РЕШЕНИЕ
№ 2157
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110216150 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от М. А. М. от ..................., с
ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 22 - 4332 – 020848,
издадено на 17.10.2022г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция"
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата до съда наказаното лице възразява срещу
законосъобразността на наказателното постановление с оплакването, че към
момента на извършената му проверка, същият не е бил собственик на
управлявания товарен автомобил и не е знаел, че същият е бил със служебно
прекратена регистрация. Алтернативно релевира оплакване за маловажност
на случая. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят М. М., редовно призован, се явява
лично и чрез упълномощения си защитник поддържа жалбата и моли същата
да бъде уважена. Развиат се подробни съображения в нейна подкрепа.
1
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно – наказващият орган Началник група в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на доказателствения материал съдът
възприема следната фактическа обстановка:
На 15.08.2022г., около 10:20ч. в град София, по бул.,,Цар Освободител”
жалбоподателят М. М. управлявал товарен автомобил ................ с рег.№
....................., собственост на търговското дружество ,,Г4М” ЕООД, с посока
на движение от ул.,,Георги Сава Раковски” към ул.,,Княз Александър Първи”
и на площад ,,Княз Александър Първи” бил спрян от мл.автоконтрольор В. Д.
и В. С.. При проверката било установено, че от разрешението за временно
движение № *********, валидно до 12.08.2022г., водачът е управлявал МПС,
което не е било регистрирано по надлежния ред. На жалбоподателя бил
съставен АУАН Серия GA№ 705419. Била сезирана и СРП, пред която била
образувана пр.пр.№ 38803/2022г. и която приключила с Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 05.10.2022г. Въз основа на
акта било издадено обжалваното наказателно постановление.
По своята същност страните не оспорват фактическата обстановка,
отразена в обжалваното наказателно постановление.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление съдът констатира, че същото е било
издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон.
2
Видно от описаната фактическа обстановка в обжалвания
санкциониращ административен акт е, че в него са посочени две диаметрално
противоположни фактически обстановка, различавайки се по време, място и
начин на извършване една от друга. Освен описаната такава в АУАН, в
наказателното постановление още е посочено, че на 09.10.2018г., около
10:50ч. в гр.София, по ул.,,Боян Магесник”, от ул. ,,Слатинска” към
ул.,,В.Атанасов”, жалбоподателят М. М. управлявал лек автомобил .................
с табели с рег.№ .................., собственост на С. Н., като при извършената
проверка било установено, че МПС – то е било дерегистирано и по случая
била образувана пр.пр.№ 38803/2022г. по описа на СРП.
В случая административно наказващият орган очевидно е смесил в
едно постановление две изпълнителни деяния, които обаче биват
санкционирани като едно нарушение и това от 09.10.2018г. не е посочено в
АУАН. Предвид обстоятелството, че е налице съществено противоречие
между описаното в акта и второто деяние на жалбоподателя, посочено в
обжалвания акт, остава неясна волята на наказващия орган за кое от двете
изпълнителни проявление се подвежда и наказва въпросното лице. Това
обстоятелство на свой ред накърнява и правото му на защита, тъй като с
наказаетлното постановление се въвежда нова, различна фактическа
обстановка, която не е била описана в акт, въз основа на който е било
издадено.
На следващо място от постановлението на прокурора за отказ да се
образува наказателно производство, както и то изисканата справка за
собственост на установеното МПС се доказва, че към момента на
изпълнително деяние, жалбоподателят М. М. не е бил собственик на
управлявания от него товарен автомобил. Нарушението, за което е бил
подведен под административна отговорност по чл.140, ал.1 от ЗДвП, изисква
управление на МПС, което е регистрирано и е с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за
регистрация на МПС, визирани в ал.2, е изрично регламентиран в Наредба №
I-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане
в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
3
Временното прекратяване на регистрацията по служебен ред обуславя
уведомяване, респ. предприемане на действия от страна на собственика на
въпросното МПС по нейното възстановяване.
Съдът споделя мотивите на прокурора при постановения отказ да се
образува досъдебно производство, че липсват данни жалбоподателят да е
съзнавал, че към момента на управление на товарния автомобил, той е бил със
служебно прекратена регистрация. В този смисъл е и Тълкувателно
Постановление на ВКС и ВАС по тълкувателно дело № 3/2022г. , в което се
посочва, че „Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение
към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3
от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган
задължението да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.
Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при
непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите
на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на
дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.
Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с
дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
правни последици. Съществува законово задължение по чл. 143, ал. 10, изр. 1
от ЗДвП за административния орган да уведоми собственика за извършената
служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той
да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция“,
при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по
друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на
4
регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство
от отдел „Пътна полиция“ или не се докаже по друг начин узнаването за
служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да
се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства
и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да
бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на
административното нарушение, включително вината, която в
административнонаказателния процес не се предполага".
В конкретния случая нарушителят няма данни да е узнал за
извършената служебна дерегистрация, за да му бъде вменено каквото и да
било задължение, чието бездействие да подлежи на санкциониране по
административноправен или наказателноправен ред. След като не е съзнавал
това обстоятелство и отсъстват доказателства за виновно извършване на
престъпление, няма как да бъде прието търсенето на субективна страна за
наличие на административно нарушение.
Съдът не споделя наведеното оплакване за маловажност на случая,
предвид санкционирането на жалбоподателя за извършено нарушение по
ЗДвП, чиято разпоредба на чл.189з изключва приложението на чл.28 и чл.58г
от ЗАНН.
С оглед изложените правни съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото административно наказващият орган следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 300.00 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
упълномощен защитник, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22 - 4332 – 020848 издадено
на 17.10.2022г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с
5
което на М. А. М. от ......................., с ЕГН: ********** са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.1 от ЗАНН ОСЪЖДА СДВР да заплати
на М. А. М. от ..........................., с ЕГН: ********** сумата от 300.00 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
упълномощен защитник, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6