода след раздяла ответницата трайно се е дез-интересирала от децата, не е осъществявала никакви контакти и не е полагала грижи за тях, не им е давала издръжка, като през този период за децата изцяло се е грижил бащата и неговите родители. Сочи се, че бащата има възможност да се грижи за децата, както го е правил досега, както и че липсата на контакти с майката причинява големи неудобства, особено в случаи, когато е необходимо декларирано съгласие от двамата родители.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор и не се явява за изслушване в съдебно заседание.

Дирекция „Социално подпомагане” гр. Свищов, уведомена за производството на основание чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето e представила социален доклад.

Представителят на Районна прокуратура - Велико Търново изразява становище за основателност на предявения иск за лишаване на майката от родителски права, тъй като последната трайно не полага грижи за децата си.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото удостоверения за раждане, малолетните М. С. И.и Й. С. И. са с родители: майка – Г.Г.И. и баща – С.Й.И..

От представения по делото социален доклад се установява, че понастоящем грижите по отглеждането и възпитанието на децата са поети от бащата С.И., който проявява изключителна чувствителност към потребностите им и ангажираност при задоволяването им по възможно най-адекватен начин. Сочи се, че при необходимост бащата получава помощ и подкрепа от своята сестра и от баща си. В доклада е отразено, че понастоящем М. И. е ученик в III-ти клас на СУ „Цанко Церковски”, гр. Полски Тръмбеш, а Й. И. е ученик в I-ви клас на същото учебно заведение. Според изложеното от социалния работник децата посещават редовно учебните занятия и не допускат безпричинни отсъствия. Малолетната М. посещава частни уроци по български и английски език, както и по математика, за които се заплаща сума в общ размер от 38.00 лева седмично, а Й. посещава частни уроци по български език и по математика, за които се заплаща сума в общ размер от 20.00 лева седмично. И двете деца са насочени за консултиране с педагог, логопед и психолог, като срещите с психолог целят да окажат подкрепа на децата за вербализиране на мислите, чувствата и преживяванията им по повод раздялата между родителите. Според социалния работник е налице силна емоционална връзка между децата и бащата, както и че въпреки активното отношение на последния, децата преживяват травма от отсъствието на майката.    

От показанията на разпитаните в хода на процеса свидетели Й. А. и С. И., се установява, че преди около две години ответницата е напуснала жилището, в което същата е живяла с ищеца и с двете им деца, оставайки последните изцяло на грижите на техния баща. Според изложеното от св. А. месеци преди да напусне семейното жилище ответницата му е споделяла, че не може да живее по този начин и че иска свобода и финансова независимост. Св. И. също заявява, че пред нея ответницата е споделяла за намерението си да напусне ищеца и децата си, излагайки пред свидетелката нежеланието си да живее по начина, по който е живяла до този момент. Св. И. твърди, че ищецът е правил опити да убеди ответницата да се върне при него и децата, но същата е отказала, като заявява, че след като е напуснала дома на ищеца Г.И. по никакъв начин не е търсила децата, респ. не е полагала грижи за тях. И двамата свидетели заявяват, че след този момент грижите по отглеждането и възпитанието на децата са поети от ищеца, който е подпомагат в същите от св. И..  

Съгласно чл. 133, ал. 2 СК, съдът е задължен служебно при заведено дело за лишаване на родител от права да изслуша този родител, чието лишаване се иска. В настоящия случай обаче, ответницата не се яви в съдебно заседание, като не са налице данни за уважителни причини за неговото неявяване - същата е редовно уведомена за образуваното дело чрез нейната майка, която е получила препис от исковата молба, поемайки задължения да й предаде същата, като за насроченото съдебно заседание ответницата е призована по реда на чл. 40, ал. 2 ГПК. Ето защо, съдът приема поведението на ответницата като проява на пълна незаинтересованост по отношение на децата и нежелание от нейна страна да изрази становище по отношение на искането за лишаването й от родителски права.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира предявения иск за лишаване на майката от родителски права за основателен, по следните съображения:

Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2 СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето си и не дава издръжка. Лишаването от родителски права представлява крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага единствено при доказана нужда. Трайното неполагане на грижи за децата и липсата на финансов принос за отглеждането им сочи на противоправно поведение на родителя, създаващо риск за отглеждането и възпитанието на децата. В разглеждания случай съдът приема, че е налице именно такова поведение от страна на ответницата по делото. От показанията на свидетелите Й. А. и С. И., които съдът кредитира изцяло, както и от доклада на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Свищов, може да се направи несъмнен извод, че от средата на 2016-та година ответницата по никакъв начин не участва в отглеждането на децата, не заплаща издръжка за тях, като трайно се е дезинтересирала от нуждите им. По делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, че майката се е интересувала от това как се отглеждат малолетните и какви нужди имат, нито че е предоставяла средства в тази връзка. С оглед указаната доказателствена тежест, в процеса не се ангажираха доказателства за наличието на основателна причина, поради която ответницата не е изпълнявала родителските си задължения спрямо своите малолетни деца. Предвид това, съдът намира за безспорно доказано, че Г.И. действително трайно не полага грижи за децата си без основателна причина, като това й поведение продължава през един значителен период - близо две години. Следователно претендираните с исковата молба мерки за лишаване на майката от родителски права са в интерес на децата и искът следва да се уважат.

Съгласно разпоредбата на чл. 134, т. 2 СК, във всички случаи на лишаване от родителски права съдът следва да определи и мерките относно личните отношения между родителя и детето. Независимо от обстоятелството, че ответницата се е дезинтересирала от децата, същата трябва да има възможност да осъществява и поддържа контакт с тях, а дали тя ще реализира тази си възможност е въпрос на лична преценка. С оглед на изложеното, следва да бъде определен режим на лични отношения между майката и децата, съобразен с тяхната възраст и от факта, че понастоящем ищцата се намира в чужбина, като съдът намира за подходящ следния режим: всяка първа събота от месеца, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, както и една седмица през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

Съгласно чл. 134, ал. 1, т. 1 СК следва да бъде определена издръжка за децата, дължима от лишения от родителски права родител, когато такава не е присъдена, какъвто е настоящият случай.

Съгласно разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Относно дължимата издръжка, съдът съобрази липсата на доказателства, удостоверяващи доходите на ответницата, но и обстоятелството, че по делото няма данни последната да е с влошено здравословно състояние, което да не й позволява да полага труд и да реализира доходи, част от които да отделя за издръжка на децата си. Освен това майката е в трудоспособна възраст и по делото няма данни същата да има други деца или възходящи, за които да полага грижи. Тук следва да се отбележи, че само по себе си обстоятелството, че понастоящем ответницата живее в чужбина не води ди извод, че същата реализира доходи, даващи й възможност да заплаща издръжка в претендирания от ищеца размер. От една страна, по делото няма данни дали ответницата въобще полага труд, а от друга - какъв е размерът на евентуално реализираните от нея доходи.

Нуждите на децата понастоящем са свързани най-вече с необходимостта от средства за храна, дрехи, учебни помагала, здравеопазване, както и за създаването на нормални условия за живот и възпитание. Тези обстоятелства, отнесени към законовото и морално задължение на родителите да осигуряват съответната част от необходимата издръжка за децата си, мотивира съдът да приеме за основателна претенцията за издръжка в размер на 130.00 лева на месец за всяко от децата, като при определяне на посочения размер освен липсата на данни за реализираните от ответницата доходи, която бе обсъдена по-горе, бе съобразен установеният минимален размер на издръжката за страната. За горницата над присъдения размер до претендираните месечни издръжки в размери от по 250.00 лева, исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Претенциитеа за заплащане на издръжка за минал период, считано от 11.12.2016 г. до подаване на исковата молба на 11.12.2017 г., се явяват частично основателни. Претенциите за минало време обхващат период от 12 месеца, т.е. претендираната сума за този период е 3000.00 лева за всяко дете или общо 6000.00 лева за двете деца. С оглед приетия от съда размер на издръжката, претенциите за минало време следва да се отхвърлят за разликата над сумата от 1 560.00 лева (130.00 лева х 12 месеца = 1560.00 лева за всяко дете) до пълните претендирани размери от по 3000.00 лева.

С оглед изхода от производството и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и представения списък, в тежест на ответницата следва да бъде възложено заплащането на сумата от общо 430.00 лева - направените от ищеца разноски по делото.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответницата следва да заплати и държавна такса в общ размер от 499.20 лева върху размер на определите издръжки занапред и за минал период.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

 

                                                 Р Е Ш И  :

 

ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, Г.Г.И., ЕГН **********, по отношение на детето М. С. И., ЕГН ********** и по отношение на детето Й. С. И., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ МЕРКИ ОТНОСНО ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ, на основание чл. 134, т. 2 от СК, между Г.Г.И., ЕГН ********** и децата М. С. И., ЕГН ********** и Й. С. И., ЕГН **********, както следва: всяка първа събота от месеца, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, както и една седмица през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА, на основание чл. 134, ал. 1 СК, Г.Г.И., ЕГН ********** да заплаща на децата си М. С. И., ЕГН ********** и Й. С. И., ЕГН ********** месечна издръжка в размер от по 130.00 (сто и тридесет) лева за всяко от децата, считано 11.12.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжките, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата до пълните претендирани размери от по 250.00 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 149 СК, Г.Г.И., ЕГН ********** да заплати на децата М. С. И., ЕГН ********** и Й. С. И., ЕГН ********** издръжка за минало време, а именно за периода от 11.12.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда - 11.12.2017 г., в размер от по 1 560.00 (хиляда петстотин и шестдесет лева) лева за всяко от децата, или общо 3 120.00 (три хиляди сто и двадесет) лева за двете деца, като ОТХВЪРЛЯ исковете за горницата до претендираните размери от по 3 000.00 лева за всяко от децата, или от общо 6 000.00 за двете деца.

ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки за бъдещ период.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г.Г.И., ЕГН ********** да заплати на С.Й.И., ЕГН ********** сумата от 430.00 (четиристотин и тридесет) лева - направените от последния разноски за производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Г.Г.И., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата от 499.20 (четиристотин деветдесет и девет лева и двадесет ст.) лева - държавна такса върху определените издръжки.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Община Полски Тръмбеш за вписване на лишаването от родителски права в актовете за гражданско състояние.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Свищов.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: